№ 28591
гр. София, 15.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20241110116932 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Образувано е по искова молба на К. П. М., с ЕГН: **********, подадена
чрез пълномощника му – адв. М. С. против Столична община, район „Л.“, с
БУЛСТАТ: ***, с адрес – гр. София, бул. ***, с която се иска съдът да осъди
ответника да заплати на ищеца следните суми: 1/сумата от 17 700 лева –
неплатен остатък от дължимо обезщетение за прекратяване на трудово
правоотношение на осн. чл. 331, ал. 1 от КТ, ведно със законна лихва за забава
върху тази сума, считано от датата на исковата молба – 25.03.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането и 2/сумата от 5 207,68 лева – неплатен
остатък обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от
2020 г. до 2021 г. – общо 51 дни, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на исковата молба – 25.03.2024 г. до окончателното
изплащане на вземането. Претендират се и направените разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът бил в трудово правоотношение с
ответника в периода от 18.11.2019 г. до 05.02.2024 г. като заемал длъжността
„заместник-кмет на район „Л.“. Трудовото правоотношение било прекратено
срещу уговорено обезщетение в размер на 6-кратния размер на последното
месечно брутно трудово възнаграждение на основание чл. 331, ал. 1 и ал. 2 от
КТ със Заповед № РД-15-76/02.02.2024 г., връчена на работника същия ден.
Посочва се, че последното начислено брутно трудово възнаграждение за
последния пълен отработен месец е било за месец януари 2024 г. и е вр азмер
на 5 296,70 лв. Поради това твърди, че пълният размер на обезщетението по
чл. 331, ал. 2 КТ е 31 780,20 лв. Независимо от прекратяването на трудовото
правоотношение работодателят е заплатил на служителя обезщетение в
размер на 14 080,20 лева, при което е останало неплатен остатък от
обезщетението в размер на 17 700 лева.
На следващо място ищецът посочва, че към датата на прекратяване на
трудовото правоотношение, същият е имал 124 дни неизползван платен
1
годишен отпуск, от който за 2020 г. – 16 дни; за 2021 г. – 35 дни, за 2023 г. – 35
дни и за 2024 г. – 3 дни, за което се дължи обезщетение в размер на 12 661,64
лева. Съгласно фиш за начисления за месец февруари 2024 г. ответникът е
начислил и изплатил обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за
73 дни в размер на 7 453,96 лева, като е останал неплатен остатък от 5 207,68
лева. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.
С исковата молба са представени: трудов договор № РД-15-
460/18.11.2019 г.; копие от трудова книжка до л. 13 вкл. на К. П. М., копие от
Заповед № РД-15-76/2.02.2024 г., фиш за заплата за м. януари 2024 г. и за м.
февруари 2024 г., копие от Заповед № РД-09-168/15.11.2019 г. на кмета на
Район Л., Вътрешни правила за заплатите в район Л..
Иска се допускане на съдебно счетоводна експертиза.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответника Столична община, район „Л.“, е
подаден писмен отговор, с който исковете се оспорват като неоснователни.
Излагат се подробни доводи за обхвата на понятието „брутна работна
заплата“. Посочва се, че съгласно Вътрешните правила за работната заплата на
общинската администрация в район „Л.“ допълнителни възнаграждения за
постигнати резултати към брутната работна заплата се изплащат 4 пъти
годишно – през април, юни, октомври и през януари (за предходната година)
въз основа на оценка на съответния служител, извършвана от кмета на района
или съответните преки ръководители.
Твърди се, че посоченото възнаграждение във фиша за м. януари 2024 г.
в размер на 2950 лева е по естеството си допълнително трудово
възнаграждение с непостоянен характер и поради това не участва във
формирането на брутното трудово възнаграждение, поради което и не се
включва в основата, необходима за изчисляване на обезщетението по чл. 331
от КТ.
На следващо място се посочва, че правото на платен годишен отпуск се
погасява в 2-годишен срок по давност, поради което с погасяване на правото
на ползване на отпуска се погасява и правото на работника на обезщетение по
чл. 224 КТ. Поради това се твърди, че отпускът за 2020 г и за 2021 г. на ищеца
бил погасен по давност и законосъобразно не му било начислено обезщетение
за неговото неизползване.
Оспорват предявените искове по основание и размер, както и
акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава от подаване на
исковата молба.
Възразя се срещу допускането на съдебно счетоводна експертиза.
Към отговора на исковата молба са представени писмени доказателства:
вътрешни правила за работните заплати на общинска администрация в СО-
Район „Л.“ и Заповед № РД-15-40/18.01.2024 г. на кмета на Район „Л.“ за
изплащане на ДТВ за 4-то тримесечие на 2023 г.
Съдът, след като се запозна с направените доказателствени искания
и прецени приложимото право намери следното:
Представените от ищеца и от ответника писмени доказателства следва
2
да бъдат приети по делото, тъй като са относими за спора.
Съдът намира искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза
за относимо, необходимо и допустимо, поради което следва да се назначи
такава по въпросите, поставени от ищеца, както и по въпроси, поставени от
съда.
Доказателственото искане на ищеца по чл. 190 ГПК е допустимо и
относимо, но предвид представянето на исканите доказателства с отговора на
исковата молба, доказателственото искане се явява ненеобходимо
Съдът, след като констатира, че предявеният иск е допустим и редовен и
след осъществяване на процедурата по чл. 131 от ГПК, както и с оглед на
направените от страните доказателствени искания на основание чл. 140 от
ГПК.
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото:
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
задължения – правата на ищеца произтичат от прекретяване на трудово
правоотношение между него и ответника. Ищецът претендира заплащането
на: 1/ 17 700 лева – неплатен остатък от дължимо обезщетение за
прекратяване на трудово правоотношение на осн. чл. 331, ал. 1 КТ, ведно със
законна лихва за забава върху тази сума, считано от датата на исковата молба
– 25.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; 2/ 5 207,68 лева –
неплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от
2020 г. до 2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на исковата молба – 25.03.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането.
- правна квалификация – предявеният иск за сумата от 17 700 лева е с
правно основание по чл. 331, ал. 2 от КТ, за сумата от 5 207,68 лева – с правно
основание по чл. 224 от КТ.
- права и обстоятелства, които се признават и не се нуждаят от
доказване – безспорно между страните е, че между ищеца и ответника е
съществувало трудово правоотношение за длъжността „заместник-кмет на
Район Л.“, което е прекратено на осн. чл. 331, ал. 1 и 2 КТ със Заповед за
прекратяване на трудово правоотношение № РД-15-76/02.02.2024 г.
Съдът РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти, както следва:
В доказателствена тежест на ищеца по иска по чл. 331, ал. 2 от КТ е да
докаже: прекратяване на трудовото правоотношение срещу уговорено
обезщетение, размерът на обезщетението, дължимо от работодателя и размера
на брутното трудовото трудово възнаграждение по чл. 228, ал. 1 от КТ за
последния пълен отработен месец, предхождащ прекратяване на трудовото
правоотношение.
В доказателствена тежест на ищеца по иска по чл. 224 КТ е да докаже:
3
трудовото правоотношение между страните да е прекратено; размер на
полагащия се на служителя платен годишен отпуск, вкл. правото на удължен
такъв и размера на неизползвания платен годишен отпуск към датата на
прекратяване на трудовия договор; размер на последното получено за пълен
отработен месец преди прекратяване на трудовото правоотношение брутно
трудово възнаграждение, както и да установи отлагане на ползването на
платения годишен отпуск за процесния период.
В доказателствена тежест на ответника е да установи плащането на
дължимото се уговорено обезщетение по чл. 331 КТ и обезщетение за
неизползван отпуск при прекратяване на договора, както и възражението за
давност по иска по чл. 224 КТ.
Всяка от страните следва да докаже възраженията и твърденията си.
УКАЗВА на ищеца, че не представя доказателства, че за процесния
период ползването на платения годишен отпуск е било отлагано по реда на чл.
176 от КТ.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото приложените
документи към исковата молба и към отговора на исковата молба.
ДОПУСКА извършването на съдебно счетоводна експертиза със
задачите, поставени в исковата молба и по служебно поставени от съда
въпроси: 1/ Какъв е размерът на трудовото възнаграждение на ищеца за
последния пълен отработен месец преди прекратяване на трудовия договор –
като се посочи в това трудово възнаграждение каква част от получената сума
представлява основно трудово възнаграждение с постоянни добавки /за стаж,
за научна степен и др/ и каква част представляват добавки с непостоянен
характер /ДМС, други/ - като въз основа на всеки от двата размера да се
посочи дължимият размер на 6 месечното обезщетение за прекратяване на
трудовия договор? 2/ В случай, че от ответника има заплатени суми за
обезщетение по заповедта за прекратяване на трудовия договор – то да се
посочи размер и кога са заплатени, както и сумите, които остават дължими в
двата варианта на пълния размер на обезщетението? 3/. Какъв е размерът на
среднодневно брутно трудово възнаграждение по чл. 177 от КТ за последния
календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът
или служителят е отработил най-малко 10 работни дни; 4/. Въз основа на така
определения размер, да се посочи размерът на дължимото обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск за 2020 г. и 2021 г. ?.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В.Х.Х., който да се уведоми, че следва да
изготви заключението, доколкото възнаграждение е за сметка на бюджета
на съда.
ОПРЕДЕЛЯ първоначално възнаграждение за назначената експертиза в
размер на 250 лева, платими от бюджета на съда.
ЗАДЪЛЖАВА вещото лице да представи експертизата в срока по чл.
199 от ГПК.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 29.10.2024 г. от
10.10 часа за която дата и час да се призоват страните и вещото лице.
4
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение за
насрочване, ведно с обективирания в него проект за доклад по делото, а на
ищеца и препис от отговора.
УКАЗВА на страните възможността им да вземат становище по
дадените указания и доклада по делото в едноседмичен срок от получаване
на настоящето определение.
УКАЗВА на страните, когато отсъстват повече от един месец от адреса,
които са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са
длъжни да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение има и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съдът
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение
всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им
разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията
ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо
правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба
може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако
не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при желание да използват медиация,
могат да се обърнат към Център по медиация или медиатор от Единния
регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието:
http://mediator.mjs.bg/ или към действащата при СРС Програма „Спогодби“, в
Центъра за спогодби и медиация, като медиацията е платена услуга.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5