О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№.............
гр.Шумен, 01.10.2019г.
Административен съд - Град Шумен, в закрито заседание на първи
октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Административен
съдия: Снежина Чолакова
като разгледа докладваното от съдията частно административно
дело № 480 по описа за 2019г. на Административен съд - Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.60,
ал.5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.188 от
Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС).
Производството е образувано по
жалба на «Г.» ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Б.М.С., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 320-ФК/02.09.2019г.
на началник отдел «Оперативни дейности»
- Варна, ГД «Фискален контрол» при ЦУ на НАП, в частта й, в която е
разпоредено предварително изпълнение на наложената принудителна административна
мярка - запечатване на търговски обект - автомивка "Г.", находяща се
в гр.Нови пазар, ул.Бреза. Отправено е искане на основание чл.60 от АПК да бъде
отменено обжалваното разпореждане за предварително изпълнение на наложената
принудителна административна мярка, явяващо се предмет на настоящото
производство.
С посочената Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 320-ФК/02.09.2019г. на дружеството е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект – автомивка "Г.",
находяща се в гр.Нови пазар, ул.Бреза и е забранен
достъпът до него за срок от 14 дни, на основание чл.186, ал.1, т.1,
б."А" от ЗДДС и чл.187, ал.1
от ЗДДС. В заповедта е материализирано и разпореждане за предварително
изпълнение на наложената принудителна административна мярка - запечатване на
търговски обект - автомивка "Г.", основано на чл.188 от ЗДДС, във
връзка с чл.60 от АПК. Оспорващото дружество изтъква аргументи за
незаконосъобразност на разпореждането за предварително изпълнение на ЗППАМ предвид
липса на предпоставките по чл.60, ал.1 от АПК, посочени в оспорената заповед.
Сочи, че не са налице предпоставките за допуснатото предварително изпълнение на
акта, доколкото дружеството не е извършило нарушение на чл.25, ал.3 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговски
обекти чрез фискални устройства. Сочи, че извършва продажба на стоки чрез
автомати на самообслужване с електрическо захранване, като за фискалните
устройства има сключен договор за закупуване и поддръжка със сервизна фирма
"Техносистем България"ООД, същите са одобрени със свидетелство на БИМ
№ 685/19.10.2022г., преминават годишен технически преглед към сервизната фирма
и последният такъв е от 06.06.2019г., от което следва, че към 11.06.2019г.,
когато са получени от дружеството, същите са били годни за употреба. Твърди се,
че управителят на дружеството не е знаел, че фискалните устройства имат каквато
и да е неизправност. Освен това, факта на тяхната неизправност е установен при
проверка, извършена на 27.08.2019г., като констатираните неизправности са
изцяло отстранени на 29.08.2019г. и към момента на подаване на жалбата са в
изправност. Въз основа на изложеното «Г.»ООД обосновава извод за
незаконосъобразност на разпореждането за предварително изпълнение на ЗППАМ и моли
за неговата отмяна.
Въз основа
на материалите по делото се установява следната фактическа обстановка:
Съгласно протокол за извършена проверка серия
АА № 0389193 от 27.08.2019г., служители на ЦУ на НАП извършили проверка по
спазване на данъчно-осигурителното законодателство в търговски обект - автомивка
"Г.", находяща се в гр.Нови пазар, обл.Шумен, ул.Бреза. В хода на
проверката било констатирано, че на 27.08.2019г. в 13.05 часа търговецът "Г."ООД,
в качеството си на лице по чл.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, извършва
продажби на стоки чрез автомат на самообслужване с електрическо захранване, без
да регистрира и отчита всяка продажба чрез ФУВАС, като фискалният бон,
регистриращ продажбата, да се визуализира на дисплей, достъпен за клиента.
Въз
основа на тези факти административният орган приел, че «Г.» ООД – гр.Нови пазар
не е спазило реда и начина за регистриране и отчитане на продажби на стоки чрез
автомат на самообслужване с електрическо захранване, с което е осъществило
състава на нарушение по чл.25, ал.1 и ал.3, във вр.с чл.3, ал.8 от Наредба № Н-18/2006г.,
във връзка. Извършеното нарушение е счетено като основание за налагане на ПАМ
по смисъла на чл.186, ал.1, т.1, б. «а» от ЗДДС, което е сторено от
административния орган с процесната заповед.
Заповедта
постановява запечатването да се извърши в присъствието на представител на
дружеството-жалбоподател в срок до 1 ден от датата на връчването й, като
конкретният ден и час да се определят от връчителя.
Със
същата е указано на търговското дружество, че изпълнението на наложената с тази
заповед ПАМ ще бъде прекратено на основание чл.187, ал.4 от ЗДДС по писмена
молба на задълженото лице, подкрепена с доказателства, че наложената глоба или
имуществена санкция е заплатена изцяло.
Административният
орган е изложил фактическите и правни основания за издаване на заповедта. Относими
към настоящото производство са само мотивите, касаещи разпореждането по чл.60,
ал.1 от АПК.
Обстоятелствата,
мотивирали органа да разпореди предварително изпълнение на ЗППАМ, се свеждат до
следното:
Административният
орган е посочил, че издаването на касова бележка за всяка извършена продажба е
нормативно установено задължение за субектите, стопанисващи и/или управляващи
търговски обекти, като неспазването на тези конкретни задължения води до
негативни последици за фиска, тъй като е предпоставка да не се отчитат приходи
и по този начин се стига до отклонение на данъчното облагане. Посочените обстоятелства съставляват
основание да се приеме, че със своето поведение проверяваното лице накърнява
съществено обществения интерес и фискалната политика на държавата, тъй като
препятства възможността за отчитане на търговските си обороти и като последица
се явява неправилното определяне на реализираните доходи и отклоняване от
данъчното облагане. Твърди се също, че търговецът има непогасени публични
задължения, за които има образувано изпълнително производство. Сочи се също, че
цялостното поведение на търговеца води до обоснован извод за трайно поведение
към неспазване на установения правов ред в страната и отклонение от данъчното
облагане. Необходимостта от предварително изпълнение е предопределена с оглед
начина и вида на организиране на отчетността, които са довели до извършеното
деяние и индиректно от степента на неговата обществена опасност.
Като
самостоятелно фактическо основание за допускане на предварителното изпълнение
на ПАМ е посочена възможността да бъде осуетено или сериозно затруднено
изпълнението на акта, тъй като допуснатото нарушение препятства нормалната
контролна дейност на приходната администрация.
В
обобщение административният орган сочи, че именно с цел да се промени
установената организация в дейността на търговеца и причините, водещи до
неблагоприятни последици за фиска, се налага предварително изпълнение на
наложената ПАМ.
Заповедта
за налагане на ПАМ е връчена на дружеството на 30.09.2019г.
Несъгласен
с допуснатото предварително изпълнение на акта, на 01.10.2019г. адресатът на
заповедта подава настоящата жалба с искане за неговата отмяна.
При
така установените факти и обстоятелства съдът достига до следните правни
изводи:
Жалбата
е подадена от надлежна страна - адресат на заповедта, в която се съдържа
оспореното разпореждане за предварително изпълнение на ПАМ, породило неблагоприятни правни
последици за оспорващото дружество. Обжалването на
разпореждането е извършено в срока по чл.60, ал.5 от АПК, при наличие на правен
интерес, поради което е допустимо за разглеждане.
Съдът
приема жалбата за основателна, предвид следните съображения:
Разпоредбата
на чл.188 от ЗДДС указва, че принудителната административна мярка по чл.186,
ал.1 от с.з. подлежи на предварително изпълнение при условията на АПК.
Според
чл.60, ал.1 от АПК в административния акт се включва разпореждане за
предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът
или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени
интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено
изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва
значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в
защита на особено важен нейн интерес. С допускането на предварително изпълнение
се придава изпълнителна сила на един невлязъл в сила индивидуален
административен акт. Доколкото представлява изключение от общия принцип за
суспензивно действие на жалбата и съдържа в себе си потенциална възможност да
причини вреди на адресата, то се допуска при стриктно спазване на законовите
предпоставки, изчерпателно посочени в нормата на чл.60, ал.1 от АПК – ако се
налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите; да се защитят
особено важни държавни или обществени интереси; при опасност, че може да бъде
осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акт; ако от закъснението на
изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда; по искане
на някоя от страните – в защита на особено важен нейн интерес. Регламентираните
хипотези сочат, че такова разпореждане може да бъде постановено само в
изключителни случаи, при наличието на една или повече от предпоставките,
предвидени в нормата. Същите по своето естество и характер сочат на някакъв вид
изключителност или особеност, които конкретната хипотеза притежава, спрямо
обичайните случаи от същия вид. Наличието на посочените в чл.60, ал.1 от АПК
предпоставки не се презумира, напротив – във всички случаи административният
орган следва да посочи обстоятелствата, мотивирали го да разпореди
предварителното изпълнение на акта.
Според
мотивите на разпореждането като основание за допускане на предварително
изпълнение на наложената ПАМ административният орган е посочил, че същото се
налага с цел предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от
същия вид. Съдът намира, че така посочената цел не мотивира предварителното
изпълнение на заповедта за налагане на ПАМ. Това основание е регламентирано в
нормата на чл.22 от ЗАНН и обосновава предпоставките за налагане на самата
принудителна марка, но не и нейното предварително изпълнение. Следва да се
отбележи, че целта на наложената ПАМ е различна от целта на предварителното
изпълнение, поради което е недопустимо мотивиране на разпореждането по чл.60,
ал.1 от АПК с постигане целите на ПАМ – предотвратяване и преустановяване на
административни нарушения от същия вид, охрана интересите на държавния бюджет
във връзка с правилното отчитане на продажбите и определяне размера на
публичните задължения.
На
следващо място органът сочи, че посредством предварителното изпълнение на акта
ще се защитят особено важни държавни интереси и по-конкретно интереса на
държавния бюджет за законосъбразното регистриране и отчитане на продажбите чрез
фискално устройство в проверения търговски обект, респективно за правилното
определяне на реализираните от търговеца доходи и размера на неговите публични
задължения. Съдът намира, че изложените в тази насока мотиви възпроизвеждат
текста на чл.60, ал.1 от АПК и не се подкрепят от конкретно установени факти и
обстоятелства. Бланкетното изписване на приложимия законов текст не съставлява
мотиви, които да обосноват необходимостта от предварително изпълнение на
наложената ПАМ. Липсва привръзка на изброените основания с конкретната
фактическа обстановка и конкретния субект. В мотивационната част на
разпореждането са използвани общи изрази, придаващи изключителност на
издадените по реда на чл.186 от ЗДДС административни актове, каквато самият
законодател не е предвидил в ЗДДС. С оспореното разпореждане е прието, че в
търговския обект е създадена организация на дейността на дружеството и са
налице причини, водещи до неблагоприятни последици за фиска, поради което с предварителното
изпълнение на наложената принудителна административна мярка ще се защитят
особено важни държавни интереси, с цел преустановяване и/или предотвратяване на
административни нарушения и последиците от тях. По делото липсват каквито и да
е данни и доказателства, подкрепящи този извод – напротив в обекта има
регистрирани и функциониращи ФУ, с което е създадена организация и е осигурена
възможността всички извършени продажби да бъдат надлежно отчитани в
съответствие със законовите изисквания. При това положение не става ясно по
какъв начин поведението на проверяваното лице е насочено към съществено
нарушаване на обществения интерес и фискалната политика в степен, налагаща
предварително изпълнение на наложената мярка. Отбелязано е също, че ако не бъде
допуснато предварително изпълнение на принудителната административна мярка,
съществува възможност да се извърши ново нарушение и опасност за фиска, водеща
до отклонение от данъчно облагане. Контролът върху заплащането на данъците и
правилното им определяне при реално отчитане на продажбите сам по себе си е с
цел защита интереса на фиска. Липсата на законова разпоредба, която да
постановява, че ПАМ, наложена в хипотезата на нерегистриране и отчитане на
всяка продажба, подлежи на предварително изпълнение по силата на закона,
задължава органа да мотивира особено важния държавен интерес, като посочи
конкретните факти, които са съобразени при направената преценка. В случая това
не е сторено. Установеното нарушение на чл.25, ал.1 и ал.3, във вр.с чл.3, ал.8
от Наредба № Н-18/13.12.2006г. само по себе си не мотивира спешна необходимост
от изпълнение на заповедта за налагане на ПАМ, а административният орган не е
посочил точно по какъв начин предварителното изпълнение на наложената мярка ще
доведе до обезпечаване събирането на публичните вземания.
Наред
с това, съдът отчита факта, че обществените отношения, свързани с коректното
документиране на търговския оборот са пряко свързани с фискалните интереси на
държавата и предполагат засилена охрана, но същата следва да се реализира в
законово очертаните рамки и съобразно целите на закона и без да се засягат
права и законни интереси в по-голяма степен от най – необходимото за целта, за
която актът се издава – по арг. от чл.6, ал.2 от АПК. Както принудителната
административна мярка, така и разпореждането за нейното предварително
изпълнение, трябва да бъдат необходими за постигане на целта на закона и да са
съразмерни по тежест с установените факти и преследваната цел. Както се посочи
по-горе, в настоящия казус липсва посочване на конкретни факти, чието
проявление мотивира разпореждането за предварително изпълнение. Не става ясно с
какво точно се обосновава особено важният държавен или обществен интерес и защо
органът счита, че от по-късното изпълнение на заповедта за налагане на ПАМ
могат да последват значителни или трудно поправими вреди. Очевидно
законодателят не счита, че е налице особено важен държавен или обществен
интерес във всеки случай, когато се констатират нарушения на Наредба Д
Н-18/13.12.2006г. и се налага принудителна административна мярка по чл.186,
ал.1, т.1, б. «а» от ЗДДС, тъй като не е предвидил предварително изпълнение на
мярката по силата на закона. От друга страна административният орган не е
посочил кои са тези конкретно установени обстоятелства, които да налагат в този
случай да бъде разпоредено предварително изпълнение на акта. Поради изложеното
съдът приема, че по делото не се доказва и не съществува спешна необходимост от
охрана на важни държавни интереси в сочения от административния орган аспект.
Съдът
преценява като изцяло немотивирано и неподкрепено с доказателства становището
на административния орган, че по-късното изпълнение на заповедта може да доведе
до значителна или трудно поправима вреда, изразяваща се в съществено отклонение
от данъчно облагане. Нещо повече, процесната заповед е издадена на 02.09.2019г.
за нарушение, осъществено на 27.08.2019г., т.е. същата е издадена 6 дни след
установяване на нарушението. След като самият административен орган не е счел,
че установеното нарушение не налага незабавното налагане на принудителната
административна мярка, не става ясно защо се разпорежда предварителното
изпълнение на заповедта, с която същата
е наложена.
Съдът
преценява като изцяло немотивирано и неподкрепено с доказателства становището
на административния орган, че по-късното изпълнение на заповедта може да доведе
до значителна или трудно поправима вреда, изразяваща се в съществено отклонение
от данъчно облагане. Нещо повече, видно
от представените становища от «Техносистем България»ООД, обслужващо трите автомата
за самообслужване с електрическо захранване, още на 27.08.2019г. (т.е. в деня
на извършване на проверката от органите на НАП) автоматите Фувас DAISY VEND
KL DY 354005, Фувас DAISY VEND KL DY353476 и Фувас DAISY VEND
KL DY 354040 са били приети в сервиз,
при което е установено, че първият е с грешна дата, която е
настроена, а по отношение на третия е изгорял КЛЕН.
Установено е също, че на 29 и 30.08.2019г. същите са преминали успешно тест за
комуникация монетник-фувас, т.е. изправността на същите е била възстановена още
преди издаване на заповедта. Това обстоятелство изключва твърдението, че към
момента на постановяване на разпореждането за предварително изпълнение
нарушението ощетява бюджета и засяга значим интерес за държавата и обществото
до степен на изключителност, изискваща незабавното изпълнение на мярката.
В
обобщение на изложеното съдът намира, че административният орган не е посочил
конкретни обстоятелства, подкрепени с надлежни факти и доказателства,
обосноваващи възприетите като налични от него основания по чл.60, ал.1 от АПК
за постановеното предварително изпълнение на невлезлия в сила акт.
Непосочването на конкретни обстоятелства, обосноваващи допускане на
предварителното изпълнение, по същество представлява от една страна липса на
мотиви, което непосредствено засяга правото на защита на адресата на акта, а и
препятства проверката относно наличието на задължителните предпоставки по
чл.60, ал.1 от АПК от страна на съда, а от друга следва да бъде квалифицирано
като липса на материалноправни предпоставки за допускане на предварителното
изпълнение на ПАМ, поради което съставлява основание за отмяна на
разпореждането.
Съдът
констатира и още едно основание за отмяна на разпореденото предварително
изпълнение, което, ако не бъде санкционирано, би довело до нарушаване правата
на жалбоподателя.
В
самата заповед е посочено, че на основание чл.187, ал.4 от ЗДДС изпълнението на
ПАМ ще бъде прекратено, ако жалбоподателят представи доказателства, че е
заплатил наложената санкция. Видно от доказателствата по делото, към момента на
издаване на процесната заповед дори няма издадено наказателно постановление.
Тоест процесната ПАМ е издадена преди да е приключило административно
наказателно производство срещу търговеца с издаване на НП, в което да бъде
определена санкция. Допускайки предварително изпълнение на процесната заповед
за налагане на ПАМ, административният орган на практика отнема възможността на
жалбоподателя да се възползва от разпоредбата на чл.187, ал.4 от ЗДДС, тъй като
към датата на връчване на заповедта няма издадено НП, в което да е определена
санкцията за нарушението.
Ето
защо съдът намира, че разпореждането, с което е допуснато предварително
изпълнение на Заповед № 320-ФК/02.09.2019г. е незаконосъобразно и следва да
бъде отменено.
Водим
от горното и на основание чл.60, ал.7 от АПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ по жалба
на «Г.» ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Б.М.С., разпореждане за предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 320-ФК/02.09.2019г. на началник отдел «Оперативни
дейности» - Варна, ГД «Фискален контрол»
при ЦУ на НАП.
На основание чл.60, ал.8
от АПК определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от
съобщаването му пред Върховния административен съд на РБългария.
Препис от настоящото
определение да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
Административен съдия: