№ 4251
гр. София, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря Екатерина К. Т.
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело №
20251100500566 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Същото е образувано по въззивна жалба на И. П. Д., чрез попечителя
му А. И. Д. и П. И. Д., ответници в първоинстанционното производство срещу
решение от 10.10.2024 г. на СРС, 49 състав, постановено по гр.д. 36 016/2010 г.
С обжалваното решение, по реда на чл. 247 от ГПК е допусната поправка на
очевидна фактическа грешка в постановеното по делото решение № 1-49-
27/29.09.2014 г., относно имената на ответниците и описанието на имота,
представляващ ателие. В жалбата са наведени твърдения, че съдът неправилно
бил издал решението и спрямо П. Д., която била починала и трябвало да се
заличи като страна по делото. Заявени са твърдения, че сградата, в която се
намира помещението подлежала на събаряне. Заявено е искане съдът да
отмени всички решения по давност. Заявено е искане неназовано лице да бъде
осъдено за измама и заблуждение на съда като бъде изискана справка за
всички дела, водени от него. Заявено е искане до съда да се произнесе с
решение за изтекла погасителна давност и липса на предмет на делото.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ищеца в
първоинстанционното производство Г. Т. Д., чрез процесуален представител
1
адв. М. Б., в който са посочени съображения относно правилността на
съдебното решение.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен
от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма,
по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни,
поради което е валиден и допустим.
Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на
ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите
към спорния предмет императивни материалноправни норми.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира
следното от фактическа и правна страна:
Предмет на производството е съдебно решение, постановено по реда на
чл. 247 от ГПК.
Видно от съдържанието на същото, с решението е допусната поправка
на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото решение № 1-49-
27/29.09.2014 г. като навсякъде в диспозитива на същото вместо А. П. И. да се
чете А. И. Д. и навсякъде вместо П. Г. И. да се чете П. Г. Д.. Допусната е и
поправка на ОФГ досежно описанието на имота, предмет на делото като след
ателие и преди израза „при граници“ да се чете „южно помещение с площ от
около 17 кв.м., разположено на първи партерен етаж от вътрешната жилищна
сграда – къща, еднофамилна на два етажа със застроена площ от 54 кв.м. с
идентификатор № 68134.513.351.2, находяща се в гр. София, кв.
„Банишора“ул. „*********
Очевидна фактическа грешка по смисъла, вложен в разпоредбата на чл.
247 от ГПК е налице тогава, когато има несъответствие между действителната
воля на съда съгласно мотивите и формално изразената воля в решението
(диспозитива). Решението за ОФГ констатира това противоречие и привежда
решението (диспозитива) в съответствие с мотивите. В производство по реда
на чл. 247 от ГПК на проверка подлежи единствено само дали има допусната
очевидна фактическа грешка в основното решение и правилно ли е
отстранена грешката или не. Поради което и предвид естеството на
решението, постановено при условията на чл. 247 от ГПК, същото би могло да
бъде порочно, когато чрез него се изменя или допълва формираната от съда в
2
мотивите и надлежно изразена в решението (диспозитива) воля.
С процесното решение са отстранени несъответствията в имената на
ответниците като са приведени в съответствие с имената, посочени в исковата
молба и мотивите на първоначалното решение. Допусната е и поправка в
описанието на спорния имот, представляващ ателие с оглед неговата
индивидуализация, съобразно посоченото в исковата молба и
местоположението му в поземления имот, в който се намира, поради което
отстранявайки фактическата грешка СРС е постановил правилен и
законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.
Не могат да бъдат споделени възраженията в жалбата, че решението
било постановено спрямо починала страна. Решението за поправка на
очевидна фактическа грешка се инкорпорира в първоначалното решение и те
съставляват едно цяло. Затова първоначалното решение важи с поправеното
съдържание от деня, в който е било постановено, а не от деня на поправката /
решение 321/ 26.09.2012 г. по гр.д. 54/2012 г. на Първо ГО на ВКС/.
Първоначалното решение е постановено на 29.09.2014 г., факта на смъртта на
ответницата П. Д. е настъпила през 2023 г.
Останалите съображения, развити във въззивната жалба, касаещи
здравословното състояние на конституирания по реда на чл. 227 от ГПК
ответник И. Д., невъзможността да се живее в ателието по причини, че
сградата е в процес на събаряне са извън предмета на проверката в
производството. Неотносими в производството са и останалите искания,
заявени във въззивната жалба, касаещи отмяна на постановено съдебно
решение по давност, за събиране на справки за дела и др.
Предвид изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 10.10.2024 г. на СРС, 49 състав,
постановено по гр.д. 36 016/2010 г., постановено по реда на чл. 247 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в месечен срок от
връчване на препис от същото до страните с оглед нормата на чл. 247 ал.4 от
ГПК.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4