РЕШЕНИЕ
№ 309
гр. Нови пазар, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Светла Радева
при участието на секретаря Бойка Анг. Цвяткова
като разгледа докладваното от Светла Радева Гражданско дело №
20253620100375 по описа за 2025 година
Делото е образувано по обективно и субективно кумулативно съединени иска, предявени
от Ж. Е. В. с адрес: Н.,ул.***, действащ чрез пълномощника си адв.П. Й. Н. -АК В. против
"Вивус. БГ" ЕООД с ЕИК:********* ,със седалище и адрес на управление :гр.София 1421,р-
н Лозенец,ул."Димитър Хаджикоцев "№52-54,представлявано от З.С.Р. и А.М..
Исковете са : за признаване на недействителност на правна сделка поради накърняване на
добрите нрави и
поради заобикаляне на закона и е с правна квалификация чл. 26 ал.1 предл. второ и трето от
ЗЗД, вр. чл. 146, ал.1 и чл.143 ЗЗП, във вр. с чл.22 и чл.11,ал.1,т.9 и т.10 от ЗПК ,за
прогласяване за нищожна, като противоречаща на закона на клауза, предвиждаща такса за
бързо разглеждане по Договор за потребителски кредит № ***,сключен между „Вивус .БГ“
ЕООД и Ж. Е. В. и
осъдителен иск с правно основание чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД за сумата 203.11 лв.-
представляваща недължимо платена от ищеца по процесния договор за потребителски
кредит,ведно със законната лихва върху нея,начиная от завеждане на делото до
окончателното й изплащане.
Ищецът заявява, че е страна по договор за кредит №*** от *** г., сключен с ответното
дружество. По договора получил кредит в размер на 1 000 лв., при ГПР от 49,7 %, ГЛП-
40,99% и договорна лихва в размер на 33,69 лева. Задължил се да заплати и допълнителна
услуга в размер на 206,31 лева. Счита, че не дължи последната сума за бързо разглеждане.
Възможността да се събират суми за допълнителни услуги намирала правен регламент в
1
нормата на чл. 10а от ЗПК. В чл.10а, ал.2 от същия закон се предвиждала забрана да се
изисква плащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. С договарянето на сума за допълнителни услуги се заобикаляло ограничението на
чл.19, ал.4 от ЗПК- лимит на ГПР. Уговорената дължимост на сумата в размер на 206,31 лв.
за допълнителни услуги била в явно противоречие с добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1
пр.3 от ЗЗД. Нарушен бил принципа на добросъвестност и справедливост. Съгласно чл.21,
ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на закона, била нищожна.
Предвид гореизложеното,моли да бъде призован на съд с ответника и след доказване на
основателността на твърденията,изложени в исковата молба,съдът постанови решение,с
което осъди ответника "Вивус. БГ" ЕООД да му заплати сумата в размер на 203,11 лева,
представляваща заплатена без основание такса за бързо разглеждане по Договор за паричен
кредит №*** от *** г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба,
до окончателното изплащане на сумата.
Моли да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника "Вивус.
БГ" ЕООД,който в законоустановения срок,чрез пълномощника си И. И. –юрисконсулт е
депозирал писмен отговор на предявения иск.
Не оспорва сключения с ответника договор за кредит ,ведно с прилежащите му
условия.Признава въведените в исковата молба твърдения за отпусната главница и
начислена такса към нея,и не оспорва факта за погасяване на кредитното
задължение.Сочи,че по силата на договора е била отпусната главница в размер на 1000 лева
и последната е погасена,наред с начислената договорна лихва и такса за бързо разглеждане в
описания по-горе ред.
Оспорва изцяло исковата претенция за прогласяване на нищожност на Договор за кредит
№***/***г.като неоснователна и недоказана.
Счита,че доколкото в чл.19,ал.3,т.2 от ЗПК се сочи,че заявяването на отделни
допълнителни и незадължителни услуги не следва да се включва в ГПР,то поради тази
причина такса Бързо разглеждане не следвало да бъде включена към ГПР и правилно същата
не била елемент от формирането му,съгласно императивната формула ,посочена в
Приложение №1.
Предоставената допълнителна незадължителна услуга,която Ж. В. изрично заявил и
заплатил,съответствала изцяло на законовата възможност ,уредена и в чл.10а,ал.1 ЗПК и се
предоставяла само по изрично искане на кредитополучателя.Заявяването на допълнителната
услуга ,каквато се явявала процесната,не представлявало условие за сключването на
договора и отпускането на заявената сума от кредитора,а съставлявала само и единствено
допълнителна възможност в полза на кредитополучателя.
Съгласно решение на СЕС от 21.03.2024г.по дело С-714/22,разходите за допълнителни
услуги,уговорени в договор за потребителски кредит,попадат в обхвата на ГПР само когато
2
тяхното ползване,респективно заплащане на посочените услуги било задължително условие
за получаването на кредит.В допълнение,същото решение сочило и,че клаузите относно
допълнителни услуги,които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на
ползвателя на тези услуги-потребител приоритет при разглеждане на искането му за
отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума,по принцип не
спадали към основния предмет на този договор и следователно подлежали на евентуална
преценка за неравноправност по смисъла на ДиректИ. 93/13/ЕИО.
Предвид гореизложеното,моли съдът да отхвърли изцяло предявения иск като
неоснователен и недоказан.Моли да му бъдат присъдени съдебни и деловодни разноски по
делото,включително юрисконсултско възнаграждение.
Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът не се явява,не изпраща представител.Депозира писмено
становище чрез процесуалния си представител адв.П. Н..
Ответникът не изпраща представител.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност,прие за установено от фактическа страна следното:
Между ищеца Ж. Е. В. и ответника „ВИВУС.БГ“ЕООД е сключен от за предоставяне на
потребителски
кредит № ***/***г.,,по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца заем в
размер на 1000.00 лева,за срок от 30 дни,при лихвен процент за срока на кредита
40.99%,,сума на лихвата за срока на кредита -33.69лв.,ГПР-49.7%, такса за бързо
разглеждане -206.31лв.,обща дължима сума на кредита – 1240.00лв. и дата на връщането му
– 01.03.2024г.Посочено е,че ГПР не включва разходите,които кредитополучателят може да се
наложи да заплати при неизпълнение на договорните си задължения и таксите за
допълнителни незадължителни услуги,предоставени на кредитополучателя по негово
искане.
Кредитополучателят е декларирал,че е получил подписани от кредитора Общи условия
на договора за кредит,съгласява се с тях и ги приема като обвързващи,приложими и
представляващи неразделна част от този договор за кредит.
Според Общите условия на договора за кредит,се дължи такса за предоставяне на
допълнителна незадължителна услуга по искане на кредитополучателя,която гарантира
обработка на искането за кредит и отговор в рамките на 15 минути от
подаването му по електронен път.таксата може да бъде заявена при подаване на искане за
отпускане на кредит и/или допълнителна сума по кредит при срокове и условия,посочени в
ОУ ,съгласно Тарифа на кредитора.
Ищецът е представил разписка №***г.,от която се установява,че е заплатил по сметка на
ответника сумата в размер на 1236.80лв.,с посочено основание :номер на кредита ***.
Ответникът не оспорва,че със същата е погасена главницата по договора за кредит,наред с
3
начислената договорна лихва и такса за бързо разглеждане в описания по-горе ред.
При така установеното от фактическа страна,съдът направи следните правни изводи:
Предвид факта, че кредитът е предоставен на физическо лице, като не са налице
данни то да е действало като професионалист, респективно кредитополучателят се явява
потребител по смисъла на чл.9,ал.3 от ЗПК, процесният договор за кредит попада в
приложното поле на Закона за потребителският кредит. Наред с това договорът е сключен от
търговско дружество, което
предоставя кредити на потребители в рамките на своята професионална и търговска
дейност, като приложението на ЗПК, е признато и от кредитора с представянето на
длъжника на преддоговорна информация.
Видно от приетите по делото писмени доказателства, съдържанието на договора
формално отговаря на изискванията на чл.10,ал.1,чл.11,ал.1,т.1-9 и т.11 ,т.12 от ЗПК-
сключен е в предписаната от закона форма, съдържа дата и място на сключването, вид на
предоставения кредит, индивидуализация на страните, срок на договора, общия размер на
кредита и начин на усвояването му, размер на лихвен процент, информация относно
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски и
пр.Параметрите и условията на договора са описани в предоставените на заемателя Общи
условия на договора за кредит.
В договора е посочен годишен процент на разходите /ГПР/ съобразно изискването на
чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК,, който не надвишава допустимия размер съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Съгласно чл.19,ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя изразени като годишен процент от общия размер на
кредита. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати,включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.“
Процесният договор за заем има характеристиките на договор за потребителски
кредит, поради което за спорното правоотношение са приложими разпоредбите на Закона за
потребителския кредит, поради което и в съответствие с чл.7,ал.3 от ГПК,съдът служебно
дължи преценка относно наличието на неравноправни клаузи.
С цитираните уговорки за дължима такса за бързо разглеждане на делото по същество
прехвърля върху кредитополучателя финансовата тежест за изпълнение на задълженията на
финансовата институция по чл.16 от ЗПКза предварителна оценка на
платежоспособността на кандидатстващите за кредит. Съгласно чл.10а,ал.1 от
4
ЗПК,кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит, а според ал. 2 на същата разпоредба не може
да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
В случая предвиденото възнаграждение за приоритетно разглеждане на документи и
отпускане на кредит е свързано с процедурата по усвояване на кредита, респективно
клаузата, която предвижда дължимостта му, влиза в колизия с повелителната разпоредба на
чл.10а,ал.2 от ЗПК.
В чл.4.2 от Общите условия е предвидено,че срещу заплащане на сумата се гарантира
бърза „обработка“ на искането, което неминуемо съставлява дейност по отпускане и
усвояване на кредита, обхванато от императивна забрана
на цитираната разпоредба на ЗПК за начисляване на допълнителни такси и комисионни.
Така предвидената престация /с уговорката,че по принцип не е задължителна,а е по искане
на самия кредитополучател,но съдържаща в себе си възможността за по-бързото отпускане
на кредита ,при наличните за това предпоставки/,на практика се начислява допълнителна
такса,която е изцяло насочена към събирането на дълга и възможността за неговото
увеличаване чрез отпускане на допълнителна сума, което е изцяло в интерес на кредитора и
се намира в колизия със забраната на чл.10а,ал.2 от ЗПК.
По този начин,чрез тази такса , кредиторът се домогва да набави
допълнителни плащания извън предвидените в закона. Не се установява конкретна услуга,
която да е предоставена срещу дължимостта на посочената сума, още повече, че не е
установена разликата между обикновеното и приоритетно разглеждане на документите.
Предвид всичко изложено, съдът счита,че посочената уговорка на договора за кредит е
нищожна на основание чл.26,ал.1,предл.първо от ЗЗД, поради противоречието им с нормата
,имаща повелителен характер –тази на чл.10а,ал.2 от ЗПК.
Според правилото на чл. 146, ал. 5 от ЗЗП нищожността на клаузи в потребителските
договори не води до нищожност на целия договор, ако той може да се прилага и без тези
клаузи. Посоченото правило представлява националната правна норма, определяща
изискванията по чл. 6, пар. 1 на ДиректИ. 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори за създаване на уредба, съгласно която
неравноправните клаузи следва да не са обвързващи за потребителя и съответно, че
договорът продължава да действа за страните по останалите условия, когато може да се
изпълнява и без неравноправните клаузи.
Макар кредиторът да е финансова институция и договорът за кредит да е възмезден,
не може да се счита, че същият е изцяло нищожен, при нищожност на клаузата за включена
от допълнителна услуга. Нищожността на определена договорна клауза не влече нищожност
на договора изцяло.Ето защо,съдът счита,че поради установено противоречие със закона на
тази сделка,договорът за кредит следва да бъде прогласен за нищожен само досежно тази
клауза.
Според чл.23 от ЗПК, при прогласяване на договора за недействителен се връща само
5
чистата стойност на кредита.
По отношение на предявения е иск с правно основание чл.55,ал.1 от ЗЗД,съдът счита
същият за основателен и доказан изцяло,поради следните съображения:
Фактическият му състав изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална
липса на основание, т.е. още при самото получаване да липсва основание за преминаване на
блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Поради това предпоставките за
уважаване на този иск са две - получаване на нещо и липса на установено основание, като
извършването на престацията подлежи следва да бъде доказана от ищеца, а съществуването
на валидно основание за нейното получаване от ответната страна.
Претендираната сума е в размер на 206.31 лева, представляваща недължимо платена
сума, при начална липса на основание от сключен Договор за кредит №***/***г..Предвид
факта, че по установената като нищожна клауза „Такса бързо разглеждане“ уговорената
престация е в общ размер на 206.31лв. и същата е изплатена реално ,което се признава от
кредитора.
Разпоредбата на чл.55,ал.1,предл.3 от ЗЗД урежда връщане на даденото при
отпадане на основанието. Съгласно задължителната и трайно установена практика,
обективирана в ППВС № 1/1979 г., поради което следва да бъде осъден ответника да заплати
на ищеца сумата в размер на 206.31лв , представляваща недължимо платена сума по
нищожна клауза по договор за кредит №***/***г.,, сключен между страните, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба 28.03.2025г. в съда до
окончателното изплащане на вземането.
По разноските:
С оглед изхода на делото и разпоредбата на чл.78,ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати направените от ищеца разноски по делото, изразяващи се в
заплатена държавна такса в размер на 50.00 лева.
Ищецът е представляван по делото , при условията на безплатна адвокатска помощ на
материално затруднени лица, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА),
видно от представения договор
за правна защита и съдействие. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, което се определя от съда.
Предвид горното и на основание чл.7,ал.2,т.1 от Наредба №1/2004г.за възнагражденията
за адвокатска работа съдът намира,че ответникът следва да бъде осъден да заплати на
процесуалния представител на ответника адв.П. Н. адвокатско възнаграждение в размер на
400.00лв.
Водим от гореизложеното,съдът
РЕШИ:
6
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД във вр.с чл.10а от ЗПК и
чл.143,ал.1 от ЗЗД на клаузата, предвиждаща дължимост на „Такса бързо разглеждане „ в
Договор за потребителски кредит №***/***г., сключен между "ВИВУС. БГ" ЕООД с
ЕИК:********* ,със седалище и адрес на управление :гр.София 1421,р-н
Лозенец,ул."Димитър Хаджикоцев "№52-54 и Ж. Е. В. с ЕГН:**********, с адрес:
Н.,ул.***,която клауза предвижда заплащането на възнаграждение за „Такса бързо
разглеждане“ в размер на 206.31лв.
На основание чл.55,ал.1 от ЗЗД ОСЪЖДА „ВИВУС. БГ" ЕООД с ЕИК:********* ,със
седалище и адрес на управление :гр.София 1421,р-н Лозенец,ул."Димитър Хаджикоцев
"№52-54,представлявано от З.С.Р. и А.М. ДА ЗАПЛАТИ на Ж. Е. В. с ЕГН:**********, с
адрес: Н.,ул.*** сума в размер на 206.31лв./двеста и шест лева тридесет и една стотинки-
главница/,представляваща представляваща недължимо платена сума по чл. 4.2 от ОУ към
Договор за потребителски кредит №***/***г, сключен
между страните, която предвижда заплащането на възнаграждение за „Такса бързо
разглеждане“/,ведно със законната лихва върху главницата ,начиная от датата на депозиране
на исковата молба 28.03.2025г. в съда до окончателното изплащане на вземането.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК ОСЪЖДА „ВИВУС. БГ" ЕООД с ЕИК:********* ,със
седалище и адрес на управление :гр.София 1421,р-н Лозенец,ул."Димитър Хаджикоцев
"№52-54,представлявано от З.С.Р. и А.М. ДА ЗАПЛАТИ на Ж. Е. В. с ЕГН:**********, с
адрес: Н.,ул.*** съдебни разноски в размер на 50.00лв./петдесет лева/.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата ОСЪЖДА ВИВУС. БГ" ЕООД с
ЕИК:********* ,със седалище и адрес на управление :гр.София 1421,р-н
Лозенец,ул."Димитър Хаджикоцев "№52-54,представлявано от З.С.Р. и А.М. да заплати на
адвокат П. Й. Н. ,чрен на *** адвокатска колегия,с рег.№***,служебен адрес:гр.В.,бул.“Цар
Освободител“№44 ет.4 офис 6 сумата от 400.00лв./четиристотин лева / - възнаграждение за
адвокатска помощ и съдействие, оказани на Ж. Е. В. по гр.д.№ 375/2025г.по описа на
Районен съд –Н..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Шумен в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
7