№ 867
гр. Бургас, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:АСЕН Т. РАДЕВ
при участието на секретаря МИРОСЛАВА ХР. ЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело №
20212120108251 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Етажна собственост в гр.Бургас, ***,
действаща чрез управителя „Хом кеър БГ“ ЕООД, за установяване със сила на
пресъдено нещо по отношение на Д. Х. А., че дължи сумата от 103.53 лв.,
представляваща сбор от припадащите й се суми за управление и поддръжка на общи
части в етажната собственост, дължими за периода от 01.02.2020 год. до 11.04.2021
год., ведно със законната лихва върху сборната главница, за периода от 12.04.2021 год.
до окончателното й изплащане, за които вземания по ч.гр.д. № ***/2021 год. на БРС е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Така предявени, исковете са с правно основание в чл.6, ал.1, т.10
от ЗУЕС, както и в чл.86, ал.1 от ЗЗД и в съдебно заседание се поддържат от
пълномощника на ищцовата етажна собственост, който ангажира доказателства и
претендира деловодните разноски.
Процесуалният представител на ответницата оспорва исковите
претенции. Също ангажира доказателства и моли за присъждане на разноските по
делото.
След като се запозна със събраните по делото доказателства и ги
обсъди поотделно и в тяхната съвокупност, Бургаският районен съд намира за
установено от фактическа страна следното:
По заявление на „Хом кеър БГ“ ЕООД, в качеството му на
домоуправител, по ч.гр.д. № *** / 2021 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК в полза на Етажна собственост в гр.Бургас, ***, срещу Д. Х. А., за
сумата от 188.53 лв. - сборна главница, от които 113.53 лв. - неплатени месечни такси
за управление и поддръжка на общи части и 75 лв. - вноски за фонд „Ремонт и
обновяване“, дължими за периода от м.февруари 2020 год. до м.април 2021 год., ведно
със законната лихва, върху сборната главница, начиная от 12.04.2021 год. до
окончателното плащане.
В кориците на посоченото дело се съдържа възражение по
чл.414а от ГПК, с което ответницата е признала дължимостта на част от вземанията,
които е платила - 85 лв. за фонд „Ремонт и обновяване“, както и деловодни разноски в
размер на 49.73 лв. Останалата част е оспорила.
Ч. е собственик на апартамент № 58 в етажната собственост,
находяща се в гр.Бургас, ***, за което спор по делото няма.
На 03.02.2020 год, е проведено общо събрание на въпросната
етажна собственост, на което управлението и поддръжката на общите части е
1
възложено на домоуправителя „Хом кеър БГ“ ЕООД, сключен е договор със същото,
избран е контролен съвет, опрелени са месечна такса за поддръжка, според живущите,
както и вноска за фонд „Ремонт и обновяване“, в размер на 5 лв. на апартамент.
Общо събрание е проведено в етажната собственост и на
23.02.2021 год., на което е прието решение за увеличаване разходите за поддръжка и
управление на общите части, поради увеличени разходи за чистачка.
Във връзка с така приетите решения, за апартамента на
ответницата са начислявани и дължимите месечни такси и вноски, разбити по пера. За
процесния период таксите за поддръжка и управление възлизат на 113.53 лв., а
вноските за фонд „Ремонт и обновяване“ - на 75 лв.
По делото са събрани гласни доказателства.
Според св.Г., жилището на ответницата, находящо се над
неговия апартамент, се обитавало допреди няколко месеца (преди с.з. - б.а.). За това
свидетелят съдел по шума, издаван от човек, като това било известно на всички от
етажната собственост. Дори са засичали редовно на стълбището бащата на Ч., който
освен това държал автомобила си ежедневно на паркинга зад блока.
Св.Д. - чистачка при бащата на ответницата, посещавала
жилището от четири години, за да го почиства. Представлявало един апартамент -
мезонет, разположен на 6-ти и 7-ми етажи, свързани с вътрешна стълба, в който нямало
условия за живот.
При тези обстоятелства предявеният главен иск се явява изцяло
основателен. Всеки съсобственик участвува в ползите и тежестите на общата вещ
съразмерно с частта си. Това правило законодателят е провел и в чл.6, ал.1, т.10 от
ЗУЕС, възлагайки задължение на всеки етажен собственик да заплаща разходите за
управлението и поддържането на общите части на сградата. И след като ответницата е
етажен собственик, установена е дължимостта на сумите за поддръжка на общите
части. По повод възражението й, че не пребивавала в етажната собственост повече от
30 дни в рамките на календарна година, следва да се каже, че същото е неоснователно.
На първо място то се явява опровергано от свидетелските показания - както на св.Г.,
така и на св.Д., почистваща регулярно необитаваното (без елементарни условия за
живот) жилище.
Освен това, логично е да се приеме, че обитател, който
възнамерява да не пребивава в дадено жилище за повече от 30 дни в рамките на
календарна година, би следвало да положи елементарната грижа и уведоми управителя.
Едва тогава би било в тежест на ищцовата етажна собственост, претендирайки
плащане на режийни разноски, да доказва, че той е пребивавал за по-дълъг период.
Но в хипотезата на чл.51, ал.2 от ЗУЕС, на която се позовава ответницата и чийто
последици са ex lege, т.е. не е необходимо уведомяване, доказателствената тежест е
нейна - за наличие на обстоятелствата, изключващи дължимостта на разходи за
управление и поддръжка. Въпреки указаната й доказателствена тежест, ответницата не
е ангажирала доказателства в тази насока, а липсват доказателства и да е заплатила
процесната сума.
Затова главният иск, след извършеното частично плащане от 85
лв., е основателен за предявения си размер от 103.53 лв. (сбор от такси поддръжка и
управление на общи части в размер на 113.53 лв., след приспаднати 10 лв., надплатени
по вноски за фонд „Ремонт и обновяване“).
Съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение, длъжникът дължи и лихва за забава. Поради това и предвид
основателността на главната претенция, основателна е и акцесорната – за дължимост
на законната лихва, начислена върху горната сума, начиная от предвяване на иска,
респ. депозиране на заявлението (чл.422, ал.1 от ГПК), до окончателното плащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответницата дължи на
ищцовата страна и деловодни разноски, които за производството по ч.гр.д. № *** /
2021 год. на БРС, след приспадане на платените, възлизат на 75.27 лв., а за настоящото
- на 125 лв.
Водим от горното, на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен
съд
РЕШИ:
2
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. Х. А. -Ч. от гр.Бургас, ж/к ***, ЕГН -
**********, дължи на етажните собственици в Етажна собственост, находяща се в
гр.Бургас, ***, представлявана от управителя „Хом кеър БГ“ ЕООД ЕИК *********, на
основание чл.6, ал.1, т.10 от ЗУЕС, както и чл.86, ал.1 от ЗЗД, сумата от 103.53 лв.,
представляваща сбор от припадащите й се суми за управление и поддръжка на общи
части в етажната собственост, дължими за периода от 01.02.2020 год. до 11.04.2021
год., ведно със законната лихва върху сборната главница, за периода от 12.04.2021 год.
до окончателното й изплащане, за които вземания по ч.гр.д. № ***/2021 год. на БРС е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
ОСЪЖДА Д. Х. А. - Ч. да заплати на етажните собственици в
Етажна собственост, находяща се в гр.Бургас, ***, представлявана от управителя „Хом
кеър БГ“ ЕООД, деловодни разноски за производството по ч.гр.д. *** / 2021 год. на
БРС в размер на 75.27 лв., както и за настоящото - в размер на 125 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3