№ 181
гр. Варна, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20233100500245 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на И. Р. Г. чрез особения й представител
адвокат Я. С. срещу отказ от 30.11.2022 г. на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Людмил
Станев по изпълнително дело № 20228950402071 за отмяна на такси и разноски, начислени
по изпълнително дело № 20228950402868 на ЧСИ Людмил Станев.
В жалбата се излага, че атакуваният акт на ЧСИ е незаконосъобразен, тъй като не е
налице основание в производството по изпълнително дело № 20228950402071 да бъдат
възлагани в тежест на длъжниците такси и разноски, начислени по изпълнително дело №
20228950402868, тъй като взискателите са имали възможност да претендират тези разноски,
направени от тях за обезпечителното производство, включително и за изпълнението на
допуснатото обезпечение, в рамките на исковото производство по гр.д.№ 15418/2021 г. по
описа на Районен съд – Варна, което те не са сторили. Иска се отмяна на действието на
ЧСИ.
Взискателите по делото не са изразили становище по жалбата.
Съобразно разпоредбата на член 436, алинея 3 от ГПК към преписката са приложени
мотиви от ЧСИ, в които същият е посочил хронологията на образуваното пред него
изпълнително производство и аргументи за неоснователност на жалбата.
При преценка на допустимостта и редовността на така депозираната жалба и
съобразявайки нормите на ГПК, съдът констатира следното:
Изпълнителното дело е образувано по молба на И. П. В. и Д. К. В. въз основа на
1
изпълнителен лист № 1477 от 07.09.2022 г. за заплащане от страна на А. Г. Г. и И. Р. Г. на
сумата от 25 000 лева ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска
/25.10.2021 г./ до окончателното изплащане на сумата.
Не се спори, че към настоящото изпълнително дело е присъединено и изпълнително
дело № 20228950402868, образувано въз основа на обезпечителна заповед № 155 от
29.10.2021 г.
Спорът в настоящият казус се свежда до това дали сторените от взискателите разноски
по допускане и изпълнение на обезпечението следва да бъдат репарирани в исковото
производство или в изпълнителното.
Обезпечителният процес има две фази - по допускане на обезпечението на иска и по
налагане на допуснатата обезпечителна мярка. Независимо, че те се развиват пред различни
органи направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с
окончателното съдебно решение по съществото на спора и с оглед крайния му изход.
Обезпечителното производство няма характер на изпълнително производство, тъй като
липсва изпълнителен титул в полза на ищеца, въз основа на който разноските да бъдат
събрани от съдебния изпълнител по делото образувано по обезпечителна заповед, поради
което и преценката за дължимостта им е на исковия съд. Съгласно член 79 от ГПК разноски
по изпълнението могат да се съберат от съдебният изпълнител директно само в рамките на
изпълнително производство по представено изпълнително основание, но образуваното по
реда на член 400, алинея 1 от ГПК производство пред съдебен изпълнител за налагане на
обезпечителна мярка не е изпълнително, а е част от обезпечителния процес. Поради това
разноските по обезпечението включват и разноските по налагането му, която фаза на
обезпечителния процес приключва с извършване от съдебния изпълнител на действията за
привеждане в изпълнение на издадената обезпечителна заповед за допуснатите
обезпечителни мерки. С това се изчерпва и предметът на образуваното пред СИ
изпълнително дело, като въпросът за дължимостта на направените от страната разноски се
разрешава в исковия процес.
В конкретния случай ЧСИ е възложил на длъжниците разноски по изпълнително дело
№ 20228950402868, образувано въз основа на обезпечителна заповед № 155 от 29.10.2021 г.,
които не е компетентен нито да признава, нито да събира, така както това не може да стори
и друг орган в подобно производство по налагане на други обезпечителни мерки, например
съдията по вписванията при налагане на възбрана. Тези разноски не са присъдени от съда в
исковото производство, поради което и не се дължат от жалбоподателите.
Изложеното води до извод, че са налице твърдяните от жалбоподателката нарушения
при определяне на разноските, поради което разпореждането в атакуваната му част следва да
бъде отменено.
По изложените съображения и на основание член 437 от ГПК, настоящият състав на
въззивния съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ разпореждане от 30.11.2022 г. по изпълнително дело № 20228950402071 на
ЧСИ Людмил Станев, с което е оставено без уважение искането на И. Р. Г. чрез особения й
представител адвокат Я. С. за отмяна на такси и разноски, начислени по изпълнително дело
№ 20228950402868 на ЧСИ Людмил Станев, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ приетите за събиране по изпълнително дело № 20228950402071 на ЧСИ
2
Людмил Станев такси и разноски по изпълнително дело № 20228950402868 на ЧСИ
Людмил Станев по жалба на И. Р. Г. ЕГН ********** от град Варна – кв. „Аспарухово“, ул.
„*********“ № 13 чрез особения й представител адвокат Я. С..
Решението не подлежи на обжалване на основание член 437, алинея 4, изречение
последно от ГПК.
Препис от решението да се изпрати на ЧСИ за прилагане към изпълнителното дело.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3