Р Е Ш
Е Н И Е
№ 22
гр. Перник, 23.02.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
– ПЕРНИК, в открито съдебно заседание на шестнадесети февруари две
хиляди двадесет и втора година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО
ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА
ГЕОРГИЕВА
ЛОРА СТЕФАНОВА
При секретаря А.М. и прокурора МОНИКА
ЛЮБОМИРОВА,
като разгледа докладваното от съдия Стефанова КАНД № 193/2021 г. по описа на
съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 – чл. 228 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба, подадена от „***“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление: гр. Перник, ул. ****, представлявано от С.С.Г.- управител против
Решение № 260364/09.07.2021 г., постановено по АНД № 1969/2020 г. по описа на
Районен съд – Перник, с което е потвърдено наказателно постановление №
14-0000853/23.10.2020 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ – гр. Перник, с което на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414,
ал. 3 от КТ на ***“ ЕООД, ЕИК ****е наложена имуществена санкция в размер на
1500 лв. за нарушение по чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.
Твърди
се неправилност на обжалваното решение поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК,
във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Сочи се, че съдът не е обсъдил всички събрани
доказателства, което е довело до неправилно установяване на фактическата
обстановка. Искането към касационния състав е да отмени решението на Районен
съд – Перник и да постанови друго, с което да отмени наказателното
постановление. Заявява претенция за присъждане на разноски.
Касационната жалба е връчена на
ответника – Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Перник. В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е представен писмен
отговор.
В съдебно заседание касационният
жалбоподател, редовно призован, не е изпратил представител. Докладвана е молба от
пълномощника му – адв. В., в която заявява, че поддържа жалбата. Счита
обжалваното решение за неправилно. Моли касационния състав да го отмени и да
постанови друго, с което да отмени наказателното постановление. Претендира
присъждане на направените разноски.
В
съдебно заседание, ответникът, чрез пълномощника си юрисконсулт М., оспорва
касационната жалба. Счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно и
моли касационния състав да го остави в сила. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
В
съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Перник – прокурор
Моника Любомирова дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Предлага на съда да остави в сила решението на Районен съд – Перник, като
правилно и законосъобразно.
Административен
съд – Перник, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост, взе предвид становищата на страните, обсъди събраните по делото
доказателства и при съобразяване обхвата на съдебен контрол съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намери следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, за което постановеното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на
касационно обжалване съдебен акт. Затова е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
След
извършена служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящия
касационен състав намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен
съд, в рамките на правомощията му, при надлежно сезиране и по отношение на акт,
който подлежи на касационен контрол, поради което е валидно и допустимо.
Същото
е и правилно. Съображенията за това са следните:
За
да постанови проверяването по касационен ред съдебно решение, Районен съд – Перник
е приел, че на 17.09.2020 г. около 15.30 ч., инспектори в Дирекция „Инспекция
по труда“ – Перник извършили проверка в обект: ****, находящ се в гр. Перник,
ул. ****, стопанисван от „***“ ЕООД. На място е установено лицето М.В.К., който
полагал труд като общ работник. Същият декларирал, че работи в обекта като общ
работник, без да има сключен трудов договор. Работодателят е представил сключен
на 17.09.2020 г. граждански договор с М.В.К..
За
констатираното нарушение по чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, в
присъствието на пълномощник на „***“ ЕООД и един свидетел, Т.Б.Т.– главен инспектор
при ДИТ – Перник е съставила АУАН № 14-0000853/25.09.2020 г., подписан от
актосъставителят, свидетелят и пълномощникът на дружеството. АУАН е предявен на
последния и той не е изложил възражения. Не са представени такива и в срока по
чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН и събраните доказателства,
административно наказващият орган – директор на Дирекция „Инспекция по труда“ –
Перник е издал наказателно постановление № 14-0000853/23.10.2020 г., издадено от директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Перник, с което на основание чл. 416, ал.
5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ на ***“ ЕООД, ЕИК ****е наложена имуществена
санкция в размер на 1500 лв. за нарушение по чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1,
ал. 2 от КТ.
При така установеното от фактическа страна, районният съд е достигнал до
извода, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено. Приел е, че АУАН е съставен от компетентно за това
лице и съответства на изискванията на чл. 42 от ЗАНН и че
наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в изискуемата от
закона форма, при спазване на предвидената процедура, със съдържание, посочено
в нормата на чл. 57 от ЗАНН, и при
наличие на предпоставките за издаването му. Счел е, че от събраните в хода на
съдебното следствие гласни и писмени доказателства по безспорен начин е
установена отразената в АУАН фактическа обстановка и към същата е приложена
съответната правна норма. Приел е, че за извършеното нарушение е наложено
предвиденото в закона административно наказание.
Настоящият
касационен състав намира за неоснователно оплакването на касационния
жалбоподател, че фактическите изводи на Районен съд - Перник не съответстват на
приобщените доказателства. Събраните
гласни и писмени доказателства са относими към всички факти, включени в
предмета на доказване и ги изясняват по категоричен начин. Извършено е пълно,
всестранно и обективно обсъждане на целия доказателствен материал, в неговата
съвкупност и фактическата обстановка е установена правилно. В решението е
обективирана дейността на съда по оценка на доказателствата, като са посочени фактите,
които са приети за установени въз основа на тях. Изложени са аргументи във връзка с всички заявени в жалбата оплаквания.
Правилен и съобразен със закона е и изводът на районния съд, че
административно-наказателното производство е протекло при спазване на
процесуалните правила, които го уреждат. Приложеният АУАН № 14-0000853/25.09.2020
г. е съставен от компетентно за това лице съгласно чл. 416, ал. 1
от КТ – контролен орган при ДИТ – Перник. Същият отговаря на изискванията за
съдържание и реквизити, посочени в чл. 42 от ЗАНН, подписан е от съставителя, от свидетеля, присъствал при съставянето и от
пълномощник на нарушителя и е връчен на
последния. Въз основа на АУАН, компетентният за това орган съгласно чл.
416, ал. 4 от КТ, е издал наказателното
постановление, предмет на съдебен контрол. Същото е в изискуемата от закона
писмена форма, съдържа реквизитите, посочени в чл. 57, ал. 1 от ЗАНН и е
подписано от издателя.
С оглед установената в хода на съдебното следствие фактическа
обстановка, в съответствие със закона е и изводът на Районен съд - Перник за осъществяване на състава на нарушението на чл.
62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ. Съгласно
чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията свързани с предоставянето на работна сила се
уреждат само кат трудови правоотношения, като чл. 62, ал. 1 от КТ предвижда
трудовият договор на се сключва в писмена форма.
По делото е безспорно
установено, че на 17.09.2020 г. около 15.30 ч. лицето М.В.К. е полагал труд
като общ работник на ****, стопанисван от „***“ ЕООД, без да има сключен трудов
договор.
За осъщественото нарушение от
работодателя - от „***“ ЕООД, чл. 414, ал. 3 от КТ предвижда налагане на
имуществена санкция в размер от 1500 лв. до 15000 лв. Правилно районният съд е
приел, че при определяне на размерът и са съобразени изискванията, предвидени в
чл. 27 от ЗАНН, като е наложена такава в минималния размер, а именно 1500 лв.
Предвид всичко изложено
настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение на Районен съд – Перник е правилно и законосъобразно и затова на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода от спора и на
основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в полза на ответника по касационната жалба
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.
Мотивиран от горното, Административен съд - Перник
Р Е Ш
И
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260364/09.07.2021 г., постановено по АНД
№ 1969/2020 г. по описа на Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. ****, представлявано от С.С.Г.-
управител да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Перник, със
седалище гр. Перник, пл. Кракра Пернишки, ет. 6 сумата от 80.00 лв. /осемдесет
лева/, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2. /п/