Районен съд - Благоевград |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иван Петков | |
и за да се произнесе взе предвид следното : Подадена е искова молба от С. Н. Г., с ЕГН [ЕГН], и с адрес : [населено място] против Д. Н. Ч., с ЕГН [ЕГН], и с адрес : [населено място] с която са предявени обективно и кумулативно съединени искове с правно основание както следва : 1. иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, за осъждане на ответника да й заплати сумата от 3 600. 00 лв. /три хиляди и шестстотин лева/, представляваща обезщетение за лишаване на ищцата от ползване за периода 01.04.2011 г.- 01.04.2014г. на притежаваните от нея 1/ 2 ид. ч. от следните съсобствени недвижими имоти : Гараж с тоалетна и баня, изградени в Поземлен имот с пл. № 330, за който заедно с Поземлен имот с пл. № 331 е отреден УПИ VІІ, кв. 33, по плана на [населено място]; Таван и стълбищна клетка, изградени в Жилищната сграда, находяща се в Поземлен имот с пл. № 330, за който заедно с Поземлен имот с пл. № 331, е отреден УПИ VІІ, кв. 33, по плана на [населено място] и Поземлен имот с пл. № 330, за който заедно с имот пл. № 331, е отреден УПИ VІІ, кв. 33, по плана на [населено място]; ведно със законната лихва върху горепосочената сума от 3 600 лв., считано от датата на подаване на исковата молба- 04.04.2014г. до окончателното й изплащане; 2. иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 170. 01 лв. /сто и седемдесет лева и една стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода 01.04.2011г.- 01.04.2014г. Претендира се присъждане и на сторените по делото разноски. В исковата молба ищцата твърди, че страните са съсобственици на Гараж с тоалетна и баня, изградени в Поземлен имот с пл. № 330, за който заедно с Поземлен имот пл. № 331 е отреден УПИ VII в кв. 33 по плана на [населено място], на основание наследство от родителите им, при квоти по ½ ид. ч. за всеки един от тях. Въз основа на учреденото право на строеж на баща им Н. Ч., върху описания недвижим имот- Поземлен имот № 330, същите притежавали право на ползване върху същия. По силата на Договор за покупко- продажба, ответникът прехвърлил на двете си дъщери и съпрузите им, правото на собственост върху Втория жилищен етаж, ведно с 1/ 2 ид. ч. от мазето и тавана на жилищната сграда, като запазил за себе си и съпругата си С. Д. Ч., правото на ползване върху описания имот и на това основание последните ползвали продадения от тях недвижим имот. Ищцата сочи в исковата си молба, че ответникът ползвал изцяло тавана на жилищната сграда, като преградил достъпа до същия с врата, която се заключвала. Същият приобщил към жилището на втория жилищен етаж, ползван от него, част от стълбищната клетка, находяща се пред втория жилищен етаж. Като бивш собственик и ползвател на зимничния етаж, ответникът Д. Ч. ползвал по- голямата част от същия, тъй като прилежащата ид. ч. от зимничния етаж към втория жилищен етаж, била само 1/ 2 ид. ч., а Ч. ползвал повече от 2/ 3 ид. ч. от зимничния етаж. Сочи се, че като съсобственик на 1/ 2 ид. ч. от гаража с тоалетна и баня, ответникът ги ползвал самостоятелно, както и, че същият без каквото и да е правно основание, ползвал и по- голямата част от дворното място, а върху същото ищцата имала право на ползване върху 1/ 2 ид. ч. като изключителен собственик на първия жилищен етаж. Ищцата счита, че тъй като неправомерно ответникът я лишил от ползване на съсобствените им обекти, на които само той бил ползвател, същият й дължал обезщетение за лишаване от правото да ползва собствените си ид. ч. от процесните недвижими имоти, за 3 години назад от подаването на исковата молба, а именно за периода от 01.04.2011г. до 01.04.2014г. В съдебно заседание и в писмена защита, ищцата, лично и чрез проц. си представител- адв. П., поддържа доводите изложени в исковата молба като ги доразвива. Ангажира писмени и гласни доказателства. Ответникът, в едномесечния срок за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, и в съдебно заседание, чрез проц. си представители- адв. М., оспорва исковете. Твърди, че те са недопустими, а при условията на евентуалност, неоснователни. В писмена защита доразвива доводите си като, сочи че ищцата въобще не е доказала наличието на съсобственически права върху процесните имоти, като по делото не е налице нито едно писмено доказателство в тази насока, нито този факт е обявяван за безспорен. Отделно от това се твърди, че ответникът Д. Ч. не би могъл да е ответник по исковете досежно тавана и мазето, доколкото през 2010г. той е прехвърлил собствеността върху тях на дъщерите си- Р. С. и А. К.. Липсвали и доказателства затова ответникът да е съсобственик с ищцата върху процесните обекти, респ. да е лишил същата от ползването им. От събраните по делото гласни доказателства безспорно се установявало, че ползването, било съвместно, от семействата и на двете страни. По делото са събрани писмени и гласни доказателства, изслушана е и съдебно- техническа и оценителна експертиза, чието заключение е приобщено към доказателствения материал по делото. Съдът, след като обсъди събраните доказателства и във връзка с доводите на страните, прие за установено следното : С Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот от 23.09.2010г. № 54, том 2, рег. № 3425, дело № 238/ 2010г. на Нотариус К. Т.- Нотариус с район на действие- района на РС- [населено място], ответникът Д. Ч. и съпругата му С. Ч., са продали на дъщерите си- Р. С. и А. К., следния техен съсобствен недвижим имот : Втори жилищен етаж, със застроена площ от 72 кв. м., ведно с 1/ 2 ид. ч. от полуподземния етаж /мазе/ и тавана, от двуетажната масивна жилищна сграда, представляваща северния близнак, изградена в Поземлен имот с пл. № 330, за който заедно с Поземлен имот с пл. № 331, е отреден УПИ VІІ, кв. 33, по плана на [населено място], за сумата от 8 671. 10 лв. Прехвърлителите- продавачи са запазили за себе си правото да ползват целия продаден имот, заедно и поотделно, докато са живи /л. 4 от делото/. С Нотариална покана от 18.10.2011г. на Нотариус И К., Нотариус с район на действие района на РС- [населено място], ищцата е поканил ответника, да й заплаща обезщетение за лишаването от ползване на полагащата й се 1/ 2 ид. ч. от гаража, банята и тоалетната, от тавана, мазето, и празното дворно място. Поканата е връчена на ответника, на 20.10.2011г. срещу разписка /л. 40- 42 от делото/. От показанията на свид. Н. С., ангажирана от ищцата, се установява, че знае къде живее С.- в [населено място],[жк], на първия етаж, в къща на родителите й. Там живеел и брат й, на втория етаж. Имали спорове те помежду си, за имуществото, за етажа от къщата и за всичко останало, за парцела. Д. ползвал по- голямата част от мястото. Имало ограда, която разделяла частта на С., тя била поставена от Д.. Таванът го ползвал Д.. С. нямала достъп до него. Имало врата, която била сложена на площадката на втория етаж. Свид. никога не се била качвала на тавана, но знаела, че вратата е винаги заключена. Не знаела кой държи ключа. По споровете на С. и Д., се намесвала и Полицията, 2- 3 пъти. Имало гараж на двора, който го ползвал Д.. С. нямала кола. Имало тоалетна и баня до гаража, Д. ги ползвал. Свид. не знаела как Д. и С. ползват стълбището. В тази къща С. живеела със съпруга си, дъщеря им и двете им деца, и нейния съпруг. Д. живеел със съпругата си и дъщеря си, както и с детето им. Свид. не знаела дали се заключва вратата на гаража, който бил отпред. За последните три години, тя ходила два пъти в къщата на С.. Повечето от нещата, ги знаела от нея. От показанията на свид. Й. З., ангажирана от ищцата, се установява, че е леля на страните по делото. Сестра й, и зет й, направили къщата, в която сега живеели Д. и С.. Тя се намирала в [населено място],[жк]. Страните били нейни съседи, деляла ги мрежа. С. живеела на първия етаж, а Д., на втория. Мазетата в къщата били 3- 4, с пространството под стълбището. С. ползвала едно мазе, от дясната страна, другите ги ползвал Добри. Каква е квадратурата им, свид. не знаела. Съпругът на свид. направил вратата на тавана. През последните три години, С. не ползвала нищо на тавана, не била допускана до него. При едно от посещенията си, свид. видяла, че вратата на тавана била махната, а около 2- 3 дни преди делото, тя била там. Свид. не се качвала на тавана. С. в двора имала два реда домати, другото го ползвал Д., имало някаква ограда между тях. На 02.02. 2013г., свид. възприела инцидент, между страните, на двора, при който ответникът заплашил ищцата със саморазправа, но не знаела за какво са се карали те. Добри чупел оградата на С.. Тя си била заградила малко място, повече от това което й се е полагало. Д. ползвал другата, по- голямата част. Имало гараж в този двор, Д. го ползвал за последните три години, С. няма кола. Тоалетна също имало на двора, преди я ползвали всички, за процесния период, свид. не знаела кой я е ползвал. От показанията на свид. А. К., ангажирана от ответника, негова дъщеря, се установява, от около седем години не живее в процесната къща, но 20 години по- рано, е живяла там. Макар и да не живеела от седем години в нея, свид. всеки ден посещавала къщата. На първия етаж живеела С. със семейството си. На втория етаж, живеели родителите й, със сестра й. Свид. имала собственост на втория етаж, заедно със сестра си, и съпрузите им. В двора имало баня с тоалетна, която се ползвала и от мъжа на С.. Мазето на С. било обособено за живеене, и съпруга й ползвал и тоалетната отвън. За последните три години С. и семейството й, ползвали тоалетната отвън. Имало гараж, без врата, ползвала го сестра й- Р. С., тя паркирала колата си там, баща й нямал кола. Не било проблем нещо да се сложи в гаража. Сестра на свид. никога не била казвала на С. да не слага нищо в него. На тавана имало нейни вещи. Съпругът на С. се качвал на тавана да чисти комина. Имал две врати този таван. Баща й постоянно бил на втория етаж, вратата била винаги отключена и всеки можел да се качи на тавана. Разправии имало постоянно. Никога не бил отказван достъпа на С. до тавана. В дворното място С. била завзела половината и даже по- голяма част, натрупала маси, пейки, дърва от неограденото дворно място. Имала и самостоятелно ползвана от нея за градина, заградена част, както и помещение за животни. Имало в двора и навес, през който минавала само ищцата. От показанията на свид. В. С., ангажирана от ответника, негова роднина по сватовство, се установява, че посещава почти всяка седмица къщата в която живеели страните, за да види внука и снаха си, които живеели в нея. На втория етаж от тази къща живеел Д. със съпругата си, дъщеря им, и нейното семейството, а на първия етаж, живеела С. със семейството си. Имало изграден гараж в имота, той се намирал на улицата, нямало врата. Тя не знаела между Д. и С. да има скандали за гаража. За последните три години тя нямала представа кой го ползва. В двора имало баня с тоалетна. Тя виждала в тоалетната, съпруга на С.. Като се влизало в двора на къщата, имало маса на С., после и маса, и столове на Д.. Д. ползвал задната част на двора. Горе- долу поравно ползвали С. и Д. от двора. Пред входа имало заградена част от двора, но свид. не знаела кой я ползва. Вратата на тавана не била заключена при никое от посещенията й. Свид. не знаела дали С. имала багаж на тавана, но виждала съпругът й да чисти комина. Не знаела дали е идвала Полиция в къщата. Колата, която стояла в гаража, била на снаха й. От заключението на вещото лице по изслушаната съдебно- техническа и оценителна експертиза, изготвено от вещото лице инж. Х. Г., се установява, че стойността на месечния пазарен наем, за процесните обекти, се равнява на сумата от 3 809 лв., като за претендираната от ищцата 1/ 2 ид. ч. от тях, сумата е общо в размер на 1 904 лв. Така установеното от фактическа страна налага следните правни изводи : По иска с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС. Същият е допустим, като предявен от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от търсенето на припадащо й се обезщетение, предвид заявените в исковата молба фактически твърдения. Разгледан по същество, същият е неоснователен. Съображения : Съобразно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от ЗС всеки от съсобствениците на една вещ може да си служи изцяло с нея по предназначението й. Обстоятелството, че е съсобственик, му дава основание да ползва общата вещ сам и изцяло. Ако обаче в резултат на действията му, друг съсобственик е лишен от възможност да извлича ползи от вещта, съгласно чл. 31, ал. 2 от ЗС, се дължи обезщетение. За да се ангажира отговорността на съсобственика по тази разпоредба, е необходимо да се установи, че вещта е съсобствена, че се ползва само от част от съсобствениците, и че е налице писмена покана отправена от неползващите съсобственици, до ползващите, в която се претендира заплащане на обезщетение за ползите, от които последните са лишени. В настоящия случай съдът счита, на първо място, че не е налице още първата предпоставка за уважаване на иска- а именно, наличието на съсобственост между страните, върху процесните обекти. Ищецът, комуто беше доказателствената тежест, разяснена му в съдебно заседание, не ангажира никакви доказателства за това, че между страните е налице съсобственост върху процесните обекти. Същата, доколкото се касае за установяване на собственически права върху недвижими имоти, следва да се установи /при наличието на спор между страните относно този факт, какъвто е и процесния случай/ със съответните писмени доказателства- нотариални актове, споразумителни протоколи и др. писмени документи. Не съществува установена от закона презумпция, че щом е предявен иск по чл. 31, ал. 2 ЗС, страните са съсобственици. Този факт изобщо не е обявяван и за безспорен по тяхно искане, поради което, няма как при събраните по делото доказателства, същият да се приеме за безспорен. Не би могло същият да се установява, и с гласни доказателства. На второ място, според съда, ответникът Д. Н. Ч., не е материално- правно легитимиран като ответник по иска. Безспорна е и теорията, и съдебната практика, че страни по този иск са само лица, които имат качеството на съсобственици, и то по отношение на вещите, предмет на иска. Ето защо дори и хипотетично да се допусне, че ищцата има някакви собственически права върху вещите /без яснота по отношение на кои от тях, и в какъв обем/, с оглед на представените от самата нея писмени доказателства- Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот от 23.09.2010г., който предхожда началото на процесния исков период- 01.04.2011г., ответник по този иск биха могли да бъдат само настоящите съсобственици на процесните обекти- двете дъщери на ответника Ч.- Р. С. и А. К.. Не би могъл да бъде при никакви обстоятелства ответник в казуса да е Д. Ч., доколкото е безспорно, че същият се е разпоредил с втория жилищен етаж, ведно с притежаваните 1/ 2 ид. ч. от мазето и тавана, стълбищната клетка, т. е. същият вече не само поради представените доказателства /но и поради твърденията на самия ищец/ не притежава собственост в тях. На трето място- по отношение наличието на собственост на ответника досежно гаража, с банята и тоалетната, УПИ- то /дворното място/ също липсват доказателства ответникът да е техен собственик, а обстоятелството, че същият ги ползва в определен обем, само по себе си, при отсъствието на други фактически твърдения и доказателства, също не води до извод за наличието на негова съсобственост в тях и оттам отговорност по чл. 31, ал. 2 от ЗС. На четвърто място, представената от ищцата в с. з. нотариална покана от 18.10.2011г., връчена на ответника на 20.10.2011г., следва поставения като начален период в исковата молба- 01.04.2011г., т. е. изобщо липсва покана за периода 01.04.2011г.- 20.10. 2011г., а съвсем отделен е въпросът, защо същата е връчена на ответника, предвид факта, че на част от описаните в нея имоти, същият вече не е съсобственик, предвид извършената разпоредителна сделка на 23.09.2010г. На пето място, следва да се има предвид, че по принцип, при предявена претенция по чл. 31, ал. 2 ЗС, за да може да се уважи тя, следва да се проведе и то от ищеца, пълно и главно доказване и по следните въпроси- точно каква част от следващите му се в съсобствеността ид. ч. /кв. м./ са ползвани в повече /завзети/, къде се намират те, и от кого се ползват- дали от ответника или от друг съсобственик, респ. от трето лице, като когато е налице ползване от неколцина, следва да се посочи по какъв обективен начин следва да се разграничи отговорността на всеки от един от ползвателите, спрямо другия. На практика по никой от тези въпроси в настоящото производство яснота няма, като ищецът не проведе никакво доказване, още повече пълно и главно по тях- изобщо в исковата молба не се и твърди напр. относно УПИ- то /дворното място/, колко кв. м. в повече, ползва ответника от полагащите му се. Това е абсолютно наложително тъй като по този начин, само ако те са индивидуализирани, би могло да се съпостави реалното ползване на място, със следващото се. При липсата на тази индивидуализация /още повече и яснота кой, кога и как е поставил границите- геодезист, техник или др. лице/, няма как да се провери тезата на ищеца, и да се извърши посоченото сравнение. Същото не се установява по безспорен начин и от ангажираните гласни доказателства, вкл. свидетелите на ищеца, които заявяват, че “Д. ползвал нещо в повече“, но колко, и самите те не се сочат, и поради това, същото не би могло да бъде определено абстрактно. Също така неясен е въпросът след като самите свидетели на ищцата твърдят, че С. си е заградила част от двора, защо тя е решила да ползва /загради/ тази по- малка част, а не напр. следващата и се, според нея, по- голяма част и дали това не е заради поставените маси и столове от нея в незаградената част или по друга причина. На шесто място, при внимателния анализ на събраните в хода на процеса гласни доказателства, се установява, че и да бяха налице останалите предпоставки на чл. 31, ал. 2 от ЗС, трудно би могло да се достигне до извода, че ответникът е лишил ищцата от ползването на процесните обекти. Досежно тавана, свид. ангажирани от ищцата- З. и С., сочат, че не са посещавали често къщата на страните, но знаели от ищцата какво се случва в нея. Свид. С. сочи изрично, че процесния период е ходила само 2- 3 пъти в нея, като вратата на тавана тогава била заключена, но тя не знаела в кой е ключа, а при посещенията на свид. З. “веднъж имало врата на тавана, друг път нямало“. Съпоставено това с показанията на свид. ангажирани от ответника- К. и С., които макар и да са роднини на ответника- първата негова дъщеря, а втората роднина по сватовство, заявяват /което не се оспори от ищцовата страна/, че имат съответно всекидневни, и ежеседмични посещения. Г. пък се установи, че няма врата, поради което липсва създадена от ответника пречка и ищцата да го ползва. Досежно банята и тоалетната, ищцовите свидетели, не установяват ответника да ги ползва, а свид. К. и С., пък са категорични, че съпругът на ищцата ползва същите, което определено не сочи на създадена пречка за това. Предвид всичко посочено дотук, предявеният иск се явява неоснователен и ще следва да се отхвърли изцяло, предвид липсата на проведено пълно и главно доказване по въпросите указани на ищеца с доклада на съда, част от фактическия състав на чл. 31, ал. 2 от ЗС. По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. С оглед акцесорния му характер, спрямо главния иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, същият подлежи също на отхвърляне. По разноските. С оглед цялостния изход на спора, на ответника, се следват сторените по настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., съобразно представения списък по чл. 80 ГПК. Воден от гореизложените съображения, съдът Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ предявените от С. Н. Г., с ЕГН [ЕГН], и с адрес : [населено място] против Д. Н. Ч., с ЕГН [ЕГН], и с адрес : [населено място]обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на следните суми : сумата от 3 600. 00 лв. /три хиляди и шестстотин лева/, представляваща обезщетение за лишаване на ищцата от ползване за периода 01.04.2011г.- 01.04.2014г. на притежаваните от нея 1/ 2 ид. ч. от следните съсобствени недвижими имоти : Гараж с тоалетна и баня, изградени в Поземлен имот с пл. № 330, за който заедно с Поземлен имот с пл. № 331 е отреден УПИ VІІ, кв. 33, по плана на [населено място]; Таван и стълбищна клетка, изградени в Жилищната сграда, находяща се в Поземлен имот с пл. № 330, за който заедно с Поземлен имот с пл. № 331, е отреден УПИ VІІ, кв. 33, по плана на [населено място] и Поземлен имот с пл. № 330, за който заедно с имот пл. № 331, е отреден УПИ VІІ, кв. 33, по плана на [населено място]; ведно със законната лихва върху горепосочената сума от 3 600 лв. считано от датата на подаване на исковата молба- 04.04.2014г. до окончателното й изплащане; сумата от 170. 01 лв. /сто и седемдесет лева и една стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода 01.04.2011г.- 01.04.2014г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ. ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК С. Н. Г., с ЕГН [ЕГН], и с адрес : [населено място]да заплати на Д. Н. Ч., с ЕГН [ЕГН], и с адрес : [населено място] сумата от 500. 00 лв. /петстотин лева/, представляваща направени по настоящото дело разноски. Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- [населено място] в двуседмичен срок от връчването му на страните. РАЙОНЕН СЪДИЯ :............................ |