РЕШЕНИЕ
№ 390
гр. Карлово, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова
като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело №
20225320100950 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран обективно съединени искове с правно основание
чл.367, ал.1 от ТЗ във вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от „Е.
М. Т.“ ЕООД, ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление: с. Х.
Д., обл. П., представлявано от управителя Е. Г. С., адрес за призоваване: гр. С.
З., ул. „П. М. К.“ №**, ет.*, офис №*, чрез пълномощника си адвокат Е. М.
против „Е. А.“ ЕООД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление:
с. Д., обл. П., ул. „**-та“ № **, представлявано от управителя Х. С. Н..
В исковата молба се твърди, че през месец юни 2019 г. между „Е. А.“
ЕООД в качеството на Възложител и „Е. М. Т.“ ЕООД, в качеството на
Изпълнител, бил сключен устен неформален Договор за услуга, съгласно
който Възложителят възлага, а Изпълнителят приема да извърши доставка на
почвен подобрител ****– **. От страна на „Е. М. Т.“ ЕООД за извършените
дейности към „Е. А.“ ЕООД, била издадена фактура №********** от
30.06.2016г. на стойност 4094,18лв. с вкл. ДДС. Във фактурата не било
посочено отложено плащане, поради което същата била дължима на „Е. М.
Т.“ ЕООД незабавно. Във връзка с издадената фактура от страна на „Е. А.“
ЕООД били извършени следните плащания:
На 10.07.2020 г. от страна на ответника била заплатена сумата в
размер на 294,18 лв.
На 23.11.2020 г. от страна на ответника била заплатена сумата в
размер на 800 лв.
1
След извършените частични плащания по издадената фактура,
неизплатения остатък по фактура №********** от 30.06.2016 г. бил в размер
на 3000 лв. с вкл. ДДС.
Твърди се, че възложените дейности и услуги били изпълнени
качествено и в срок, поради което нямало правно основание, дължимите суми
по издадените фактури от „Е. М. Т.“ ЕООД да не бъдат заплатени от „Е. А.“
ЕООД. Налице било и приемане на извършената работа, предвид и
извършените частични плащания.
Фактурите били приети от ответника без възражения и по всяка
вероятност – заведени и в счетоводството му. Същият ползвал и право на
данъчен кредит по тази фактура. Съгласно трайната съдебна практика,
осчетоводяване на фактурата в счетоводството на ответника и ползване на
право на данъчен кредит по нея, било доказателство за получаване на стоката
и дължимостта на сумата по фактурата. Въпреки многобройните разговори
проведени между страните за уреждане на отношенията, до настоящия
момент дължимата сума не била изплатена от ответника.
Във връзка със събиране на вземанията си от страна на ищеца била
изпратена покана до „Е. А.“ ЕООД, с която ги канят в 7 /седем/ дневен срок
от получаване на поканата да заплатят на „Е. М. Т.“ ЕООД дължимата сума за
извършени услуги. Във връзка с изпратената покана, ответникът ги уведомил,
че в срок до 20.12.2021 г. ще заплати на „Е. М. Т.“ ЕООД дължимия остатък в
размер на 3000 лв. Въпреки това и до настоящия момент дължимата сума не
била изплатена от ответника.
С оглед изложеното за „Е. М. Т.“ ЕООД възниквал правен интерес да
предяви против „Е. А.“ ЕООД иск за събиране на вземанията си. Моли съда
да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да му заплати сумата
от 3 000 лв. /три хиляди лева/, за извършена услуга – доставка на почвен
подобрител ПП – 76, за което е издадена фактура №********** от 30.06.2019
г., ведно със законната лихва от дата на завеждане на исковата молба –
03.08.2022 г., до окончателното плащане. Претендират се направените по
делото разноски.
С отговора на исковата молба ответното дружество, чрез
представляващия го управител Х. Н. оспорва отчасти посоченото в исковата
молба.
В действителност между страните по делото бил сключен устен
договор за услуга, по който ищецът имал качеството на Изпълнител, а
ответникът на Възложител. От „Е. М. T.“ ЕООД била издадена посочената
фактура № ********** от 30.06.2019 г. на стойност 4094,18 лв. с включено
ДДС. Към настоящия момент обаче сумата по тази фактура била изплатена
изцяло от ответника, както следва:
- на 10.07.2020 г., съгласно преводно нареждане за кредитен превод –
сума в размер на 294,18 лева;
- на 23.11.2020 г., съгласно преводно нареждане за кредитен превод
2
по сума в размер на 800 лева;
- на 14.06.2022 г., съгласно преводно нареждане за кредитен превод
по сума в размер на 1000 лева;
- на 16.06.2022 г., съгласно преводно нареждане за кредитен превод
по сума в размер на 1000 лева;
- на 12.08.2022 г., съгласно преводно нареждане за кредитен превод
по сума в размер на 1000 лева.
Поради посоченото към настоящия момент, сумата по въпросната
фактура била изцяло изплатена от ответника.
Доколкото неоснователен се явявал главният иск, поради изплащане
на претендираната сума от страна на ищеца, то следвало да се отхвърли като
неоснователен и акцесорния иск за заплащане на законна лихва върху
главницата.
Ответникът моли съда да отхвърли иска като неоснователен и
недоказан и да му присъди разноските по делото.
От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото не е спорно наличието на облигационни отношения между
страните и възникналото задължение на ответното дружество да заплати на
ищеца сумата от общо 4094.18 лева във връзка с възложена от ответника и
осъществена от ищеца услуга – доставка на почвен подобрител **– **. Не се
спори, че на „Е. М. Т.“ ЕООД надлежно и точно е изпълнило поетите
задължения, като за извършената услуга е издадена фактура №********** от
30.06.2019 г. на стойност 4094.18 лева.
В хода на делото са постъпили волеизявления и от двете страни,
придружени от писмени доказателства – преводни нареждания, от които се
установява, че ответното дружество е платило на ищцовото дружество
процесната сума.
Към датата на образуване на делото – 03.08.2022 г., задължението не
е било изцяло погасено от ответника, като 1000 лева са изплатени на
12.08.2022 г. Остатъкът от 3094.18 лева е бил изплатен преди датата на
предявяване на иска, както следва: на 10.07.2020 г. – 294.18 лева; на
23.11.2020 г. – 800 лева; на 14.06.2022 г. – 1000 лева; на 16.06.2022 г. – 1000
лева.
Съгласно практиката на ВКС /ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г., т.5 на ТР №2/2004г. на ОСГТК на ВКС, Решение № 105 от
20.07.2015 г. по т. д. № 815/2014 г. на I т.о., Решение № 61 по т.д. № 741/2009
г. на ВКС, І т.о., Решение № 253 по гр. д. № 295/2012 г., II г.о. и др. / и на
основание чл.235 ал.3 ГПК, съдът взема предвид и фактите, които са
настъпили след предявяване на иска и които са от значение за спорното
право. Съдът трябва да изгради своя извод въз основа на всички факти от
3
значение за спорното право, независимо от това, дали са се осъществили
преди или след подаване на исковата молба в съда, но преди приключване на
устните състезания. Това означава, че решението на съда следва да отразява
фактическото положение към момента на приключване на устните
състезания, отчитайки настъпването на правопогасяващи факти, в случая –
плащането на процесната сума. Тъй като към момента на приключване на
съдебното дирене, задължението е погасено изцяло, то предявеният
осъдителен иск относно дължимостта на това вземане се явява неоснователен
и като такъв следва да се отхвърли.
Спорният по делото въпрос е как следва да се разпредели
отговорността за разноските, каквито се претендират и от двете страни.
Съдът намира следното:
Отговорността за разноски се явява санкция за неоснователно
предизвикан правен спор. Към датата на подаване исковата молба вземането е
било дължимо до размер от 1000 лева, т. е. искът е бил частично основателен
и същият се отхвърля изцяло само поради настъпилото в хода на
производството плащане. Независимо от новонастъпилия факт на плащане,
ответникът остава задължен за разноски, защото с поведението си е станал
причина за завеждането му. По аналогия с чл.78, ал.1 ГПК, следва да му се
присъдят такива съразмерно с частта от иска, за която ответникът е дал повод
за завеждането му, а именно – 1000 лева. Претенцията за присъждането на
останалите 2000.00 лева не се намира в причинна връзка с
извънпроцесуалното поведение на ответника, поради което по аналогия е
приложима нормата на чл.78, ал.2 и ал.3 ГПК, като ищецът следва да му
заплати разноски по съразмерност.
Ищецът доказва направени разноски в размер на общо 620.00 лева, от
които 120.00 лева – държавна такса за образуване на делото и 500.00 лева за
адвокатско възнаграждение. С оглед изложеното по-горе, следва да бъде
осъден ответникът да му заплати сумата от 206.67 лева.
Ответникът не представя доказателства за сторени деловодни
разноски, поради което такива не следва да му се присъждат.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.367, ал.1 от ТЗ, във вр. с
чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявен от „Е. М. Т.“ ЕООД, ЕИК:
**********, със седалище и адрес на управление: с. Х. Д., обл. П.,
представлявано от управителя Е. Г. С., адрес за призоваване: гр. С. З., ул. „П.
М. К.“ №**, ет.*, офис №*, чрез пълномощника си адвокат Е. М. за осъждане
на „Е. А.“ ЕООД, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление: с.
Д., обл. П., ул. „**-та“ № **, представлявано от управителя Х. С. Н. да
заплати на ищцовото дружество сумата от 3 000 лв. /три хиляди лева/, за
4
извършена услуга – доставка на почвен подобрител **– **, за което е
издадена фактура №********** от 30.06.2019 г., ведно със законната лихва от
дата на завеждане на исковата молба – 03.08.2022 г., до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА „Е. А.“ ЕООД, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на
управление: с. Д., обл. П., ул. „**-та“ № **, представлявано от управителя Х.
С. Н. да заплати на „Е. М. Т.“ ЕООД, ЕИК: ***********, със седалище и
адрес на управление: с. Х. Д., обл. П., представлявано от управителя Е. Г. С.,
сумата от общо 206.67 лв. (двеста и шест лева и шестдесет и седем стотинки),
представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред О. с. П. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ЦЧ
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
5