№ 3376
гр. София, 10.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИЛИАНА Б. РАШКОВА
ЦЕКОВСКА
при участието на секретаря ЛЮДМИЛА Р. ЧАНДЪРОВА
като разгледа докладваното от ИЛИАНА Б. РАШКОВА ЦЕКОВСКА
Административно наказателно дело № 20251110202779 по описа за 2025
година
Производство по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на „'' ******** ", ЕИК ******, със законен
представител Г. П. Ц. със седалище и адрес на управление – гр. ***********,
чрез адвокат В. И. от САК, срещу Електронен фиш (ЕФ) № **********,
издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“(АПИ) при МРРБ-София, с който
на дружеството-жалбоподател, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. с ал. 3,
във вр. с чл. 179, ал. 3б от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), е
наложена имуществена санкция в размер на 2500 (две хиляди и петстотин)
лева за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
Недоволно от издадения електронен фиш е останало санкционираното
дружество, което го атакува с въззивна жалба с искане за отмяната му. В
жалбата се твърди, че бордово устройство е било монтирано в ППС, рег.
№******, въз основа на сключен договор между дружеството-жалбоподател и
" *********** ". Навежда се, че доставчикът на електронната услуга за
събиране на пътни такси за изминато разстояние " *********** " е следвало, в
изпълнение на чл. 2, §7 от Регламента за изпълнение (ЕС)2020/204 на
Комисията от 28 ноември 2019 г., да уведоми дружеството-жалбоподател,
относно отстраняването на техническата нередовност на бордовото
устройство. Релевират се доводи, че е налице маловажен случай на
административно нарушение. Излага се, че в обжалвания електронен фиш не е
било посочено в какво качество дружеството-жалбоподател е дължало
заплащането на ТОЛ такса на основание чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата -
дали като собственик на МПС, или като ползвател на МПС. Твърди се, че
1
списъкът на републиканските пътища не съдържа посоченото в ЕФ като място
на нарушение. В тази връзка в жалбата е извършено позоваване на мотиви на
съдебни актове, сред които и такъв, в който е посочено, че към месец
септември 2022 г. на път А-6 „Европа“ нямало изграден километър 50+427,
поради което такъв не би следвало да има и десет месеца по-рано, когато е
сочената дата на нарушението. В жалбата се цитира т. 27, Раздел 1, Глава 3 от
публично оповестените Общи условия към договорите за предоставяне на
услуга за електронно събиране на пътни такси между Агенция „Пътна
инфраструктура“ и националните доставчици на услуга за електронно
събиране на пътни такси. Поддържа се, че Доставчикът контролира
функционирането на бордовите устройства и приема процедура за
предоставяне и обслужване на бордовите устройства, с която да регламентира
предприемането на подходящи и своевременни мерки за непрекъснато и
безпроблемно предоставяне на услугата. В жалбата се цитира и и т. 30, Раздел
1, Глава 3 от публично оповестените Общи условия към договорите за
предоставяне на услуга за електронно събиране на пътни такси между
Агенция „Пътна инфраструктура“ и Националните доставчици на услуга за
електронно събиране на пътни такси. В тази връзка се твърди, че дружеството-
жалбоподател не носи административнонаказателна отговорност за
недеклариране и/или неправилно декларирани ТОЛ данни към електронната
система за генериране и отчитане на ТОЛ данни, както и начисляване и
събиране на ТОЛ такси. Посочва се, че за едно и също нарушение на
дружеството-жалбоподател са били наложени две имуществени санкции, тъй
като с обжалвания акт то било задължено да заплати както имуществена
санкция за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, така и дължимата такса по чл.
10б, ал. 5 от Закона за пътищата. Прави се искане атакуваният електронен фиш
да бъде отменен. Претендира се присъждане на направените в хода на
производството разноски.
СРС, НО, 116 с-в е постановил Решение №4446/05.10.2023 г. по НАХД
№ 10332/2023 г., с което е отменил обжалвания електронен фиш и е осъдил
АПИ да заплати 660 лева разноски на жалбоподателя. По касационна жалба от
страна на Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез юрисконсулт Д. Д. Д., в
АССГ било образувано касационно дело № 8886/2024 г. на VIII касационен
състав, който с Решение № 5172/14.02.2025 г. е отменил Решение
№4446/05.10.2023 г. по НАХД № 10332/2023 г. на СРС и е върнал делото в
СРС за ново разглеждане от нов съдебен състав.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от адвокат С. който моли жалбата да бъде уважена, а
обжалваният акт отменен. Твърди, че наложената на дружеството-
жалбоподател санкция противоречи на принципа на пропорционалността,
заложен в Директива 1999/62/ЕО и на Решение от 21.11.2024 г. по дело С-
61/23 г. на СЕС. Поддържа, че нормата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП не
предвижда възможност за издаване на електронен фиш за нарушение по чл.
179, ал. 3б от ЗДвП, поради което в процесния случай е следвало да бъдат
издадени акт за установяване на административно нарушение и наказателно
постановление, а не електронен фиш. Твърди, че за констатираното нарушение
2
са наложени две санкции, тъй като срещу водача на моторното превозно
средство е бил съставен АУАН. Посочва, че процесната пътна отсечка не
фигурира в одобрения от Министерски съвет списък на републиканските
пътища, за които се събират пътни такси. С оглед изложеното моли за отмяна
на обжалвания електронен фиш. Претендира разноски.
Въззиваемата страна - Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно
призована, се представлява от юрисконсулт Д., който моли жалбата да бъде
оставена без уважение, а атакуваният акт да бъде потвърден като правилен и
законосъобразен. Поддържа, че обжалваният електронен фиш е издаден от
компетентен орган, в рамките на неговите правомощия и при спазване на
особените правила, предвидени в ЗДвП. Навежда, че електронният фиш е
издаден съгласно утвърдения от управителния съвет на Агенция „Пътна
инфраструктура“ образец, като съдържа всички реквизити, посочени в чл.
189ж, ал. 1 от ЗДвП. Твърди, че от събраните доказателства извършеното
нарушение се установява по безспорен начин. Прави възражение за
прекомерност на претендираните от страна на жалбоподателя разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят „'' ******** ", ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление област ****, община ****, гр. ***********, със законен
представител на Г. П. Ц., е собственик на пътно превозно средство – влекач
марка „Мерцедес“, модел „Актрос“, рег. № ******, с технически допустима
максимална маса 18000кг., брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6С.
Пътно превозно средство – влекач марка „Мерцедес“, модел „Актрос“,
рег. № ******, бил създаден в системата за електронно събиране на пътни
такси в Република България на 23.11.2020 г. в 14:37:51 часа. На 03.06.2021 г., в
00:50 часа бордовото устройство, поставено в пътно превозно средство –
влекач марка „Мерцедес“, модел „Актрос“, рег. № ******, не било включено,
поради изтощена батерия. Поставеното бордово устройство било проектирано
при разреждане на батерията да издава звуков и светлинен сигнал,
светлодиодите за техническия и договорния статус издават предупреждение и
на екрана се изписва съобщение „Свържете към захранването“, за да може
водачът на ППС да предприеме съответните действия.
На 03.06.2021 г., в 00:50 часа, в община Столична по път А-6 км 50+427,
с посока намаляващ километър, пътен участък, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, от устройство № 10182, елемент от електронната
система за събиране на пътни такси, било засечено движението на пътното
превозно средство - влекач марка „Мерцедес“, модел „Актрос“, рег. № ******,
с технически допустима максимална маса 18000кг., брой оси 2, екологична
категория ЕВРО 6С, за което устройство не отчело наличието на валидна
маршрутна карта или валидна ТОЛ декларация за преминаването.
След извършена справка за собствеността на превозното средство било
установено, че то принадлежи на „'' ******** ", ЕИК ******, чийто законен
представител бил Г. П. Ц.. Поради това на посоченото дружество бил съставен
3
процесният електронен фиш, с който на жалбоподателя, на основание чл. 187а,
ал. 2, т. 3, във вр. с ал. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, била наложена
имуществен санкция в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева за
извършено нарушение на чл.102, ал.2 ЗДвП.
Препис от електронния фиш бил връчен на жалбоподателя на 21.06.2023
г., видно от приложеното по делото копие на известие за доставяне.
Изложената фактическа обстановка настоящият съдебен състав прие за
установена въз основа на приобщените доказателства и доказателствени
средства: писмени – справка за нарушения; справка за нарушение №
**********; известие за доставяне; справка за актуално състояние на „''
******** "; писмена справка от " *********** "; писмени справки от Агенция
„Пътна инфрастуктура“; доклад от *** Р. С. – директор на „Областно пътно
управление“ София; веществени – два броя статични изображения –
фотоснимки; извлечение от географска карта.
Събраните по делото доказателства единно и непротиворечиво
установяват възприетата от съда фактическа обстановка, с оглед на което не се
налага обстойният им доказателствен анализ.
Въз основа на така установените факти, съдът приема следните
правни изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, срещу
подлежащ на съдебен контрол административно-наказателен акт – електронен
фиш, и в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, с оглед на което същата се явява
процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
Съгласно чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, когато това е предвидено в закон, при
извършени административни нарушения, установени и заснети с техническо
средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител,
овластените контролни органи могат да налагат глоби с електронен фиш.
Следователно отклонение от общите правила за образуване на
административнонаказателното производство със съставяне на акт за
установяване на административно нарушение, е допустимо единствено,
когато това е изрично предвидено в закон.
В настоящия случай административнонаказателната отговорност на
санкционираното дружество е ангажирана с издаването на атакувания
електронен фиш при условията на чл. 189ж от ЗДвП за извършено нарушение
на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, при което на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. с
ал. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП на дружеството-жалбоподател е
наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв.
Съобразно разпоредбата чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, собственикът на пътно
превозно средство е длъжен да не допуска същото да се движи по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно
средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера
и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според
4
категорията на пътното превозно средство.
Според чл. 179, ал. 3б от ЗДвП собственик на пътно превозно средство
от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или
частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в
чл.10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв.
Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако
има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се
налага имуществена санкция в размер 2500 лв.
Следва обаче да бъде посочено, че разпоредбата на чл.189ж, ал.1 от
ЗДвП, в редакцията, относима към датата на извършване на нарушението,
предмет на настоящото производство - 03.06.2021 г., е предвиждала
възможност за издаване на електронен фиш единствено при извършени
нарушения по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, когато то е установено и заснето от
електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 189ж, ал.
1 ЗДвП, в редакцията към датата на извършване на нарушението - 03.06.2021
г., не е предвиждала възможност за издаване на електронен фиш за нарушения
по чл. 179, ал. 3б ЗДвП. Такава възможност е била предвидена едва с
измененията в разпоредбата на чл. 189ж ал. 1 ЗДвП (обн. ДВ, брой 13 от 2024
г., в сила от 13.02.2024 г.). Следователно наказващият орган, издавайки
електронен фиш за извършеното нарушение на чл. 179, ал. 3б ЗДвП, вместо
акт за установяване на административно нарушение и впоследствие
наказателно постановление, е допуснал съществено процесуално нарушение,
обуславящо незаконосъобразността на санкционния акт, тъй като е бил
нарушен съществувалият към момента на нарушението императивен ред за
ангажиране на административнонаказателна отговорност за нарушения по чл.
179, ал. 3б ЗДвП.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че в така
протеклата фаза на административнонаказателното производство по
установяване на административно нарушение и по налагане на
административно наказание е опорочена, поради допуснати съществени
процесуални нарушения, които са довели до ограничаване правото на защита
на жалбоподателя. Мотивиран от изложеното, съдът приема, че е налице
основание за цялостна отмяна на атакувания електронен фиш, който е бил
издаден при изначален порок, произтичащ от допуснато съществено
процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на
обжалвания акт. С оглед значимостта на така установения обсъждането на
останалите възражения, изложени в депозираната жалба, и доводите,
релевирани от страните в хода на съдебните прения, се явява безпредметно.
По отношение на разноските:
Предвид изхода на делото, то основателно е искането на процесуалния
представител на санкционираното дружество за присъждане на сторените
разноски. Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
5
кодекс, а според ал. 2 на същия член, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. Видно от
предоставената Молба от 08.05.2025 г., разноски се претендират единствено за
процесуално представителство пред настоящият съдебен състав и пред АССГ.
Съгласно представения списък на разноските, дружеството-жалбоподател е
заплатило адвокатско възнаграждение в размер на 660 лв. за процесуално
представителство пред АССГ, а за процесуално представителство пред
настоящия съдебен състав санкционираното дружество е заплатило
адвокатско възнаграждение в размер на 660 лв. Като доказателства за
сторените разноски са представени договор за правна защита и съдействие от
22.11.2023 г., договор за правна защита и съдействие от 22.06.2023 г., фактура
и банково извлечение. Доколкото са претендирани разноски в полза на
дружеството-жалбоподател, съдът намира, че те следва да бъдат присъдени,
но не в претендираните размери, защото е налице основателно възражение за
прекомерност от страна на процесуалния представител на
административнонаказващия орган.
Съдът, след като взе предвид както, това че липсва фактическа и правна
сложност на делото, доколкото се касае за типови дела, по които е формирана
съдебна практика, така и това, че защитата пред настоящия съдебен състав е
осъществена в едно съдебно заседание, в което не бяха ангажирани
допълнителни доказателства от страна на процесуалния представител на
дружеството-жалбоподател и не бяха направени доказателствени искания,
прецени, че в конкретния случай, на посочените характеристики на делото
съответства възнаграждение в размер на 400 лв. Следователно до този размер,
следва да бъде намалено претендираното адвокатско възнаграждение,
заплатено за осъществено процесуално представителство пред настоящия
съдебен състав.
Съдът намира, че е налице прекомерност и по отношение на
претендираното възнаграждение от 660 лв. за осъщественото процесуално
представителство пред АССГ. За да достигне до този извод, съдът взе под
внимание фактическата и правната сложност на делото и това, че
производството пред АССГ е осъществено в едно съдебно заседание. Предвид
изложеното, настоящият съдебен състав прецени, че претендираното
адвокатско възнаграждение следва да бъде редуцирано до 400 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН,
Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“ при МРРБ-София, с който на „'' ******** ", ЕИК ******, на
основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. с ал. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б от Закона
за движение по пътищата (ЗДвП), е наложена имуществена санкция в размер
6
на 2500 (две хиляди и петстотин) лева за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ-София да заплати
в полза на „'' ******** ", ЕИК ******, сумата от 800 (осемстотин) лева за
направени по делото разноски за адвокат пред АССГ, VIII касационен състав
и пред СРС, НО, 1-ВИ състав.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София
град в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7