№ 19317
гр. София, 23.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20231110117825 по описа за 2023 година
Предявени са кумулативно съединени установителни искове по чл.422,
ал.1 ГПК, вр. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, по чл.422,
ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и два иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. 86, ал.1 от
ЗЗД.
Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД твърди, че е сключил с
ответника В. К. Р. договор за продажба на топлинна енергия, по силата на
който се е задължил и е доставял топлинна енергия в жилището му в в
гр.София, ж.к.Дружба-1, бл.171, вх.Б, ет.8, ап.54 през периода май 2019 -
април 2021 г. и е извършвал услугата дялово разпределение за периода
октомври 2019 - април 2021 г. Ответникът се е задължил да плаща цената й и
възнаграждение за услугата „дялово разпределение“, не е платил, изпаднал е
в забава и е задължен за главните вземания заедно с обезщетения за забава.
Сочи, че трето лице помагач – ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД, е сключило
договори с ищеца и с етажната собственост в сградата, в която се намира
процесният топлоснабден обект на ответника. И това дружество се е
задължило към тях да установява показателите за потребената топлинна
енергия в индивидуалните измервателни уреди в жилището на ответника и да
води топлинно счетоводство. Твърди още, че е подал заявление по чл.410 от
ГПК, но ответникът е възразил по реда на чл.414 ГПК, и това обуславя
1
интереса му да предяви настоящите искове за установяване на вземанията си
– 505,36 лв. за периода май 2019 - април 2021 г.; 36,60 лв. - възнаграждение за
услугата дялово разпределение за периода октомври 2019 - април 2021 г. и
85,39 лв.– обезщетение за забава за периода 15.9.2020 - 20.10.2022 г.
съответно 7,13 лв. – обезщетение за забава за периода 1.12.2019 – 20.10.2022
г. Моли и за осъждането на ответника за направените разноски по настоящото
и по заповедното дело.
Ответникът В. К. Р. оспорва исковете по основание и размер. Позовава
се на погасителна давност за част от претенциите на ищеца – предхождащите
с три години подаването на заявлението по чл.410 от ГПК. Моли исковете да
бъдат отхвърлени.
Трето лице помагач – ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД – не взема отношение
по исковете.
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, като прецени събраните по делото
доказателства по отделно и в съвкупност, за да се произнесе взе предвид
следното:
Относно иска по чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.150 от ЗЕ.
Видно от приложеното ч.гр.д. №60496/22 г. на СРС, II ГО, 73-ти с-в на
СРС, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за
процесните суми. Издадена е заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу
която ответникът е подал възражение по реда на чл.414 ГПК, като е заявил, че
оспорва единствено претенциите на ищеца, които са погасени по давност на
осн. чл.111, б.В ЗЗД, а именно станалите изискуеми в периода преди
8.11.2019 г. Ето защо следва да се приеме, че заповедта по чл.410 ГПК на осн.
чл.416 ГПК е влязла в сила за частите от претенциите на ищеца, чиято
изискуемост е настъпила след 8.11.2019 г. Това обуславя интереса на ищеца
да предяви настоящите искове за установяване на вземанията си само по
отношение на частите, които са станали изискуеми именно преди 8.11.2019 г.,
а за останалите части – изискуемите след 8.11.2019 г., няма правен интерес и
производството, поради което на осн. чл.130 ГПК производството по делото
следва да се прекрати.
Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за
заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.
2
Според чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия. Съгласно чл.
153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от
закона.
Ето защо, в тежест на ищеца е да докаже договора за продажба на
топлинна енергия срещу на срещното задължение на ответника да плати
цената й. Обстоятелството, че е доставил топлинната енергия, чието
заплащане желае, количество и цената й. В тежест на ответника е да докаже,
че е платил задълженията си.
В процесния случай по делото не се спори, че ответникът е собственик
на процесния топлоснабден имот, както и относно доставката, получените
количества топлинна енергия и цената й за исковия период.
Ето защо, следва да се приеме, че за процесния имот на ответника е
доставяна топлинна енергия съгласно общите условия на договора, като
количеството на доставената енергия е измервано коректно чрез
топлоизмервателните уреди и общия топломер.
Изчисление на цената на потребената топлинна енергия за процесния
период и размерът на законната лихва за периода на забавата се съдържа в
заключението на комплексната съдебно- техническа и счетоводната
експертиза, ценена от съда като компетентно и безпристрастно изготвена.
Възражението за частичното погасяване на дълга по давност е
основателно. Съгласно чл.111, б. „в” ЗЗД периодичните вземания, каквито са
процесните, се погасяват с тригодишна погасителна давност (в този смисъл е
и задължителната съдебна практика т.2 от ТР 1/2009г.).
С предявяването на иска давността се спира (чл.115, ал.1, б.Ж ЗЗД).
Искът е предявен на 8.11.2022 г. (чл. 422, ал.1 ГПК), следователно извън
обхванатия от погасителната давност период са всички вземания, чиято
изискуемост настъпва след 8.11.2019 (чл. 114, ал.1 ЗЗД) – в случая това са
3
вземанията за доставена топлинна енергия за периода октомври 2019 – април
2021 г., доклкото задължението за месец октомври 2019 г. става изискуемо
според общите правила на договора за пражба на топлинна енергия в
последния ден от следващия потребяването на топлинната енергия месец –
т.е. на 30.11.2023 г.
Съдът въз основа на изчисленията на приетата по делото комплексна
експертиза приема, че за периода октомври 2019 – април 2021 г.
задължението на ответника е в размер на 468,86 лв. В тази част искът е
недопустим, и производството по делото следва да се прекрати на осн. чл.130
ГПК, тъй като възражението по чл.414 ГПК не се отнася за тази част а само за
погасената по давност част от претендираните суми, които са обхванати от
периода май 2019 –септември 2019 г., в която част обаче искът е
неоснователен и следва да се отхвърли.
Относно иска по чл.79, ал.1 ЗЗД и исковете по чл.86, ал.1 ЗДД.
Изискуемостта на тези претенции е настъпила след 8.11.2019 г. поради което
предвид възражението на ответника по чл.414 ГПК, което се отнаса само за
погасените по давност суми, следва да се приеме, че заповедта по чл.410 ГПК
е влязла в сила по отношение на тези претенции, поради което ищецът няма
интерес да предявява иск по чл.422, ал.1 ГПК и настоящото порозиводство се
явява недопустимо и подлежащо на прекратяване на осн. чл.130 ГПК по
отношение на исковете по чл.79, ал.1 ГПК за възнаграждение за дялово
разпределение и по отношение на двата иска по чл.86, ал.1 ЗЗД да
обезщетение за забава.
Относно направените по делото разноски:
Ищецът дължи на осн. чл.78, ал.3 от ГПК направените от ответника
разноски съразмерно на отхвърлените части от исковете – изцяло – 400 лв.
Предвид изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД, ЕИК *********,
гр. София, ул. „Ястребец” № 23, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО за
признаване на основание чл.422, ал.1 ГПК ответникът В. К. Р. с ЕГН
********** и адрес в гр.София, ж.к.Дружба-1, бл.171, вх.Б, ет.8, ап.54 да е
4
задължен да му плани на осн. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1
ЗЗД сумата от 70,10 лв., претендирана като цена на топлинната енергия по
договор за продажба на топлинна енергия на собственика на топлоснабдения
обект с адрес в гр.София, ж.к.Дружба-1, бл.171, вх.Б, ет.8, ап.54 за периода
май 2019 – септември 2019 г., ведно със законната лихва, считано от подаване
на заявлението по чл.410 ГПК, по ч.гр.д. №60496/22 г. на СРС, II ГО, 73-ти с-в
- 8.11.2022г. до изплащането на сумата и
ПРЕТРАТЯВА на осн. чл. 130 ГПК производството по делото – само по
отношение на:
- частта от иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ,
вр. чл.79, ал.1 ЗЗД – за сумата от 468,86 лв., претендирана като цена на
топлинната енергия по договор за продажба на топлинна енергия на
собственика на топлоснабдения обект с адрес в гр.София, ж.к.Дружба-1,
бл.171, вх.Б, ет.8, ап.54 за периода октомври 2019 г. април 2021, ведно със
законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК, по
ч.гр.д. №60496/22 г. на СРС, II ГО, 73-ти с-в - 8.11.2022г. до изплащането на
сумата и
- изцяло по отношение на исковете по:
чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата от 36,60 лв,
претендирана като възнаграждение за услугата дялово разпределение през
периода октомври 2019 – април 2021 г.
по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата от 85,39 лв.,
претендирана като обезщетение за забава за плащане на сумата по чл.150,
ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за периода 15.9.2020 - 20.10.2022,
и
по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата от 7,13 лв.,
претендирана като обезщетение за забава за плащане на сумата по чл.79, ал.1
ЗЗД за периода 1.12.2020 - 20.10.2022 г.,
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 и ал.4 от ГПК ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД, с посочените данни, да плати на ответника В. К. Р., с
посочените данни, сумата от 400,00 лв., представляваща обезщетение за
направените по делото разноски, съразмерно на отхвърлените части от
исковете.
5
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на
страната на ищеца ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД.
Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от ГПК - с
въззивна жал пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните. В прекратителната част по чл.130 ГПК съдебният акт
представлява определение и обжалването му е възможно по реда на Глава
двадесет и първа от ГПК – с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщението
В случай, че към жалбата не се представи документ за внесена
държавна такса по сметка на СГС, жалбата ще бъде върната!
Преписи от решението да се връчат на страните на съдебните им адреси
чрез процесуалните им представители.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6