О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260424 31.03.2021 година гр.С.З.
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, І –
ви въззивен състав,
в закрито съдебно
заседание, проведено в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
като разгледа
докладваното от съдия Николай Уруков в.ч.гр. д. № 1150 по описа на съда
за 2021 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано по
частна жалба на „У.Б.“ АД гр.С., вписано в ТРРЮЛНЦ, воден от Агенцията по
вписванията, с ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление гр.С., район *******,
действащо чрез законния си представител адв. Ж.Д.Д., с адрес за съобщенията по
чл. 38 ГПК: гр. С.З., бул. ***************, тел. 042 ******; против
Разпореждане с № 263722 от 18.12.2020 по ч.г.д. 4947/2020 на РС-С.З. в частта
му, в която е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на
заповед за незабавното изпълнение по чл. 417 ГПК за следните суми: сумата от
500 лева – главницата по договор за кредит, ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК до
окончателното изплащане на сумата, за сумата от 72,00 лв. – разноски за връчването
на поканата за доброволно изпълнение и уведомлението по чл.60 от ЗКИ и сумата в
размер на 62.48 лева лихвите и неустойките за забава за периода от 05.06.2020
год. до 29.11.2020 год. по договор за банков потребителски кредит на физическо
лице, усвояван чрез овердрафт чрез разплащателната сметка с № 5347/24.04.2017
г..
Частният жалбоподател излага доводи
за неправилност на обжалваното разпореждане, поради постановяването му при
неправилно приложение на разпоредбите на материалния закон.
Претендира се отмяната му с
постановяване издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за
процесното вземане.
Въззивният
съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и материалите от
първоинстанционното дело, намери за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционното производство е
образувано по заявление
на „У.Б.“ АД, - гр.С. за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК срещу Ц.К.Й.
*** за
сумата от 500,00
лв. - главница; 23.15
лв. – /надхвърлен лимит по договора за банков потребителски кредит на физическо
лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателната сметка с № 5347/24.04.2017 г.,
/сумата от 00.00 лева – договорна лихва;
62.48 лева - дължими лихви за забава и неустойката за
просрочената главница, 72,00 лв. – разноски за уведомление, ведно
със законната лихва за забава, считано от 30.11.2020 г. до изплащането на
вземането, както и сумата от 25.00 лв. разноски по делото за ДТ , както и
адвокатското възнаграждение в размер на 60.00 лева. Или общо разноски в размер
на 85.00 лева.
В заявлението е посочено, че
вземането произтича от договор за банков потребителски кредит на физическо лице
усвояван чрез овердрафт чрез разплащателната сметка с № 5347/24.04.2017 г.., сключен
между длъжника Ц.К. Й. и „У.Б.“ АД, - гр.С..
Вземането на банката е станало
изцяло изискуемо на 25.04.2020 год. , поради изтичането на крайния срок за
погасяването му съгласно клаузите на договора, предвиден в чл.7 във връзка с
чл.12 от същия, за което длъжникът Й. е уведомена чрез Телепоща, със заверка на
съдържанието и обратна разписка, връчена надлежно на длъжника.
С обжалваното разпореждане съдът е
отхвърлил заявлението в частта, с която „У.Б.“ АД, - гр.С. е поискало издаване
на заповед за изпълнение в частта му за сумата 72,00 лв. – разноски за връчването на поканата за доброволно изпълнение и
уведомлението по чл.60 от ЗКИ и сумата в размер на 62.48 лева лихвите и
неустойките за забава за периода от 05.06.2020 год. до 29.11.2020 год. по
договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез
овердрафт чрез разплащателната сметка с № 5347/24.04.2017 г., като е приел, че такова
вземане е единствено посочено в извлечението от счетоводните книги на Банката,
но никъде в приложения договор и общите условия към него нямало уговорена
клауза за заплащането на тези разходи, като освен това тези претенции
противоречали и на чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗПК.
При
така установените обстоятелства съдът направи следните правни изводи:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуално-легитимирано
лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол
съдебен акт.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 411
от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна и да
отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК, да
не противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребителя и да не е налице обоснована вероятност
за това; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на
Република България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на
територията Република България – чл.411, ал.2 от ГПК.
В конкретния случай въззивният
съд приема, че са налице пречките по чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, тъй като искането за присъждане на
сумата от 72,00 лв. – разноски за връчването
на поканата за доброволно изпълнение и уведомлението по чл.60 от ЗКИ, както
и искането за сумата в размер на 62.48
лева лихвите и неустойките за забава за периода от 05.06.2020 год. до
29.11.2020 год. противоречат на
закона.
В конкретният случай въззивният
съд приема, че противоречието със закона е налице, т.к. разпоредбата на чл.10а,
ал.1 от ЗПК предвижда, че кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора.
Нормата на чл.10а, ал.2 от ЗПК
обаче забранява на кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Действията, свързани с управлението
на кредита представляват съвкупността от действията по администриране на
точното изпълнение на задълженията на двете страни по договора за кредит.
Освен това въззивният съд
намира, че претенцията на заявителя за присъждане в негова полза на сумата в размер на 62.48 лева за
лихвите и неустойките за забава за периода от 05.06.2020 год. до 29.11.2020
год.
противоречи и на императивните норми на
чл.33, ал.1 и 2 ЗПК, според които при забава на потребителя, кредиторът има
право само на законната лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата, и на такива наказателни лихви и неустойки, каквито всъщност
представлява сумата от 62,48 лева, видно от молбата – уточнение на кредитора.
Видно от същата, сумата от 62, 48 лева на практика представлява сбор от
наказателната лихва в размер на 14,814 % върху просрочена главница в размер на
36,62 лева, неустойка за забава в размер
на законна лихва от 10.00 % пак върху същата просрочена главница и пак за същия
период и неустойка от 1.14 лева върху просрочения дълг за неразрешен овърдрафт.
На горепосочените
основания, заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист за разходи за
връчване на покана за доброволно изпълнение и уведомление по чл. 60 ЗКИ до
длъжника в размер на 72 лева и за
сумата от 62,48 лева – лихви и неустойки за забава за периода от 05.06.2020 г.
до 29.11.2020 г., следва да бъде отхвърлено като неоснователно.
По изложените съображения
въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане е правилно, поради което следва
да бъде изцяло потвърдено.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.278, ал.1 и 2 от ГПК, Старозагорски окръжен съд
О
П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
Разпореждане с 263722 от 18.12.2020 по ч.гр.д. 4947/2020 на РС-С.З. в частта му, в която е отхвърлено
заявлението на частния жалбоподател „У.Б.“ АД, гр.С., вписано в ТРРЮЛНЦ, воден
от Агенцията по вписванията, с ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление
гр.С., район *******, действащо чрез законния си представител адв. Ж.Д.Д., с
адрес за съобщенията по чл. 38 ГПК: гр. С.З., бул. ***************, тел. 042 ******;
за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 ГПК срещу Ц.К.Й. с ЕГН ********** *** за сумата от 72,00 лв. – разноски за връчването на поканата за
доброволно изпълнение и уведомлението по чл.60 от ЗКИ и сумата в размер на
62.48 лева за лихви и неустойки за забава за периода от 05.06.2020 год. до
29.11.2020 год. по договор за банков потребителски кредит на физическо
лице, усвояван чрез овердрафт чрез разплащателната сметка с № 5347/24.04.2017 г.,
като правилно и законосъобразно.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/