№ 122
гр. Карнобат, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мариела Ан. Иванова
при участието на секретаря Красимира Хр. Недева
като разгледа докладваното от Мариела Ан. Иванова Гражданско дело №
20242130101082 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба от „АПС
Бета България“ ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление С.
ул***№*** против С. Д. Д.-Г. с ЕГН ********** от ****, с която е направено
искане да се постанови решение, с което да приеме за установено, че
ответникът С. Д. Д.-Г. с ЕГН ********** дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, с ЕИК **** парично вземане в общ размер от 1932,50 лв лв., от които
-Главница по Договор за потребителски кредит, в размер на 1231,02 лв.;
-Договорна възнаградителна лихва върху главницата по Договора за
потребителски кредит, в размер на 309.11 лв., за периода от 27.01.2021 г. до
21.02.2022г.;
-Законна лихва за забава върху главницата Договора за потребителски
кредит в размер на 392,37 лв., за периода от начало договор г. до 27.01.2021 г.
до 05.08.2024 г., както и лихва за забава върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.
Заявена е претенция за разноски.
В с.з. ищецът не изпраща представител.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на исковата
молба.
1
В с.з. процесуалният представител на ответника оспорва иска с
твърдение за наличие на неравноправни клаузи, което рефлектира и върху
размера на самото задължение.
Карнобатски районен съд, като взе предвид искането на молителя,
събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 27.01.2021 година „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК ****, в качеството си на
кредитодател, и С. Д. Д.-Г., в качеството й на кредитополучател сключили
Договор за потребителски кредит № 2341063 по електронен път по силата на
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, по
силата на който Д. е получил сумата от 1 299.36 лв., от които 1200лв. главница
и 99,36лв. застрахователна премия. От своя страна ответницата се съгласила
да върне сумата на 15 месечни вноски по 111,21 лева, съгласно Приложение №
1 към Договор за потребителски кредит, съдържащ Погасителен план,
неразделна част от Договора за кредит. Уговорен е фиксиран лихвен процент в
размер на 39.59 %, както и годишен процент на разходите по кредита в размер
на 47.63 %.
На 27.01.2021г, ответникът Д.-Г. сключила и Договор за предоставяне на
поръчителство с дружеството „Ай Тръст“ ЕООД, по силата на който
дружеството се е задължило да сключи договор с трето за процеса лице –
„Кредисимо“ ЕАД и да отговаря пред „Кредисимо“ ЕАД солидарно със С. Д.
Д.-Г. за всички задължения по Договора за кредит с „Кредисимо“ ЕАД така,
както те са установени в Договора за кредит и приложенията към него.
Съгласно чл. 3 от Договора за предоставяне поръчителство дружеството се е
задължило да плати всички изискуеми задължения при поискване от
„Кредисимо“ ЕАД.
Съгласно Приложение № 1 към Договор за предоставяне на
поръчителство възнаграждението на поръчителя е в размер на 91.7лв. на
месец за периода на договора за кредит и се дължи на падежа на съответното
плащане по кредита съгласно погасителния план.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 14.03.2021
г. „Кредисимо“ ЕАД, „Ай Тръст“ ЕООД, като цеденти са прехвърлили своите
вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на
цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.
2
За събиране на дължимите по договора суми ищецът е подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
Гражданския процесуален кодекс, по което е образувано ч.гр.д. № 795/2024 г.
по описа на Районен съд Карнобат.
Със Заповед за изпълнение № 435 от 21.08.2024г. по посоченото дело
съдът е разпоредил на длъжника да заплати на заявителя сумите 1 231,02 лева,
представляваща главница, ведно със законна лихва за период от 09.08.2024 г.
до изплащане на вземането, 309.11лева, представляваща договорна
възнаградителна лихва върху главницата по договор за кредит за период от
27.01.2021 г. до 21.02.2022 година, 392,37лева, представляваща законна лихва
за забава по договора за кредит за периода от 27.01.2021 г. до 05.08.2024 г ,
както и държавна такса в размер на 30,80 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50,00 лева, но срещу издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение е постъпило възражение.
По същото дело с разпореждане № 1141 от 21.08.2024г. съдът е
отхвърлил заявление в частта относно вземане в размер 1068,71 лева,
представляващо възнаграждение по договор за поръчителство от 27.01.2021г.,
сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и длъжника С. Д. Д. –Г..
При така установена фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на
договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и
същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични
вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Сключеният между ответника и „Кредисимо“ ЕАД договор има
правната характеристика на договор за потребителски кредит по смисъла на
цитираната разпоредба, поради което действителността на неговите клаузи
следва да се
съобрази с изискванията на специалния закон – ЗПК, и с общите изисквания за
валидност на договорите съгласно ЗЗД. За нищожността на договора съдът
3
следи служебно, ако същата произтича пряко от сделката или от събраните по
делото доказателства - ТР № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК -
изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като
същите са изискуеми при самото му сключване.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за
потребителски кредит следва да съдържа информация за годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин.
ГПР по кредита според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК изразява общите
разходи по кредита за потребителя.
В процесната хипотеза съдът намира, че ГПР по Договор за
потребителски кредит от 27.01.2021г. и общата дължима по кредита сума не са
коректно посочени, тъй като възнаграждението по договор за предоставяне на
поръчителство неправилно не е взето предвид при изчисляването на процента
на разходите и крайната дължима от потребителя сума.
Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се
включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е
задължително условие за получаване на кредита. Видно от раздел II чл. 4, ал. 2
от Договора в случай, че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок кредитополучателят
не предостави съответното обезпечение, ще се счита, че заявлението за кредит
не е одобрено от кредитора и договорът не е породил действие. Това
задължение за предоставяне на обезпечение е предвидено и в раздел IV,чл.4 от
Общите условия, съгласно който срокът за одобрение е 24часа от предоставяне
на обезпечението. В случай, че кредитополучателят не е предоставил
обезпечение в срока, ще се счита, че заявлението не е одобрено от
4
„Кредисимо“ ЕАД.
Заплащането от ответника на възнаграждение за поемане на
поръчителство от свързаното с кредитора дружество /при осъществена
служебна справка в Търговския регистър се установява, че едноличен
собственик на капитала на „Ай тръст“ ЕООД е „Кредисимо” ЕАД /
представлява допълнителна услуга, която произтича от договора за кредит и
която е задължително условие за усвояване на кредита. Следователно след
като усвояването на сумата по кредита е обусловено от предоставяне на
поръчителство от одобрено от „Кредисимо” ЕАД юридическо лице ,
вследствие на което между ответника и „Ай Тръст” ЕООД е сключен договор
за предоставяне на поръчителство срещу уговорено възнаграждение, то
договореното възнаграждението на поръчителя в размер на 1375,50 лева /15
вноски по 91.70лв./ се явява разход по кредита и е следвало да бъде посочено в
договора за кредит и общата дължима във връзка с кредита сума, както и
включен в ГПР, доколкото сключения договор за предоставяне на
поръчителство и разходите по него са пряко свързани с договора за кредит.
Като не е сторено това, потребителят е бил въведен в заблуждение
относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, и
реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение на чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК. Стойността на дължимото възнаграждение по договора за
поръчителство е следвало да бъде включена в ГПР съгласно чл. 19, ал. 1 от
ЗПК, като при включването й размерът на ГПР нараства по размер над
максимално допустимия по закон по смисъла на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
В случая договорът за кредит формално съдържа размера на дължимия
ГПР. Но предвид извода, че стойността на дължимото възнаграждение, което
кредитополучателят се задължава да плати на поръчителя, е следвало да бъде
включена в ГПР съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК и констатираното нарушение на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, е нарушено изискването на чл. 11, ал. 1,
т. 10 от ЗПК, тъй като договорът не отразява реалната стойност на ГПР,
поради което на основание чл. 22 от ЗПК договорът е недействителен
/нищожен/. Посочването в договора на стойност на ГПР, която не отговаря на
действителната, а е по-ниска, представлява и невярна информация, която
следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска
практика по смисъла на чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП във връзка с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП,
5
тъй като подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал.
4 от ЗПК и изискванията на чл.11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и не му позволява да
прецени реалната икономическа тежест на договора.
Допълнителен довод в тази насока е и разпоредбата на чл. 8, ал. 5 от
Договора за предоставяне на поръчителство, съгласно която „Кредисимо“
ЕАД е овластен да получава плащане на възнаграждението по договора за
поръчителство. Т.е. касае за опит за разделяне на приходите от кредита между
две свързани юридически лица с цел да се заобиколи изискването на чл. 19,
ал. 1 от ЗПК в размера на годишния процент на разходите да се включат и тези
разходи, към който те несъмнено се отнасят.
Предвид изложеното и с оглед разпоредбата на чл. 23 ЗПК, съгласно
който когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита.
С оглед на изложеното съдът намира, че съгласно цитираната разпоредба
ответникът дължи заплащане само на получената по договора главница, което
в случая е уговорена на сумата от 1200лв.
Независимо, че липсва претенция за заплащане на дължими суми по
Договора за поръчителство, но предвид направеното оспорване на размера на
дълга и в частност на неговия размер с оглед на извършено недължимо
плащане на суми по този допълнителен договор съдът намира, че следва да
разгледа това възражение на ответника и съответно дължимостта на
плащането.
Договорът за предоставяне на поръчителство от 27.01.2021г. съдът
намира за нищожен поради това, че се явява лишен от основание предвид
недействителността на договора за кредит, който той обезпечава и във връзка
с който е възникнало правоотношението по поръчителството. Нищожността
на договора за кредит води и до нищожност на договора за предоставяне на
поръчителство. Този договор има акцесорен характер спрямо договора за
кредит, служи за обезпечаване на задълженията по договора за кредит и не
може да съществува самостоятелно и отделно от него.
Съгласно чл. 138, ал. 2 от ЗЗД поръчителство може да съществува само
за действително задължение. В случая липсват валидни задължения, които да
бъдат обезпечени, следователно договорът за поръчителство е нищожен.
6
Същият е нищожен и на самостоятелно основание, отново поради липса
на кауза за неговото съществуване. Видно от съдържанието на договора, за
поръчителя е уговорено възнаграждение срещу задължението да поеме
наравно с длъжника задължението заплащане на сумите по кредита. В случая
на тяхното заплащане от поръчителя обаче, за последния се поражда, съгласно
договора, регресно право срещу заемателя за
възстановяване на платените от поръчителя суми /арг. чл. 4, ал. 2 от договора
за
предоставяне на поръчителство/. Следователно поръчителят получава едно
възнаграждение без реално да съществува същинско насрещно задължение за
него, доколкото сумите, които е платил, подлежат на възстановяване.
За длъжника пък заплащането на възнаграждението се явява
безпредметно, защото той всякога ще дължи сумите по кредита и няма да се
освободи от задължението си при погасяването на кредита от поръчителя. В
този смисъл не само, че е налице нееквивалентност на престациите, но в
случая и липсва престация от една от
страните по договора – поръчителя, поради което и този договор се явява
недействителен като лишен от основание.
Следователно извършените плащания по договора за поръчителство са
недължимо платени, тъй като липсва основание за тяхното плащане.
Както се посочи и по-горе договореното възнаграждението на
поръчителя в размер на 1375,50 лева /15 вноски по 91.70лв./, като със
заявлението по чл. 410 ГПК заявителя е претендирал сума в размер на
1068.71лв., т.е. съдът приема, че разликата между дължимо и претендирано от
заявителя в размер на 306,79лв. е заплатена от ответника.
Със заявлението по чл. 410 ГПК, както и с исковата молба, ищецът е
претендирал сума в размер на 1231,02 лв.-главница, вместо 1299.36лв.
съгласно Приложение №1 към Договора за кредит, както и договорна
възнаградителна лихва в размер на 309.11 лв. вместо 368.79лв. Сумата,
явяваща се разлика между договорени и претендирани вземания, в размер на
128.02лв. съдът приема за доброволно заплатени от ответника. Така от
дължимата главница, представляваща чиста стойност на кредита, подлежаща
на връщане в размер на 1200лв., следва да се приспадне платеното от
ответника в размер на 434.81лв. /306.79лв+128.02лв/ при което искът следва да
7
бъде уважен единствено до сумата от 765.19лв.
При този изход от спора ответната страна дължи сторените от ищеца
разноски в исковото производство в размер на 98.95лв., съобразно уважената
част от иска, както и сумата от 32лв. разноски в заповедното производство
съобразно уважената част от иска.
Ищцовата страна дължи на ответника разноски съобразно отхвърлената
част от иска в размер на 235.20лв.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение С. Д. Д.-Г. с ЕГН
********** от ****, ****, че съществува вземане на „АПС Бета България“
ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес: С. ул***№*** в размер на 765.19лв.,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 2341063 от
27.01.2021г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
заявлението в съда-09.08.2024г., до окончателно изплащане на вземането като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума до пълния предявен
размер от 1231,02 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК **** със
седалище и адрес: **** против С. Д. Д.-Г. с ЕГН ********** от **** да се
приеме за установено, че ответникът С. Д. Д.-Г. с ЕГН ********** дължи на
„АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК **** сумата от 309.11 лв.,
представляваща договорна възнаградителна лихва върху главницата по
Договор за потребителски кредит № 2341063 от 27.01.2021г, за периода от
27.01.2021 г. до 21.02.2022г., както и сума в размер на 392,37лв.,
представляваща законна лихва за забава върху главницата по Договор за
потребителски кредит № 2341063 от 27.01.2021г., за периода от 27.01.2021 г.
до 05.08.2024 г.,
ОСЪЖДА С. Д. Д.-Г. с ЕГН ********** от ****, **** да заплати на
„АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес: С. ул***№***
сума в размер на 98,95лв. съдебно-деловодни разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА С. Д. Д.-Г. с ЕГН ********** от ****, **** да заплати на
8
„АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес: С. ул***№***
сума в размер на 32лв. съдебно-деловодни разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК **** със седалище и
адрес: **** да заплати на С. Д. Д.-Г. с ЕГН ********** от ****, **** сума в
размер на 235.50лв. съдебно-деловодни разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Бургас в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
9