РЕШЕНИЕ
№ 815
гр. Пловдив, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мария М. Дългичева
при участието на секретаря Соня Ил. Букова
като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело №
20215330118838 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235 във вр. с чл. 238 ГПК.
С. И. П. е предявила против А. Г. В. обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от общо 15 000 лв.,
представляваща назаплатена главница по възникнали заемни правоотношения от 08.02.2017
г, 15.02.2017 г. и 14.03.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба – 29.11.2021 г. до окончателното й изплащане.
Ищцата твърди, че по силата на сключен с ответника неформален договор за заем от
08.02.2017 г., предала на последния сумата в размер от 5 000 лв., а по силата на договор за
заем от 15.02.2017 г. предала и сумата от още 5 000 лв. След разговор с ответника и по
негова молба на 14.03.2017 г. сключили трети неформален договор за заем чрез предаването
на още 5 000 лв. Сочи се, че и трите суми били преведени по банков път. Твърди, че за
получаване на сумата от 10 000 лв. в заем ответникът подписал декларация, с дата
08.02.2017 г., с която потвърдил получаването й, като се задължил да върне последната
30.04.2017 г. Излагат се твърдения, че страните устно се договорили сумата по третия
договор, от 14.03.2017 г., да бъде върната също на 30.04.2017 г. Сочи, че ответникът не
изпълнил задължението си и изпаднал в забава за погасяването му. На 10.10.2021 г. на
ответника била изпратена писмена покана за доброволно изпълнение, но плащане не
последвало. По изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове и
присъждане на сторените в производството съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника
А. Г. В..
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства намира, че са налице
предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по
отношение на ответника.
1
Препис от исковата молба е бил редовно връчен лично на ответника, който в срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК не е депозирал отговор на исковата молба.
Ответникът е бил редовно призован за съдебното заседание, проведено на 08.03.2022
г. лично на адреса на длъжника – по реда на чл. 45, ал. 1 ГПК.
Въпреки редовното му призоваване, ответникът не се е явил в съдебното заседание за
разглеждане на делото, като не е депозирал молба за разглеждането му в негово отсъствие.
Следователно налице са предпоставките, установени в разпоредбата на чл. 238, ал. 1
ГПК, а именно – ответникът да не е подал отговор на исковата молба, да е бил редовно
призован за първото по делото съдебно заседание, на което не се е явил и не е депозирал
молба за разглеждането му в негово отсъствие.
Налице е и третата кумулативно изискуема предпоставка за постановяване на
неприсъствено решение, а именно от събраните по делото писмени доказателства, да се
установява, че исковата претенция е вероятно основателна.
По така изложените съображения предявените искове следва да бъдат уважени, като в
полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се присъдят сторените от последния
разноски в исковото производство в общ размер от 1 590 лв., от които сумата от 605 лв. за
заплатена държавна такса, 981, 00 лв. за адвокатско възнаграждение и 4, 00 лв. преводна
такса.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Г. В., ЕГН **********, с адрес .............. да заплати на основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД на С.. И. П., ЕГН **********, с адрес ............, със
съдебен адрес ........., сумата от 15 000 лв. – представляваща назаплатена главница по
сключени между страните договори за заем от 08.02.2017 г, 15.02.2017 г. и 14.03.2017 г.,
ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда – 29.11.2021 г., до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА АТ. Г. В. да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на С. И. П. сумата от
1 590 лв. – разноски в производството по гр.д. № 18838/2021 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, XXIII граждански състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Решението подлежи на контрол по реда на чл. 240 ГПК в едномесечен срок от
връчването му от страната, срещу която е постановено.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
2