Р Е Ш Е Н И Е
гр.Кърджали,
25.06.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кърджалийският районен съд
в публичното заседание на петнадесети
юни две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Председател: Невена Калинова
при
секретаря Анелия Янчева като
разгледа докладваното от съдията гр.д. N 1317 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Делото е образувано по искова
молба на кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, Париж,
рег. N *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон
България, с ЕИК *********, гр.София
1766, район Младост, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сгр.14, чрез
надлежно упълномощен юрисконсулт, срещу Р.Р.С., по предявен установителен иск по чл.422,
ал.1, вр. чл.415, ал.1 т.2 от ГПК, за парични вземания, по Заповед N
260091/27.10.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. N 1094/2020г. на РС-Кърджали, произтичащи от неизпълнение
на договор за кредит за покупка на стоки или услуги N CREX-12425401/
28.12.2015г., за следните суми:
1. 269.36 лв. главница,
2. 22.60 лв. договорна лихва за
периода от 20.01.2016г. до 20.06.2016г. и
3. 124.10 лв. обезщетение за
забава за периода от 20.02.2016г. до 16.10.2020г. включ., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на 27.10.2020г. до
окончателното й изплащане.
Твърденията на ищеца са, че че
горепосоченият договор е сключен за закупуване на стоки и услуги на изплащане
за срок от шест месеца, считано от 20.06.2016г. съгласно погасителен план, в
който са посочени падежните дати на месечните погасителни вноски, размер на
вноската и оставаща главница. Сумата по кредита е била преведена по сметка на
ответника чрез упълномощения търговски партньор и всяка една от месечните
погасителни вноски е в размер на 48.66лв., като е предвидено при забава на една
или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят да дължи обезщетение
за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата. Твърди се, че считано от 20.01.2016г.
кредитополучателят е преустановил редовното обслужване на потребителския
кредит, поради което и на основание чл.3 от договора, вземането е станало
изискуемо в пълен размер, считано от 20.02.2016г., за което кредитополучателят
е уведомен на 16.11.2017г.Искането е да се установят за съществуващи паричните
вземания по издадената заповед за изпълнение. В съдебно заседание ищецът не се
представлява, но поддържа исковете с писмена молба чрез упълномощен
юрисконсулт.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Р.Р.С. чрез назначения й от съда особен
представител не оспорва сключения между
ищеца и ответника договор за потребителски кредит, предоставената на кредит
сума и връщането й на шест месечни погасителни вноски с посочени размери и
падежи в погасителния план, както и уговорените ГПР и ГЛП.Възраженията срещу
иска се основават на погасяване на задълженията по давност – 3-годишна,
съгласно чл.111, буква „в“ от ЗЗД с довод, че се касае за периодични вземания,
каквито са както главницата по кредита, така и лихвите, поради което на
основание чл.119 от ЗЗД следва същите също да се считат за погасени.В случай,
че съдът не приеме изложените подробни аргументи за погасяване на кредита с
кратката погасителна давност, претендира същата да бъде приложена по отношение
на претендираните възнаградителни и мораторни лихви. Прави възражение, че
договорът от който ищецът претендира вземането е недействителен, поради това,
че е изписан с шрифт по-малък от 12 и на основание чл.10, ал.1 вр чл.22 от ЗПК
същият се явява недействителен. Освен това, сочи, че съгласно чл.11, ал.1, т.10
от ЗПК договорът за заем следва да съдържа ГПР и общата сума дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, като се посочат
взетите предвид допускания при изчисляване на ГПР по определения в Приложение 1
към закона начин, каквито уговорки процесният договор не съдържа, поради което
и на основание чл.22 от ЗПК само на това основание следва да се приеме, че
същият е недействителен, в който случай потребителят дължи единствено и само
чистата стойност на кредита, без да дължи лихви или други разходи по него.
Районният
съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, неоспорени от
страните, приема за установено следното:
Нa 28.12.2015г. страните сключват Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-12425401/28.12.2015г., по който длъжникът усвоява сумата 269
лв., подлежаща на връщане с оскъпяване на 6 месечни погасителни вноски, всяка
по 48.66 лв., с краен срок за изпълнение 20.06.2016г., без да плаща която и да
е от тези вноски, като след втората пропусната/неплатена/ вноска кредитът е
уговорено да бъде предсрочно изискуем изцяло, за което обстоятелство ищецът
като кредитор не представя доказателства за обявяване на предсрочна изискуемост
на длъжника, но което е ирелевантно предвид, че заявлението по чл.410 от ГПК е
подадено на 27.10.2020г., към която дата е настъпил крайният срок за изпълнение
на договора. От значение е, с оглед възраженията на особения представител на
ответника, действителен ли е договора, и ако не- изпълнил ли е ответникът
задължението си да върне кредита, при липса на спор сумата по кредита да е усвоена.
Посоченият в договора кредитор "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД е заличен поради
настъпило презгранично сливане в сила от 31.01.2018 г. на осн. чл. 13 от
Директива 2005/56/ЕО на Европейския Парламент и Съвета от 26.10.2005 г.
между "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" АД, регистрирано във Франция, със седалище гр. Париж, и "БНП
Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, регистрирано в България, със седалище гр. София. Считано от 01.02.2018
г., по силата на настъпилото универсално правоприемство, "БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД упражнява дейността си чрез регистрирания в ТР клон
на чуждестранния търговец, а именно: "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България", при което надлежна страна в исковото производство е
посоченият чуждестранен търговец.
Отпуснатият кредит на ответника като физическо лице
представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на § 13, т.12 от ДР на
ЗЗП и ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК,
както и по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП. Съгласно
чл.240 от ЗЗД договорът за паричен заем е договор, при който реално се
предоставя за ползване парична сума при постигнато съгласие за връщането й и
лихва се дължи само ако е уговорено. Когато кредитополучателят е физическо
лице, което ползва кредита извън рамките на своята търговска или професионална
дейност, то е потребител по смисъла на чл.2 б „б“ на Директива 93/13/ЕИО
относно неравноправните клаузи в потребителските договори и §13 т.1 от ЗЗП и се
ползва от потребителската защита по тях, относно всички клаузи в договора,
които не са били предмет на индивидуално уговаряне и са в предмета на договора,
тъй като не е бил в състояние да влияе върху съдържанието им като изготвени
предварително, особено в случаите на договор при общи условия/чл.3 на Директива
93/13/ЕИО и чл.146, ал.2 от ЗЗП/.Клаузи, които са индивидуално уговорени, са
изключени от потребителската защита-чл.146, ал.3 от ЗЗП.Клаузи относно основния
предмет на договора, съответствието между цената или възнаграждението, от една
страна, и стоката или услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна,
от друга страна, при условие, че тези клаузи са ясни и разбираеми, също са
извън предметния обхват на потребителската защита– чл. 145, ал. 2 ЗЗП
/съответстващ на чл. 4, § 2 от Директива 93/13/ЕИО/.Неравноправна е клауза,
която не отговаря на изискването за
добросъвестност, създава значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца и потребителя, и е във
вреда на потребителя-чл.3, пар.1 на Директива 93/13/ЕИО и чл.143, чл.146, ал.1
от ЗЗП.Неравноправните клаузи са посочени в чл.143 т.1-19 от ЗЗП и списъкът е
неизчерпателен, в съответствие с Директивата.За порочност на клаузата се
преценя видът /характерът/ на стоката или услугата – предмет на договора,
всички обстоятелства, свързани със сключване на договора, към момента на
сключването, всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който
зависи, основен предмет на договора, съответствие между цената/възнаграждението
и стоката/услугата – ако не са ясни и
разбираеми, и дали клаузите са ясни и разбираеми/ чл. 4, § 1 и § 2 на
Директивата и чл.145, ал.1 и ал.2 от ЗЗП/.Клаузите с акцесорен характер не
попадат в обхвата на чл. 4, § 2 на Директивата, като например тези за
едностранно изменение на лихвения процент, механизъм за промяна на разходите,
комисионна за риск, освен ако те не са ясни и разбираеми/арг. и от чл.145, ал.2
от ЗЗП/.
Сключеният между страните договор е за потребителски
кредит, чиято правна регулация се съдържа в Закона за потребителския кредит
/ЗПК/, а по силата на препращащата разпоредба на чл.24 ЗПК - и в Закона за
защита на потребителите /ЗЗП/, с установени императивни изисквания относно
формата и съдържанието на договора в чл.10 и чл.11 ЗПК, като неспазването на
тези по чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК прави договорът за
потребителски кредит недействителен съгласно чл.22 от ЗПК.С оглед императивния
характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за
защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи
служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако нарушението на тези
норми не е въведено в предмета на делото /в този смисъл са задължителните
указания, дадени с т.1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г.
на ОСГТК на ВКС/.
При сключване на договора е спазена изискуемата се от
чл.10, ал.1 ЗПК писмена форма на хартиен носител. Съдържанието на договора
отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.1-12 и т.20 ЗПК - съдържа дата и
място на сключването, вид на предоставения кредит, индивидуализация на
страните, срок на договора, общия размер на кредита и начин на усвояването му, фиксиран
размер на ГЛП, ГПР, който не подлежи на промяна съгласно чл.2 от договора, погаителен
план с изискуемото се съдържание -информация относно размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, информация за
правото на кредитополучателя по всяко време да поиска и получи безвъзмездно
извлечение за състоянието на договора под формата на погасителен план с
отбелязване на извършените и предстоящите плащания и информация за условията за
правото на отказ от договора.
Договорът отговаря
и на изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК относно минимално допустимия размер на
шрифта при изготвянето на договора, а именно - не по-малък от 12, като съдът не
достига до друг извод. Договорът отговаря и на изискванията на чл.11, ал.1,
т.10 ЗПК.В договора е посочен годишен процент на разходите /ГПР/, но макар и единствено
като абсолютна процентна стойност, същият не нарушава изискването на чл.19,
ал.4 от ЗПК, предвид уговорения фиксиран лихвен процент и посочената обща
стойност на плащанията от 291.96 лв., при което установима е цената на
услугата, представляваща възнаградителна лихва в размер на 22.60 лв. и която не
превишава повече от пет пъти размерът на законната лихва, по арг от чл.19, ал.5
от ЗПК, като в чл.2 от договора изрично е постигнато съгласие, че лихвеният
процент по договора е фиксиран за целия срок на договора и началната дата за
изчисляване на ГПР е датата наподписване
на договора, за която цел се приема, че годината има 365 дни и ГПР не подлежи
на промяна.Поради това и договорът е породил облигационното си действие.
Спорното обстоятелство е откога е почнала да тече
давността за предявеното парично вземане, тъй като според ответника както
главницата по кредита, така и претендираните лихви се погасяват с кртката
погасителна давност по чл.111 б „в“ от ЗЗД.
Съгласно Решение N 103 от 16.09.2013г. по т.д. N
1200/2011г., ВКС, ТК, I т.о. и Решение N 38 от 26.03.2019г. по т.д. N
1157/2018г., ВКС, ТК, II т.о., е прието, че връщането на предоставената за
ползване сума на погасителни вноски представлява по своята същност изпълнение
на основното задължение на длъжника на части /чл. 66 ЗЗД/ и приложима по
отношение на това задължение е общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД. Искът
по арг. от чл.422, ал.1 от ГПК е предявен от датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК.В случая то е постъпило в съда на 27.10.2020г., но е подадено
по пощата на 26.10.2020г., от която дата по арг. от чл.62, ал.2 от ГПК се
прекъсва давността по смисъла на чл.116 б„б“ предл.1-во от ЗЗД/Решение N
182/17.11.2010г. по т.д. N 76/2010г., ТК, II о., ВКС/.Към този момент срокът по
чл.110 от ЗЗД, необходим за погасяване на процесната главница, не е изтекъл, но
е изтекъл срокът по чл.111 б„б“ от ЗЗД, необходим за погасяване на процесните възнаградителни
лихви, претендирани за периода от 20.01.2016г. до 20.06.2016г., както и
частично е изтекъл срока за погасяване на лихвите, обезщетяващи длъжниковата
забава, а именно за периода от 20.02.2016г. до 25.10.2017г. включ., поради
което дължима е сумата по кредита от 269.36 лв. и сумата от 82.09 лв.,
представляваща лихва за забава в размер на законната лихва за периода от 26.10.2017г.
до 16.10.2020г., изчислена съгласно Калкулатор НАП, до които размери искът е
основателен и доказан, като главницата по кредита е дължима със законна лихва
от датата на подаване на заявлението в съда, и в останалата част искът подлежи
на отхвърляне като погасен по давност.За да приеме това, съдът съобрази
следното:
Срокът на договора
е уговорен в полза на длъжника/чл.70, ал.1 от ЗЗД и чл.430, ал.1 от ТЗ/, а
правото да се обяви кредита за предсрочно изискуем принадлежи на кредитора по
арг. от чл.60, ал.2 от ЗКИ и чл.432, ал.1 от ТЗ. При неизпълнение на договора,
кредиторът съгласно уговорките в договора за настъпване на обективните факти,
обуславящи правото да се обяви предсрочна изискуемост на кредита, може да
упражни това право, когато обявяването на предсрочна изискуемост на кредита ще
има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на
кредитора за упражняване на това негово право/ т.18 от ТР 4/2013 от
18.06.2014г. на ОСГТК/.Съответно на това тълкуване е, че волеизявлението за
обявяването на предсрочна изискуемост на кредита следва да е достигнало до
длъжника, каквито обстоятелства по делото не са установени.
Съгласно трайната съдебна практика позоваването на
изтекла погасителна давност в преклузивния срок за отговор на исковата молба е
достатъчно, за да се приеме, че съдът е сезиран надлежно с възражение за
давност и дължи произнасяне по него. Евентуалната нередовност на възражението,
свързана с непълнота или липса на фактически твърдения относно началния момент
на давността или приложимия давностен срок, са от значение за преценката на
основателността на възражението, но не и за правомощията на съда да разгледа
възражението и да се произнесе по него. Определянето на началния момент, от
който тече погасителната давност, и на приложимата за спорното вземане погасителна
давност /обща по чл.110 ЗЗД или специална по чл.111 ЗЗД/ е част от решаващата
правораздавателна дейност на съда. Дори ответникът да е навел фактически
твърдения за началния момент на давността и за приложимата давност, съдът не е
длъжен да ги възприеме, а следва да разреши спора за давността въз основа на
фактите и доказателствата по делото и закона, който урежда давността
/Определение N 17/17.01.2018г. по т.д. N 2046/2017г., ТК, II о., ВКС/.
С Решение N 45/17.06.2020г. по т.д. N 237/2019г., ВКС,
ТК, II о. и с Решение N 147/10.02.2021г. по т.д. N 2356/2019г., ВКС, ТК, II о.,
е прието, че началният момент, от който започва да тече погасителната давност,
когато вземането на банката по кредита е разсрочено на отделни погасителни
вноски, е изискуемостта на съответната част от главницата, която настъпва в
различни моменти по силата на постигнатото от страните съгласие, което има
силата на закон между тях. За съответната част от главницата изискуемостта
настъпва с изтичането на срока за плащането й, от който момент за тази част
кредиторът може да търси изпълнение, вкл. и по съдебен, т.е. принудителен ред,
поради което бездействието му се санкционира с течение на давностния срок по
отношение на тази част от вземането по кредита. Да се приеме противното, означава
да не се зачете волята на страните по договора относно различната изискуемост
на частите от главницата по всяка от дължимите вноски и свързаното с нея
течение на давността. Като аргумент се сочи, че не може при разсрочено
изпълнение на главницата по кредита, да се приеме, от една страна, че
кредиторът има право да търси изпълнение от изискуемостта за съответната част
от вземането/по падежиралите вноски/, а от друга страна, бездействието му да го
направи, да не води до течение на давностния срок за тази част от
вземането.Настоящият състав възприема това разрешение - че началният момент, от
който започва да тече давностният срок за вземания за главница по погасителни
вноски по договор за банков кредит е моментът на изискуемостта на съответната
вноска, което разрешение е съответно на постановките на Тълкувателно решение N
8/2017 г. от 02.04.2019 г. по т.д. N 8/2017 г.
ОСГТК на ВКС, че вноските с настъпил падеж до приключване на устните
състезания са изискуеми вземания, за които искът по чл.422, ал.1 от ГПК подлежи
на уважаване.Доколкото процесният договор за потребителски кредит се различава
от банковия кредит само относно качеството на кредитор, който не е банка,
разрешението изцяло е приложимо и към него.
При процесния потребителски кредит е налице разсрочено
плащане на едно задължение, изразяващо се във връщане на части на цялата сума
ведно с лихвата, което разсрочване е предвидено в интерес на длъжника.След
усвояване на кредита длъжникът започва да връща определена част от него по
определен погасителен план.Срещу отделните плащания/вноски/ няма насрещни
периодични престации, защото престацията на кредитора е само една и тя вече е
осъществена.Всяка погасителна вноска е самостоятелно вземане и се погасява с
общата петгодишна давност, тъй като вземането на кредитора не произтича от
договор за продължително и периодично изпълнение.За да е налице договор за
продължително или периодично изпълнение, трябва и двете насрещни,
характеризиращи престации да са периодични и/или продължаващи / ТР 3/2011 от
18.05.2012г. по т.д. 3/2011 на ОСГТК на ВКС/. При договора за кредит интересът
е в полза на едната страна – кредитополучателя, който получава нещо веднага,
като се задължава да го върне, а рискът от неизпълнението остава за кредитора.
Съответно на горното е изводът, че към датата 26.10.2020г.,
от когато искът по чл.422, ал.1 от ГПК прекъсва давността/чл.116 б „б“ ЗЗД, вр.
чл.62, ал.2 от ГПК/, давността по чл.110, вр. чл.114, ал.1 от ЗЗД за вноските
по договора за главница, дължими в
периода от 20.01.2016г. до 20.06.2016г., не е изтекла, защото не е изтекъл
петгодишният период по чл.110 от ЗЗД. Претендираната за периода от 20.01.2016г.
до 20.06.2016г. възнаградителна лихва е погасена изцяло, защото няма спор в
практиката, че за същата е приложима кратката погасителна давност по чл.111 б
„в‘ от ЗЗД, изтекла преди предявяване на иска, която кратка давност, но на
основание чл.111 б „б“ от ЗЗД е изтекла
и за претендираното за периода от 20.02.2016г. до 25.10.2017г. включ. обезщетение
за забава по чл.86 от ЗЗД, като за последващия период лихвите се претендират
извън границите на периода на погасителна давност и същите са дължими в
посочения по-горе размер, което обуславя правомощие на съда да уважи иска за
главница и обезщетяващата забавата й законна лихва, както от подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК, така и за периода от 26.10.2017г. до 16.10.2020г.
в размер на 82.09 лв., и за разликата до пълния размер на възнаградителна
лихва, както и за разликата над сумата 82.09 лв. до пълния размер на
претендираното обезщетението за забава от 124.10 лв. и за периода от
20.02.2016г. до 25.10.2017г. включ. да отхвърли предявения установителен иск по
чл.422, ал.1 от ГПК за съществуване на паричното задължение по издадената
Заповед N 260091/27.10.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. N 1094/2020г. на Районен съд-Кърджали.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника са
направените по делото от ищеца разноски съразмерно с уважената част от иска.Ищецът
прави разноски от 125 лв. за държавна такса и 200 лв. за възнаграждение на
особен представител на ответника в настоящото
производство, и има право съгласно чл.78, ал.8, вр. чл.37 от ЗПП, вр. чл.25,
ал.1 от Наредба за заплащането на правна помощ на възнаграждение за юрисконсулт
от 100 до 300 лв., което съдът с оглед материалния интерес по делото определя
на 100 лв..От тези разноски, в тежест на ответника са 359 лв..В заповедното ч.гр. д. N 1094/2020г. на РС-Кърджали ищецът
прави разноски от 25 лв. за държавна такса, с присъдено му юрисконсултско възнаграждение
от 50 лв., от които в тежест на ответника са 63.35 лв.
Мотивиран от изложеното, Районният съд
РЕШИ :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.Р.С. с ЕГН **********, с настоящ адрес ***
Зограф N 28, вх.А, ет.3, ап.6,
общ.Кърджали, обл.Кърджали, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, Париж, рег.
N *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон България, с ЕИК
*********, гр.София 1766, район Младост, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София,
сгр.14, има парично вземане от Р.Р.С. в размер на сумата 269.36 лв. главница, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК- 27.10.2020г. до
окончателното й изплащане и в размер на сумата 82.09 лв., представляваща законна
мораторна лихва върху главницата за периода от 26.10.2017г. до 16.10.2020г., произтичащи
от неизпълнение на парични задължения по договор за кредит
за покупка на стоки или услуги N CREX-12425401/ 28.12.2015г., като
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част, за сумата 22.60 лв. възнаградителна лихва
за периода от 20.01.2016г. до 20.06.2016г. и за разликата над сумата 82.09 лв.
и до пълния предявен размер на сумата 124.10 лв., представляваща законна мораторна
лихва върху главницата за периода от 20.02.2016г. до 25.10.2017г. включ., за
което вземане е издадена Заповед N 260091/27.10.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр. д. N 1094/2020г. на РС-Кърджали.
ОСЪЖДА Р.Р.С. с ЕГН **********, с настоящ адрес ***
Зограф N 28, вх.А, ет.3, ап.6, общ.Кърджали,
обл.Кърджали, да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, Париж, рег. N
*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон България, с ЕИК
*********, гр.София 1766, район Младост, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София,
сгр.14, сумата 422.35 лв., представляваща разноски за държавни такси, от която
359 лв. в настоящото производство и 63.35 лв. в заповедното ч.гр. д. N 1094/2020г.
на РС-Кърджали.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Кърджалийския окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: