№ 21302
гр. София, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20241110130087 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:
*********, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Филиз
Ибрямова, срещу Р. Л. К., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде
признато за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от общо
1539.12 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но
незаплатена топлинна енергия и услуга дялово разпределение, за имот –
апартамент № 0.1 /сутерен/, находящ се в гр. София, общ. Слатина, ул.
Околчица, № 6, бл. 1, вх. Б, от които: 1/ главница за доставена топлинна
енергия в размер на 1263.95 лева за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.
вкл, и 245.78 лева – обезщетение за забава върху тази сума за периода от
15.09.2021 г. до 08.12.2023 г., 2/ главница за услуга дялово разпределение в
размер на 23.64 лева за периода от 01.12.2020 г. до 30.04.2022 г. и 5.75 лева –
обезщетение за забава върху тази сума за периода от 15.02.2021 г. до
08.12.2023 г., както и законната лихва върху главниците, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 71737/2023 г. на
СРС – 28.12.2023 г. до окончателното плащане на сумите. Претендират се и
направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган
(КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по
отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Уточнява се, че в
тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с
1
потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия,
се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е
изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и
горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е
изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми.
Уточнява се, че сумите се претендират от ответника като собственик на
топлоснабдения имот.
С исковата молба са представени: заявление декларация за откриване на
партида, нотариален акт за продажба на право на строеж № 74, том I, рег. №
831, дело № 70/2007 г. от 14.02.2007 г., нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека № 76, том I, рег. № 833, дело № 72/2007 г. от 14.02.2007 г,
писмо от ГИС София, договор между СЕС и ищеца за извършване на услугата
„дялово разпределение“, два броя изравнителни сметки, два броя общи
фактури и копие от вестник „Монитор” от 11.07.2016 г. с публикувани общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото е постъпил писмен отговор – чрез адв. Х. Д.. В същия предявените
искове се признават – като се сочи, че в срока за отговор ответницата била
заплатила сумата от 1539.12 лева. Освен това след образуване на ч.гр.д. №
71737/2023 г. на СРС ответницата била заплатила и отделно сумата от 1000
лева. В тази връзка се излагат доводи, че ответницата не е станала повод за
образуване на делото, доколкото в информационната система на ищеца на
интернет сайтовете му част от процесните задължения били отбелязани като
платени и за ответницата предвид общата формулировка на исковите
претенции било невъзможно да прецени какви суми дължи.
Поради това се иска приложение на чл. 78, ал. 2 от ГПК като в тежест
на ответницата да не бъдат възлагани разноски.
Трето лице помагач не е конституирано по делото като няма и такова
искане.
В съдебно заседание, проведено на 12.11.2024 г., процесуалният
представител на ищеца посочва, че действително дружеството е получило
плащане от общо 1539.12 лева. С тази сума били погасени задълженията за
главница за топлинна енергия и за дялово разпределение, както и
обезщетенията за забава върху тях. Оставала дължима сумата от 95.24 лева –
законна лихва върху главниците за топлинна енергия и за дялово
разпределение от датата на заявлението по чл. 410 от ГПК до датата на
плащането – 19.07.2024 г. Поради това се иска постановяване на решение в
този смисъл. Претендират се разноски – за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в исковото и в заповедното производство.
Ответницата редовно призована, не се явява по делото. Не се явява и
процесуалният й представител – адв. Х. Д.. От последната е постъпило
писмено становище, с което се иска прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 2
от ГПК.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
2
приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответницата за
вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по
подаденото заявление районният съд е издал заповед № 1699 от 15.01.2024 г.
по ч.гр.д. № 71737/2023 г. по описа на СРС. Последната е връчена на
длъжницата чрез адв. Д..
По делото е представено извлечение от в-к. „Монитор“ от 11.07.2016 г. от
което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди на „Топлофикация София“ ЕАД са публикувани в един местен
ежедневник.
От представено по делото копие от нотариален акт за продажба на право
на строеж № 74, том I, рег. № 831, дело № 70/2007 г. от 14.02.2007 г.,
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 76, том I, рег. № 833,
дело № 72/2007 г. от 14.02.2007 г. и писмо от ГИС София, се установява, че на
14.02.2007 г. ответницата е придобила собствеността върху процесния имот –
апартамент № 0.1 /сутерен/, находящ се в гр. София, общ. Слатина, ул.
Околчица, № 6, бл. 1, вх. Б.
От ответницата не са наведени твърдения, нито са ангажирани
доказателства, за настъпили промени в собствеността върху имота или въобще
във вещноправния му статут, касаещи процесния период. В тази връзка
ответницата не оспорва качеството си на потребител на топлинна енергия в
имота през процесния период.
От договор между етажната собственост и ищцовото дружество от
03.07.2013 г., се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена
сграда, където е въведена услугата „дялово разпределение” – осъществявана
от ищцовото дружество.
На последно място, страните не спорят, че за процесния имот са
начиследните следните суми: сумата от 1263.95 лева – главница за доставена
топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. вкл. и сумата от
245.78 лева – обезщетение за забава върху тази сума за периода от 15.09.2021
г. до 08.12.2023 г., сумата от 23.64 лева – главница за услуга дялово
разпределение за периода от 01.12.2020 г. до 30.04.2022 г. и сумата от 5.75 лева
– обезщетение за забава върху тази сума за периода от 15.02.2021 г. до
08.12.2023 г.
Видно от платежно нареждане от 21.02.2024 г. ответницата е заплатила
на ищеца сумата от 1000 лева – като не става ясно досежно какви задължения
е заплатена сумата. Налице е и второ платежно нареждане от 19.07.2024 г. – за
сумата от 1539.12 лева – с основание за плащането гр.д. № 30087/2024 г. СРС.
По делото е приложено и извлечение от информационната система на
дружеството, без посочена дата, в което са отразени като платени фактури за
процесния имот от 31.07.2021 г. 31.08.2023 г., които са отбелязани като
платени.
В съдебно заседание обаче представителят на ищцовото дружество
3
посочва, че на ищеца се дължи сумата от още 95.24 лева – законна лихва върху
главниците за топлинна енергия и за дялово разпределение от датата на
заявлението по чл. 410 от ГПК – 28.12.2023 г. до датата на плащането –
19.07.2024 г.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от
ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответницата за доставена
топлинна енергия и услуга дялово разпределение, за посочения по-горе имот,
за което е издадена заповед № 1699 от 15.01.2024 г. по ч.гр.д. № 71737/2023 г.
по описа на СРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжницата чрез
процесуален представител – като в срока по чл. 414 от ГПК е депозирано
възражение. Това е наложило даване на указания за предявяване на иск в
хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка предявените
установителни искове са допустими като целта им е издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след
установяване съществуването на вземанията по съдебен ред в исково
производство.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е
изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия
съответно и нейната стойност. Посочената доказателствена тежест е указана
изрично на ищеца с доклада по делото, като в същия на ищеца е указано и че
не сочи доказателства за обстоятелствата, за които носи доказателствената
тежест в процеса.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на
топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите
части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни
общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната
връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата
на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е
определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на
топлинна енергия е всеки собственик респективно титуляр на вещно право
на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната
станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно
отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват
по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне
качеството на клиент на топлинна енергия, като не е необходимо да се сключва
индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да
отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът
4
се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.
В тази връзка достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител
на топлинна енергия, съответно, че общите условия са произвели действие.
От разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ е видно, че потребител на
топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за
собствени нужди като ползва топлоснабдения имот в качеството си на
собственик на същия или по силата на учредено в негова полза вещно
право на ползване върху имота.
От така цитираната нормативна уредба и представените по делото
писмени доказателства / копие от нотариален акт за продажба на право на
строеж № 74, том I, рег. № 831, дело № 70/2007 г. от 14.02.2007 г., нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека № 76, том I, рег. № 833, дело №
72/2007 г. от 14.02.2007 г., писмо от ГИС София и копие от в-к. Монитор с
публикувани ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди на
„Топлофикация София“ ЕАД от 11.07.2016 г./ следва извод, че през процесния
период ответницата е имала качеството потребител на топлинна енергия,
доколкото е била собственик на процесния имот.
В тази връзка между ответницата и „Топлофикация София“ АД е налице
валидно облигационно отношение. Последното е възникнало по изричните
разпоредби на ЗЕ и се урежда от тях и действащите общи условия, приети от
дружеството и одобрени от КЕВР. Посочените обстоятелства не се оспорват от
ответницата предвид съдържанието на отговора на исковата молба и молбата
становище за първото по делото съдебно заседание.
Независимо от това и за пълнота следва да се отбележи и че с Решение
от 05.12.2019 г. по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 във връзка с отправени
преюдициални запитвания съдът на ЕС постанови, че национална правна
уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна
собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни
да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за
сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката
на отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на
общностното право.
По делото не е въведено възражение за погасителна давност, поради
което и съдът не обсъжда такова. Между страните липсва спор относно
размера на процесните вземания.
Предвид извършеното плащане исковите претенции следва да бъдат
отхвърлени – за платените суми – поради извършеното плащане, съобразено
по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК, като следва да бъде присъдена единствено
законната лихва между датата на заявлението и датата на плащането –
възлизаща на 95.24 лева – за периода от 28.12.2023 г. до 19.07.2024 г. – върху
двете главници.
По исканията за разноски на страните:
5
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
В настоящия случай основният спорен по делото въпрос е относно
дължимостта на разноски от ответната страна – предвид позоваване на
правилото на чл. 78, ал. 2 от ГПК.
Съгласно посочената разпоредба ако ответникът с поведението си не е
дал повод за завеждане на делото и ако признае иска разноските се възлагат в
тежест на ищеца.
Искане за разноски е направила ищцовата страна:
По разноските в производството по ч.гр.д. № 71737/2023 г. на СРС
/заповедно производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в размер
на 50 лева юрисконсултско възнаграждение и на 30.78 лева държавна такса.
Тези суми следва да бъдат присъдени на ищеца заявител изцяло в общ размер
от 80.78 лева – доколкото към момента на образуване на заповедното дело
длъжницата не е заплатила никакви суми. Следва да се отбележи и че същата
е имала достъп до сайта на ищеца, била е наясно, че имотът е топлоснабден и
е била информирана за ежемесечното издаване на фактури. В тази връзка и
същата е имала възможност да заплаща начислените суми за топлинна
енергия своевременно. Поради това и не може да се приеме, че ответницата
длъжник не е станала повод за завеждане на заповедното дело.
По разноските в производството по гр.д. № 30087/2024 г. по описа на
/исково производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в размер
на 30.78 лева държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лева съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Тук съдът намира на
първо място, че следва да съобрази волята на ответницата да заплати
доброволно дължимите от нея суми. Поради това и възнаграждението за
юрисконсулт следва да се определи в размер на 50 лева. Следва да се съобрази
и извършеното плащане от 1000 лева, което макар да е било отнесено за
погасяване на други задължения това е станало именно поради липса на ясни
правила за погасяване на сумите от ищеца и не може да се вмени във вина на
ответната страна. Доколкото това плащане е настъпило през м. февруари 2024
г., а исковата молба е от 28.05.2024 г., то и следва да се приеме, че ответницата
не е станала повод за завеждане на делото за сумата от 1000 лева. Ето защо на
ищеца от сумата от 80.78 лева – на ищеца се дължат 28.30 лева.
Ответната страна не претендира разноски.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
6
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р. Л. К., с ЕГН: ********** и
адрес: ********, ДЪЛЖИ на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б, следните
вземания: 1/законната лихва върху сумата от 1263.95 лева /главница за
доставена топлинна енергия за имот – апартамент № 0.1 /сутерен/, находящ се
в гр. София, общ. Слатина, ул. Околчица, № 6, бл. 1, вх. Б / за периода от
28.12.2023 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д.
№ 71737/2023 г. на СРС/ до 19.07.2024 г. /датата на плащане на главницата/ и
2/ законната лихва върху сумата от 23.64 лева /главница за услуга дялово
разпределение за имот – апартамент № 0.1 /сутерен/, находящ се в гр. София,
общ. Слатина, ул. Околчица, № 6, бл. 1, вх. Б / за периода от 28.12.2023 г.
/датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. №
71737/2023 г. на СРС/ до 19.07.2024 г. /датата на плащане на главницата/ - като
двете суми възлизат на общо 95.24 лева и за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 71737/2023
г. на СРС КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за следните суми и периоди: 1/
главница за доставена топлинна енергия в размер на 1263.95 лева за периода
от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. вкл. за имот – апартамент № 0.1 /сутерен/,
находящ се в гр. София, общ. Слатина, ул. Околчица, № 6, бл. 1, вх. Б, и 245.78
лева – обезщетение за забава върху тази сума за периода от 15.09.2021 г. до
08.12.2023 г., 2/ главница за услуга дялово разпределение в размер на 23.64
лева за периода от 01.12.2020 г. до 30.04.2022 г. и 5.75 лева – обезщетение за
забава върху тази сума за периода от 15.02.2021 г. до 08.12.2023 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК по ч.гр.д. № 71737/2023 г. на СРС, поради извършено плащане на
претенциите в отхвърлената част след образуване на делото, но преди
приключване на устните състезания.
ОСЪЖДА Р. Л. К., с ЕГН: ********** и адрес: ********, ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация София“ ЕАД
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Ястребец № 23Б сумата от 80.78 лева, представляваща разноски за
юрисконсултското възнаграждение в производството по ч.гр.д. № 71737/2023
г. на СРС и сумата от общо 28.30 лева, представляваща разноски в
настоящото исково производство по гр.д. № 30087/2024 г. на СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д.
№ 71737 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила
решение по настоящето дело.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7