№ 675
гр. Стара Загора, 02.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско
дело № 20215500501508 по описа за 2021 година
Производството е на осн. чл.252- 254 във вр. с чл.274- 278 и чл.410 от
ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на В.Х.И. против
решение № 161 от 10.06.2021г., постановено по гр.дело № 2073/2021г. по
описа на Районен съд - Стара Загора.
Въззивницата е останала недоволна от решението на
първоинстанционния съд. Счита постановеното решение за неправилно и
незаконосъобразно. Излага подробни съображения. Сочи, че били събрани
достатъчно доказателства, че на посочената от нея дата е упражнено домашно
насилие по смисъла на ЗЗСДН, в случая и физическо такова. Твърди, че не
може да се приеме, че заплахите по отношение живота и здравето й е
нормално отношение от син към майка и представлява битов скандал.
Въззивницата счита, че целта на закона е да създаде защита занапред на
пострадалото лице.
Моли съда да постанови решение, с което да постанови исканите мерки
по чл.5, ал.1, т.2 и т.3 от ЗЗДН.
Претендира присъждане на направените по делото съдебни и деловодни
разноски.
Доказателствени искания не са направени.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от другата
страна Б.И.И., чрез пълномощника си адв.С.Р. от АК - Стара Загора, в който
сочи, че въззивната жалба е неоснователна и недоказана, поради което моли
тя да бъде оставена без уважение. Твърди, че анализът на доказателствата
поотделно и в съвкупност показвало, че случилото се на 30.04.2021г. вечерта
има характер на битов скандал. Липсвали белезите на домашно насилие.
Излага подробни съображения по оплакванията в жалбата. Счита, че от
1
твърденията на В.И. единственото неоспоримо е наличието на словесна
разправа между майка и син, която категорично не може да се третира като
психическо насилие. Не били наведени оплаквания за отправени заплахи
срещу И., както и не били събрани доказателства в този смисъл. Въззиваемият
твърди, че липсвали основания за налагане на търсените мерки по чл.5, ал.1,
т.2 и т.3 от ЗЗДН, тъй като по делото имало налице достатъчно доказателства,
че спрямо В.И. няма физически и вербални действия, които да налагат
търсената от нея защита.
Моли съда да остави без уважение въззивната жалба.
Претендира сторените съдебни разноски.
Доказателствени искания не са направени.
В срока по чл. 263, ал. 2 от ГПК е депозирана и насрещна въззивна
жалба от Б.И.И., чрез пълномощника си адв.С.Р. от АК - Стара Загора срещу
обжалваното първоинстанционно решение. Счита постановеното решение за
неправилно и необосновано. Излага своя фактология по правния спор.
Моли съда да се произнесе с решение, с което да отмени
първоинстанционното решение и вместо него да постанови ново, с което да
отхвърли молбата на В.Х.И. за издаване на заповед за защита по Закона за
защита от домашно насилие срещу Б.И.И., като обезсили издадената въз
основа на първоинстанционното решение Заповед за защита № 4 от
10.06.2021г.
Претендира присъждане на сторените съдебни разноски в двете съдебни
инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 3 от ГПК е постъпил отговор на насрещната
въззивна жалба от другата страна В.Х.И., чрез пълномощника й адв.К.А..
Счита, че подадената въззивна жалба е недопустима и моли да бъде оставена
без разглеждане, тъй като съгласно чл.17, ал.4 от ЗЗСДН, срокът за подаване
на възражение срещу подадената въззивна жалба е тридневен. Съгласно §1 от
заключителните разпоредби на същия закон за неуредените случаи се прилага
ГПК. В случая насрещната въззивна жалба следвало евентуално да се подаде
в тридневен срок, който е изтекъл към 01.07.2021г., когато е била подадена
настоящата. Сочи, че производството по ЗЗСДН е особено, по което жертвите
се ползват със съкратени срокове, които обаче в случая не били спазени. На
второ място, ако съдът приеме, че подадената насрещна въззивна жалба е
допустима, намира същата за неоснователна. Счита, че постановеното
решение в частта, в която се приема, че е налице домашно насилие по
отношение на В.И., е постановено изцяло в съответствие със събраните по
делото доказателства и с практиката на съда. Твърди, че са налице
доказателства, че е била жертва на насилие през целият им живот в общо
жилище.
Предвид изложеното, счита че насрещната въззивна жалба следва да
бъде оставена без уважение.
След извършената служебна проверка по реда на чл. 267, ал. 1 от ГПК
във връзка с чл. 260 и чл. 261 от ГПК, Окръжният съд е намирал въззивната
2
жалба и насрещната въззивна жалба за процесуално недопустими поради
следното:
Първоначалната въззивна жалба се явява недопустима поради липсата
на правен интерес у жалбподателката, тъй като първоначалната й молба е
била частично уважена и първоинстанционният съд с Решение под № 161 от
10.06.2021г., постановено по гр.дело № 2073/2021г. по описа на Районен съд -
Стара Загора е определил и съответните мерки за защита по ЗЗДН, а именно
ответникът да се въздържа от извършването от домашно насилие и му е
наложена глоба в размер на 200 лева по сметка на СТРС по чл.5, ал.4 от ЗЗД.
По отношение на насрещната въззивна жалба от другата страна Б.И.И.,
чрез пълномощника му адв.С.Р. в производството по специалния закон ЗЗДН
не се допуска предявяването на насрещна въззивна жалба. Съгласно
специалните разпоредби на Чл. 17. (1) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от
22.12.2009 г.) Решението може да се обжалва пред окръжния съд в 7-дневен
срок от връчването му. Жалбата се подава чрез съда, постановил решението, с
препис за другата страна. Според ал.2 (Нова - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от
22.12.2009 г.) При подаване на жалбата не се внася държавна такса. Съгласно
ал.(3)Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.)
Обжалването не спира изпълнението на заповедта. Съобразно ал.4 (Предишна
ал. 3 - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.) Районният съд изпраща
препис от жалбата с приложенията на другата страна, която в тридневен срок
от получаването им може да направи възражения, както и да посочи нови
доказателства. След изтичане на този срок жалбата заедно с приложенията и
възраженията се изпраща на окръжния съд. Налага се извода, че самият
специален закон ЗЗДН не допуска завеждането на насрещна въззивна жалба.
Именно поради това въззивният съд с Определение под № 397 от
13.08.2021 г., пост. по в.гр.д. № 1508/ 2021 г. на Окръжен Съд - Стара Загора е
ОСТАВИЛ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба на В.Х.И. против решение с
№ 161 от 10.06.2021г., постановено по гр.дело № 2073/2021г. по описа на
Районен съд - Стара Загора, като процесуално недопустима. ОСТАВИЛ е БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ и насрещната въззивна жалба на Б.И.И., чрез пълномощника
си адв.С.Р. от АК - Стара Загора срещу обжалваното първоинстанционно
решение №161 от 10.06.2021г., постановено по гр.дело № 2073/2021г. по
описа на Районен съд - Стара Загора, като процесуално недопустима и
просрочена и е ПРЕКРАТИЛ производството по в. гр. дело № 1508/2021 год.
по описа на Окръжен съд Стара Загора.
С Определение под № 269/25.10.2021 год., постановено по в.ч.гр. дело с
№ 559/2021 год. Апелативен съд Пловдив е отменил определение с № 397 от
13.08.2021 г., пост. по в.гр.д. № 1508/ 2021 г. на Окръжен Съд - Стара Загора
и е върнал делото на същия съд и състав за предприемане по нататъшни
процесуални действия съобразно дадените в мотивната част на това
определение указания. Определението на ПАС е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Съобразно дадените указания на Апелативен съд – Пловдив, които са
3
задължителни за настоящия въззивен съд съобразно чл.294, ал.2 от ГПК,
налице е правен интерес за молителката да обжалва решението, с което
поисканите от нея мерки за защита срещу извършения акт на домашно
насилие са преценени за неоснователни и съответно не са наложени. Факта че
в първоинстанционното решение отхвърлителен диспозитив в този смисъл не
е постановен, е основанието на въззивната инстанция да върне делото на
първостепенния съд за постановяване на такъв диспозитив, но не и основание
да се приеме че искането за защита по ЗЗДН е изцяло уважено от районния
съд. Факта, че съдът сам преценя кои мерки за защита да наложи и може да
наложи и мерките непосочени в молбата за защита / какъвто настоящия
случай не е / също не е основание да се приеме че с налагането само на част
от поисканите мерки е даден пълния обем защита на пострадалия, поради
което за него да не е налице правен интерес от обжалване на съдебното
решение.
Или въззивната жалба на В.И. е допустима и въззивния ОС — Стара
Загора следва да я разгледа по съществото си, след като изпрати делото на PC
- Стара Загора за постановяване на отхвърлителен диспозитив досежно
мерките по чл. 5 ал. 1 т.т. 2 и 3 от ЗЗДН - съобразно изложените в тази насока
мотиви на постановеното решение.
Въззивният съд, след като съобрази предмета на делото и прецени
задължителните указания на ПАС по делото, констатира, че в
първоинстанционното решение отхвърлителен диспозитив досежно мерките
по чл. 5 ал. 1 т.т. 2 и 3 от ЗЗДН не е постановен, което се явява и основанието
на въззивната инстанция да върне делото на първостепенния съд за
постановяване на такъв диспозитив, и за произнасяне по цялото искане н
молителката и въззивница.
Също така въззивният съд намира за необходимо да укаже, че
указанията на Апелативен съд Пловдив са задължителни за всички долу
стоящи инстанции съобразно чл.278, ал.3 и чл.294 ал.2 от ГПК.
Делото следва да бъде върнато на РС- Ст.Загора за изпълнение на
горепосочените указание на ПАС, дадени с Определение под №
269/25.10.2021 год., постановено по в.ч.гр. дело с № 559/2021 год. Апелативен
съд Пловдив, които указания са задължителни както за въззивния, така и
за първостепенния съд.
Ето защо предвид гореизложеното и на осн. чл.252- 254 във вр. с чл.274-
278 и чл.278, ал.3 и чл.294, ал.2 от ГПК, въззивният ОС- Ст.Загора
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№ 1508/2021г. по описа на
Окръжен съд- Стара Загора.
4
ВРЪЩА делото обратно на първостепенния съд РС – Стара Загора,
ведно с приложеното гр.д.№ 2073/2021г. на РС- Ст.Загора и гр. дело №
559/2021 год. по описа на ПАС за постановяването на отхвърлителен
диспозитив в първоинстанционното решение досежно мерките по чл. 5 ал. 1
т.т. 2 и 3 от ЗЗДН, и съобразно указанията дадени обстоятелствената част на
настоящото Определение, след което делото да се върне обратно на ОС-
Стара Загора за разглеждането му по същество.
ОПРЕДЕЛЕНИЕИТО не подлежи на обжалване пред по- горен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5