Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 29.06.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в
публично съдебно заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана
Гълъбова
Силвия
Тачева
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №4063
по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №81636
от 04.05.2020г., постановено по гр.дело №21646/2018г. по описа на СРС, ГО, 52
с-в, М.Д.Б. с ЕГН:**********, М.К.Б. с ЕГН:********** и И.К.Б. с ЕГН:**********
са осъдени да заплатят на „Т.С."ЕАД с ЕИК:*****, сумата от 2628,73 лева- цена
на доставена топлинна енергия в топлоснабден имот- апартамент №43, находящ се в
гр.София, ж.к.„*****, с абонатен №168198, за периода от 01.05.2014г. до
30.04.2016г., заедно със законната лихва върху тази сума от 30.03.2018 г. до
окончателното й изплащане, както и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от
503,57 лева- лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за
доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2015г. до 05.01.2018г., като
този иск е отхвърлен за разликата над уважения размер до пълния предявен размер
от 541,36 лева. Решението е постановено при участие на трето лице- помагач на
страната на ищеца- „Т."ООД с ЕИК:*****.
Срещу решението в
частта с която исковете са уважени, е подадена в законоустановения срок по чл.
259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответниците. Жалбоподателите поддържат, че по
делото липсват доказателства за наличието на облигационно правоотношение между
страните и за дължимостта на претендираните суми. Твърдят, че не са изпадали в
забава, вещите лица по СТЕ и ССЕ работили по непредставени по делото писмени
доказателства, а представените документи не били годни доказателства за
задълженията им. Твърдут също така, че част от задълженията им за периода
преди31.05.2015г. са погасени по давност. Ето защо молят обжалваното решение да
бъде отменено, а предявените искове- отхвърлени изцяло. Претендират
присъждането на направените разноски по делото и адвокатско възнаграждение по
реда на чл.38 от ЗАдв.
Ответникът по
жалбата „Т.С.” ЕАД не е депозирал писмен отговор. С молба от 14.12.2021г.
оспорва жалбата като неоснователна и претендира разноски.
Третото
лице-помагач не изразява становище по въззивната жалба.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Предявени са за
разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1 ЗЗД вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението на СРС
е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с
доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Установено е по делото, че
процесният имот е топлофициран и че сградата, в която се намира е била присъединена към топлопреносната мрежа.
Доказано е също така, че ответниците са собственици на
процесния апартамент №43, находящ се в гр.София, ж.к.„*****, през целия
процесен период от 01.05.2014г. до 30.04.2016г., което обстоятелство е обявено
за безспорно между страните в откритото съдебно заседание на 10.04.2019г.
Следователно през процесния период и относно горепосочения апартамент ответниците
се явяват потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла § 1, т. 42
от ДР на ЗЕ /приложима редакция, Изм. - ДВ, бр. 74 от 2006
год./.
Съгласно чл.150,
ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. В случая е несъмнено, че
Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ. По делото не са релевирани нито
твърдения, нито има данни, че ответниците са упражнили правото си на възражение
срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното,
настоящият съдебен състав приема, че между страните по делото са били налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Според
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът
за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл.
148/ и в действалата към процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. въпросът относно това
кой е топлинният счетоводител на сградата през процесния период е изяснен от
вещото лице по СТЕ в заседанието, в което е прието заключението му и това е именно
привлеченото като трето лице- помагач на страната на ищеца дружество „Т."ООД
с ЕИК:*****.
Установено е също така въз основа на
заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното
производство съдебно-техническа експертиза, че делът на ответниците за сградна инсталация, отопление на имота и битово горещо водоснабдяване са били
изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна
уредба. Т.е., доказана е по
несъмнен и категоричен начин по делото потребената от ответниците топлоенергия
в определено количество за исковия период. В този смисъл неоснователни са
оплакванията на жалбоподателите, че не е било изчислявано реалното потребление
на топлинна енергия.
Неоснователни
са и доводите на жалбоподателите за допуснати от първоинстанционния съд
процесуални нарушения. Доказателствената сила на счетоводните
книги не е равнозначна на материалната доказателствена сила на официален
свидетелстващ документ. Тя е производна, което следва от изискването, установено
в разпоредбата на чл. 182 от ГПК, те да
бъдат редовни, т.е. всяко вписване в тях да бъде въз основа на документи, които
доказват извършеното вписване. Редовността на счетоводните книги, обаче, не се
предполага, тя трябва да бъде доказана от страната, която се позовава на тях. Евентуален
пропуск на ответника да оспори редовността на книгите, не ги прави редовни и в
този смисъл ищецът не може да бъде освободен от процесуалното си задължение да
установи при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от
които черпи изгодни за себе си последици. Ето защо съдът не би могъл да основе решението си само на
едностранно съставените от ищеца фактури и извлечение от сметка. Настоящият
случай обаче не е такъв. По делото са събрани доказателства – изравнителни
сметки, документи за главен отчет и заключение на вещо лице, въз основа които
може да бъде извършена преценката, че извършените от ищеца вписвания в
счетоводните книги са достоверни.
Стойността на
доставената топлинна енергия за процесния период, както и размерът на
обезщетението за забава, са установени въз основа на заключенията на вещите лица
по допуснатите и изслушани в първоинстанционното производство съдебно-
техническа и съдебно-счетоводна експертизи, които при преценката им по реда на
чл. 202 ГПК с оглед останалите данни по делото въззивният съд намира, че следва
да бъдат кредитирани. Възражението за изтекла погасителна давност по отношение
на част от претендираните суми е преклудирано, тъй като е направено едва с
въззивната жалба, а давността не се прилага служебно както е отбелязал и самият
процесуален представител на ответниците в жалбата.
В горния смисъл,
при установено облигационно правоотношение между страните по силата на закона и
при съобразяване на действащата през процесния
период нормативна уредба, регламентираща начина и сроковете за
заплащане на стойността
на доставената топлинна енергия,
правилно СРС е приел, че исковете за главници и обезщетения за забава са
основателни до размерите и за периодите, посочени в обжалваното решение.
Ето защо
въззивната жалба се явява неоснователна, а първоинстанционното решение следва
да бъде потвърдено като правилно.
При този изход на
спора жалбоподателите нямат право на разноски. На въззиваемия ищец следва да се
присъди възнаграждение за защита от юрисконсулт в размер на 50 лева, доколкото
не е подаден отговор на въззивната жалба и не е осъществено представителство в
проведеното по делото открито съдебно заседание, а единствено е подадена молба
със становище по жалбата преди о.с.з.
На основание чл. 280,
ал.3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение №81636 от 04.05.2020г.,
постановено по гр.дело №21646/2018г. по описа на СРС, ГО, 52 с-в.
ОСЪЖДА М.Д.Б. с ЕГН:**********,
М.К.Б. с ЕГН:********** и И.К.Б. с ЕГН:********** да заплатят на „Т.С."ЕАД
с ЕИК:*****, сумата от 50 лева- юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция.
Решението е постановено при участието на
трето лице-помагач на страната на въззиваемия ищец- „Т."ООД с ЕИК:*****.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/