Р Е Ш Е Н И Е
№………./09.10.2018 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА
КОСТАДИНОВА
при секретар Габриела Д.,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 270 по описа за 2015 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба, депозирана от М.Д.
Р., ЕГН
**********, с адрес: ***, срещу Н. В. Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, с която е предявен иск
с правно
основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 90 000 /деветдесет хиляди/ евро, представляваща дължима сума по договорна ипотека, разписана
на 20.07.2010г. и с падеж 20.08.2010г.,
вписана в Службата по Вписвания с вх. No 13 470 /
20.07.2010г., акт No 186, том 5, дело No 7671 / 2010г., с Нотариален акт No 32,
том II, рег.No 4196, дело No 185 на нотариус
Петър Петров с рег.No 224 на нотариалната камара, ведно със
законната
лихва
върху главницата, считано от датата
на предявяване на заявлението в съда – 14.08.2014г. до окончателното изплащане на задължението, за което
е издадена Заповед за изпълнение № 5447
/ 19.08.2014г.
по ч.гр.д. № 10444 по описа за 2014г.
на Районен съд – Варна, двадесет и пети състав.
Отправя се искане и
за произнасяне по дължимостта на разноските, както в настоящото, така и в
заповедното производство.
ИЩЕЦЪТ твърди, че е сключена договорна ипотека между Н.В.Д., ЕГН **********, адрес *** и Г.К.Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***,
на 20.07.2010г. и падеж 20.08.2010г., вписана в СВ с вх.номер 13470/20.07.2010г.,
с акт номер 186, том 5, дело номер 7671/2010г. с НА номер 32, том II, рег.номер
4196, дело номер 185/2010г. на Н-с Петър Петров с рег.номер 224 на нотариалната
камара.Заповедното производство по ч.гр.д. 10 444/2014г. гр.колегия 25 с. на PC Варна било заведено
от Г.К.Г., ЕГН **********
и имало издаден ИЛ и Заповед за изпълнение номер 5447/19.08.2014г. за сумата от
90 000 /деветдесет хиляди/ евро, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 14.08.2014г. до окончателното
изплащане и сумата от 3
521 /три хиляди петстотин двадесет и един/ лева съдебно-деловодни
разноски и 3 000 /три хиляди/ лева адвокатски
хонорар. Излага, че с Договор за цесия с per. Номер 3988/14.11.2014г. заверен
от нотариус Максимилиан Динчев, рег.номер 529 на Нотариалната Камара и район на
действие Районен Съд Варна и вписана в Имотен Регистър, АВ с вх.номер 26877 от
дата 27.11.2014г. акт.номер 62, том VIII, дело номер 3799 с прикрепено редовно
Уведомление -Нотариална покана с рег.номер 3990, том In, номер 96/14.11.2014г.
и втора заверка за редовно връчване от 17.11.20144., Г.К.Г.била прехвърлила вземането си, както и с
всички разноските на М.Д.Р., ЕГН **********,***
заедно с обезпечението, от където
същия черпел и процесуалната си легитимация. Претендира за
уважаване на исковата претенция и за заплащане на сторените по делото
съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК
ответникът Н. В. Д. е депозирала писмен отговор, в който твърди, че поради невалидността на
цесията настоящият иск е недопустим, както и го оспорва като неоснователен. Излага, че ответникът не бил получил
в заем посочената в ипотеката сума от Г.К.Г..
Твърди, че договорът за ипотека е нищожен като привиден такъв и прикриващ
договор за заем между трети лица, както и, че е сключен при условията на
измама, поради липса на форма, както и поради липса на основание. С писмена
молба от 13.09.2018г. ответницата поддържа единствено възражението за нищожност
поради липса на съгласие и поради привидност.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е
присъединено ч.гр.д. № 10444 по описа за 2014г.
на Варненски районен съд, 25 състав, от което е
видно, че на 14.08.2014г.
е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от Г.К.Г.срещу
длъжника Н.В.Д. да заплати на ищеца главница в
размер на 90 000 евро, ведно със законната кихва за забава от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението, представляващи задължение по договорна ипотека, както и сумата от 3 521 лв. - заплатена държавна такса в заповедното
производство и 3 000 лв. - адвокатско възнаграждение. Въз основа
на подаденото заявление е издадена Заповед за изпълнение No 5447
от 19.08.2014г.
за претендираните суми, като в срока по чл.414, ал.2 ГПК от длъжника
е постъпило възражение срещу издадената заповед за изпълнение. В
предвидения в процесуалния закон едномесечен срок, заявителят е предявил
установителен иск за съществуване на вземането си.
Видно от Нотариален акт
за договорна ипотека върху недвижими имоти, No 32, том
II, рег.No 4196, дело No 185 /
20.07.2010г. на нотариус Петър Петров с рег.No 224 на нотариалната
камараNo 32, вписан в Службата по Вписвания с вх. No 13 470 /
20.07.2010г., акт No 186, том 5, дело No 7671 / 2010г., Г.К.Г.е предоставила на Н.В.Д. в заем сумата от 90000
евро, която се е задължила да върне посочената сума в срок до 20.08.2010г. За
обезпечение на вземането Н.В.Д. учредява в полза на Г.К.Г.ипотека върху
собственит недвижими имоти, подробно описани в нотариалния акт .
С договор за цесия с per. Номер
3988/14.11.2014г. заверен от нотариус Максимилиан Динчев, рег.номер 529 на
Нотариалната Камара и район на действие Районен Съд Варна и вписана в Имотен
Регистър, АВ с вх.номер 26877 от дата 27.11.2014г. акт.номер 62, том VIII, дело
номер 3799, Г.К.Г.е
прехвърлила вземането си по издадени срещу Н.В.Д. изпълнителен лист и заповед
за изпълнение по гр.д. 10 444 / 2014г., 25 с/в на ВРС, както и всички
разходи, свързани с това на цесионера М.Д.Р.. Уговорено е изрично, че вземането
се прехвърля ведно с обезпечението по договорната ипотека.
Видно от Нотариална покана с рег.номер 3990, том In, номер 96/14.11.2014г. и втора
заверка за редовно връчване от 17.11.2014г. на нот. Максимилиан Динчев,
рег.номер 529 на Нотариалната Камара и район на действие Районен Съд Варна,
цесията е редовно съобщена на длъжника Н.В.Д..
Въз основа на
изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
Не се спори между
страните, а и се установява от приетите писмени доказателства, че в полза на
ищеца срещу ответницата е издадена заповед за изпълнение за
претендираната сума, срещу която от длъжника в срок е
подадено възражение, както и
че искът по чл.415, ал.1 ГПК е предявен в законоустановения срок, което
обуславя допустимостта на производството и правния интерес от воденето му за
ищеца.
За успешното
провеждане на предявения установителен иск, ищецът, в условията на пълно и
главно доказване, следва да установи ликвидното
и изискуемо задължение на ответника за заплащане на определената сума, за която се е задължил, а ответницата да установи всички факти и
обстоятелства по своите правоизключващи и правоунищожаващи факти.
Основателността на
предявения установителен иск се
обуславя от осъществен фактически състав, пораждащ съдебно предявеното
субективно право, включващ елементите: съществуване на облигационно отношение
между страните, изпълнение от страна на ищеца на задължението да предостави сумата по договора за заем и неизпълнение на
задължението на ответника да върне сумата в уговорения срок. От
представения нотариален акт за учредяване на договорна ипотека се установява,
че в същия е обективиран сключения между Г.К.Г.и Н.В.Д. договор за заем, чиито
съществени елементи страните са уговорили. Съобразно договора Г.Г.е
предоставила в заем на Н.Д. сумата в размер на 90000 евро, като последната се е
задължила да върне на заемодателката посочената сума най-късно в срок до
20.08.2010г. В договора страните изрично са посочили, че сумата е получена от Н.Д. преди подписването на нотариалния акт. Не се
ангажираха доказателства, а и ответницата не сочи, че е изпълнила задължението
си, а напротив оспорва неговата валидност, поради което съдът намира, че е
налице неизпълнение на задължението на ответницата да върне посочената сума в
уговорения срок.
С отговора на исковата
молба ответницата е поддържала възражения за нищожност и унищожаемост на
сключения между страните договор за заем, като във връзка с тези възражения и е
предявила насрещни искове, производството, по които е приключило с влязло в
сила определение за прекратяване на гр.д. 2059 / 2015г. по описа на ВОС. В
рамките на настоящото производство ответницата поддържа единствено възраженията
са нищожност, поради липса на съгласие и привидност /молба с вх. No 26140 /
13.09.2018г./. Направените възражения са недоуточнени въпреки указанията на съда – същите са без
изложени конкретни фактически твърдения, като съответно не са
събрани и доказателства за установяване на неточните твърдения, поради което и
възраженията за нищожност се явяват неоснователни и недоказани. По отношение на възражението за привидност следва да се
отбележи изрично, че не са наведени твърденията за съставено
обратно писмо или пък други писмени документи, в които да има индиция
за привидност на изразеното съгласие, което да обуслови допустимост на
поисканите гласни доказателства.
Възразява се, че нямало реално предаване на сумата от 90 000 евро,
но както се посочи по-горе в самия нотариален акт е инкорпорирана разписка. С оглед на горното и договорът е валиден и не се доказа нито едно от
твърденията за неговата недействителност.
По отношение направените
възражения относно валидността на договора за цесия, отново, не се установиха
твърдените факти и обстоятелства. Договорът за цесия е валидно сключен и
надлежно съобщен на длъжника, поради което и същият е произвел своя правен
ефект.
Предвид горното исковата
претенция на ищеца се явява основателна, като следва да бъде уважена.
По претенцията за
разноските в настоящото производство:
С оглед изхода на
спора и отправеното искане за произнасяне по направените по делото разноски,
съобразно задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответницата следва
да бъде осъдена да заплати на ищеца сторените в заповедното
и в настоящото производство разноски, както
следва:
-в
заповедното производство: следва да се присъдят разноски за
заплатена държавна такса в размер на 3 521лв., както и за адвокатско възнаграждение
в размер на 3 000 лв.;
-в исковото
производство: следва да се присъдят разноски единствено за заплатена държавна такса в размер на 3 521лв.;
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответницата Н. В. Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на ищеца М.Д. Р., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 90 000 /деветдесет хиляди/ евро, представляваща
дължима сума по договорна ипотека, разписана
на 20.07.2010г. и с падеж 20.08.2010г.,
вписана в Службата по Вписвания с вх. No 13 470 /
20.07.2010г., акт No 186, том 5, дело No 7671 / 2010г., с Нотариален акт No 32,
том II, рег.No 4196, дело No 185 на нотариус
Петър Петров с рег.No 224 на нотариалната камара, ведно със
законната
лихва
върху главницата, считано от датата
на предявяване на заявлението в съда – 14.08.2014г. до окончателното изплащане на задължението, за което
е издадена Заповед за изпълнение № 5447 / 19.08.2014г.
по ч.гр.д. № 10444 по описа за 2014г.
на Районен съд – Варна, двадесет и пети състав, на основание чл.422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Н. В. Д., ЕГН
**********, с адрес: ***, да заплати на ищеца М.Д. Р.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 6 521 лв. /шест хиляди
петстотин двадесет и един лева/, представляваща сторени в заповедното
производство разноски по ч.гр.д. № 10444 по описа за 2014г. на ВРС,
двадесет и пети състав, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Н. В. Д., ЕГН
**********, с адрес: ***, да заплати на ищеца М.Д. Р.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 3 521 лв. /три хиляди
петстотин двадесет и един лева/, представляваща, сторени
в исковото производство разноски, на осн. чл.78, ал.1 от
ГПК.
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: