Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 123 от 09.06.2023 г., гр. Кюстендил
В И М
Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на десети май две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
СЪДИЯ: АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Светла Кърлова,
като разгледа докладваното от съдията административно дело № 95 по описа за
2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр.
с чл. 118, ал.
3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Делото е
образувано по жалба от З.И.Й., с ЕГН ********** и постоянен адрес:***, срещу
Решение № 2153-09-4/22.02.2023 г., издадено от директора на Териториално
поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Кюстендил, с което
е отхвърлена жалбата ѝ срещу
Разпореждане № **********/14.12.2022 г., издадено от длъжностното лице по пенсионно осигуряване към
ТП на НОИ – Кюстендил, за отпускане на основание чл. 68, ал. 3 от КСО на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 04.10.2022 г. В жалбата са изложени
доводи за незаконосъобразност на решението на основанието по чл. 146, т. 4 от АПК. Иска се отмяна на решението.
В хода на съдебното производство жалбата се поддържа от З.Й. и процесуалния ѝ представител по пълномощие адвокат К.С., от Адвокатска колегия – Кюстендил. Претендират се направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Ответникът – директорът на ТП на НОИ – Кюстендил, чрез процесуалния си представител по пълномощие юрисконсулт А.Д., оспорва жалбата като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:
С Разпореждане
№ **********/22.11.2007 г. на З.Й. е отпусната лична пенсия за инвалидност
поради общо заболяване, считано от 03.09.2007 г., със срок на инвалидността до
01.09.2010 г. Срокът за изплащане на пенсията е продължаван въз основа на
експертни решения на ТЕЛК при Многопрофилна болница за активно лечение
(МБАЛ) „Д-р Никола Василев” АД, гр. Кюстендил, след
преосвидетелствания на Й.. На основание ЕР на ТЕЛК № 773/29.03.2016 г. и чл.
30, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж пенсията се счита
отпусната пожизнено, тъй като в определения в решението срок – 01.03.2019 г., Й.
е навършила пенсионна възраст (04.08.2016 г.). Със
заявление с вх.
№ 2113-09-1052/25.10.2022 г. по описа на ТП на
НОИ – Кюстендил тя е поискала да ѝ бъде отпусната лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 3 от КСО. По
заявлението е постановено Разпореждане № **********/14.12.2022 г.
от длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ – Кюстендил,
с което, считано от 04.10.2022 г. ѝ е отпусната лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 379,50
лева (лв.), приравнен на
минимален – 396,95 лв., като на основание чл. 95, ал. 1, т. 4 от КСО е спряна личната
ѝ пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Й. е
подала и заявление за преосвидетелстване до ТЕЛК при МБАЛ „Д-р Никола
Василев” АД, гр. Кюстендил, с вх. № 102022081582813/15.08.2022 г.
С ЕР на ТЕЛК №
90862/16.11.2022 г., влязло в сила, ѝ е определена трайно намалена работоспособност 86%. С Решение №
2887/15.12.2022 г. медицинската комисия към ТП на НОИ – Кюстендил е потвърдила оценката на
трайно намалената работоспособност на Й. съгласно горепосоченото решение. В
съответствие с чл. 59
от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на
медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи ЕР на ТЕЛК №
90862/16.11.2022 г. е изпратено на ТП на НОИ – Кюстендил и е получено на
30.12.2022 г.
В срока по чл. 117, ал. 2, т. 1 от КСО – на 23.01.2023 г., Й. е подала жалба срещу Разпореждане № 55512042838/14.12.2022 г., като е посочила, че при определяне на пенсията ѝ следва да бъде съобразено ЕР на ТЕЛК № 90862/16.11.2022 г., с което ѝ е определена трайно намалена работоспособност 86%. Жалбата ѝ е отхвърлена с Решение № 2153-09-4/22.02.2023 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Кюстендил. В мотивите на решението е посочено, че доколкото датата на получаване на ЕР на ТЕЛК № 90862/16.11.2022 г. в ТП на НОИ – Кюстендил е 30.12.2022 г., към датата на постановяване на разпореждането – 14.12.2022 г., фактите и обстоятелствата относно преосвидетелстването на З.Й. „не са били известни и налични”, и на основание чл. 95, ал. 1, т. 4 от КСО личната ѝ пенсия за инвалидност поради общо заболяване е спряна, тъй като размерът на същата към 04.10.2022 г. – 267,76 лв., приравнен на минимален 396,95 лв., е по-неблагоприятен от размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст – 379,50 лв., приравнен на минимален 396,95 лв. Решението е съобщено на Й. на 24.02.2023 г., а процесната жалба е подадена чрез административния орган на 09.03.2023 г.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО срещу акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред и от лице с правен интерес от оспорването. Разгледана по същество на посоченото в нея основание и в обхвата на служебната проверка по чл. 168 от АПК, същата е основателна по следните съображения:
Обжалваното решение е издадено от материално и териториално компетентен по смисъла на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а” от КСО орган – директорът на ТП на НОИ – Кюстендил, в предписаната от закона форма. При постановяването му обаче, в противоречие с разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от КСО, не е съобразено влязлото в сила ЕР на ТЕЛК № 90862/16.11.2022 г. Съгласно посочената разпоредба, в случай че в срока за обжалване на разпореждането са представени нови доказателства за осигурителен стаж, осигурителен доход, гражданско състояние и други, разпореждането се отменя или изменя от датата на отпускането, промяната или отказа за отпускане на пенсията. Директорът на ТП на НОИ – Кюстендил е следвало да съобрази ЕР на ТЕЛК № 90862/16.11.2022 г. и с оглед на прилагането на чл. 95, ал. 1, т. 4 от КСО да вземе предвид следващия се размер на пенсията за инвалидност на Й. с оглед на трайно намалената ѝ работоспособност 86%, считано от 16.11.2022 г.
По изложените съображения обжалваното решение е незаконосъобразно и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК следва да бъде отменено. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да бъде изпратена на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ – Кюстендил за ново произнасяне по подаденото от З.Й. заявление с вх. № 2113-09-1052/25.10.2022 г., при съобразяване с ЕР на ТЕЛК № 90862/16.11.2022 г., като на основание чл. 174, изр. 1 от АПК се определи и срок за произнасянето. Съдът намира, че срокът следва да бъде едномесечен, считано от датата на получаване на заверен препис от решението след влизането му в сила.
На основание чл. 120, ал. 2 от КСО Националният осигурителен институт (юридическото лице, в структурата на което е административният орган) следва да бъде осъден да заплати на З.Й. направените от нея разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 2153-09-4/22.02.2023
г., издадено на директора на ТП на НОИ – Кюстендил, с
което е отхвърлена жалбата от З.И.Й., с ЕГН **********, срещу
Разпореждане № **********/14.12.2022 г., издадено от длъжностното лице по пенсионно осигуряване към
ТП на НОИ – Кюстендил.
ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ – Кюстендил за ново произнасяне по подаденото от З.И.Й., с ЕГН **********, заявление с вх. № 2113-09-1052/25.10.2022 г. по описа на ТП на НОИ – Кюстендил, съобразно дадените в мотивите на настоящото решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, в едномесечен срок от получаването на заверен препис от решението.
ОСЪЖДА Националния осигурителен
институт да заплати на З.И.Й., с ЕГН **********, сумата в размер на 300 (триста) лева – разноски по делото.
Решението може да се обжалва от страните с
касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: