Р Е Ш Е Н И Е  №  

 

гр.Тополовград,18.02.2021 год.

 

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

         Тополовградският районен съд в публично заседание на двадесет и шести януари през  две хиляди двадесет и първа  година в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ХРИСТОВ

 

при секретаря: А.А.

като разгледа докладваното от съдията  гр.дело № 363  по описа за 2019 г. и за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

         Производството е образувано по редовна и допустима искова молба от „А.з.к.н.п.з.”ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:***, чрез процесуален представител Д.В.А. срещу П.М.А., с ЕГН **********,***, с която е предявен установителен иск по чл.422 от ГПК за сумите: 379,57 лв. – представляваща главница по Договор за паричен заем № 3158314 от 22.02.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение – 10.09.2019 г. до окончателното изплащане на сумата; 15,67 лв. – договорна лихва за периода от 07.03.2018 г. до 28.11.2018 г.; 210,36 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 18,00 лв. разходи и такси; 30,05 лв. – лихва за забава върху непогасената главница за периода от 29.11.2018 г. до 27.08.2019 г.

         Претендират се със списък на разноските по чл.80 от ГПК направените разноски по ЧГД № 247/2019 г. по описа на ТгРС и направените разноски по настоящото дело.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител, но в писмено становище по същество подробно обосновава претенцията си и претендира да бъде уважен иска, като се присъдят и направените разноски по заповедното и по настоящото производство.

         Ответникът не се явява в съдебно заседание, явява се особения му представител, който не оспорва иска, но оспорва неговия размер.  

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:  

Между „И.А.М.“ АД като заемодател и П.М.А. като заемател е сключен договор за паричен заем № 3158314 от 22.02.2018 г. при спазване разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Съгласно сключения договор заемодателят се е задължил да отпусне на заемополучателя паричен заем в общ размер на 1000 лева. Ответникът се е задължил да заплати сума в размер на 1147,40 лв., ведно с договорната лихва на 20 двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на 57,37 лв.  По договора за паричен заем ответникът П.М.А. е извършвал плащания в общ размер на 1 270,00 лв., като към момента на подаване на заявлението оставащата дължима главница  е в размер на 379,57 лв..  По договор за паричен заем № 3158314 от 22.02.2018г. между страните, ответникът дължи договорна лихва в размер на 15,67 лв. за периода от 07.03.2018г. - датата на първата вноска до 28.11.2018 г. – датата на настъпване на падежа на договора.

         В сключения между страните договор, ответникът се е задължил в 3-дневен срок от усвояване на сумата да предостави на заемодателя едно от обезпеченията, посочени изчерпателно в договора, като се е съгласил, че в случайна неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, дължи неустойка. Неустойката се начислява еднократно след 3 дни от датата на сключения между страните договор и се дължи като допълнителна сума към всяка от погасителните вноски. Към настоящия момент дължимата неустойка е в размер на 210.36 лв.

Разпоредбите на договора предвиждат, в случай, че настъпи забава на плащане на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, се начисляват разходи за събиране, представляващи такси и разноски за напомнителни писма, електронни съобщения, телефонни разговори и посещения на адрес в размер на  по 9 лв.. Тези разходи се начисляват и за всеки следващ 30-дневен период, през който има погасителна  вноска, чието плащане е забавено повече от 30 календарни дни, но не могат да бъдат в размер по-голям от 45 лв. В настоящия случай П.М.А. дължи разходи и такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер на 18 лв. Разходите и таксите за извънсъдебно събиране са начислени съгласно чл.10а от ЗПК и нямат характер на неустойка.

         Ответникът е трябвало да изплати целия заем на 29.11.2018г.- последната падежна дата. Същия продължава да не изпълнява задължението си, поради което дължи и обезщетение за забава върху непогасената главница, в размер на 30,05 лв. от 29.11.2018г. – датата на последната погасителна вноска до датата на  подаване на заявлението - 27.08.2019г. до окончателното  изплащане на дължимите суми.

         На 02.05.2019 г. е било подписано Приложение № 1 между „И.А.М.“ АД и „А.з.к.н.п.з.“ЕООД, по силата на който вземането е прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности и за същата е възникнал правен интерес от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК.

Ищецът е подал заявление по чл.410 от ГПК въз основа на което на 10.09.2019 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Същата е връчена на П.М.А. при условията на чл.47 от ГПК в резултат на което и съгласно чл.415 ал.1 т.2 от ГПК з. „А.з.к.н.п.з.” ЕООД възниква правен интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на дружеството срещу него.

С оглед оспорване размера на вземането от особения представител на ответника е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че ответникът действително не е изпълнил задълженията си по Договора за паричен заем, като вещото лице посочва, че размера на дължимите суми е точно такъв, какъвто се претендира в исковата молба, относно всички претендирани плащания.

Така установената фактическа обстановка се доказва от приложените към делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло, тъй като са документи, издадени по съответния ред и в съответната форма, и от изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза.

С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК – „иск за съществуване на вземането”.

         Искът е допустим, тъй като е предявен от лице имащо правен интерес от това и са спазени всички законни изисквания за неговото разглеждане. По същество същият се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.

От материалите по ч.гр.д. № 247/2019 г. се установява, че с разпореждане № 347/10.09.2019 г. по повод на молбата на ищеца по чл.411 ГПК е разпоредено да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение за сумите: 379,57лв. главница, 15,67 лв. договорна лихва за периода от 07.03.2018 г. до 28.11.2018 г.; 210,36 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 18,00 лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочени задължения, лихва за забава  върху непогасената главница в размер на 30,05 лв. за периода от 29.11.2018 г. – датата на последната погасителна вноска за паричния заем до 27.08.2019г. датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателно изплащане на дължимите суми, както и разноски по делото в размер 25,00 лв. държавна такса и 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 от ГПК и съдът на основание чл.415 ал.1 т.2 ГПК е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок.

   

Съдът намира, че искът е основателен и доказан както по основание, така и по размер.   

От събраните по делото писмени доказателства по безспорен начин  се установява, че между ищцовото дружество и ответника е възникнало валидно сключено договорно правоотношение по договор за паричен заем, който договор е породил съответна валидна правно-облигационна връзка.    

         За да бъде признато от съда и установено със сила на присъдено нещо вземането на дружеството по сключения договор за паричен заем е необходимо да се установи кумулативно наличие на следните положителни предпоставки: наличие на валидно сключено договорно правоотношение между страните; доказан размер на претендираното вземане; възникване на предсрочна изискуемост и спазена законова процедура за издаване на заповед за изпълнение  срещу длъжника преди изтичане на давностния срок. В случая съдът намира, че тези положителни предпоставки са налице и са доказани от ищеца по безспорен и категоричен начин от приложените по делото писмени доказателства, поради което съдът следва да признае съществуването на това вземане.

         Съгласно сключения договор за кредит  между страните, ответникът е получил заем в размер на 1000 лв., от които към настоящият момент са останали непогасени просрочена 379,57 лв. главница, 15,67 лв. договорна лихва,  210,36 лв. неустойка за неизпълнение на задължение, 30,05 лв. лихва за забава, 18,00 лв. разходи за извънсъдебно събиране на задължението, което се потвърждава и от назначената и изслушана в съдебно заседание съдебно-счетоводна експертиза, от която е видно че ответникът не е заплатил изцяло дължимите суми. 

Поради което съдът следва да признае съществуването на това вземане в посочените по-горе размери. Законна лихва следва да се присъди само върху главницата.

         При този изход на делото следва да се присъдят направените от ищеца разноски в общ размер на 950,00 лв., от които  разноски от заповедното производство в размер на: 25,00 лв.държавна такса и 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение, присъдено с Разпореждане № 347 от 10.09.2019 г. ЧГД № 247/2019 г. по описа на ТгРС и от настоящото производство: 25,00 лв. държавна такса, 350,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, 300,00 лв. депозит за особен представител и 150,00 лв. депозит за вещо лице.  

 

          Водим от гореизложеното съдът

 

Р  Е   Ш   И :

 

УВАЖАВА  предявения иск от ищеца „А.з.к.н.п.з.” ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от  Я.Б.Я., чрез пълномощника юрисконсулт Д.В.А. срещу П.М.А., с ЕГН **********, с адрес: *** КАТО ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ответникът дължи на ищеца изпълнение на парични задължения в размер на 379,57 лв. /триста седемдесет и девет лева и 57 стотинки/ - главница по Договор за паричен заем № 3158314 от 22.02.2018 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда – 10.09.2019 г. до окончателното изплащане на сумата; 15,67 лв./ петнадесет  лева и 67 стотинки/ - договорна лихва  за периода от 07.03.2018 г. до 28.11.2018 г.; 210,36 лв./ двеста и десет лева и 36 стотинки/ - неустойка  за неизпълнение на задължение; 18,00 лв. /осемнадесет лева/ - разходи за извънсъдебно събиране на задължението;  30,05 лв. /тридесет лева и 05 стотинки/ - лихва за забава  за периода от 29.11.2018 г. до 27.08.2019 г.   

ОСЪЖДА ответника П.М.А. ДА ЗАПЛАТИ на ищеца „А.з.к.н.п.з.“ЕООД *** разноски в общ размер на 950,00 лв./деветстотин и петдесет лева/, от които  разноски от заповедното производство в размер на: 25,00 лв./двадесет и пет лв./ държавна такса и 100,00 лв./сто лева/ юрисконсултско възнаграждение   и от настоящото производство: 25,00 лв./двадесет и пет лв./ държавна такса, 350,00 лв./триста и петдесет лв./ за юрисконсултско възнаграждение, 300,00 лв./триста лв./ депозит за особен представител и 150,00 лв./сто и петдесет лв./ депозит за вещо лице. 

 

         Решението подлежи на обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: