Определение по дело №248/2019 на Софийски окръжен съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. София, 16. 07. 2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, трети въззивен състав, в публично заседание на седемнадесети юни, две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ПЕТКОВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА

2. КРИСТИНА ТОДОРОВА

 

при секретар: Р. А., с участието на Прокурор от СОП- Х. Л., като разгледа докладваното от съдия Бозаджиева в.ч.н.д. № 248 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по реда на глава ХХІ НПК е инициирано по протест на Районна прокуратура – гр. Б., чрез прокурор Т. Й., срещу определение № 287 от 26. 03. 2019 г. на Районен съд – гр. Б., постановено по ч.н.д. № 111/2019 г., с което производството по делото е прекратено. Последното е било образувано по внесено от РП – гр. Б. предложение за групиране на наложени на осъденото лице А.Т. наказания, на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК, като на основание чл. 25, ал. 4 НК е поискано определяне на общо наказание, което да бъде изтърпяно при първоначален „общ режим“.

В протеста е посочено, че осъденото лице е осъждано със споразумение по н.о.х.д. № 39/2017 г. по описа на РС – гр. Б., одобрено и влязло в законна сила на 31. 01. 2017 г., за престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, което на основание чл. 66, ал. 1, вр. чл. 69, ал. 1 НК е отложено за срок от три години; със споразумение по н.о.х.д. № 735/2017 г. по описа на Софийски окръжен съд, одобрено и влязло в законна сила на 22. 11. 2017 г., за престъпление по чл. 249, ал. 1 ,пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, което на основание чл. 66, ал. 1, вр. чл. 69, ал. 1 НК е отложено за срок от три години; с присъда по н.о.х.д. № 91/2017 г. по описа на РС – гр. Б., влязла в законна сила на 04. 01. 2019 г., за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, отложено на основание чл. 66, ал. 1, вр. чл. 69, ал. 1 НК за срок от една година.

Предложението прокуратурата е направила предвид обстоятелството, че с присъда № 22 от 29. 06. 2017 г., постановена по н.о.х.д. № 91/2017 г. по описа на БРС, е постановено групиране на наложените наказания на А.Т. по н.о.х.д. № 91/2017 г. и по н.о.х.д. № 39/2017 г. по описа на БРС, както и предвид обстоятелството, че на съда не е бил известен фактът, че лицето ще бъде осъдено по н.о.х.д. № 735/2017 г. по описа на СОС за деяние, извършено преди постановяване на всеки един от трите акта.

С протестираното определение съдът прекратил  производството с мотива, че след влизане в сила на присъдата по н.о.х.д. № 91/2017 г. по описа на БРС, осъденият нямал нови осъждания, които да налагат преразглеждане на въпроса за групиране на неговите наказания. Съдът не посочил и основанието, на което прекратил производството.

В заключение, моли настоящата въззивна инстанция да отмени определението от 26. 03. 2019 г., постановено по ч.н.д. № 111/2019 г. по описа на РС – гр. Б., като постанови такова, с което делото бъде върнато за ново разглеждане.

 Препис от протеста е връчен надлежно на насрещната страна, която в срока по чл. 322 НПК е депозирала писмено възражение чрез упълномощения адв. М.К.. В същото е изразено становище за законосъобразност на протестираното определение за прекратяване на производството, съответно за неоснователност на депозирания от страна на прокуратурата протест, с молба за потвърждаване на определението, съответно – оставяне без уважение на протеста.

 

В съдебно заседание представителят на СОП поддържа протеста, застъпва становище, че се касае за ново осъждане по НОХД № 735/2017г. на СОС, след постановеното групиране по НОХД № 91/2017г.,  наказанието  по това осъждане попада в група с останалите две наказания, което създава основание за ново групиране.В това отношение се позовава на константната практика на ВКС- ТР № 3/2009г.

Защитникът на осъденото лице изоставя първоначално заявеното становище, като моли съда за законосъобразно произнасяне.

 

Съдът, като разгледа протеста и осъществи цялостен служебен контрол по отношение на протестираното определение на осн.чл.314,ал.1 НПК, в съответствие с приложимия закон, прие за установено следното:

 

            Протестът е подаден срещу акт, подлежащ на въззивна проверка, в законоустановения срок по чл. 319, ал. 1 НПК, отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 320 НПК, поради което се явява редовен и процесуално допустим.

            Разгледан по същество е напълно основателен.

            От приложените към настоящото дела от общ характер, приключили с осъждания на лицето А. Т., се установява, че осъжданията по НОХД №39/2017г. на БРС и по НОХД №735/2017г. са по споразумения, имащи характер на влязла в сила присъда. Същите са влезли в сила на датата на одобряването им от съда –съответно-7.01.2017г. и 22.11.2017г. Не така стои въпросът с осъждането на Т. по НОХД № 91/2017г., присъдата постановена от БРС на 29.06.2017г. е била контролирана по реда на въззивното обжалване и е влязла в законна сила на 4.01.2019г. –датата на постановяване на окончателно решение от въззивния съд- СОС.

            Км момента на извършеното групиране по НОХД № 91/ 2017г.-датата на постановяване на присъдата в първата инстанция –БРС- 29.06.2019г., осъждането на подсъдимия А. Т.  по НОХД № 735/2017г. не е било осъществено и поради това няма как да е отразено в справката за съдимост, за да бъде известно на съда, осъществил групирането.

            Per argumentum a contrario на произнасянето по т.2 ТРОСНК № 3/16.11.2009г. на ВКС :”Не е допустимо ново произнасяне с присъда или по реда на чл.306, ал.1 т.1 НПК за извършване на пълно и цялостно групиране на наказанията, ако при предходното произнасяне с влязъл в сила съдебен акт по приложение на чл.23-25 НК по делото на съда са били известни всички осъждания на лицето, но едно или повече от тях са останали необсъдени и не са били включени в съвкупност”, в настоящия случай осъждането по НОХД № 735/ 2017г. не е било включено в така постановеното групиране, защото съдът не е имал информация за същото/ не е било факт в правния мир.

            Законосъобразно, съдът постановил последната присъда –в сила от 4.01.2019г. –Б.ски РС е бил сезиран от РП-Б. с молба за произнасяне по чл.306,ал.1 т.1 НПК по отношение на осъденото лице Т., с твърдение, че наказанията, определени и наложени по трите дела- упоменати по- горе попадат в група.

            Отказът на съда да се произнесе е незаконосъобразен, което детерминантно налага и обуславя отмяна на атакуваното с протеста определение.

 

Въз основа на горното и на основание чл. 334,т.1, вр.чл.341,ал.2 НПК, Софийският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯВА Определение, постановено на 26.03.2019г. по ЧНД № 111 / 2019г. по описа на РС- Б..

 

ВРЪЩА делото на  БРС за произнасяне по чл.306,ал.1 т.1 НПК.

 

ОПРЕДЛЕНИЕТО е  окончателно.

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                        2.