Р Е Ш Е Н И Е
№..1266/4.11.2019г.…..…2019 г., гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Варненският
окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание, на четиринадесети октомври две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН И. ФИЛИП РАДИНОВ – мл. с.
при
участието на секретаря Петя
Петрова, като разгледа докладваното от младши съдия Филип Радинов
въззивно гражданско дело № 1305 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на Глава двадесета от ГПК.
Образувано е по
повод депозирана въззивна жалба вх. № 43713/17.06.19 на „Енерго Про Продажби“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, Варна Тауърс –
Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, чрез адв. Н.Б. – ВАК, адрес ***, срещу
Решение № 2368/30.05.2019 год., постановено по гр. дело № 214/2019 год. по
описа на ВРС, с което, на основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, е прието за
установено, че ищецът – И.А.И., ЕГН **********, адрес ***, не дължи на
въззивника по настоящото производство сумата от 834,92 лева, представляваща
съгласно Фактура № ********** от 12.12.2019 г., корекция на потребена,
неотчетена и неплатена стойност за обект находящ се в гр. Варна, кв. „Владислав
Варненчик“, блок № 224, вх. 4, ап. 94 за потребител с клиентски № ********** и
абонатен № ********** за периода 27.08.2017 г. до 24.11.2017 г, както и сумата
от 417 лева, представляваща направените от ищеца съдебно – деловодни разноски.
Във въззивната
жалба са наведени оплаквания, че решението е неправилно като е направено искане
то да бъде отменено и вместо него постановено ново решение, с което искът да
бъде отхвърлен.
Твърди се, че
„Енего – Про Продажби“ АД надлежно изпълнява задълженията си за предоставяне на
електрическа енергия по договор сключен с И.А.И., в чийто имот (присъединен към
електроразпределителната мрежа) е монтиран процесният електромер.
Сочи се, че на
24.11.2017 г. е извършена проверка, обективирана в Констативен протокол №
1104096/24.11.2017, на която е установено въздействие върху процесния СТИ –
осъществен е достъп до вътрешността на електромера, тъй като има следи от
отваряне по корпуса, добавено е устройство за дистанционно въздействие, което е
наложило дружеството да състави Справка за корекция № 50679/10.12.2018, за
периода от 27.08.2017 до 24.11.2017 г. – 4487,76 кВтч, чрез която да
конкретизира размера на оспореното вземане и въз основа на която е издадена Фактура
№ **********/12.12.2018 за сумата от 834,92 лева, представляваща цена за
потребена електрическа енергия за процесния период. Навежда се, че въззиваемият
не е заплатил цената за реално потребената електроенергия в пълен размер.
Претендират се
разноски, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК.
В
законоустановения срок е подаден отговор № 50422/09.07.2019 на въззивната
жалба, в който е направено искане за потвърждаване на първоинстанционното
решение.
Претендират се
разноски, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК.
Предявен е иск от
И.А.И., ЕГН: **********, адрес: *** срещу „Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик“ № 258, за приемане за установено спрямо ответника, че ищецът не
дължи сумата в общ размер 834.92 лева, представляваща стойността на начислена
за периода от 27.08.2017г. до 24.11.2017г. без правно основание електроенергия
за обект на потребление в гр. Варна, кв. Владислав Варненчик, бл.224, вх.4,
ап.94, кл. № **********, абонатен № **********, за която сума има издадена фактура
№ **********/12.12.2018г. Ищецът твърди, че е извършена проверка на средството
за търговско измерване и е констатирано неточно измерване на консумирана ел.
енергия, поради което на основание чл. 48 ПИКЕЕ е коригирана сметката за
използвана ел.енергия, при липса на конкретен измерител на отклонението, като е
начислена посочената сума. Твърди, че не е присъствал при извършване на
проверката. Излага се в исковата молба, че не са били налице предпоставките за
извършване на корекцията, не е изпълнено задължението на ответното дружество и
свързаното с него „Енерго-про мрежи” АД за извършване на периодични проверки,
не са представени доказателства за реалното доставяне на количеството
електроенергия посочено в корекционната справка, периода на извършената
корекция е определен произволно, както и поради незаконосъобразността на
предвидените в ПИКЕЕ корекционни процедури. Иска искът да бъде уважен.
В срока по чл. 131
от ГПК е постъпил отговор от „Енерго-про продажби” АД, в който се оспорва иска
като неоснователен. Твърди се, че при извършената на 24.11.2017г. проверка е
констатирано неправомерно въздействие – осъществен достъп до вътрешността на електромера, следи
от отваряне на корпуса, добавено е устройство за дистанционно въздействие,
чуждо за схемата. При съставяне на КП са спазени изискванията на чл.47 ПИКЕЕ.
Твърди се законосъобразно извършена проверка, както и извършено изчисляване на
неизмерена или неправилно/неточно измерена енергия в съответствие с чл. 48,
ал.1, б. Б от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ДВ
бр.98/12.11.2013г./. Иска отхвърляне на иска.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата, и доводите
на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно, че И.А.И.,
ЕГН **********, е титуляр на партида с клиентски № ********** и абонатен №
**********, с адрес на потребление - гр. Варна, кв. „Владислав Варненчик“, блок
№ 224, вх. 4, ап. 94 и че процесният обект е захранван с
електрическа енергия от дружеството въззивник.
От Констативен протокол № 1104096 се
установява, че на 24.11.2017 г. служители на „Енерго - Про мрежи” АД са
извършили техническа проверка на средството за търговско измерване (СТИ),
монтирано на обекта на въззиваемия, при която е установено неправомерно
въздействие – осъществен достъп до
вътрешността на електромера, следи от отваряне на корпуса, добавено е
устройство за дистанционно въздействие, чуждо за схемата. СТИ е демонтиран,
поставен в индивидуална опаковка, пломбирана с пломба № 482141 и изпратен за
експертиза в БИМ. Демонтираният СТИ е подменен с нов. Проверката е извършена в
присъствието на двама свидетели с посочени три имена и адреси.
В протокол с № 2370.06.12.2018
от метеорологичната експертиза от БИМ е посочено, че е осъществен достъп до
вътрешността на СТИ, тъй като по него има следи от отваряне на корпуса,
добавено е устройство за дистанционно въздействие, чуждо за схемата.
Електромерът съответства на метеорологичните характеристики, отговаря на
изискванията за точност при измерване, но не съответства на техническите
изисквания.
Съставена е
Справка за корекция № 50679/10.12.2018, с която за периода от 27.08.2017 до
24.11.2017 г., е начислено допълнително количество електрическа енергия в
размер от 4487,76 кВтч. Въз основа на справката е съставена Фактура № **********/12.12.2018
г., за сумата от 834,92 лева, представляваща стойност на коригирани количества
електроенергия.
От заключението на СТЕ, изслушано в първата
инстанция се установява, че СТИ е преминал метеорологична проверка през 2016 и
по своите технически характеристики може да отчете процесното количество
енергия за периода от 90 дни. Математическите изчисления по извършената
корекционна процедура по чл. 48 ал. 1 т. 2 от ПИКЕЕ са аритметично точни.
Съдът ръководейки се от
разпоредбите на закона, след оценка на доказателствата по делото и становищата
на страните приема за установено следното от правна страна:
Въззивната жалба,
инициирала настоящото производство е подадена в законоустановения срок за
обжалване, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Според разпоредбата на
чл. 269 изр. първо от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на тези
предели на въззивна проверка, въззивният съд намира решението за валидно и
допустимо.
Според изречение второ на
посочената разпоредба, по въпросите относно правилността на решението,
въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. Естеството на оплакванията
за неправилност на първоинстанционното решение изискват самостоятелна преценка,
от въззивна инстанция, на събраните пред първа инстанция доказателствени
материали.
Сделките с електрическа
енергия по своята правна същност представляват договори за покупко-продажба с
предмет електрическа енергия. Особеният предмет на тези договори налага към тях
да бъдат прилагани специфични правила уредени в Закона за енергетиката (ЗЕ). С
този закон е предвидено отчитането на потребената, от крайния клиент,
електрическа енергия да се осъществява посредством използването на технически
средства за измерване – СТИ, по ред регламентиран в правила за измерване на
количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ). Освен реда за установяване
количеството използвана, от потребителя на електрически услуги, електрическа
енергия, ПИКЕЕ предвижда процедури за определяне размера на дължимата от
купувача - краен клиент, насрещна престация в случаи на нерегламентирано
механично или софтуерно въздействие върху СТИ, довело до неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия. С тези правила се създават от една
страна обективни критерии за определяне на количеството електрическа енергия, в
случаите на потребена, но неотчетена от СТИ електрическа енергия и оттам
определяне на дължимата от крайния клиент цена за тази енергия, а от друга
страна осигуряват минимален стандарт на закрила за клиента, че в тези случаи
размера на дължимата от него цена няма да бъде определена произволно. Това
означава, че липсата или неспазването на тези процедури прави невъзможно
определянето на количеството потребена и неотчетена електрическа енергия, а от
там и определянето на дължимата от крайния клиент цена. Липсата на процедура,
представлява празнота в правото, която обаче не може да бъде преодоляна, чрез
аналогия на закона, тъй като последната изисква да бъде издирена и приложена
правна норма визираща аналогични правила, които се прилагат за аналогични
случаи – в конкретния случай – аналогична процедура за определяне на
количеството електрическа енергия, в случаите на потребена, но неотчетена от
СТИ електрическа енергия, а такава аналогична процедура не е уредена нито в
Закона за енергетиката, нито в чл. 183 – 213 от Закона за задълженията и
договорите, нито в Гражданския-процесуален кодекс.
Не е спорно по делото, че страните се намират в облигационна връзка с предмет продажба и доставка на електрическа
енергия и че въззиваемият
има качество потребител на електрическа
енергия по смисъла на ЗЕ.
Служебното начисляване
на допълнителни количества електрическа енергия по партидата на въззиваемия е
извършено по реда на обнародваните в ДВ бр. 98/12.11.2013 г. Правила за
измерване на количеството електрическа енергия, в сила от 16.11.2013 год., изм.
ДВ, бр. 15/14.05.2017 г. Същите са издадени от Председателя на КЕВР (приети с
Решение на КЕВР по т. 3 от Протокол № 147/14.10.2013 год.) в съответствие с
предвиденото в чл. 83 ал. 1 т. 6, във връзка с ал. 2 от ЗЕ, а именно – че
устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява и
съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от ДКЕВР и регламентиращи
принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или
неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на КЕВР, установени в чл.
21 ал. 1 т. 3 от ЗЕ, във връзка с чл. 2 ал. 1 от ЗНА. Цитираните правила по
правната си същност са подзаконов нормативен акт, който е задължителен за
страните. С Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по административно дело №
2385/2016 г., 5 - членен състав (обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г.) разпоредбите на
чл. 1 - 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.) са отменени.
По аргумент от разпоредбата на чл. 195
ал. 1 във вр. чл. 194 от АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен
от деня на обнародването на съдебното решение за неговата отмяна. В тази
връзка, посочените разпоредби от ПИКЕЕ са неприложими към настоящия спор, доколкото техническата проверка в
обекта на потребление, констатирала неточното измерване на електромера, е
извършена на 24.11.2017 г., тоест след тяхната отмяна.
Предвидените в ПИКЕЕ
хипотези, при които доставчикът на електрическа енергия може да начисли
допълнителни количества електрическа енергия по партидата на потребителя, респ.
да извърши корекция в сметката на потребителя, са изчерпателно изброени в този
подзаконов нормативен акт и в частност в разпоредбите на чл. 48-50 ПИКЕЕ,
приети от ДКЕВР по силата на законовата делегация, изведена от нормата на чл.
83, ал. 2 ЗЕ. А те са – установено от независим орган неточно
измерване/неизмерване на СТИ; липса на СТИ или промяна в схемата на свързване
(хипотезите на чл. 48 ПИКЕЕ); повреда или неточна работа на тарифния
превключвател (хипотезите на чл. 49 ПИКЕЕ); установена разлика между отчетеното
количество електрическа енергия и действително преминалите количества електрическа
енергия (хипотезата на чл. 50 ПИКЕЕ), надлежно констатирани при извършената по
реда на чл. 47 ПИКЕЕ проверка.
Съгласно чл. 47 ал. 1
ПИКЕЕ (отм.) при извършване на проверки по реда на чл. 43 и чл. 44 операторът
на съответната мрежа съставя констативен протокол, който трябва да съдържа
определени реквизити. Предвид отмяната, считано от 14.02.2017 год., на
разпоредбите на чл. 47 ПИКЕЕ, регламентиращи реда (срв. и чл. 1, ал. 1, т. 6 от
ПИКЕЕ – отм.) за установяване неизмерването или неточното измерване на
доставяната до обектите на абонатите електрическа енергия, включително и за
установяване на промяната на схемата на свързване на електромера към
електроразпределителната мрежа, както и начина на обективиране на проверката,
при която е констатирано промяна на схемата на свързване, а именно – чрез съставянето
на констативен протокол, съдържащ точно определени реквизити, който протокол
установява наличието на предпоставките (условията) за служебно начисляване на
допълнителни количества електрическа енергия по партидата на абонатите в
хипотезите на чл. 48 ал. 1, чл. 49 и чл. 50 ПИКЕЕ, то и служебното начисляване
на процесните количества електрическа енергия по партидата на ищеца е лишено от
законно основание. С други думи при липсата на процедурни правила в ПИКЕЕ, към
които препраща чл. 83 ал. 1 т. 6 от Закон за енергетиката, доказването на
наличността на предпоставките (условията) за служебно начисляване на
допълнителни количества електрическа енергия по партидите на абонатите,
предвидени в чл. 48-50 ПИКЕЕ не би могло да бъде осъществено.
По
тези съображения сумата от 834,92 лева съставляваща стойност на служебно
начислено за периода 27.08.2017 г. – 24.11.2017 г. количество електрическа
енергия от 4487,76 кВтч за обект на потребление гр. Варна, кв. „Владислав Варненчик“, блок № 224, вх. 4, ап. 94, за
потребител с клиентски № ********** и абонатен № **********, за която сума е
издадена Фактура № ********** от 12.12.2018 г., е недължима.
По делото не бе
установено нарушение на императивни правни норми, тоест правила установени в
обществен интерес, за които съгласно Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 по
тълкувателно дело № 1/2013 на ОСГТК на ВКС, въззивният съд следи дори тяхното
нарушение да не е въведено като основание за обжалване, се налага извод за
правилност на обжалваното решение, поради което то следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото
„Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, бул. „Вл. Варненчик” № 258, „Варна Таурс Г” следва да бъде осъден, на
основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, да заплати на И.А.И., ЕГН **********, адрес ***,
сума в размер 360 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2368/30.05.2019 год.,
постановено по гр. дело № 214/2019 год. по описа на ВРС, с което, на основание
чл. 124 ал. 1 от ГПК, е прието за
установено, че И.А.И., ЕГН **********, адрес ***, не дължи на „Енерго-Про
Продажби“ АД, ЕИК *********, сумата от 834,92 лева, представляваща съгласно
Фактура № ********** от 12.12.2019 г., корекция на потребена, неотчетена и
неплатена стойност за обект находящ се в гр. Варна, кв. „Владислав Варненчик“,
блок № 224, вх. 4, ап. 94 за потребител с клиентски № ********** и абонатен №
********** за периода 27.08.2017 г. до 24.11.2017 г, както и сумата от 417
лева, представляваща направените от ищеца съдебно – деловодни разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, „Енерго-Про Продажби“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик”
№ 258, „Варна Таурс Г”, да заплати на И.А.И., ЕГН **********, адрес ***, сума в
размер от 360 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател:……………..
Членове:
1….…………;
2………….….