Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, ………………… г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-В състав в публичното заседание на четвърти
март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Йоана Генжова
при
секретаря Цветослава Гулийкова и в присъствието на прокурора
.................... като разгледа докладваното от съдия Иванова в.гр.дело N: 12
440 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение № 179520 от 30.07.2019 г.,
постановено по гр.д.№ 26 353/2018 г. по описа на СРС, ІIІ ГО, 144 състав са
отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********* искове срещу ответниците С.С.Б.,
ЕГН **********, Л.С.Б., ЕГН ********** и О.Й.Т., ЕГН ********** с правно
основание чл.422 ГПК във връзка с чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за признаване за
установено, че ответниците дължат на ищеца сумата от 501,39 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.12.2014
г. до 30.06.2015 г., с която длъжниците са се обогатили неоснователно, ведно
със законна лихва от 06.02.2018 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 137,89 лева за периода от 31.01.2015 г. до 26.01.2018 г., сумата от
16,25 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.12.2014 г. до 30.06.2015 г., ведно със законна лихва от 06.02.2018
г. до изплащане на вземането и мораторна лихва в размер на 4,18 лева за периода
от 31.01.2015 г. до 26.01.2018 г., с които ответниците неоснователно са се
обогатили, претендирани разделно по 1/3 част от всеки от тях, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 12.02.2018
г. по ч.гр.д.№ 8322/2018 г. по описа на СРС, 144 състав.
Със същия съдебен акт е оставено без уважение искането „Т.С.“
ЕАД да заплати на пълномощника на ответниците С.С.Б., Л.С.Б. и О.Й.Т. – адвокат
А.Д., САК на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 300,00 лева – адвокатско
възнаграждение поради липса на доказателства за платено такова.
Решението е постановено
при участие на трето лице-помагач на страната на ищеца „Бруната България“ ООД.
Така постановеното
съдебно решение е обжалвано от ищеца „Т.С.“ ЕАД, ***. В жалбата се поддържа, че в атакуваното решение неправилно
СРС е приел, че исковата претенция е насочена срещу ненадлежен ответник. Сочи
се, че не е подписван договор за продажба на топлинна енергия между ищеца и „ГАЛ
ПЕ“ ООД, на което ответниците са предоставили за ползване под наем процесния
топлоснабден имот; че трети лица, ползващи имота, са носители на задължението
за заплащане на доставената топлинна енергия към топлопреносното предприятие,
само когато между тях и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за същия имот – ТР № 2 от 17.05.2018 г. на ОСГК на
ВКС. Наведени са доводи и че съгласно чл.61, ал.2 от Общите условия за продажба
на топлинна енергия за стопански нужди, когато купувачът – страна по договора за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди е наемател на топлоснаб-дения
имот, собственикът или титулярът на вещно право на ползване представя
предварително изразено съгласие пред продавача, друго лице да бъде купувач на
топлинна енергия за определен срок, каквито в случая липсват. Отразено е и че за облигационното правоотношение с извъндоговорен източник е от значение
въпросът кой субект е следвало да сключи договор с ищеца, а не кое физическо
лице фактически се е намирало в имота; че последното обстоятелство е без
значение за производството, тъй като неоснователното обогатяване за кръга на
лицата, които фактически са потребили отдадената топлинна енергия, а за лицето,
което е спестило разходите за заплащането й.
Моли въззивният съд да отмени
първоинстанционното решение и да постанови друго такова, с което да уважи предявените
от него искове. Претендира присъждането на разноски по делото.
В срока по чл. 263,
ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещните страни по нея – ответниците
С.С.Б., Л.С.Б.
и О.Й.Т., чрез процесуалния им представител адвокат Д., в който
същата е оспорена като неоснователна. Релевирани са съображения, че правилно
СРС е формирал извод, че претенцията на ищеца се основава на неоснователното
обогатяване, в който случай за да установи, че ответниците са се обогатили със
стойността на доставената от него услуга, ищецът трябва да докаже ползването на
търговския обект и консумиране на топлинна енергия от ответниците без да е
налице сключен договор. Твърди се и че правилно СРС е формирал извод кой е бил
ползвател на имота в процесния период и че липсва облигационно правоотношение
между дружеството-ищец и ответниците. Според въззиваемите, правилно е прието от
СРС при съобразяване и на приетата съдебно-техническа експертиза, че процесният
имот не е топлоснабден и в него не е ползвана топлинна енергия, както и че дори
да бе установено ползване на топлинна енергия, то ползвател би било трето за
спора лице, а именно наемателят на търговския обект „ГАЛ - ПЕ“ ООД. Претендират разноски за въззивното
производство.
Третото лице-помагач на
страната на ищеца – „Б.“ ООД, с настоящо наименование „Далсия“ ЕООД, не е взело
становище по жалбата.
Софийски градски съд,
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно
разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за устано-вено следното:
Въззивната жалба е
допустима – същата е подадена от легитимирана страна в про-цеса, в срока по
чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата на
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валид-ността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въп-роси той е ограничен
от наведените в жалбата оплаквания, с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна
норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от
Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС.
При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното
съдебно ре-шение е валидно и процесуално допустимо в обжалваната част, както и че
настоящият казус не попада в двете визирани изключения в ТР на ОСГТК на ВКС,
поради което следва да се обсъдят релевираните доводи относно неговата
правилност.
Съдът
е сезиран с положителни установителни искове, предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК при условията на субективно и обективно съединяване с правно основание
чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване със сила на присъдено нещо
съществуването на оспорените от длъжника главни и акцесорни вземания, за които
по реда на чл.410 ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение.
Оспорването на вземанията от страна на длъжника с подаденото възражение по чл.414 ГПК, обоснова и наличието на правен интерес в полза на ищеца от предявяването
на установителния иск по чл.422 ГПК /в т. см. и решение № 246/11.01.2013 г. по
т.д.№ 1278/2011 г. на ІІ ТО на ВКС, решение № 89/02. 06.2011 г. по т.д.№ 649/2010
г. на ІІ ТО на ВКС, решение № 171/24.04.2012 г. по гр.д.№ 801/11 г. на ІV ГО на
ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК и др./. В тежест на ищеца е да установи
в това производство – в качеството му на кредитор, обстоятелствата, от които
произтича вземането му, както и неговата ликвидност, изискуемост и размер, а на
ответника – фактите, които изключват или погасяват това спорно право.
Отношенията между доставчиците и потребителите
на топлинна енергия за исковия период са регламентирани в Закона за
енергетиката /ЗЕ/. По силата на § 1, т.33а ДР на ЗЕ – в ред. в сила от 17.07.2012 г.,
небитов клиент е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за
небитови нужди.
Съгласно чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ – в
ред. от ДВ бр.47/21.06.2011 г., продажбата на топлинна енергия за небитови
нужди се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия за
стопански нужди, след изм. с ДВ бр.54/2012 г. в сила от 17.07.2012 г. – за
небитови нужди. Това е предвидено и в чл.2 от ОУ за продажба на топлинна енергия за стопански нужди,
действащи към исковия период.
От представените по делото
доказателства безспорно се установява, че процесният имот – търговски обект,
находящ се в град София, Столична община, район „Средец“, на партера и сутерена
в жилищната сграда на бул.„*******, с разгъната застроена площ от 135,30 кв.м.,
състоящ се на партера, на кота +0,00 от салон и бюфет, с разгъната застроена
площ от 64,58 кв.м., при съседи: бул.„Патриарх
Евтимий“, двор, кафе – аперитив и калкан, а на сутерена, на кота - 2,70,
състоящ се от офис, салон, склад, умивалня и тоалетна за клиенти, тоалетна за
персонала и подготвителна зала /кухня/, с разгъната застроена площ от 70,72
кв.м., при съседи: стълбище,
коридор, двор и калкан, съгласно нотариален акт за собственост на недвижим имот
№ 75, т.ІІ, рег.№ 6269, дело № 259/25.09. 2003 г. по описа на нотариус В.Г.и нотариален
акт за покупко – продажба на недвижим имот № 88, том VI, рег.№
30157, дело №1076 от 2010 г. на нотариус Р.Д.не е жилище по смисъла на чл.40 ЗУТ, а е предназначен за задоволяване на стопански, небитови нужди, с оглед на
което топлоснабдяването на същия се извършва при условията на чл.149, ал.1 ЗЕ.
В производството не се спори, че за процесния период такъв писмен договор не е
сключван между главните страни по делото, с оглед на което между тях не е
възникнало валидно облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия за
небитови нужди. При липсата на възможност топлопреносното предприятие да търси
стойността на доставена топлинна енергия и извършена услуга „дялово
разпределение” на договорно основание, то същото разполага с правата по чл.59,
ал.1 ЗЗД, с която норма законодателят е предвидил, че всеки, който се е
обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което
се е обогатил, до размера на обедняването.
Фактическият състав на неоснователното
обогатяване на разглежданото основание включва кумулативната даденост на
следните елементи: обогатяване на ответника, обеднява-не на ищеца, които
произтичат от един общ факт или обща група факти и това разместване на блага да
е настъпило без основание. Обогатяването може да е в резултат на спестяване на
раз-ходи, които обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на
имуществото му или намаляване на пасивите му. За да се породи отговорност за
ответниците на разглежданото основание в дадената хипотеза по отношение на предявените
два вида главни вземания е необходимо при липсата на сключен договор за
продажба на ответниците да е била доставена топлинна енергия в исковия период и
същите да са ползвали такава в съсобствения им търговски обект – обстоятелства,
които не са установени в процеса с ангажираните от жалбоподателя-ищец
доказателства пред първата инстанция. В производството пред СРС не са събирани
гласни доказателства, нито са представяни писмени такива, за ползване на
процесния топлоснабден недвижим имот от ответните страни в исковия период. Тъкмо
обратното, от приложените формуляри за отчет от 14.06.2016 г. и 16.06.2015 г. и
индивидуални справки, изготвени от третото лице-помагач, е видно, че процесният
търговски обект в исковия период се е ползвал от „Стройинвест 2003“ ООД и „Май
Дестини“ АД. Безспорно е и че на 22.12.2011 г. относно този имот между ответниците
и „Гал-Пе“ ООД, ЕИК ********* е бил сключен договор за наем, по силата на който
на последното е било предоставено упражняването на фактическата власт върху
него.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в
гражданския про-цес,
предвидени с разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК, всяка страна в същия е длъжна да
устано-ви фактите, на които основава своите искания, което в случая не е
направено от страна на жал-боподателя-ищец в хода на производството пред СРС
относно разглежданите обстоятелства.
С оглед изложеното следва да се приеме, че ответниците не са се
обогатили без основание за сметка на ищеца, което да е довело до неговото
обедняване в същия размер относно търсените като главници вземания, предвид
което поради липсата на кумулативната даденост на предпоставките за
приложението на нормата на чл.59, ал.1 ЗЗД заявените от „Т.С.” ЕАД искове на
това основание по реда на чл.422, ал.1 ГПК се явяват изцяло неоснователни и
като такива същите подлежат на отхвърляне.
Релевираните в жалбата на „Т.С.”
ЕАД обстоятелства във връзка с Общите условия и постановките на ТР № 2 от
17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС са ирелевантни към предмета на спора, тъй като
същите касаят въпроси, свързани с договорните правоотно-шения за
покупко-продажба на топлинна енергия, а не за института на неоснователното
обогатяване. Неоснователни са и инвокираните от жалбоподателя съображения
относно относимите към неоснователното обогатяване обстоятелства. Спестяването
на разходи за заплащане на доставената в имота топлинна енергия и извършената
услуга „дялово разпределение“ за исковия период е за лицето, което фактически е
ползвало имота, а не за правния субект, който е следвало да сключи договор по
чл.149, ал.1,
т.3 ЗЕ с топлопреносното предприятие.
При приетия изход на спора по
отношение на търсените главници, неоснователни се явяват и претенциите по
чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, съответно на обща стойност 137,89 лв. – относно
вземанията за топлинна енергия и 4,18 лв. – относно вземанията за
дялово разпределение за исковите периоди, тъй като тези задължения са акцесорни и
се обуславят от съществуването на валидно, ликвидно и изискуемо главно вземане
на кредитора, по отношение на чието изпълнение длъжникът да е изпаднал в
забава, каквито в настоящата хипотеза не са налице.
Поради съвпадане на крайните изводи на настоящата съдебна инстанция с
тези на първоинстанционния съд по отношение изхода от разглеждането на спора, атакуваното
решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото на жалбоподателя
не се дължат разноски на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Въззиваемите
страни, въпреки своевременно направеното искане за присъждане на сторените за
въззивната инстанция разноски, не са представили доказателства за реалното извършване
на такива, поради което на същите не следва да се присъждат разноски на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
Воден от горното, Съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 179520 от 30.07.2019 г.,
постановено по гр.д.№ 26 353/2018 г. по описа на СРС, ІIІ ГО, 144 състав.
Решението е постановено при участието
на трето лице – помагач на страната на ищеца „Далсия“ ООД /с предишно фирмено
наименование „Б.“ ООД/.
Решението не подлежи на
касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, пр.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.