РЕШЕНИЕ
№ 2672
гр. Бургас, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ФИЛИП СТ. РАДИНОВ
при участието на секретаря АНАСТАСИЯ ЯНЧ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело №
20252120102082 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявени от "Йеттел България" ЕАД срещу С. Х., искове за
установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
сумата от 101,13 лева /сто и един лева и тринадесет стотинки/, представляваща абонаментни
такси за отчетен период от 05.04.2022 г. до 04.06.2022 г. по сключен между страните договор
за мобилни услуги от 03.03.2022 г., за мобилен номер ***, ведно със законна лихва, считано
от депозиране на заявлението в съда – на 09.08.2024 г., до окончателното изпащане на
задължението и сумата от 151,56 лева /сто петдесет и един лева и петдесет и шест стотинки/,
представляваща неустойка при прекратяване по т. 9, б. „а“ от договор за мобилни услуги от
03.03.2022 г., ведно със законна лихва, считано от депозиране на заявлението в съда – на
09.08.2024 г., до окончателното изпащане на задължението, за които суми е издадена Заповед
за изпълнение № 2769/12.08.2024 г. по ч. гр. д. № 5478/2024 г. на РС-Бургас, на основание
чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 ал. 1 от ЗЗД.
Твърди се, че между страните са сключени описаните по-горе договори за мобилни.
Поддържа се, че в описаните по-горе периоди ответникът не е заплащал абонаментни такси.
Посочва се, че при прекратяването на абонамента на ответника са начислени неустойки в
размер на три месечните абонаментни такси по съответния договор за мобилни услуги.
1
Предвид липсата на изпълнение от страна на ответника, се сочи, че кредиторът се е снабдил
със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, която била връчена на длъжника по реда на чл.
47, ал. 5 от ГПК, поради което на кредитора били дадени указания да предяви настоящия иск
по реда на чл. 422 от ГПК.
Направено е искане за уважаване на предявените искове.
Претендира се присъждането на направените съдебно – деловодни разноски, за което е
представен списък по чл. 80 ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК, ответникът по делото чрез
особения си представител е депозирал отговор на исковата молба, с който е застъпено
становище за неоснователност на предявените искове. Оспорват се твърденията на ищеца, че
в процесния период са били предоставени на ответника далекосъобщителни услуги.
Застъпено е становище за нищожност на претендираната неустойка поради противоречие с
чл. 146 ЗЗП.
Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован не изпраща представител.
В съдебно заседание, чрез особения си представител, ответникът поддържа отговора
на исковата молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно е от присъединеното ч. гр. д. № 5478/2024 г. по описа на Районен съд - Бургас,
че в полза на ищеца срещу ответника, е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК за сумата, предмет на установителния иск, която е връчена на длъжника по реда на
чл. 47, ал. 5 ГПК и искът е предявен в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
От ищеца по делото са ангажирани следните писмени доказателства /представени по
заповедното дело/, а именно заверени преписи от: Договор за мобилни услуги, сключен
между страните от 03.03.2022 г. за абонаментен план 39,99 лева и предпочетен номер ***,
подписана от абоната декларация-съгласие от 03.03.2022 г., че ответникът е получила
екземпляр от общите условия на ищеца. Представено е и подписано от абоната приложение
- ценова листа за абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти. По делото са
приети описаните в исковата молба фактури, издадени от мобилния оператор за мобилен
номер *** за процесния период. На л. 103 - л. 110 от делото са представени Общи условия
на Йеттел България ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни
услуги, действали за процесния период.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на
2
чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение за претендираната сума, връчена по реда на чл. 47, ал.
5 ГПК. В изпълнение на указанията на съда дадени от съда, заявителят в законоустановения
преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането.
Предявените от ищеца искове са с правно основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от
ГПК, вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 ал. 1 от ЗЗД. За успешното провеждане на предявените
искове ищецът следва да установи възникването в негова полза на изискуеми вземания, за
които е издадена заповедта, т. е. да докаже обстоятелствата, от които твърди, че произтичат
вземанията му за претендираните суми на сочените в исковата молба договорни основания, в
т.ч., че горепосочените договори са валидно сключени с ответника, изпълнение на
собствените си задължения по договорите – предоставяне на достъп до
далекосъобщителната мрежа, респ. реалното потребление на услугите от ответника, както и
предоставянето на лизинговата вещ, включително и на вземанията за неустойки при
предсрочно прекратяване, а именно уговорените между страните неустойки при предсрочно
прекратяване на съответния договор и предсрочното прекратяване на договора – получаване
на изявлението за разваляне от ответника и неговото съдържание, както и размера на
претендираните вземания. В тежест на ответника е да докаже направените правоизключващи
и правонамаляващи възражения.
По иска с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД:
От гореописания, приет по делото, неоспорен досежно неговата автентичност,
Договор за мобилни услуги, сключен между страните от 03.03.2022 г. за абонаментен план
39,99 лева и предпочетен номер ***, по категоричен начин се установява възникването
между страните на облигационно отношение, което ги обвързва и което е действало в
рамките на заявения от ищеца период на потребление от 05.04.2022 г. до 04.06.2022 г.
Видно от приетите доказателства по делото, се установява по несъмнен начин, че в
процесния период 05.04.2022 г. до 04.06.2022 г., на ответника е бил предоставен достъп до
далекосъобщителната мрежа на ищеца. Предвидените в договорите абонаментните такси се
дължат за предоставения достъп до далекосъобщителната мрежа на ищеца и не зависят от
това дали реално ответника ги потребява - по арг. т. 23, б. „б“ от Общите условия.
Претендираните суми за абонаментни такси за потребление на мобилни услуги са
обективирани в представени и приети по делото фактури, заверени за вярност от ищцовата
страна. Действително последните са частни свидетелстващи документи, които нямат
обвързваща доказателствена сила, но имат доказателствена стойност, която съдът следва да
прецени по вътрешно убеждение. Съдът счита, че представените фактури доказват, че
ищецът е предоставил достъп до потребление на мобилните услуги за процесния период и
възраженията на ответника в обратния смисъл са неоснователни.
Предвид извода, за предоставяне на достъп до мрежата по процесния договор към
03.03.2022 г. в тежест на ответника е да докаже преустановяване на този достъп след
05.04.2022 г. По делото обаче не са ангажирани доказателства за преустановяване на достъпа
до мрежата за периода след сключване на договора за мобилни услуги, поради което
настоящият състав приема, че в процесния период, ответникът е имал достъп до
3
далекосъобщителната мрежа на ищеца.
При наличие на всички изискуеми предпоставки, съдът намира, че предявените
искове са доказани по своето основание и следва да бъдат уважени в заявените размери,
ведно със законна лихва от депозиране на заявлението в съда, до окончателното изплащане
на задължението.
По исковете по чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от ГПК:
По отношение на претенцията за сумата от 151,56 лева, представляваща неустойка
при прекратяване по т. 9, б. „а“ от договор за мобилни услуги от 03.03.2022 г., съдът приема
следното: Неоснователни са възраженията на ответника за нищожност на неустойката,
поради нейната неравноправност. При сключване на договор за мобилни услуги доставчикът
на мобилни услуги предвижда генериране на печалби в определен от страните, фиксиран в
договора период. Ако договорът бъде прекратен предсрочно по вина на клиента, респ.
последният наруши задълженията си за заплащане на абонаментни такси – какъвто е
настоящият случай, доставчикът претърпява имуществени вреди под формата на пропуснати
ползи в периода от прекратяването, респ. спиране на плащанията до изтичането на крайния
срок на договора, без от негова страна да е налице виновно поведение. Именно в тези
случай уговорените неустойки играят компенсаторна роля за срока до намиране на нов
клиент, който да заеме мястото на стария, по чиято вина договорът е прекратен, респ. който
неоснователно е спрял плащанията на такси, но не повече от три месеца, който период е
достатъчен и приемлив за намирането на нов клиент. При процесните неустойки не се касае
до набавяне на печалби от доставчика без последният да предоставя насрещна престация, а
до компенсиране на вредите от предсрочното прекратяване на договора по вина на
потребителя, респ. от неплащането на абонаментни такси за период, в който потребителят е
имал достъп до мрежата на ищеца.
В случая обаче според т. 9, б. „а“ от договор за мобилни услуги от 03.03.2022 г. в
случай на предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина или по
инициатива на потребителя, или при нарушение на задълженията му по договора или по
други документи, свързани с него, последният дължи: съгласно б. „а“ неустойка в размер на
сумата от всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на
уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В допълнение на неустойката по
предходното изречение, потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната. Според
б. „б“ на същата клауза в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги,
съгласно посоченото в договора или по предходно подписан, документ, чийто срок не е
изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на
устройството (в брой, без абонамент), съгласно действащата към момента на сключване на
договора ценова листа и заплатената от него при предоставянето му (в брой или обща
лизингова цена по договора за лизинг), съответстваща на оставащия срок на договора. За да
бъдат уважени предявените искове по чл. 92 от ЗЗД следва ищецът да установи
кумулативно, че в договорът съществува валидна уговорка за неустойка по т. 9, б. „а“ от
4
договора при прекратяване на договора по вина на потребителят преди изтичане на срока му
и че договорът е прекратен предсрочно. В чл. 19б, б. "в" от Общите условия на ищеца е
предвидена възможност за дружеството едностранно да прекрати индивидуален договор с
потребител, който не е платил дължими от него суми. Тази клауза в ОУ обаче не урежда
реда, по който това право се упражнява и доколкото се касае до двустранен договор
съответно приложение следва да намери чл. 87, ал. 1 ЗЗД, според който, когато длъжникът
по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той
отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за
изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален.
По делото липсват представени доказателства за изпратено от ищеца и получено от
ответника преди изтичане срока на договора писмено изявление за разваляне на договора, в
което на последния е предоставен подходящ срок да погаси задълженията си с
предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Не са наведени
и твърдения в тази насока. Процесната предпоставка за дължимост на неустойките не е
осъществена и с връчване на препис от исковата молба на ответника, доколкото такъв е
връчен на особения представител на ответника на 05.08.2025 г., към който момент
двугодишният срок на договора за мобилни услуги е изтекъл.
По изложените съображения, съдът приема, че не са налице предпоставките за
дължимост на претендираната неустойка, поради което предявения иск е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
По разноските в процеса:
С оглед изхода на спора, отправеното искане и представените доказателства и
съгласно задължителните указания, дадени с т. 12 на ТР 4/2013г., ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски за заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част в размер от
202,10 лева.
В хода на исковото производство са представени доказателства за заплатена
държавна такса в размер от 75 лева, депозит за особен представител в размер от 400 лева и
адвокатско възнаграждение в размер от 480 лева. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
съразмерно на уважената част от исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 382,10 лева, представляваща направени по делото съдебно – деловодни
разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът С. Х.,
ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Б., ж.к. ***, дължи на ищеца „Йеттел България“
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“,
5
Бизнес парк София, сграда 6, следните суми: сумата от 101,13 лева /сто и един лева и
тринадесет стотинки/, представляваща абонаментни такси за отчетен период от 05.04.2022 г.
до 04.06.2022 г. по сключен между страните договор за мобилни услуги от 03.03.2022 г., за
мобилен номер ***, ведно със законна лихва, считано от депозиране на заявлението в съда
– на 09.08.2024 г., до окончателното изпащане на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
сумата от сумата от 151,56 лева /сто петдесет и един лева и петдесет и шест стотинки/,
представляваща неустойка при прекратяване по т. 9, б. „а“ от договор за мобилни услуги от
03.03.2022 г., ведно със законна лихва, считано от депозиране на заявлението в съда – на
09.08.2024 г., до окончателното изпащане на задължението, за които суми е издадена Заповед
за изпълнение № 2769/12.08.2024 г. по ч. гр. д. № 5478/2024 г. на РС-Бургас, на основание
чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА С. Х., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Б., ж.к. ***, да заплати на
ищеца „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, сумата от 202,10 лева /двеста и два
лева и десет стотинки/, представляваща сторени разноски в производство по ч. гр. д. №
5478/2024 г. на РС - Бургас, както и сумата от 382,10 лева /триста осемдесет и два лева и
десет стотинки/, представляваща сторени в исковото производство разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6