Р Е Ш Е Н И Е
№ 03.10.2019 г. гр.Белоградчик
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Белоградчишкият
районен съд втори състав
На двадесет и шести септември две
хиляди и деветнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
Районен съдия : Антон Антов
Секретаря Жанета Еленкова,
като разгледа докладваното от
съдия Антов
гр.дело № 695 по описа за 2018 година,
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е във фазата по
извършване на делбата.
С влязло в сила решение № 30/06.03.2019г.
е допуснато извършването на делба на съсобствени на страните по делото недвижими
имоти.
По делото е приета за съвместно разглеждане
предявената от съделителя ответник по иска за делба - Ц.И.Г. претенция с пр.осн. чл. 30 ал.3 ЗС за осъждане на съделителя ищец В.И.Г. да заплати припадащата
и се част от получени наем и арендно възнаграждение за отдавани под наем и
аренда зем. земи, допуснати до делба в размер на 1 500.00лв.
По отношение начина на извършване на
делбата.
В
съдебно заседание на 26.09.2019г. съделителите са постигнали съдебна спогодба
относно имотите, които получава всеки от тях в дял, поради което, съдът е
прекратил производството в делото в тази му част.
По
претенцията с пр. осн. чл. 30 ал.3 ЗС
Претенцията е подробно индивидуализирана в
предявената своевременно в процеса писмена молба. Претенцията е предявена в срок и е процесуално
допустима.
Съделителя-ответник е оспорил предявения иск
с пр. осн. чл. 30 ал.3 ЗС. Брани се с правни
доводи - не дължи, тъй като не е получил писмено искане от съделителя ищец
по иска. Оспорва и
правопораждащи факти на правата на ищеца - за стопанските 2013/2014г.
и 2015/2016г. е получил суми като пълномощник на
живия към този момент наследодател – Л. П. В., поради което не съд. дължи суми на ищец по иска.
Съдът преценявайки доводите на страните, събраните по
делото писмени
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Страните по иска са съсобственици
на имотите предмет на делба с квоти съответно по 1/2 ид. част за ищеца и за ответника.
С
договори № 1617/12.07.2014г.,
№ 1618/12.07.2014г., №
2278/29.05.2015г., № 3513/14.03.2016г., № 5537/12.07.2017г. и №
7639/02.07.2018г. ответника по иска В. И. Г. е предоставяла за възмездно
ползване под наем чест от нивите, предмет на делба при различно групиране на
имотите за срок от по една стопанска година.
Ако съсобственик получава
доходи от общия имот, като го ползва не лично, а отдавайки възмездно ползването
другиму, всеки друг съсобственик може да иска от него получаване на припадащата
му се част от тези доходи. Отношенията се уреждат съгласно правилото на чл. 30,
ал.3 ЗС, а не по чл. 31, ал.2 ЗС, поради това за възникване на вземането няма
значение дали неполучилият доходи от вещта съсобственик е отправил писмено
искане до реализиралият тези доходи съсобственик. Във всеки случай последният
дължи да възмезди останалите съсобственици за полагащата им се (съобразно
квотите в съсобствеността) част от реализираните доходи./ така Решение № 181/17.04.2012 г. на ВКС по гр.
д. № 1315/2011 г., IV г.о./
От представените от ОСЗ Белоградчик договори
за наем и от арендаторите - платежни документи и справки се установява следното
:
За
стопанската 2013/2014г. не се представиха доказателства за сключен договор за
наем от съделителя ответник по иска – В.
И. Г., в качеството и на наследник на Л. П. В. или на И. Г. В.
- За
стопанската 2013/2014г. арендатора В. Н. Х. е платил на ответника по иска – В. И. Г. сумата
255.93лв. по РКО № 88/31.12.2014г. Сумата ответника е получил като пълномощник
на живия към този момент наследодател Л. П. В., поради което не дължи суми на съделителя
ищец по иска.
В
писм. защита ищеца по иска, за да обоснове дължимост на тази сума е навел довод
за недоказаност от страна на ответника В. И. Г.
на отчетна сделка м/у последната и упълномощителя – Л. П. В.. Довода е
недопустим. Такива твърдения в искането по сметки липсват, поради което съдът
не е разпределял в доказателствена тежест на ответника доказване на това
обстоятелство.
ГПК от 2008г. съдържа легалната
възможност страните да развиват правните си тези в писмени защити (чл. 149, ал.
3 ГПК), но с това се изчерпва ролята на последните в процеса. В
писмените защити е недопустимо да се отправят нови искания, възражения и доводи, особено като се
вземе предвид силното преклузивно начало в новия кодекс. След
приключване на устните състезания никоя от страните не може да изтъква нови факти, да
представя нови доказателства или да
изнася нови фактически
или правни доводи.
По РКО № 84/31.12.2014г.
ответника по иска е получил сумата 1 013.52лв. Въз основа на представената
от арендатора справка за имоти сумата е платена като наем за 10 имота, от които
6 са по наследство от И. Г. В. – 18.813дка при наем по 30.00лв. или 564.57лв.
Ответника дължи на ищеца по иска съответно на квотата му в съсобствеността
половината от получения доход или сумата - 282.29лв.
- За стопанската 2014/2015г. по РКО
№ 5/31.01.2016г. ответника по иска е
получил наем в размер на 299.00лв. като пълномощник на живия към този момент наследодател Л. П. В., поради което не дължи
суми на съделителя ищец по иска.
По РКО№ 4/31.01.2016г. ответника
е получил сумата 857.00лв.
Сумата е платена като наем за 7
имота, от които 3 са по наследство от И. Г. В. – 11.622дка при наем по 35.00лв.
или 406.77лв. Ответника дължи на ищеца по иска сумата 203.39лв.
- За стопанската 2015/2016г. е
получила наем за три имота по наследство от И. Г. В. – 11.622дка по 35.00лв. или 406.77лв.
Ответника дължи на ищеца по иска сумата
203.39лв.
- За стопанската 2016/2017г. е
получила наем за същите три имота по наследство от Иван Г. Вельов –
11.622дка по 40.00лв. или 464.83лв.
Ответника дължи на ищеца по иска сумата
232.44лв.
- За стопанската 2017/2018г. е
получила наем за същите три имота по наследство от И. Г. В. –
11.622дка по 40.00лв. или 464.83лв.
Ответника дължи на ищеца по иска сумата
232.44лв.
С оглед
изложеното, съдът приема, че ответника по иска е получил наем за имотите,
посочени в молбата по чл. 346 ГПК в общ размер
на 2 307.77 лв.
Съобразно квотата на съделителя ищец в
съсобствеността, ответника по иска В. И. Г. следва да заплати на
ищеца Ц. И. Г. полагащата и се 1/2 част от получените доходи
в общ размер 2 307.77лв.
- или 1 153.89лв.
При
пресмятане дължимата от ищеца сума, съдът не взема предвид дължим наем за
имоти, които не са посочени в молбата на ответника по чл. 346 ГПК/макар и
отдадени под наем/ и такива, които макар и съсобствени на страните, то
съсобствеността е на осн. наследяване по закон от друг наследодател – Б. Г. М.,
които имоти не са предмет на делба по настоящото дело.
Поради изложеното, съдът приема, че предявеният от Ц. И. Г. с/у В. И. Г. иск с пр. осн. чл. 30
ал.3 ЗС в общ размер 1 500.00 лв. е основателен и
доказан частично, поради което го уважава в размер на 1 153.86лв., като в разликата отхвърля
иска като неоснователен.
Вземанията по чл. 30 ал.3 ЗС
са без определен срок за изпълнение, поради което за изпадането на ответника в забава е необходима
покана съгл. чл. 84 ал.2 ЗЗД.
Такава покана ищеца не се установи да е отправили спрямо ответника, поради което той не е изпаднал в забава
спрямо него по отношение на
дължимите суми по чл. 30 ал.3 ЗС от получените доходи и не дължи законната лихва за
забава за периода преди подаване на исковата молба. Такова обезщетение за
забавено плащане на главницата
следва да се присъди, считано от датата на предявяване на иска – 07.05.2019г. до окончателното изплащане на
задължението.
По иска с осн. чл. 30 ал.3 ЗС, ответника В. И. Г. следва да заплати
държавна такса в размер на 50.00лв. на осн. чл.10 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК /така Определение № 512/19.11.2010г.
на ВКС по ч.гр.д. № 411/2010г., І г.о./
На страните не следва да бъдат присъждани разноски по делото за адв.
възнаграждение по иска за делба./ така Определение № 335/01.07.2015г. на ВКС по ч.гр.д. № 2020/2015 г., I г.о./
Не следва да бъдат присъждани и разноски за адв.
възнаграждение по претенциите по сметки, тъй като в приложените договори за
правна помощ не е посочено каква част от възнаграждението е по иска за съдебна
делба и каква - по иска с пр. осн. чл. 30 ал.3 ЗС.
Съделителя Ц. И. Г. следва да бъде осъдена да заплати на В.
И. Г. направените разноски по повод
ликвидиране на съсобствеността на осн. чл. 355 ГПК в размер на 428.80лв.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И
Осъжда В.И.Г. с ЕГН ********** да заплати Ц.И.Г. с ЕГН ********** сумата 1 153.89лв. - припадаща
и се част от получени доходи за зем. земи, предмет на делба за стопанските 2014/2015г., 2015/2016г., 2016/2017г. и
2017/2018г. на
осн. чл. 30 ал.3 ЗС, ведно със законната лихва, считано от 07.05.2019г. до окончателно изплащане на
задължението. В разликата до 1 500.00лв. отхвърля иска с пр.осн. чл. 30 ал.3 ЗС като неоснователен.
Осъжда В.И.Г. с ЕГН ********** да заплати в полза на Държавата по
бюджета на съдебната власт по сметка на БРС държавна такса съразмерно на уважената част от иска с пр. осн. чл. 30
ал.3 ЗС в размер на 50.00лв.
Оставя
без уважение искането на съделителя В.И.Г.
за присъждане на разноски по настоящото дело в размер на 200.00лв. – адвокатско
възнаграждение.
Оставя без уважение искането на
съделителя Ц.И.Г. с ЕГН ********** за присъждане на разноски по настоящото дело в
размер на 700.00лв. - адвокатско възнаграждение.
Осъжда Ц.И.Г. с ЕГН ********** да заплати на В.И.Г. с ЕГН ********** направени по делото разноски по иска за делба във връзка с ликвидиране на
съсобствеността в размер на 428.80лв.
Решението може
да се обжалва пред ВОС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Районен
съдия :