№ 704
гр. С., 12.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:П.П.С
при участието на секретаря А.В.Г
като разгледа докладваното от П.П.С Гражданско дело № 20211110135524 по
описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 12.01.2024 година град С.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети състав
На двадесет и осми ноември две хиляди двадесет и трета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.П.С
Секретар Ася Георгиева
1
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия П.П.С
гражданско дело номер 35524 по описа за 2021 година на СРС, 155-и състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Г. Т. И., с ЕГН **********,
от гр. С., ул. „Я.З“ № 1, ет. 1, ап. 2, против Ц. Р. Н., с ЕГН **********, от гр. С., ж.к. „С.“,
б***, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 2 754,90 лв., от която:
сумата от 2 459,71 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна
енергия за периода от месец май 2016 г. до месец април 2019 г., сумата от 225,28 лв. – лихва
за забава за периода от 15.09.2017 г. до 22.01.2020 г., сумата от 58,94 лв. – главница за
дялово разпределение, дължима за периода от месец май 2016 г. до месец април 2019 г.,
сумата от 10,97 лв. - лихва за забава за периода от 31.01.2017 г. до 22.01.2020 г., както и за
присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от 29.01.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата, сумите представляващи дължими консумативи по
договор за наем от 27.01.2017 г., претендира направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че на 27.01.2017 г. сключил с ответника договор за наем на
недвижим имот, находящ се на адрес: гр. С., ж.к. „С.“, б***, който имот придобил по
наследство. Договорът продължил до 09.07.2019 г., на която дата ищецът продал на
ответника процесния имот. Също така твърди, че погасил всички задължения за имота към
„Т.С.“ ЕАД, за който имот бил открит абонатен № *****. На 29.01.2020 г. „Т.С.“ ЕАД
депозирало заявление по реда на чл. 410 от ГПК за сумата от общо 2 754,90 лв., от която:
сумата от 2 459,71 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна
енергия за периода от месец май 2016 г. до месец април 2019 г., сумата от 225,28 лв. – лихва
за забава за периода от 15.09.2017 г. до 22.01.2020 г., сумата от 58,94 лв. – главница за
дялово разпределение, дължима за периода от месец май 2016 г. до месец април 2019 г.,
сумата от 10,97 лв. - лихва за забава за периода от 31.01.2017 г. до 22.01.2020 г., както и за
присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от 29.01.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата. Сочи, че по образуваното гр.д. № 40078/2020 г. по
описа на СРС ответникът бил конституиран в качеството му на трето лице помагач. По
силата на постановено съдебно решение по посоченото дело на 01.11.2022 г. ищецът
заплатил сумата от 4 154,20 лв. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез законния си представител, поддържа
исковата молба. Моли съда да уважи предявените искови претенции, като основателни и
доказани, претендира направените по делото разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.
131 от ГПК от ответника Ц. Р. Н., с който оспорва исковите претенции. Прави възражение за
погасителна давност за претендираните главници за топлинна енергия и дялово
разпределение за периода от 01.05.2016 г. до 31.12.2016 г., както и за претендираните лихви
2
върху главниците. Оспорва дължимостта на претендираните лихви за забава с оглед липсата
на отправена покана за плащане. Излага подробни съображения относно погасяване на
вземанията по давност. Не спори наличието на договор за наем за процесния период, но
твърди, че ищецът не е плащал задълженията си към „Т.С.“ ЕАД. Твърди, че е заплащал
дължимите суми за доставена топлинна енергия, като е предоставял оригиналите от
касовите бележки на наемодателя, тъй като последният ги е изисквал като доказателство за
извършено плащане. Оспорва изложените от ищеца твърдения. Сочи, че при сключване на
договора за наем е заплатил на ищеца сумата от 400 лв. като депозит, който ищецът не му
възстановил. Три месеца след подписване на договора ищецът получил втори депозит в
размер на 400 лв. Твърди, че предоставените от ответника депозити в общ размер на 800 лв.
служат за покриване на неизплатени задължения. Прави възражение за прихващане за
сумата от 800 лв., представляваща размера на два платени депозита. Моли съда да отхвърли
исковите претенции, претендира направените по делото разноски, прави възражение по чл.
78, ал. 5 от ГПК.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва
исковата молба, поддържа отговора. Моли съда да отхвърли предявените искови претенции,
претендира направените по делото разноски.
Така предявените искови претенции са с правно основание чл. чл. 232, ал. 2 от ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представения по делото заверен препис от договор за наем на недвижим имот от
27.01.2017 г. се установява, че същият е бил сключен между страните по делото, по силата
на който Г. Т. И. е предоставил на Ц. Р. Н. за временно и възмездно ползване собствения си
недвижим имот, представляващ апартамент № 86, находящ се в гр. С., ж.к. „С.“, **, срещу
уговорена между страните наемна цена в размер на 400 лв., като договорът е бил сключен за
срок от 12 месеца, считано от 01.02.2017 г.
От представения заверен препис от служебна бележка от 08.07.2020 г., издадена от
„Фаст пей ХД“ АД, се установява, че на 01.02.2017 г. към „Т.С.“ ЕАД за абонатен № *****
са били заплатени сумите от 610,86 лв. и 10,98 лв.
От представения заверен препис от Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 13, том V, рег. № 6167, дело № 629 от 09.07.2019 г. на нотариус с рег. №
384, действащ в района на СРС, се установява, че Г. Т. И. се е разпоредил със собствения си
недвижим имот в полза на трето лице.
От представения заверен препис от Решение № 20045158 от 29.06.2022 г. по гр.д. №
40078/2020 г. по описа на СРС, 155 състав, се установява, че съдът е приел за установено, че
Г. Т. И. дължи на „Т.С.“ ЕАД, сумата от 2 459,71 лв. – главница, представляваща стойността
на незаплатена топлинна енергия за периода от месец ноември 2016 г. до месец април 2019
3
г., сумата от 225,28 лв. – лихва за забава за периода от 15.09.2017 г. до 22.01.2020 г., както и
законната лихва върху главницата, считано от 29.01.2020 г. до окончателното плащане на
сумата. С решението в полза на „Т.С.“ ЕАД са присъдени и направените разноски в
исковото производство в размер на 678 лв. и в заповедната производство в размер на 102,43
лв. Решението е постановено при участието на Ц. Р. Н. в качеството му на трето лице
помагач на страната на Г. Т. И.. Същото е влязло в сила на 22.07.2022 г., а в частта за
разноските на 30.12.2022 г.
Видно от преводно нареждане от 01.11.2022 г. ищецът е платил по сметка на „Т.С.“
ЕАД сумата от 4 154,20 лв. с основание: гр.д. № 40078/2020 г. по описа на СРС, 155 състав.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
неоспорено от страните по делото, което съдът възприема като обективно и безпристрастно,
се установява, че частични плащания в общ размер на 684,29 лв. са били извършени на
13.12.2016 г., 17.01.2017 г. и 01.02.2017 г., като са погасени задълженията по фактури за
периода от месец май 2016 г. до месец декември 2016 г. Плащането, извършено на
12.10.2018 г., е погасило задължението по фактурата за месец януари 2017 г., тъй като това е
най-старото останало неплатено задължение по обща фактура № 81799653 от 31.07.2017 г.
Погасена е сума в размер на 167,77 лв., като за месец януари е останала неплатена главница
от 30,78 лв. Вещото лице установява, че всички неплатени задължения се отнасят за периода
от месец януари 2017 г. до месец април 2019 г. и са в общ размер на 2 684,99 лв., от които:
сумата от 2 459,71 лв. за топлинна енергия за периода от 01.01.2017 г. до 30.04.2019 г. и
сумата от 225,28 лв. – лихва за забава за период от падежа на фактурата до 22.01.2020 г.
Начислените суми за дялово разпределение за периода от месец януари 2017 г. до месец
април 2019 г. са в размер на 58,94 лв., а лихвата за забава – 11 лв. Вещото лице също така
установява, че за периода от 27.01.2017 г. до 09.07.2019 г. са били извършени плащания,
както следва: на 01.02.2017 г., което е послужило за погасяване на задължения за периода от
месец август 2016 г. до месец декември 2016 г., и плащане на 12.10.2018 г. в размер на 200
лв., което е погасило част от задължението по фактура за месец януари 2017 г., тъй като това
е било най-старото останало неплатено задължение по обща фактура от 31.07.2017 г.
От разпита на свидетелката Костадинова, чиито показания съдът цени по реда на чл.
172 от ГПК, се установява, че е живяла с ответника в апартамент в ж.к. „С.“, бл. 40, за
периода от началото на 2017 г. до средата на 2019 г., като между страните имало подписан
договор. Свидетелката също така установя, че при подписване на договора ответникът е дал
на ищеца сумата от 400 лв. за депозит, както и че наемът бил в размер на 400 лв. Съдът
възприема показанията на свидетелката в посочената част, като съответстващи на събраните
по делото доказателства. Съдът не възприева показанията на свидетелката относно
плащането на втори депозит в размер на 400 лв. като несъответстващи на събраните по
делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните правни
изводи:
С оглед представения по делото договор за наем от 27.01.2017 г. безспорно е
4
установено, че между страните е било налице наемно правоотношение, което намира
правното си основание в чл. 228 и сл. от ЗЗД. Видно от събраните по делото доказателства
договорът за наем е бил сключен за срок от 12 месеца, считано от 01.02.2017 г., като от
събраните по делото доказателства се установява, че договорът от срочен се е
трансформирал в безсрочен и е продължил своето действие до 09.07.2019 г., когато ищецът
се е разпоредил чрез покупко-продажба в полза на трето лице.
Съгласно чл. 232, ал. 2 от ЗЗД наемателят е длъжен да плаща наемната цена и
разходите, свързани с ползването на вещта. Съгласно чл. 13 от сключения между страните
договор наемателят се е задължил да заплаща консумативните разходи за ползване на имота.
По отношение на предявената претенция за заплащане на сумата от 2 459,41 лв. за
главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец
май 2016 г. до месец април 2019 г., съдът намира следното:
По делото е безспорно установено, че договорът между страните е започнал своето
действие на 01.02.2017 г. Ето защо исковата претенция се явява основателна и доказана за
периода от месец февруари 2017 г. до месец април 2019 г. От заключението на вещото лице
по назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за периода от месец януари
2017 г. до месец април 2019 г. задължението за главница за топлинна енергия възлиза на
2 459,71 лв. От последната сума следва да бъде приспадната сумата от 198,64 лв.,
представляваща задължение за месец януари 2017 г., доколкото ползването е започнало от
01.02.2017 г. Ето защо исковата претенция се явява основателна и доказана за сумата от
2 261,07 лв., като за разликата над тази сума до първоначално претендирания размер от 2
459,71 лв. и за периода от месец май 2016 г. до месец януари 2017 г. претенцията следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
По отношение на направеното възражение за погасителна давност по отношение на
претендираните главници за топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 31.12.2016 г.,
същата претенция се явява неоснователна, поради което така направеното възражение
следва да бъде оставено без уважение.
С оглед основателността на главния иск се явява основателна и акцесорния иск за
претендираната лихва за забава за периода от 15.09.2017 г. до 22.01.2020 г. На основание чл.
162 от ГПК и при използване на счетоводна програма съдът определя лихвата за забава
върху главницата от 2 261,07 лв. на 540,15 лв. Исковата претенция като основателна и
доказана следва да бъде изцяло уважена.
В случая направеното от ответника възражение за погасителна давност на
претендираните лихви за периода от 01.05.2016 г. до 31.12.2016 г., като неоснователно,
следва да бъде оставено без уважение.
По отношение на направеното възражение за прихващане, съдът намира същото за
основателно до размера от 400 лв., представляващ платен от ответника на ищеца депозит
при сключване на договора, като за разликата над тази сума до размера от 800 лв.,
представляващ платен двоен депозит, съдът намира възражението за неоснователно като
5
недоказано, доколкото по делото са събрани безспорни доказателства за плащането на един
депозит в размер на 400 лв., в какъвто смисъл е и сключеният между страните договор. Ето
защо от главния иск следва да бъде приспадната сумата от 400 лв., представляваща платен
депозит при сключване на процесния договор между страните. Исковата претенция се явява
основателна и доказана за сумата от 1 861,07 лв., като за разликата над тази сума до сумата
от 2 261,07 лв. същата се явява погасена чрез извършено прихващане.
По отношение на претенциите за сумата от 58,94 лв. – главница за дялово
разпределение, дължима за периода от месец май 2016 г. до месец април 2019 г., и за сумата
от 10,97 лв. - лихва за забава за периода от 31.01.2017 г. до 22.01.2020 г., съдът намира
следното:
В конкретния случай съдът се явява обвързан от мотивите на влязлото в сила
Решение № 20045158 от 29.06.2022 г. по гр.д. № 40078/2020 г. по описа на СРС, 155 състав,
постановено при участието на Ц. Р. Н., в качеството му на трето лице помагач на страната
на Г. Т. И.. С посоченото съдебно решение са отхвърлени исковите претенции за така
претендираните суми, като неоснователни. Ето защо и предявените искови претенции в
настоящото производство следва да бъдат отхвърлени.
С оглед основателността на главния иск, съдът намира за основателна и претенцията
за заплащане на законната лихва върху главницата, дължима от 29.01.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата, поради което същата следва да бъде уважена.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът намира
същото за основателно, съразмерно с уважения размер на исковите претенции, поради което
в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на
623,57 лв. от общо направените разноски в размер на 823,39 лв., от които: сумата от 248,39
лв. – платена държавна такса, сумата от 125 лв. – възнаграждение за вещо лице и сумата от
450 лв. – адвокатско възнаграждение. В случая следва да се посочи, че съдът с оглед на
направеното от процесуалния представител на ответника възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК,
е намалил адвокатското възнаграждение от 750 лв. на 450 лв.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съдът намира
същото за основателно, съразмерно с отхвърления размер на исковите претенции, поради
което в полза на ответника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в
размер на 139,54 лв. от общо направените разноски в размер на 575 лв., от които: сумата от
125 лв. – възнаграждение за вещо лице и сумата от 450 лв. – адвокатско възнаграждение.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155-и състав,
Р Е Ш И :
6
ОСЪЖДА Ц. Р. Н., с ЕГН **********, от гр. С., ж.к. „С.“, б***, ДА ЗАПЛАТИ на Г.
Т. И., с ЕГН **********, от гр. С., ул. „Я.З“ № 1, ет. 1, ап. 2, на основание чл. 232, ал. 1 от
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 1 861,07 лв. /хиляда осемстотин шестдесети един лева и
седем стотинки/ – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за
периода от месец февруари 2017 г. до месец април 2019 г., сумата от 225,28 лв. /двеста
двадесет и пет лева и двадесет и осем стотинки/ – лихва за забава за периода от 15.09.2017 г.
до 22.01.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, дължима от 29.01.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата, сумите представляващи дължими консумативи по
договор за наем от 27.01.2017 г., а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 623,57 лв.
/шестстотин двадесет и три лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща направени
по делото разноски, като ОТХВЪРЛЯ исковите претенции за сумата от 58,94 лв. /петдесет и
осем лева и деветдесет и четири стотинки/ – главница за дялово разпределение, дължима за
периода от месец май 2016 г. до месец април 2019 г., сумата от 10,97 лв. /десет лева и
деветдесет и седем стотинки/ - лихва за забава за периода от 31.01.2017 г. до 22.01.2020 г., и
за сумата над 2 261,07 лв. /две хиляди двеста шестдесет и един лева и седем стотинки/ до
първоначално претендирания размер от 2 459,71 лв. /две хиляди четиристотин петдесет и
девет лева и седемдесет и една стотинки/ и за периода от месец май 2016 г. до месец януари
2017 г., като неоснователни, и за сумата над 1 861,07 лв. до сумата от 2 261,07 лв., като
погасена чрез извършено прихващане със сумата от 400 лв. /четиристотин лева/,
представляваща платен от Ц. Р. Н. депозит по договор за наем от 27.01.2017 г.
ОСЪЖДА Г. Т. И., с ЕГН **********, от гр. С., ул. „Я.З“ № 1, ет. 1, ап. 2, ДА
ЗАПЛАТИ на Ц. Р. Н., с ЕГН **********, от гр. С., ж.к. „С.“, б***, на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК, сумата от 139,54 лв. /сто тридесет и девет лева и петдесет и четири стотинки/,
представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7