О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№557
гр. Монтана, 19.09.2023 г.
Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в закрито
съдебно заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета
година в състав:
Административен съдия: Соня Камарашка
като разгледа докладваното от съдията частно административно
дело № 582 по описа за 2023г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.60, ал.6 от АПК във вр. с чл.27а от Закон за закрила на детето (ЗЗДетето)
Образувано е по жалба на Н.Е.Д., ЕГН *
***, като родител на малолетното дете Е*** Д*** Д. с ЕГН * чрез адвокат А.Й. *** против Заповед
№ЗД/Д-СТ-ГБ-007/16.08.2023г. на Директора на Дирекции „Социално
подпомагане", гр. Гълъбово, с която на осн.
чл.33 от ППЗЗД във вр. чл.27, ал.1, чл.26, ал.1 и
чл.25, ал.1, т.1 и т.4, чл.5, ал.1 и чл.4, ал.1, т.2 от ЗЗДетето
е настанено по спешност временно малолетното дете Е***
Д*** Д. с постоянен адрес гр.Стара З*** и настоящ
адрес гр.Р*** с родители майка – Н.Д. и баща Д*** Д***
– починал, в семейството на С*** Д*** и С*** Д. с постоянен и настоящ адрес гр.Р***
- чичо и леля по бащина линия, в ЧАСТТА с която е допуснато предварителното й
изпълнение, на основание чл. 60, ал. 1 от АПК.
В жалбата са изложени съображения за
липсата на предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от АПК, за допускане на предварителното изпълнение на оспорената
Заповед. Прави се искане разпореждането по чл. 60, ал. 1 от АПК, инкорпорирано в обжалваната заповед да бъде отменено, като
незаконосъобразно и неправилно, тъй като не е в интерес на детето.
Административен съд – Монтана, след като се запозна с материалите по делото, намира за
установено следното:
Жалбата срещу разпореждането за допускане
на предварително изпълнение е подадена от родителя на малолетното дете, който в разглеждания случай е негов
адресат. Жалбата е депозирана в срока по чл. 60, ал. 5 от АПК, поради което се явява ДОПУСТИМА, а разгледана по същество, е
ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:
Няма спор по делото и се установява от
приложените писмени доказателства, че малолетното дете Е*** Д*** Д. с ЕГН * е родено в гр.Стара З*** от брака на майка – Н.Д.
и баща Д*** Д*** . Със съдебно решение по
гр.д. № 3980/2020 г. по описа на РС - Стара З*** брака между родителите е
прекратен по взаимно съгласие, като е било постигнато споразумение родителските
права спрямо родените от брака две деца да се упражняват съвместно от двамата
родители. Децата останали да живеят при бащата, а майката напуснала дома след около
6 месеца след развода и се установила да живее в гр. Монтана, където създала
ново семейство. На 09.10.2022 г. бащата на децата Д*** Д*** починал и от този момент основни грижи за
децата поели бабата и дядото по бащина линия. Майката настояща жалбоподателка взела децата за коледните празници на 2022
г. и тъй като имала намерение да вземе децата си. Оттеглила и дадено пълномощно
на бабата и дядото, което им е връчено на 09.02.2023 г.
На 10.01.2023 г. в ОЗД/ДСП гр. Р*** е
постъпил сигнал от бабата и дядото по бащина линия – Д*** и И*** Ж*** , че
полагат основни грижи за малолетните деца в това число и за детето Е*** Д. и
тъй като майката не полага грижи за децата с надлежна декларация за заявили
желания децата да бъдат настанени в тяхното семейство. След извършено
проучване, без да е взето предвид желанието на майката, настояща жалбоподателка е била издадена Заповед №
ЗД/Д-СТ-Р-003/27 01 2023 г. на Директор ДСП – Гълъбово с която детето Е*** Д***
Д., ЕГН * с родители Н.Е.Д.,*** – майка и Д*** И***
Д*** – баща (починал) е настанено временно в семейството на Д*** С*** Ж*** и И***
Д*** Ж*** , гр. Р*** , ул. „С*** К*** ” № * , вх. * , ет. * , ап. * – баба и
дядо по бащина линия, до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДетето. Заповедта е била обжалвана пред Районен съд – Р***
по Гр. Дело №130/2023г. по което е била отхвърлена молбата на ДСП – Гълъбово за
вземане на мярка за закрила по чл.4, ал.1,т.2 от ЗЗДетето
спрямо детето
Е*** Д.. Решението е обжалвано и е потвърдено от Окръжен съд – Стара З*** по
Гр. Дело 466/2023г., видно от л.28-33 по делото.
Междувременно по молба на бабата и дядото
по бащина линия Д*** С*** Ж*** и И*** Д*** Ж*** е сезиран Районен съд – Р*** по
Закона за домашното насилие, с оглед защита на малолетните деца Е*** и Д*** от
страна на майка им настояща жалбоподателка, по която
е водено Гр. Дело №224/2023г. по описа на РС – Р*** , видно от л.38-68 по
делото и по което е постановена мярката
забрана на майката настояща жалбоподателка да
приближава децата Е*** и Д*** в жилището където живеят, училището, което
посещават, както и местата за социалните им контакти и отдих, за срок от шест
месеца. Решението не е влязло в законна сила, тъй като е обжалвано пред Окръжен
съд.
Видно от представените от ДСП – Монтана,
писмени доказателства с вх.№3885/18.09.2023г. е извършен комплексен социален
доклад и оценка на родителския капацитет на майката Н.Д., във връзка с подадена
от нея декларация на 26.01.2023г., че желае да отглежда децата си Е*** и Д*** .
Видно от извършената оценка на родителския капацитет на майката от страна на
социалните работници е дадено становище, че Н.Д. е мотивирана да полага грижи
за двете си деца, като притежава необходимите родителски умения, за да осигури
спокойна и сигурна среда за отглеждане на дъщерите си. Подкрепена е от мъжа с
когото живее, от близките и разширения семеен кръг.
От приложените по делото методически
насоки по случаите на децата Д*** и Е*** от АСП към МТСП адресирани до ДСП –
Стара З*** и ДСП - Монтана по повод жалба на Н.Д. са отразени нарушения на
Стандарт 9 от Методиката за управление
на случай за закрила на дете в риск и чл.16 от Наредба за условията и реда за
осъществяване на мерки за предотвъртяване на
изоставянето на деца и настаняването им в институции, както и за тяхната реинтеграция.
Въпреки представеният доклад от ДСП –
Монтана и изразеното желание не само на майката, но и на бабата и дядото на
децата по майчина линия да полагат грижи за децата Е*** и Д*** , въз основа на
социален доклад изготвен от социален работник в Отдел „Закрила на детето“ към
ДСП Гълъбово за положението на децата е издадена Заповед №ЗД/Д-СТ-ГБ-007/16.08.2023г.
на Директора на Дирекции „Социално подпомагане", гр. Гълъбово, с която на осн. чл.33 от ППЗЗД във вр.
чл.27, ал.1, чл.26, ал.1 и чл.25, ал.1, т.1 и т.4, чл.5, ал.1 и чл.4, ал.1, т.2
от ЗЗДетето е настанено по спешност временно малолетното дете Е*** Д*** Д. с
постоянен адрес гр.Стара З*** и настоящ адрес гр.Р*** с родители майка – Н.Д. и
баща Д*** Д*** – починал, в семейството на С*** Д*** и
С*** Д. с постоянен и настоящ адрес гр.Р*** - чичо и леля по бащина линия.
Настоящият съдебен състав намира, че
доказателствата по делото кореспондират с установеното от фактическа страна, но
счита, че допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта, ще
причини съществена вреда както на детето Е*** ,
така и на неговата майка -молителка в настоящото производство.
Правоотношенията, предмет на акта,
чието предварително изпълнение е допуснато по силата на закона, целят
опазването здравето и живота на детето, както и осигуряване на най-добрия
интерес на детето.
След обстоен анализ на събраните по
делото писмени доказателства, в това число и решението за определяне на
привременни мерки, както и предвид факта, че и при развода родителите са
отглеждали децата споделено и предвид смъртта на бащата, е логично те да бъдат
отглеждани от своята майка, която не само заявява изрично желание за това, но и
разполага с необходимия родителски капацитет. Фактът, че децата временно са били
при своите баба и дядо по бащина линия, в никакъв случай не променя факта, че
майката има желание и възможност да се грижи за тях. Очевидно тези факти са
отчетени при разглеждане на предходните заповеди за временното им настаняване в
семейството на бабата и дядото по бащина линия. Стремежът на същите на всяка
цена децата да останат при тях, та макар това да не е в техен интерес, са
довели до постановяване на оспорената заповед № ЗД/Д-СТ-ГБ-007/16.08.2023 г. за
детето Е*** и заповед № ЗД/Д-СТ-ГБ-006/16.08.2023 г. на директора на дирекции
„Социално подпомагане“, гр. Гълъбово за нейната сестра Д*** , като въпреки
изрично заявеното желание на майката на децата Н.Е.Д., нейните родители – баба
и дядо на децата по майчина линия, както и лелята по майчина линия, е наредено
същите да бъдат настанени временно в семейството на чичото и лелята по бащина
линия, без да са посочени конкретни и ясни мотиви кое всъщност налага това и
доколко това е в полза и интерес на децата.
Разделянето на децата от рождената им
майка, предприемане на действия целящи нейното дискредитиране пред децата, вкл.
твърдения за насилие, единствено и само причиняват съществени вреди на децата,
най-вече на крехката им психика. Настаняването им в семейството на чичото и
лелята по бащина линия, които имат свои две деца, очевидно е с цел на всяка
цена да останат при бабата и дядото по бащина линия, т.к. всички те живеят в
гр.Р*** , което е в разрез с влязло в сила решение на съда по отменената заповед.
От друга страна нареждането децата да
останат далеч от майката Н.Д.,***, твърде далече от гр.Р*** , допълнително
създава препятствия за осъществяване контакт с майката, което неминуемо не е в
интерес на децата. Твърдението на административния орган, че оставането на
децата при майката, или в семейството на бабата и дядото по майчина линия до
окончателното решаване на спора по чл. 28 от ЗЗД, би причинило вреда на децата,
не кореспондира със събраните множество писмени доказателства. Изложеното като
мотив в оспорената заповед, че „… спешно са проучени възможностите за
настаняване на детето в семейство на роднини и близки….“, не намира опора в
събраните доказателства по делото. От събраните и представени такива и от ДСП
Монтана, безспорно се установява, че не само майката, но и цялото нейно
семейство, вкл. и на нейните родители са заявили и предприели необходимите
действия, с което доказват не само желание, но и възможност да се грижат и за
двете деца.
Отделно от това чл.5 от ЗЗДетето предвижда, че трябва да се предостави специална
закрила на децата в риск, както за предотвратяване на изоставянето, така и за
подкрепа на тяхната реинтеграция. Освен това съгласно
чл. 25 и чл. 26 настаняването на детето извън семейството трябва да бъде крайна
мярка по решение на районния съд след изчерпване на всички възможности за
закрила в семейството, освен в случаите, когато се налага спешното му
извеждане. В случая в издадената Заповед №ЗД/Д-СТ-ГБ-007/16.08.2023г. на
Директора на Дирекции „Социално подпомагане", гр. Гълъбово не са посочени
конкретни факти които да поставят детето Е*** в риск по см. на §1,т.11 от ЗЗДетето, липсват и такива свързани с преценката за
най-добрия интерес на децата и последователност в прилагане на мерките за
закрила извън семейството.
С отделяне на детето от рождения му
родител, който има желание и възможности да полага адекватни грижи за него в
семейството, се допуска външно и нежелателно административно вмешателство в личните
семейни отношения, което е грубо нарушаване на основните принципи на ЗЗДетето и което е в противоречие с осигуряване живота и
здравето на гражданите, респ. защитата на особено важни, в случая семейни
интереси.
С оглед всичко изложено настоящият съдебен състав
намира, че следва да бъде спряно допуснатото по закон предварително изпълнение
на заповед №ЗД/Д-СТ-ГБ-007/16.08.2023г. на Директора на Дирекции „Социално
подпомагане", гр. Гълъбово.
Мотивиран от изложеното,
Административен съд Монтана, ІІ-ри съдебен състав на основание чл. 60, ал. 7 от АПК във вр. с чл.27а от ЗЗДетето,
О П Р Е Д Е Л И:
СПИРА по молба на Н.Е.Д., допуснатото по чл.27а
от ЗЗДетето предварително изпълнение на заповед №ЗД/Д-СТ-ГБ-007/16.08.2023г.
на Директора на Дирекции „Социално подпомагане", гр. Гълъбово.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба чрез Административен съд - Монтана пред
Върховен административен съд в 7 дневен срок от получаване на съобщението.
Препис
от Определението да се изпрати на страните на основание чл.138, ал.3 от АПК.
Административен
съдия: