№ 307
гр. Перник, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Кристиан Д. Колев
при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова
като разгледа докладваното от Кристиан Д. Колев Административно
наказателно дело № 20251720201016 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е Наказателно постановление № 25-1920-000065/31.03.2025
г. (НП), издадено от началник сектор 01 РУ при ОД на МВР – Перник, с което
на М. М. М. ЕГН ********** са наложени кумулативно предвидените
административни наказания глоба в размер на 2000 лв (две хиляди лева) и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 (двадесет и четири)
месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр.1-во от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП), извършено на 15.02.2025 г. в 17:15 ч. при управление на лек
автомобил "АУДИ А3" с рег. № ******* с посока на движение от ул.
Кърждали към ул. Бяла Слатина в гр. Перник.
Жалбоподателят М. М. М. ЕГН **********, по изложени в жалбата
доводи моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Счита, че деянието не е съставомерно, тъй като за него е била налице
обективна пречка да изпълни предписаното в талона поведение, защото в
АУАН часът на двете хипотези по чл. 174, ал.3 е един и същ. Излагат се и
други правни доводи във връзка с разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, като
се застъпва становище, че за да е налице виновно нарушение на сочената
разпоредба, е необходимо кумулативно да са налице две хипотези – лицето да
откаже оизследване с техническо средство и след това да не даде в срок
кръвна проба за химическо изследване.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща
1
представител.
Административнонаказващият орган - началник група в сектор "ПП"
при ОД на МВР - Перник, - редовно призован, не изпраща представител за
участие в съдебното производство.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира
за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е процесуално допустима, за което са изложени съображения в
приложеното по делото Разпореждане № 1392 от 09.07.2025 г.
Разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа страна:
На 15.02.2025 г. около 17:15 часа свидетелите А. Б. Б. – старши
полицай и М. Ю. Й. – служител в МВР, изпълнявайки служебните си
задължения, последвали и спрели за проверка движещият се с посока на
движение от ул. Кърждали към ул. Бяла Слатина в гр. Перник лек автомобил
"АУДИ А3" с рег. № *******. Установена била самоличността на водача – М.
М. М. ЕГН **********. Контролните органи поискали да извършат на водача
проверка с техническото средство "Алкотест Дрегер 7510" с фабричен номер
ARBA-0156 за употреба на алкохол, която жалбоподателят категорично
отказал. На М. М. бил издаден талон за изследване бл. № 0194831, който
жалбоподателят подписал, като получил препис.
Във връзка с направения от жалбоподателя отказ от А. Б. Б. бил
издаден акт за установяване на административно нарушение, в
обстоятелствената част на който описал, че на 15.02.2025 г. около 17:15 часа
лицето е управлявало лек автомобил "АУДИ А3" с рег. № *******, като при
проверката водачът е отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол, след
което му е издаден талон за изследване. Приел, че с това си поведение
жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр.1-во от ЗДвП.
Актът бил съставен и предявен на жалбоподателя, който го подписал и
получил препис от документа.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не били депозирани писмени
възражения.
На 31.03.2025 г. АНО е издал обжалваното НП, с което е санкциониран
жалбоподателя на основание на чл. 174, ал. 3, пр.1-во от ЗДвП с
административно наказание глоба в размер на 2000 лв и лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от двадесет и четири месеца.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена
по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно:
приложените АУАН, талон за изследване, както и останалите събрани по
делото писмени доказателства, които са приобщени като писмени
2
доказателства с протоколно определение. Писмените доказателства
кореспондират и със свидетелските показания на А. Б. Б. –и М. Ю. Й., които
разпитани в хода на съдебното следствие подробно, последователно и
взаимнодопълващо изясняват обстоятелствата, въз основа на които
нарушителят е санкциониран с оспореното НП. Не са налице данни двамата
полицейски служители да са познавали нарушителя и да са били в отношения,
които да ги мотивират да му вменят извършването на процесното деяние.
От правна страна:
Съдът намира, че процесните АУАН и НП са издадени от компетентни
органи. Компетентността на АНО във връзка с издаденото НП произтича от
заеманото длъжностно качество - началник сектор при ОД на МВР Перник, a
тази на актосъставителя – от Заповед№ 313з-604/10.03.2023 г. на Директора на
ОД на МВР – Перник, в която А. Б. Б. е посочен под №35 за 01 РУ на МВР.
Съдебният състав намира, че административнонаказателната
процедура е проведена при спазване на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, като
съображенията са следните:
Административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН серия от 15.02.2025. НП е издадено на 31.03.2025 г., при
което 6-месечния срок за неговото издаване относно нарушението по чл. 174,
ал. 3, пр.1-во от ЗДвП е спазен.
При извършената проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен
състав не констатира нарушения на императивните разпоредби на чл. 57, ал. 1
от ЗАНН, тъй като е дадено пълно описание на нарушението, датата и мястото
на извършване, както и на обстоятелствата при които е осъществено, поради
което съдът не споделя направените бланкетни възраженията в жалбата. Ясно
и недвусмислено е посочено, че жалбоподателят е отказал да му бъде
извършена проверка с техническото средство "Алкотест Дрегер 7510" с
фабричен номер ARBA0156 за употреба на алкохол, които обстоятелства се
потвърждават категорично от разпита на свидетелите. По този начин
контролните органи са изпълни задължението си по чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1
от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредба № 1 от
19.07.2017 г.). Установява се също, че на жалбоподателя е бил издаден талон за
медицинско изследване, чийто номер е вписан в АУАН и в НП, като лицето не
се е възползвало от възможността да даде кръвна проба.
Процесното нарушение е довършено с настъпването на самия факт на
обективиране на отказа и възпрепятстване на проверката, поради което съдът
прие за неоснователни направените възражения в жалбата за субективна
несъставомерност на деянието.
Изложените доводи в жалбата не обосновават фактическа
невъзможност лицето да изпълни задълженията си. Изпробването за употреба
на алкохол с описаното в НП техническо средство не изисква каквото и да
било сериозно физическо усилие, а и водачът е можел да избере да даде
3
кръвна проба за медицинско изследване.
Не е спорно, че в нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП отказът за
извършване на проверка за установяване на алкохол и отказа да се изпълни
предписанието за медицинско изследване за установяването му са посочени
алтернативно. Тази алтернативност обаче е съобразена с надлежния ред за
установяване употребата на алкохол, който е подробно описан и уреден в
Наредба № 1 от 19.07.2017 г., тъй като всеки от двата способа - използване на
техническо средство или с медицинско и химическо лабораторно изследване
на кръвта на водача, е допустим съгласно посочената наредба, към който ред
препраща нормата на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП. Ето защо и в разпоредбата на чл.
174, ал. 3 от ЗДвП е предвидена административнонаказателна отговорност за
водач, който изобщо отказва да се подложи на проверка за установяване
наличието на алкохол. Затова и в случаите, в които водачът е отказал проверка
с техническо средство, но е дал кръвна проба за изследване, както и обратното
- извършена му е проверка с техническо средство, но е отказал да даде кръвна
проба за изследване, не е налице отказ по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В процесния
случай М. М. не се е възползвал от нито един от начините за установяването
на употребата на алкохол, поради което и правилно е приложен материалния
закон, като нарушението е квалифицирано по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, като отказ
от проверка с техническо средство.
Съдът намира, че няма данни жалбоподателят да е бил поставен в
обективна невъзможност да изпълни предписанието. В конкретния случай
жалбоподателят е отказал на мястото на проверката да бъде изпробван с
техническо средство, поради което и ако действително е било налице желание
от негова страна да даде кръв за химичен анализ, той е следвало да направи
всичко възможно да отиде по възможно най-бързия начин до лечебно
заведение и там да му вземат кръв с отбелязване часа на явяването. Следва да
се отбележи, че в приложените по административнонаказателната преписка и
събраните в хода на съдебното производство доказателства не са налице
каквито и да било данни, че М. е бил поставен в обективна невъзможност да
се яви в указаното медицинско заведение, нито, че е направил опит да стори
това.
Във връзка с гореизложеното възраженията на жалбоподателя са
неоснователни. Нарушението е съставомерно, налице е водач, който изобщо
отказва да се подложи на проверка за установяване наличието на алкохол, като
не се е възползвал от нито един от предвидените начини за установяване на
употребата. Следва да се отбележи и че талонът за изследване е прецизно
подпълнен, като е посочено, че е извършена проверка в 17:15 ч. на 15.02.2025
г. на жалбоподателя, който отказва проба за алкохол. С талона жалбоподателя
бива уведомен, че следва да се яви в лечебно заведение за изследване до 20
минути, като същият е подписан и връчен на жалбоподателя в 18:00 часа и
същият е имал възможност да посети лечебно заведение. По делото обаче
няма данни жалбоподателят да е правил опит да се яви в лечебно заведение и
да даде кръв за химичен анализ, включително и извън указания срок.
4
По вида и размера на наказанието:
Законова норма на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП обвързва наказващия орган
при реализиране отговорността на нарушителя и изключва възможността му
за преценка на обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, поради което и
законосъобразно са наложени на М. кумулативните наказания, които са
определени именно в посочените конкретни размери.
Относно маловажност на нарушенията по смисъла на § 1, т. 4 от
Допълнителните разпоредби на ЗАНН:
С Решение № 4 от 2025 г. на Конституционен съд по дело №29/24 г. е
обявена противоконституционна разпоредбата на чл.189з от ЗДвП в частта
относно забраната за приложението на чл. 28 от ЗАНН спрямо нарушения по
ЗДвП, поради което следва да се извърши и такава преценка в настоящия
случай. Съдът намира, че не са налице доказателства, установяващи
маловажност по смисъла на § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на ЗАНН,
тъй като деянието разкрива типичната степен на обществена опасност на
нарушение от този вид, поради което е неприложима разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН.
Съобразявайки изложеното, съдът счита, че обжалвано НП е правилно
и законосъобразно издадено и като такова подлежи на потвърждаване.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. ал.
9 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-1920-
000065/31.03.2025 г., издадено от началник сектор 01 РУ при ОД на МВР –
Перник, с което на М. М. М. ЕГН ********** са наложени кумулативно
предвидените административни наказания глоба в размер на 2000 лв (две
хиляди лева) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 (двадесет и
четири) месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр.1-во от Закона за движението
по пътищата (ЗДвП), извършено на 15.02.2025 г. в гр. Перник.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и
по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5