№ 5588
гр. София, 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. И.ова
Виктория Недева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Виктория Недева Въззивно гражданско дело
№ 20231100506940 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 20077945 от 05.02.2023 г. по гр. д. № 71464/2019 г. по описа на
Софийски районен съд, 73 състав, ответникът Столична дирекция на вътрешните работи е
осъден да заплати на И. К. К. следните суми: на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, сумата в
размер на 3653,70 лева – възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.12.2016
г. – 30.11.2019 г., ведно със законната лихва от 04.12.2019 г. до погасяване на задължението;
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата в размер на 531,40 лева – обезщетение за забава за
плащане на главницата за периода 01.01.2017 г. – 04.12.2019 г.; на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата в размер на 500 лева – разноски по делото.
Срещу това решение е постъпила въззивна жалба от ответника Столична дирекция на
вътрешните работи, чрез юрисконсулт Д.И., с доводи за неправилност на обжалвания
съдебен акт. Въззивникът оспорва извода на първоинстанционния съд, че полаганият от
ищеца нощен труд следва да се преобразува в дневен, респ. в извънреден труд, чрез
прилагане на коефициент – 1.143. Поддържа, че не е налице празнота в закона по отношение
на заплащането на нощния труд на служителите в системата на МВР, която да бъде
запълнена чрез прилагането на съответните норми на НСОРЗ (чл. 9, ал. 2), тъй като е налице
действаща заповед на министъра на вътрешните работи № 8121з-1429/23.11.2017 г. за
определяне размерите на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта
между 22,00 часа и 06,00 часа, за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение, условията и реда за тяхното изплащане на държавните служители в МВР, а
преди нея е действала заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните
работи за определяне размерите на допълнителните възнаграждения за полагане на труд
през нощта между 22,00 часа и 06,00 часа. Сочи се, че разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР
регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни -
подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период,
1
като при полагане на труд през нощта между 22,00 часа до 06,00 часа работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за 24-часов период. Твърди се, че всички дължими
възнаграждения на ищеца са заплатени съгласно действащите към процесния период
заповеди за определяне размерите на допълнителните възнаграждения за полагане на труд
през нощта. Поддържа се, че НСОРЗ касае уредбата на трудови правоотношения по КТ, но
не и служебни отношения по ЗМВР, който се явява специален закон съгласно чл. 142, ал. 2
ЗМВР, и служителите на МВР получават допълнителни материални блага - допълнително
възнаграждение за прослужено време, увеличен размер на платен годишен отпуск,
обезщетение при прекратяване на правоотношението в увеличен размер и др., което оказва
осезателно влияние за подобряване на общото им материално и социално състояние. По
тези съображения се иска отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на
предявените искове. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищецът И. К. К. не взема становище.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, в които следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ВКС, ОСГТК.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Софийски градски съд, след като взе предвид изложените в жалбата доводи за
неправилност на постановеното решение, намира следното от фактическа и правна страна:
По делото е установено, че за процесния период 01.12.2016 г. – 01.12.2019 г. между
страните е съществувало валидно служебно правоотношение, по силата на което ищецът, в
качеството му на „полицейски инспектор“ в СДВР е полагал труд през нощта - от 22,00 часа
до 6,00 часа (8 часа), при сумарно отчитане на работното време.
От приетото и неоспорено в първоинстанционното производство заключение на
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че през процесния период ищецът е
положил нощен труд от 1798 часа, които след преобразуване с коефициент 1.143 се равняват
на 2055.114 часа. Вещото лице е изчислило, че допълнителното възнаграждение за
извънреден труд, формирано след преобразуването на положения нощен труд за периода
01.12.2016 г. – 30.11.2019 г. възлиза на 3653,70 лева, а размерът на мораторната лихва върху
това допълнително възнаграждение от 01.01.2017 г. до завеждане на исковата молба възлиза
на 531,40 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР, брутното месечно трудово възнаграждение
на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения. В чл. 179, ал. 1 ЗМВР е предвидено, че на държавните
служители се изплаща допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от
22,00 часа до 6,00 часа, а в чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 ЗМВР (в приложимите редакции преди
изм. ДВ бр. 60/2020 г.) - че работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период – за служителите, работещи на смени, като извънредният труд се заплаща с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение.
Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е
8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица – чл. 187, ал. 1 ЗМВР (в
приложимите редакции преди изм. ДВ бр. 60/2020 г.). Работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови
смени – сумирано за тримесечен период – чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР (в редакцията преди
2
изм. ДВ бр. 60/2020 г.). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22,00 часа и 6,00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа
за всеки 24-часов период – чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР (в приложимите редакции преди изм.
ДВ бр. 60/2020 г.).
Според чл. 187, ал. 9 ЗМВР (в приложимите редакции преди изм. ДВ бр. 60/2020 г.),
редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят
с наредба на министъра на вътрешните работи. През процесния период е действала наредба
№ 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организация и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, издадена от
министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.,
отм., бр. 3 от 10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г., решение № 16766 на ВАС на РБ – бр. 4 от
14.01.2020 г. В чл. 3, ал. 3 от наредбата е предвидено, че за държавните служители от МВР е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 часа и 06,00 часа, като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, а в чл. 31 – че
отработеното време между 22,00 часа и 06,00 часа се отчита с протокол, като са посочени
лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени
часове. В посочения подзаконов нормативен акт обаче липсва правило за трансформиране
на нощния труд в дневен (за разлика от чл. 31, ал. 1 от Наредба № 8121з407/11.08.2014 г.,
отм. с Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., съгласно който при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 часа и 06,00 часа за
отчетния период се умножава по 0.143, като полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период).
Спорът в производство пред въззивната инстанция е съсредоточен върху въпроса
дали при отчитане и заплащане на извънредния труд от ищеца като служител на МВР се
прилагат разпоредбите на КТ, и в частност на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата (НСОРЗ), според която разпоредба работното време се
изчислява сумирано, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 - равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
По този въпрос е постановено тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по т. д. №
1/2020 г. на ВКС, ОСГК, което е задължително за съдилищата на основание чл. 130, ал. 2
ЗСВ. С посоченото тълкувателно решение се приема, че при отчитане и заплащане на
положените часове нощен труд от служители на МВР не са приложими разпоредбите на КТ
и на НСОРЗ (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба) и следва да се
прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове.
Съгласно разясненията, дадени с тълкувателното решение, не са налице
предпоставките на чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА за прилагане на правна уредба по аналогия, тъй
като ЗМВР не съдържа празнота относно продължителността на работното време на
служителите в МВР, изразено в брой на часовете. Прието е, че императивната норма на чл.
187, ал. 1 ЗМВР предвижда, че нормалната продължителност на работното време е „8 часа
дневно“, което означава 8 астрономически часа, независимо от частта на денонощието, в
която работният ден се разполага - през деня, в неговата „светла“ част, и през нощта - в
неговата „тъмна“ част, в последната хипотеза от 22 часа до 6 часа. Установената с
разпоредбите на ЗМВР по-голяма продължителност на работното време на нощния труд за
служителите от МВР се аргументира с основните функции на МВР, регламентирани в чл. 2,
ал. 1 ЗМВР. Разпоредбите на чл. 179 и чл. 187, ал. 9 ЗМВР са делегиращи законови норми,
3
които предвиждат условията и реда за полагане на нощен труд, включително отчитането му
и заплащането да се извършват със съответните актове - наредба и заповед. С последната,
представляваща индивидуален административен акт, се предвижда министърът на
вътрешните работи да определя размера на възнаграждението за положен нощен труд.
Действително в издадените наредби липсва правило като това на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, но
липсата е обяснима с волята на законодателя да не се създава норма за преобразуване на
нощни часове в дневни. Посочено е, че случаите по ЗМВР и по КТ не са сходни, поради
което прилагането на НСОРЗ към въпросните служебни правоотношения не би обезпечило
постигането на законова цел, доколкото методите на регулиране на отношенията и
заложената в чл. 187, ал. 1 ЗМВР воля на законодателя са да се прилага еднаква
продължителност на работното време през деня и нощта – „8 часа дневно“, независимо от
частта на денонощието, в която работният ден се разполага - през деня или през нощта, като
неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на МВР се
компенсират със съответните компенсаторни механизми - допълнително възнаграждение за
прослужено време, по-голям основен платен годишен отпуск, обезщетение при прекратяване
на служебно правоотношение, по-благоприятен режим за заплащане на извънреден труд,
липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски, по-благоприятни условия за
придобИ.е право на пенсия, пенсиониране при условията на І категория труд и др.
В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че това разрешение съответства и
на правото на ЕС. С решението на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело № С-262/20 по
направено запитване от български съд е прието, че директива 2003/88/ЕО не съдържа
указание за дадена разлика или съотношение между нормалната продължителност на
нощния труд и нормалната продължителност на труда през деня, като следва да се следи за
това за полагащите труд през нощта да има други мерки за защита под формата на
продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки,
които позволяват да се компенсира особената тежест на този вид труд. Чл. 8 и чл. 12, б. „а“
от директивата следва да се тълкуват в смисъл, че не се налага да се приема национална
правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за
работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите, е по-кратка от
предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня. В решението СЕС е
приел, че чл. 20 и чл. 31 от ХОПЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат
определената в законодателството на държава членка нормална продължителност на
нощния труд от седем часа за работниците в частния сектор да не се прилага за работниците
в публичния сектор, вкл. за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се
основава на обективен и разумен критерий, т. е. е свързана с допустима от закона цел на
посоченото законодателство и е съразмерно на тази цел (т. 80).
По изложените съображения в случая не са налице предпоставките за приложението
на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ и положеният от ищеца труд не следва да се преизчислява с
коефициент 1.143, поради което искът за главница се явява неоснователен.
С оглед на извода за неоснователност на иска за главница, неоснователен е и
предявеният акцесорен иск за мораторна лихва.
Поради разминаване на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение
следва да се отмени, като вместо него се постанови решение, с което предявените искове да
се отхвърлят като неоснователни.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК, вр. чл. 23, т. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ въззиваемият следва да бъде осъден да
заплати на въззивника сумата от 200 лева - разноски за юрисконсултско възнаграждение за
двете съдебни инстанции.
Воден от горното, Софийски градски съд, ГО, ІI-Б въззивен състав,
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20077945 от 05.02.2023 г. по гр. д. № 71464/2019 г. по описа на
Софийски районен съд, 73 състав, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. К. К., ЕГН **********, срещу Столична дирекция
на вътрешните работи, с адрес: гр. София, ул. „******* I“ ******* искове с правно
основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, вр. чл. 179, ал. 1 ЗМВР, вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР (в
редакцията преди изм. ДВ бр. 60/2020 г.), за сумата 3653,70 лева, представляваща
възнаграждение за положен извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на
положен нощен труд в дневен труд за периода 01.12.2016 – 30.11.2019 г., заедно със
законната лихва от 04.12.2019 г., както и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
531,40 лева за периода 01.01.2017 г. до 04.12.2019 г., представляваща обезщетение за
забавено плащане на възнаграждението за извънреден труд, като неоснователни.
ОСЪЖДА И. К. К., ЕГН **********, да заплати на Столична дирекция на
вътрешните работи, с адрес: гр. София, ул. *******, на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК, вр.
чл. 23, т. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ сумата от 200 лева - разноски за
юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5