РЕШЕНИЕ
№ 218
гр. Сандански, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Росица Г. Калугерова
при участието на секретаря Спаска Г. Трушева
като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Гражданско дело №
20251250100163 по описа за 2025 година
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Н. И. Н., с ЕГН-
**********, с адрес-с.С., ул.”К.О.”, № **, п.к.****, община С., чрез пълномощника си
адвокат М. В. М. от АК-Пловдив, срещу „Неткредит“-ООД, с ЕИК:*********, със седалище
и адрес на управление-гр.София, ул.”Лъчезар Станчев” 3 (Литекс Тауър), ет.10,
представлявано от управителя И.Н.Х.-С, с която е предявен иск за прогласяване
нищожността на клаузите на чл.4, ал.3 и чл.6 от договор за потребителски кредит №
202401301011050*** от 30.01.20**г., поради противоречие с добрите нрави, поради
неравноправност и поради противоречие със закона-ЗПК.
Правно основание- чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД; чл. чл.146, ал.1 от ЗЗП във вр. с чл.143 и
чл.68д от ЗЗП; чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.11, ал.1, т.10 и чл.16 от ЗПК.
Сочи се в исковата молба, че страните по делото са сключили договор за потребителски
кредит № 202401301011050*** от 30.01.20**г., съгласно който ищцата трябва да върне
сумата от 1848лв., при получена сума от 1500лв., при ГПР-48,77%, ГЛП-40,39% и при срок
на кредита от 12 месеца. Сочи се още, че съгласно чл.4, ал.3 от договора ищцата е длъжна до
края на следващия ден от сключването на договора да предостави гаранция по кредита,
подробно посочена в общите условия по договора, както и че съгласно чл.6 от договора, ако
не бъде предоставена гаранция по кредита, следва да заплати неустойка в размер на 1200лв.
Твърди се, че неустойката се дължи за периоди , в които кредитът не е обезпечен и се
заплаща заедно с всяка една погасителна вноска. Твърди се, че клаузите на чл.4, ал.3 и чл.6
1
от договора са нищожни поради противоречие с добрите нрави, тъй като е нарушен
принципа за добросъвестност в гражданските и търговски взаимоотношения, което е довел
до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до
злепоставяне интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода на кредитора и
поради излизане на неустойката извън присъщите й функции. Твърди се, че клаузите на
чл.4, ал.3 и чл.6 от договора са нищожни и като неравноправни, тъй като сумата, която се
претендира чрез тях е необосновано висока-в размер на 80% от сумата по отпуснатия
кредит, и поради това, че посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално
прилагания в отношенията между страните, представлява заблуждаваща търговска практика.
Твърди се, че клаузите на чл.4, ал.3 и чл.6 от договора са нищожни и поради противоречие
със ЗПК. В тази връзка се твърди, че с тези уговорки се прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително
увеличаване на размера на задълженията; че с процесните клаузи в полза на кредитора се
уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение;
че уговорената сума по съществото си е добавка към възнаградителната лихва и
представлява сигурна печалба за заемодателя, която увеличава стойността на договора, но не
е включена в ГПР, а е следвало да се включи, при което ГПР не съответства на действително
прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. По изложените съображения
ищцата предявява настоящия иск, в подкрепа на който представя писмено доказателство.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск,
като оспорва твърдяната от ищцата нищожност на клаузите на чл.4, ал.3 и чл.6 от договора.
Същият предявява насрещен иск за осъждане на ищцата да му заплати сумата от 1050лева-
частичен иск от 1398лева, съставляваща дължима главница и възнаградителна лихва за
периода от 29.02.2024г. до 31.01.2025г., ведно със лихва за забава, считано от предявяване на
иска до окончателното изплащане на вземането.
В насрещния иск „Неткредит“-ООД твърди, че в изпълнение на задълженията си по
договора е предоставил заемната сума в размер на 1500лв. посредством банков път по
личната сметка на кредитополучателя. Твърди се, че Н. Н. се задължила да върне заемната
сума, ведно с договорената възнаградителна лихва, на 12броя анюитетни вноски, всяка в
размер на 154лв. до 31.01.2025г. Твърди се, че последният падеж на кредита е настъпил на
31.01.2025г., като Н. Н. е направила общо три плащания за погасяване на задължението си
по процесния договор общо в размер на 450лева.
Правно основание на насрещния иск- чл.79 от ЗЗД във вр. с чл.240 от ЗЗД и във вр. с
чл.9 от ЗПК.
Н. Н. оспорва насрещния иск. Твърди, че договорът е нищожен поради неспазване на
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК за определяне на ГПР, в който случай се връща само главницата по
кредита.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза и е прието заключение на вещо
лице.
2
Съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 30.01.2024г. между „Неткредит”-ООД, от една страна в качеството на кредитор, и
Н. И. Н., от друга страна като кредитополучател, е сключен договор за потребителски
кредит № 202401301011050102, по който размерът на заемната сума е 1500лв., като
уговорения срок за връщане е 12 месеца /безспорно между страните/. За целия срок на
договора е уговорен фиксиран ГЛП в размер на 40,39%, като е посочен ГПР в размер на
48,77% и общо дължима сума в размер на 1848лв. В договора за кредит се съдържа
погасителен план, съгласно който падежът на първата погасителна вноска е на 29.02.2024г., а
падежът на последната погасителна вноска е на 31.01.2025г., като дванадесетте броя вноски
са в размер на по 154лв. В чл.4, ал.3 от договора е предвидено задължение на
кредитополучателя да предостави на кредитора, в срок до края на следващия ден от
сключване на договора, гаранция по кредита съгласно реда и условията, предвидени в
общите условия на договора, като банковата гаранция или гаранцията издадена от
небанкова финансова институция трябва да бъде за сума в размер на 1848лв. със срок на
валидност до 01.02.2025г. Съгласно чл.6, ал.1 от договора, в случай че кредитополучателят
не представи на кредитора гаранция по кредита по чл.4, ал.3 от договора в установения срок
и съгласно реда и условията предвидени в общите условия по договора, той дължи на
дружеството неустойка в размер на 1200лв. В следващите алинеи на тази разпоредба е
предвидено, че неустойката се начислява на месец, считано от изтичането на срока по чл.4,
ал.3 от договора и се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита
съобразно уговорения погасителен план.
От заключението на вещото лице е видно, че по договора за потребителски кредит №
202401301011050***/30.01.20**г. „Неткредит”-ООД е превело на Н. И. В. заемната сума от
1500лв. чрез системата EazyPay. Вещото лице сочи, че договорената лихва по кредита е в
размер на 348лв., както и че Н. И. В. е направила три плащания по кредита в общ размер на
450лв., с които е погасила единствено част от главницата.
При така установено от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:
По главния иск за прогласяване нищожността на клаузите на чл.4, ал.3 и чл.6 от
договор за потребителски кредит:
Предявеният иск е допустим: налице е активна и пасивна процесуална легитимация и
правен интерес от предявяването му с оглед твърденията в исковата молба, че страните по
делото са страни по договор за потребителски кредит, който съдържа нищожни клаузи.
Предявеният иск е основателен:
Ищцата твърди няколко основания за нищожност на клаузите по чл.4, ал.3 и чл.6 от
процесния договор за кредит. Съдът е длъжен да разгледа основанията за нищожност на
договорните клаузи не в поредността заявена от ищцата, а според тежестта на сочения от
ищцата порок в последователност от най-тежкия към по-леките, както и според това дали
наведените основания са специални /предвидени в специален закон/ или общи
/предвидените в чл.26 от ЗЗД/.
В закона за защита на потребителите /приложим в настоящия казус, тъй като ищцата
има качеството на потребител съгласно легалната дефиниция на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП/ е
3
предвидено специално основание за нищожност на договорни клаузи. Съгласно чл.146, ал.1
от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално. Неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е уговорка във вреда
на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя
/чл.143, ал.1 от ЗЗП/, като такава неравноправна клауза е и уговорката, която задължава
потребителя при неизпълнение на негово задължение да заплати необосновано висока
неустойка /чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП/.
Съдът счита, че клаузите на чл.4, ал.3 и чл.6 от договора /които клаузи са взаимно
свързани/ са неравноправни, тъй като кредиторът действа недобросъвестно, прехвърляйки в
тежест на кредитополучателя риска от неизпълнение на свое задължение -да извърши
предварителна оценка на платежоспособността на кредитополучателя /чл.16 от ЗПК/. Освен
това, начина по който е уговорено задължението в чл.4, ал.3 от договора и условията за
изпълнението му (уговарянето на изключително кратък срок /от един ден/ и изискването
това да е банкова гаранция или гаранция от небанкова финансова институция в размер на
общото задължение по кредита) цели да постави кредитополучателя в ситуация на
невъзможност да го изпълни с цел начисляване на неустойката по чл.6 от договора (в размер
близък до самия размер на кредита и многократно надвишаващ размера на самата договорна
лихва) и обогатяване на кредитодателя. Следва да се отбележи, че непредставянето на
гаранция по договора не води до претърпяване на вреди от кредитодателя, за да се заплаща
неустойка за това. Евентуални вреди за кредитодателя могат да настъпят от това, че
кредитополучателят може да не изпълни задължението си да върне заетата сума в срока
предвиден в договора, но тези вреди се обезпечават със законоустановената лихва за забава,
а кумулирането й с неустойка води до неоснователно обогатяване на кредитодателя за
сметка на кредитополучателя.
Предвид изложените съображения съдът намира, че следва да уважи предявения иск за
прогласяване нищожността на клаузите на чл.4, ал.3 и чл.6 от договор за потребителски
кредит № 202401301011050*** от 30.01.20**г., като неравноправни, без да е нужно да
обсъжда останалите наведени от ищцата основания за нищожност на тези договори клаузи,
тъй като и при наличието им евентуалните последици ще са идентични.
По отношение на предявения насрещен частичен осъдителен иск:
Предявеният иск е допустим с оглед твърденията в насрещната искова молба, че
ответницата по насрещния иск не е изпълнила изцяло задължението си по договора да върне
в уговорения срок предоставената в кредит сума, ведно с уговорената лихва.
По основателността на иска:
Установи се, че по процесния договор за потребителски кредит „Неткредит”-ООД е
предоставило на Н. И. В. сумата от 1500лв., която е следвало да се върне ведно с договорна
лихва в размер на 348лв. в срок до 31.01.2025г., който срок е настъпил. Установи се също, че
по договора кредитополучателката е направила три плащания в общ размер на 450лв., с
които е погасила част от главницата.
Кредитополучателката е направила възражение, че договорът за кредит е нищожен
поради неспазване на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК за определяне на ГПР, поради което следва да
се разгледа това нейно възражение.
Сключеният между страните договор за потребителски кредит попада в приложното
поле на Закона за потребителския кредит (страните имат качествата съответно потребител и
кредитор по смисъла на чл.9, ал.3 и ал.4 от ЗПК), поради което за него важат разпоредбите
на специалния закон за потребителския кредит (ЗПК). Един от задължителните реквизити на
този договор е посочване годишният процент на разходите по кредита (ГПР) и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения
4
в приложение № 1 към закона начин. Нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК
е налице не само когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато е посочен такъв,
но не са посочени взетите предвид допускания при определянето му или те са посочени по
начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен, поради което не позволява на потребителя
да разбере реалното значение на посочената цифрова величина, както и когато е налице
такова посочване, но посоченият в договора размер на ГПР не съответства на
действително прилагания между страните. Годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, а съгласно пар.1, т.1 от ДР на ЗПК „общ
разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит.
Установи се, че в договора за потребителски кредит е посочен ГПР в размер на 48,77%,
както и че при изчисляването му са взети предвид следните допускания: договорът ще е
валиден за срока, за който е бил сключен и страните ще изпълняват всички свои задължения
в съответствие с условията и сроковете по договора. В договора е предвидено заплащане на
неустойка от кредитополучателя в размер на 1200лв. при непредставяне на кредитора на
гаранция, която неустойка се заплаща на части, заедно с погасителната вноска. При така
установените обстоятелства съдът намира, че посоченият в договора ГПР не отговаря на
действително прилагания в отношенията между страните, тъй като при изчислението му не е
взето предвид заплащането на уговорената между страните неустойка за неизпълнение на
задължението на кредитополучателката да предостави гаранция, а е следвало да се вземе
предвид, тъй като така както е уговорена неустойката по съществото си представлява скрита
договорна лихва /скрито оскъпяване на кредита/. Целта на кредитора е да получи сумата от
неустойката /изложените по-горе съображения относно главния иск/, т.е. да породи
допълнително парично задължение за кредитополучателката, наред с това да върне
главницата и уговорената възнаградителна лихва, поради което тази допълнителна парична
сума представлява скрита печалба за кредитора, респ. скрит разход по кредита, водещ до
увеличаване цената на кредита. Именно поради тази си характеристика неустойката по чл.6
от договора е следвало да се включи при определяне на ГПР. Кредитодателят като не е взел
предвид този разход е въвел в заблуждение потребителя относно реалните разходи по
договора, които ще направи, а с разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК законодателят цели
да защити правата на потребителите като им гарантира, че те ще имат информация за
максималната цена, която биха заплатили за предоставената им услуга за периода на
погасяване на кредита. Като не е взел предвид този разход при определяне на посочения в
договора размер на ГПР, кредитодателят е нарушил чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК /отразеният в
договора ГПР не отразява реалната му стойност/, а това води до недействителност на
договора за потребителски кредит по силата на чл.22 от ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК, кредитополучателката дължи само чистата
5
стойност на кредита, като не дължи лихви и други разходи. Предвид на това и отчитайки, че
по договора кредитополучателката е погасила част от главницата в размер на 450лв., то тя
дължи сумата от 1050лв.
Предвид изложеното съдът намира, че следва да уважи предявения частичен иск за
заплащане на сумата от 1050лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на
насрещния иск-01.04.2025г. до окончателното й изплащане.
Относно разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответното дружество
следва да заплати на ищцата направените по делото разноски. Ищцата е направила разноски
за платена държавна такса в размер на 101,50лв. Ищцата има право и на адвокатско
възнаграждение. По делото ищцата е представлявана от адвокат М. В. М. от Пловдивска
адвокатска колегия. Ищцата е сключила с адвокат М. договор за правна защита и съдействие,
като правната помощ е предоставена безплатно по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
Процесуалният представител на ищцата претендира разноски. Предвид посоченото и на
основание чл.38, ал.2 от ЗА ответникът по делото следва да бъде осъден да заплати на
пълномощника на ищцата по делото адвокатско възнаграждение, което съдът определя в
размер на 360лева с ДДС. При определяне на размера на адвокатското възнаграждение
съдът съобрази от една страна, че размерите на адвокатските възнаграждения посочени в
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа не обвързват съда,
поради несъответствието на наредбата с правото на ЕС (решение на СЕС от 25.01.2024г. по
дело С-438/22), като те могат да служат само като ориентир при определяне на адвокатските
възнаграждения от страна на съда по реда на чл.38 от ЗА, а от друга страна съдът съобрази,
че делото не се отличава с фактическа и правна сложност (представено е едно писмено
доказателство-сключения договор, като се касае за искове по които има обилна съдебна
практика) и отчете количеството извършена от адвоката работа-подаване на искова молба и
становище по хода на делото, без явяване в съдебно заседание.
Ответникът-ищец по насрещния иск също има право на разноски съобразно изхода на
спора по него. „Неткредит“-ООД е направило разноски за държавна такса в размер на
50,60лева и за експертиза в размер на 400лв. Дружеството има право и на юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в размер на 300лв. на основание чл.78, ал.8 от ГПК
във вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Предвид изложеното Н.
Н. следва да заплати на „Неткредит“-ООД сума в общ размер на 750,60 лева за направени по
делото разноски.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ, като неравноправни, клаузите на чл.4, ал.3 и чл.6 от
договор за потребителски кредит № 202401301011050102 от 30.01.2024г., сключен между
„Неткредит“-ООД, с ЕИК:*********, и Н. И. Н., с ЕГН-**********.
6
ОСЪЖДА Н. И. Н., с ЕГН-**********, с адрес-с.С., ул.”К.О.”, № **, п.к.****, община
Сандански, ДА ЗАПЛАТИ на „Неткредит“-ООД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление-гр.София, ул.”Лъчезар Станчев” 3 (Литекс Тауър), ет.10, представлявано от
управителя И.Н.Х.-С, сумата от 1050 (хиляда и петдесет) лева по предявения срещу нея
частичен иск от 1398лева по договор за потребителски кредит № 202401301011050102 от
30.01.2024г., ведно със законната лихва от 01.04.2025г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Неткредит“-ООД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление-
гр.София, ул.”Лъчезар Станчев” 3 (Литекс Тауър), ет.10, представлявано от управителя
И.Н.Х.-С, ДА ЗАПЛАТИ на Н. И. Н., с ЕГН-**********, с адрес-с.С., ул.”К.О.”, № **,
п.к.****, община С., сумата от 101,50 лева (сто и един лева и петдесет стотинки) за
направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „Неткредит“-ООД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление-
гр.София, ул.”Лъчезар Станчев” 3 (Литекс Тауър), ет.10, представлявано от управителя
И.Н.Х.-С, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М. В. М. от Пловдивска адвокатска колегия, с адрес на
кантората-гр.Пловдив, ул.”Парк Отдих и Култура”, № 3б, ет.3, ап.11, сумата от 360 лева
(триста и шестдесет лв.), съставляваща възнаграждение за предоставена правна защита и
съдействие на ищцата по делото Н. И. Н..
ОСЪЖДА Н. И. Н., с ЕГН-**********, с адрес-с.С., ул.”К.О.”, № **, п.к.****, община
Сандански, ДА ЗАПЛАТИ на „Неткредит“-ООД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление-гр.София, ул.”Лъчезар Станчев” 3 (Литекс Тауър), ет.10, представлявано от
управителя И.Н.Х.-С, сумата от 750,60 лева (седемстотин и петдесет лева и шестдесет
стотинки) за направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните. Да се изпрати препис от решението на
страните.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
7