Решение по дело №7542/2019 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 3773                                            27.12.2019г.                                    град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаският районен съд                                                                  ХХ граждански състав     

На деветнадесети декември                                     две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в състав

 

                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ

 

при секретаря Ани Стоянова

като разгледа докладваното от съдията Иван Дечев

гражданско дело № 7542 по описа за 2019 година,

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

               Производството е образувано по повод искова молба от Н.Д.Д., ЕГН ********** *** против ГД“Гранична полиция“ за осъждане на ответника да заплати сумата от 1500 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 250 часа за периода от 30.08.2016г. до 30.08.2019г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба, както и сумата от 155 лева лихва за забава върху главницата за периода от падежа на всяко задължение до предявяване на иска. Твърди се, че ищецът като ******** ** ********* в група ОДГ от ГПУ Бургас е полагал труд през процесния период. Работил е на 24-часови смени и е положил 1752 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143 възлиза на 2002 часа дневен труд. Преизчислението на нощен към дневен труд води до извънреден труд от 250 часа, който е трябвало да се заплати от ответника. Доколкото според чл.186, ал.6 ЗМВР извънредният труд се заплаща с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение, искът е в размер на 1500 лева. Ответникът дължи и лихва за забава върху главниците от момента, в който са станали изискуеми. Моли се искът да се уважи.

               В законоустановения срок ответникът депозира писмен отговор, като намира иска за неоснователен. За процесния период ищецът е полагал 24-часови смени, при сумирано отчитане на работното време. Чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове е заплащан като извънреден труд. Трудът е заплатен по действащите тогава правила. С Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. е регламентирано отчитането на извънреден труд за периода от 19.08.2014г. до 02.08.2016г. Според чл.31, ал.2 от Наредбата, при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 часа и 06.00 часа се умножава по 0.143. За останалия период важат Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. и Наредба № 8121з-908/02.08.2018г. Не намира приложение Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, тъй като тя важи само за работници по трудово правоотношение. Не е налице полагане на извънреден труд, защото ищецът не е работил извън установеното за него работно време по график. Прави се възражение за погасяване по давност на претенциите за периода от 30.08.2016г. до 04.09.2016г. и за недопустимост на претенциите за периода от 01.07.2019г. до 30.08.2019г., поради преждевременното им предявяване. Моли се за отхвърляне на исковете.

               Съдът приема, че е предявен иск с правно основание чл.187, ал.5, т.2 вр. чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.

               В съдебно заседание искът е изменен по размер като след изменението се претендират 1577.35 лева възнаграждение за извънреден труд за 221.94 часа и 204.34 лева лихва за забава.

               Съдът, като прецени твърденията на страните, събраните по делото писмени доказателства и съобрази закона, намира за установено следното:

               Не се спори между страните, че ищецът е служител на ГД“Гранична полиция“ за процесния период.

               Безспорно, също така, е и обстоятелството, че ищецът е полагал труд на 24-часови смени по график, включително и за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, т. е. и през нощта. Според изготвената съдебно-икономическа експертиза ищецът за периода от 30.08.2016г. до 30.08.2019г. е положил 1552 часа нощен труд на смени. Преизчислен в дневен труд с коефициент 1.143, нощният труд от 1552 часа става 1773.94 часа. На ищеца е начислен и изплатен нощен труд за 1552 часа, колкото са и отчетените часове по протоколи. Допълнителното възнаграждение за нощен труд възлиза общо на 388 лева, които са заплатени. Разликата между преизчисления и отчетения по протоколи нощен труд възлиза на 221.94 часа. Експертизата е изчислила, че общият размер на трудовото възнаграждение за извънреден труд за 221.94 часа възлиза на 1577.35 лева. Разликата в часовете между преизчисления с коефициент 1.143 и отчетения по протоколи обр.6 нощен труд не са отчитани и не са заплащани от работодателя като извънреден труд.

               Съгласно чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно и допълнителни такива.

               В чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР е предвидено, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплаща допълнително такова за извънреден труд, а според чл.179, ал.1, пр.2 от с. з. и за нощен. Условията и редът за заплащане на последното се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а размерът – с негова заповед, ал.2.

               Съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 – седмично при 5-дневна работна седмица. За работещите на 8, 12 или 24-часови смени, то се изчислява сумирано за тримесечен период, с възможно полагане на труд и през нощта – между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. В ал.5, т.2 е предвидено, че за служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време, до 280 часа годишно, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение – ал.6.

               Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

               През процесния период 30.08.2016г. – 30.08.2019г. е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., издавана от министъра на вътрешните работи, съобразно горната разпоредба. Преди това са действали Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г., и Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите са идентични –  при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове, положен нощен труд за отчетния период, се умножава по 0.143 – чл.31, ал.2.

               В Наредба № 8121з-592 /обн. в ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ и в Наредба № 8121з-779 /обн. в ДВ бр.60 от 02.08.2016г. и действаща през процесния период/ липсва изрична норма, съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407, за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143, което обаче, не следва да се тълкува като законово въведена забрана за това, тъй като такава би била противоконституционна, би поставила служителите в МВР в по-неблагоприятно положение от другите държавни служители – по отношение заплащането на допълнителните възнаграждения, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките. При наличието на тази непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата, съгласно чл.9, ал.2 от която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. В чл.140, ал.1 от КТ е предвидено, че нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа или до 7 часа за една нощ. Следователно – приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1.143, получен като частно при деление на нормалните им продължителности от 8 часа на денонощие за втория /чл.187, ал.1 от ЗМВР/ и 7 часа за първия.

               Тук следва да се посочи, че трудовото законодателство дава право на работещите да получат от една страна завишено почасово заплащане за нощния си труд, а от друга задължава работодателите да преизчисляват нощните часове в дневни и така да съобразяват продължителността на работния ден. Когато последната е надвишена пък, очевидно се касае за положен извънреден труд, който следва да бъде компенсиран. Следователно това са две различни основания за заплащането на допълнителни възнаграждения – обстоятелство, което е било отчетено и от ответника, при съвместното действие на издадените от министъра на вътрешните работи Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. и заповед № 8121з-791/28.10.2014г. В случая, както беше посочено по-горе, на ищеца е изплатена само добавката от 0.25 лева за всеки отработен нощен час за исковия период – общо 388 лева.

               По изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен с коефициент 1.143 се явява доказана по своето основание – за процесния период е приложима субсидиарно – Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

               Както стана ясно, от заключението на вещото лице е видно, че нощният труд, преизчислен с коефициент 1.143, е 1773.94 часа. Разликата от 221.94 часа не е отчетена в протоколите за положен труд, съответно, не е начислена и не е платена. Установява се и че дължимото нетно трудово възнаграждение за този извънреден труд, изчислено съобразно разпоредбата на чл.187, ал.6 от ЗМВР, е в размер от 1577.35 лева.

               Няма доказателства ответникът да е заплатил на ищеца дължимото допълнително възнаграждение за положения извънреден труд в горния размер.

               Доколкото с изменението на иска се претендира именно 1577.35 лева за извънреден труд от 221.94 часа, искът се явява доказан и по своя размер, поради което следва да бъде уважен изцяло, за периода от 30.08.2016г. до 30.08.2019г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Възражението за давност е неоснователно, доколкото се касае за сумарното отчитане на положения извънреден труд, като възнаграждението става изискуемо след изтичане на тримесечния срок на отчитането. В случая срокът изтича на 30.09.2016г., докато искът е предявен на 04.09.2019г., ето защо давността не е изтекла.

               По иска за мораторната лихва:

               Този иск е също основателен. Ответникът не е заплащал извънредния труд, поради което е изпаднал в забава в плащанията при изтичане на всеки тримесечен период на сумарното отчитане на работното време. Според експертизата, сумарната лихва за забава за периода от 30.08.2016г. до 04.09.2019г. е в размер на 204.34 лева, колкото се търси и с изменения иск, поради което претенцията трябва да бъде уважена изцяло.

               Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 350 лева разноски по делото за адвокатско възнаграждение, а по сметка на съда – държавна такса в размер на 113.09 лева и 200 лева за експертиза.

               Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

 

 

Р Е Ш И:

 

 

               ОСЪЖДА Главна дирекция “Гранична полиция“ на Министерство на вътрешните работи, с адрес: град София, бул.“Княгиня Мария Луиза“ 46, да заплати на Н.Д.Д., ЕГН ********** *** сумата от 1577.35 лева /хиляда петстотин седемдесет и седем лева и тридесет и пет стотинки/ главница, представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд – общо 221.94 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него за периода от 30.08.2016г. до 30.08.2019г., 1552 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.09.2019г. до окончателното плащане, както и сумата от 204.34 лева /двеста и четири лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 30.08.2016г. до 04.09.2019г.

               ОСЪЖДА Главна дирекция “Гранична полиция“ на Министерство на вътрешните работи, с адрес: град София, бул.“Княгиня Мария Луиза“ 46, да заплати на Н.Д.Д., ЕГН ********** *** сумата от 350 лева /триста и петдесет лева/ съдебно-деловодни разноски.

               ОСЪЖДА Главна дирекция “Гранична полиция“ на Министерство на вътрешните работи, с адрес: град София, бул.“Княгиня Мария Луиза“ 46 да заплати по сметка на Бургаския районен съд държавна такса в размер на 113.09 лева /сто и тринадесет лева и девет стотинки/ и 200 лева /двеста лева/ разноски за експертиза.

               Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от 02.01.2020г.

 

 

                                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

    ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

    А.С