Р Е Ш Е Н И Е
№ 04.07.2019 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на първи юли през две хиляди и деветнадесета година ,
в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР В.
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия СВЕТОСЛАВ
СПАСЕНОВ
при секретар А.Ламбева
като разгледа докладваното от съдия В. въззивно гражданско дело №3672 по описа на
2019 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №3672/2019 г по
описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “Т.С.
“ ЕАД *** срещу решение №13464 от 16.01.2019 г постановено по
гр.д.№18751/18 г на СРС , 25 състав , в частта , с която са отхвърлени исковете на въззивника
с правно основание чл.149
ЗЕ във вр.чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД да се осъди всеки от Е.В.Б. ЕГН **********
и Я.Б.Б. ЕГН ********** *** да му заплати разликата над 566,04 лева до
предявения размер от 890,47 лева незаплатена
топлинна енергия за периода 05.2014 г – 04.2017 г за ап.№66 в гр.София ж.к.*******;
и разликата над 125,24 лева до предявения размер от 127,95 лева лихви за
забава за периода 15.09.2015 г – 05.12.2017 г ; ведно със законната лихва върху
посочената главница от 21.03.2018 г до окончателното заплащане на сумата .
Въззивникът
излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като не е изтекла погасителна давност за
вземанията за периода 05.2014 г – 02.2015 г , защото е издадена обща фактура на
31.07.2015 г със срок за плащане 15.09.2015 г. Съгласно чл.33 ал.2 от ОУ / 2014
г , в сила от 12.03.2014 г/ потребителите не дължат обезщетение за забава до
„изравняване на отчетния период“ , а такова се дължи „върху общата фактура“. Излагат
се и доводи относно сумите за дялово разпределение , но същите не са предмет на
въззивното производство , тъй като исковете за тях са изцяло уважени от СРС .
Въззиваемата страна е подал писмен
отговор , в който оспорва въззвната жалба . Задълженията по общата фактура от
31.07.2015 г касаят суми за периода 05.2014 г – 04.2015 г . В чл.33 ал.1 от ОУ
на въззивника е предвидено , че задълженията за топлинна енергия следва да
бъдат заплатени в 30-дневен срок от публикуването им на интернет страницата на
дружеството т.е. падежът на вземанията е
всеки месец , а не след издаване на фактура по изравнителните сметки. СРС
правилно е приложил погасителна давност да вземания до м.02.2015г , защото
исковата молба е предявена на 21.03.2018 г .
Третото
лице “Т.с.” ЕООД *** не взема становише по въззивната жалба.
Въззивната
жалба е допустима.
Решението на СРС е връчено на “Т.С. “ ЕАД *** на 31.01.2019 г и е обжалвано в срок на 07.02.2019 г .
Налице
е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС в посочената част .
След преценка на доводите
в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
Във
връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и
недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се
констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до
изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и
императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013
г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да отхвърли исковете СРС е приел следното . Съгласно
приложимите Общите условия на ищеца при продажбата на топлинна енергия за
битови нужди, стойността на потребената енергия се заплаща на месечни вноски в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се дължат, т.е. срокът за
изпълнение на задължението е определен в договора. Задълженията към
топлопреносното предприятие са периодични платежи, за които е относима 3-тригодишна
погасителна давност. Издаването на обща фактура за задължения към топлопреносното
предприятие след отчет на уредите за дялово разпределение няма за ефект
„подновяване“ началният момент на настъпване на изискуемост на всяко месечно
плащане и не дерогира правилата, уредени в ОУ относно падежа за плащане на
задължението, което не се новира с общата фактура . Исковата молба е подадена
на 21.03.2018 г и погасени по давност са задълженията за периода 05.2014 г –
02.2015 г / друга част от мотивите СРС посочва , че задължението за м.02.2015 г
не е погасено по давност/ . Средно са се дължали от ответниците по 61,46 лева
на месец и погасените по давност суми са общо 614,57 лева от задължение от 1780,93 лева . Не са погасени
по давност 1132,07 лева или по 566,04 лева . Върху реално потребената
топлинна енергия от 1746,67 лева според СТЕ се дължат 250,48 лева лихви за
забава .
Решението на СРС е частично неправилно .
Правилни са мотивите на СРС , че
според Общите условия на ищеца при продажбата на топлинна енергия за битови
нужди, стойността на потребената енергия се заплаща на месечни вноски в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който
се дължат, т.е. срокът за изпълнение на задължението е определен в
договора. Задълженията към топлопреносното предприятие са периодични платежи,
за които е относима 3-тригодишна погасителна давност. Издаването на обща
фактура за задължения към топлопреносното предприятие след отчет на уредите за
дялово разпределение няма за ефект „подновяване“ началният момент на настъпване
на изискуемост на всяко месечно плащане и не дерогира правилата, уредени в ОУ
относно падежа за плащане на задължението, което не се новира с общата фактура
.
От друга страна , настоящият съд
констатира противоречия в мотивите на
СРС – от една страна правилно се приема , че месечното задължение за
м.02.2015 г не е погасено по давност , а от друга страна това задължение се
включва 10-те сметки по 61,46 лева – общо 614,57 лева , които са погасени по
давност . Също , при приетото от СРС , неправилно е изчислена непогасената по
давност главница 1780,93 лева – 614,46 лева = 1166,47 или по 583,24 лева на
ответник , а не 566,04 лева . Не става ясно и дали се кредитира размерът на
задълженията по СТЕ .
Настоящият съд приема следното .
Процесен е периодът 05.2014 г – 04.2017 г. С оглед подаване на исковата молба
на 21.03.2018 г погасени по давност според чл.33 ал.1 от ОУ са задълженията за
периода м.05.2014 г – м.01.2015 г респ.не са погасени по давност задълженията
за периода м.02.2015 г – 04.2017 г .
Според СТЕ , която се кредитира от
настоящия съд , потребената топлинна енергия за целия период като се вземат
предвид изравнителните сметки е в размер на 1746,67 лева . За периода м.02.2015
г – 04.2017 г сумите по фактури са 1506,40
лева . От тази сума трябва да се извадят изравнителни сметки за периода
05.2015 г – 04.2016 г , за периода 05.2016 г – 04.2017 г и 3/12 от
изравнителната сметка за периода 05.2014 г – 04.2015 г ; или общо 316,19 лева . Ответниците дължат сумата от 1190,21 лева
или по 595,10 лева , а не по 566,04 лева .
По отношение на лихвите за забава
съдът констатира , че СРС е присъдил размер , който е по-голям от реално
дължимия с оглед отхвърляне на голяма част от иска за главница . При липса на
жалба от страна на ответниците решението на СРС трябва да се потвърди в тази
част, както и да се измени в частта за разноските пред СРС и да се присъдят
разноски пред СГС на въззиваемите страни по компенсация .
На
основание чл.280 ал.3
т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 5000 лева настоящото
решение не подлежи на обжалване.
По
изложените съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№13464 от 16.01.2019 г постановено по
гр.д.№18751/18 г на СРС , 25 състав , в частта , с която са отхвърлени исковете на “Т.С.” ЕАД *** с правно
основание чл.149 ЗЕ във
вр.чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД да се осъди всеки от Е.В.Б. ЕГН **********
и Я.Б.Б. ЕГН ********** *** да му заплати разликата над 566,04 лева до
размера от 595,10 лева незаплатена
топлинна енергия за периода 05.2014 г – 04.2017 г за ап.№66 в гр.София ж.к.*******;
ведно със законната лихва върху посочената главница от 21.03.2018 г до окончателното
заплащане на сумата ; както и в частта , в която “Т.С.” ЕАД *** е осъдена да заплати на всеки от Е.В.Б.
ЕГН ********** и Я.Б.Б. ЕГН ********** *** разликата над 100,21 лева до 110
лева разноски пред СРС ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА всеки от Е.В.Б.
ЕГН ********** и Я.Б.Б. ЕГН ********** *** да заплати на “Т.С.” ЕАД *** разликата над 566,04 лева до размера от 595,10 лева
незаплатена топлинна енергия за периода 05.2014 г – 04.2017 г за ап.№66
в гр.София ж.к.*******; ведно със законната лихва върху посочената главница от
21.03.2018 г до окончателното заплащане на сумата ; както и допълнително още 10,90
лева разноски пред СРС .
ПОТВЪРЖДАВА решение №13464 от 16.01.2019 г постановено по
гр.д.№18751/18 г на СРС , 25 състав , в частта , в която описаните искове за главница
са отхвърлени за разликата над 595,10 лева до предявените размери от 890,47
лева , ведно със законната лихва върху посочената главница от 21.03.2018 г
до окончателното заплащане на сумата ; както и за разликата над 125,24 лева
до предявения размер от 127,95 лева лихви за забава върху главницата за
периода 15.09.2015 г – 05.12.2017 г.
ОСЪЖДА “Т.С.” ЕАД *** да заплати на всеки от Е.В.Б. ЕГН ********** и Я.Б.Б. ЕГН **********
*** сумата от 262,26 лева деловодни разноски пред СГС /по компенсация /
.
Решението е постановено при участието
на “Т.с.” ЕООД *** като трето лице помагач на ищеца “Т.С.” ЕАД *** .
Решението не подлежи
на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.