О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№ 29 11.06.2021г. град
Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на
единадесети юни
две хиляди двадесет и първа година
в закрито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН
ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ:
1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
като разгледа
докладваното от съдия Алексова-Стоилова
частно касационно
административнонаказателно дело № 183 по описа за 2021г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебният
акт е постановен на основание чл.235 от АПК във вр. с чл.248 от ГПК във вр. с
чл.144 от АПК и чл.63, ал.3 от ЗАНН /ред. ДВ, бр.94/2019г./
С
частната жалба вх.№265317/07.05.2021г. адв.Й.К.Л. от ХАК като пълномощник на Г.Е.С.,
ЕГН ********** с адрес за книжа и призовки: с.К., ул.“Ц. Б.“ №**, област София-град
обжалва разпореждане от 27.04.2021г. по а.н.д.№1183/2020г. на РС – Дупница.
Релевира възражения за нарушения на процедурата по разглеждане на искането по
чл.248, ал.2 от ГПК поради липса на връчен препис от молбата за изменение на решението
в частта за разноските на ответната страна, нарушение на формата на акта, който
следва да бъде определение и липсата на собствени мотиви в акта. Моли за
задължаване на районния съд да преразгледа молбата за допълване на решението,
като се произнесе с определение по съществото на искането. Претендира деловодни
разноски по списък.
Преписът
от частната жалба е връчен на ответната Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – София, която в срока по чл.232 от АПК не е подала възражение
по оспорването.
След
запознаване с жалбата и материалите по делото на районния съд касационният съд
установява следното от фактическата страна на спора:
Делото
на РС – Дупница е образувано по жалба от Г.Е.С. чрез адв.К. А. от АД „Л. и п.“
– гр.Х. срещу НП №42-0002195/27.10.2020г. на директора на РД „Автомобилна
администрация“ – гр.София. С посоченото НП на С. за нарушение на чл.12б, ал.10
от ЗАвПр на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 2000лв. С решение №260102/16.03.2021г. по делото
съдът е отменил оспореното НП и е осъдил РД „Автомобилна администрация“ –
гр.София да заплати на С. деловодни разноски в размер на 300лв. В мотивите на
решението съдът е приел, че с оглед малката фактическа и правна сложност на
делото следва да намали претендираното възнаграждение за адвокатска защита от
620лв. на 300лв.
Решението
на съда е връчено на С. на 19.04.2021г.
С
молба вх.№265081/27.04.2021г. адв.А. от името на С. е поискала изменение на
решението на районния съд в частта за
разноските по реда на чл.63, ал.3 от ЗАНН във вр. с чл.144 от АПК и чл.248 от ГПК като се присъдят изцяло в размер на 660лв. Върху молбата съдията-докладчик
саморъчно е обективирал съдебен акт наименован „БУ“, последван от нечетливо
изписан текст. Под текста има изписан друг, указващ уведомяване на молителя по
телефона за съдебния акт на 27.04.2021г. С молби от ел.поща и в регистратурата
на съда от 28.04.2021г. пълномощникът на С. е поискал изпращане на съдебния акт
по електронна поща. Съгласно разпечатката от съда, в прикачен файл по
електронната поща от 28.04.2021г. на лицето е изпратена информация за
резолюцията на съдията-докладчик, с която е оставено без уважение искането за
допълване на решението на съда.
С
оглед така установената фактическа обстановка съдът намира частната жалба за
процесуално допустима като подадена в срока по чл.230 от АПК във вр. с чл.248,
ал.3 от ГПК пред компетентния административен съд. Връчването на съдебния акт е
осъществено в хипотезата на чл.18а, ал.7 във вр. с чл.137, ал.5 и чл.138, ал.3
от АПК във вр. с чл.63, ал.3 от ЗАНН, поради което уведомяването се счита за
извършено на 05.05.2021г., а частната жалба е подадена на 07.05.2021г. Оспорения
съдебен акт подлежи на обжалване поради обжалваемостта на съдебното решение.
Разгледана
по същество, частната жалба е основателна. Съображенията за това са следните:
Специалното
правило на чл.63, ал.3 от ЗАНН задължава районният съд в съдебното производство
по оспорване на НП да присъди разноски по реда на АПК. Поради липса на изрична
норма в АПК за изменение на решението в частта за разноските, процедурата за
това се подчинява на правилата по чл.248 от ГПК по препращане от чл.144 от АПК.
Това ще рече, че получавайки молбата за изменение на решението в частта за
разноските съдът е длъжен да провери редовността и допустимостта й, след което да
съобщи на насрещната страна за исканото изменение с указание на възможността за
представяне на отговор в едноседмичен срок и след изтичане на срока, респ. след
получаване на отговора на ответника да се произнесе с определение по съществото
на искането в закрито заседание.
При
разглеждане на молбата на С. за изменение на решението в частта за разноските,
районният съд е нарушил процедурата, т.к. е постановил акта си в същия ден без
да изпрати препис от молбата на ответната страна. Нарушението е съществено,
т.к. е ограничило правото на защита на АНО, като го е лишило от възможността да
възрази и изложи съображенията си по искането, което не може да стори по-късно
предвид произнасянето на съда в закрито съдебно заседание.
Отделно
от това, съдът е постановил акт без наименоване и е формирал единствено
диспозитив за оставяне на молбата без уважение без да изложи мотиви за
волеизявлението си. Липсата на съществени и собствени мотиви в съдебния акт
винаги е преценявано в съдебната практика като съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, нарушаващо правото на страните за защита и
възпрепятстващо ефективния касационен контрол на първоинстанционния акт.
Касационната инстанция е възпрепятствана да извърши проверка на мотивите и не
може за първи път да обсъжда доводите на молителя за изменение на решението,
т.к. би се нарушило правото на страните на двуинстанционен контрол. Това
препятства решаването на въпроса по същество по реда на чл.235, ал.1 от АПК.
Допуснатите
от районния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила водят до
неправилност на оспореното разпореждане от 27.04.2021г., поради което същото ще
се отмени и на основание чл.222, ал.2, т.1 във вр. с чл.236 от АПК делото ще се
върне за ново разглеждане от друг състав на районния съд. Предвид редовността и
допустимостта на молбата по чл.248 от ГПК след връщане на делото за новото й
разглеждане районният съд следва да проведе процедурата по чл.248, ал.2 от ГПК като
връчи препис от молбата на насрещната страна и се произнесе с определение по
съществото на искането в молбата, формирайки надлежни мотиви.
Поради
изхода от делото и на основание чл.226, ал.3 във вр. с чл.236 от АПК районният
съд следва да се произнесе по искането на частния жалбоподател за разноските по
водене на делото пред касационния съд.
Мотивиран
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане „БУ“ от 27.04.2021г. по а.н.д. №1183/2020г. на РС
– Дупница, с което е оставена без уважение молба вх.№265081/27.04.2021г. от
адв.А. като пълномощник на Г.Е.С. /с посочени лични данни/ за изменение на
решение №260102/16.03.2021г. по делото в частта за разноските по реда на чл.248
от ГПК във вр. с чл.144 от АПК и чл.63, ал.3 от ЗАНН.
ВРЪЩА
делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд за провеждане на
процедурата по чл.248, ал.2 от ГПК по връчване на препис от молбата на С. с вх.№265081/27.04.2021г.
на насрещната страна, произнасяне с определение по съществото на искането в
молбата и разрешаване на въпроса за разноските в касационното производство по
ч.к.а.н.д.№183/2021г. по описа на КАС.
Определението
е окончателно.
Определението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.