№ 188189
гр. София, 11.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20251110113613 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.158 АПК.
Производството по делото е образувано по жалба на И. С. М. срещу Решение №
2523/203 от 26.02.1999 г. на ПК „......“ по преписка за възстановяване с вх. № НОМЕР/ДАТА
г., с което е отказано да бъде възстановено правото на собственост в
съществуващи/възстановими стари реални граници за нива от 3,227 дка в строителните
граници на гр. С. М....., ИМОТ... по кадастралния план от 1939 г., заявен с пореден номер 3
от заявлението.
Жалбоподателката твърди, че депозира жалбата в срок, тъй като решението не й е
връчвано, а и позовавайки се на чл. 149, ал. 5 АПК като счита, че навежда и възражения за
нищожността му.
С жалбата се претендира отмяна на решението поради незаконостъобразност - липса
на компетентност, неспазване на формата, съществено нарушение на
административнопрозводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби
и несъответствие с целта на закона. Твърди, че в същото липсват фактически мотиви, не са
налице хипотезите на чл. 10б ЗСПЗЗ, т.к. имотът, евентуално част от него е свободен от
реализирано мероприятие и не са дадени указания на нея или на заявителя съгласно чл. 15,
ал. 2 ППЗСПЗЗ. Поддържа, че решението е постановено от незаконен състав - от лица, които
не са били назначени от министъра на земеделието и горите, оспорва да е подписан от
посочените в него лица, оспорва авторството на акта и на отделно основание счита, че е
постановено от незаконен състав от четен брой членове.
Съдът намира, че депозираната жалба е недопустима по следните съображения:
Видно от постъпилата от ОСЗ ............ преписка № НОМЕР/ДАТА г. по издаване на
обжалваното решение административното производство е започнало по заявление с вх. №
НОМЕР/ДАТА г., подадено от Д.И.М. като наследник на Д.Я. М. за възстановяване
собствеността върху земеделски земи в землището на гр. София, община ....... Депозиралото
заявлението лице е починало на 23.10.1996 г. и видно от удостоверение за наследници е
наследено от И. С. М. – съпруга, М.Д.М., М.К. М. и И.К.М.
С обжалваното Решение № 2523/203 от 26.02.1999 г. на ПК „......“ е отказано да бъде
възстановено на наследниците на Д.Я. М. правото на собственост в
съществуващи/възстановими стари реални граници за нива от 3,227 дка в строителните
1
граници на гр. С. М....., ИМОТ... по кадастралния план от 1939 г., заявен с пореден номер 3
от заявлението.
В постъпилата по делото преписка не са налице доказателства на кои лица и кога е
връчено посоченото решение.
От служебно изисканото гр.д. № 775/2007 г. по описа на СРС, 51 състав се установява,
че с влязло в сила на 21.11.2008 г. Решение от 14.04.2008 г. СРС е отхвърлил жалбата на
М.Д.М., М.К. П. и И.К.М срещу Решение № 2523/203 от 26.02.1999 г., по преписка по
заявление вх. № НОМЕР/ДАТА г. на ПК „......“, с което на наследниците на Д.Я. М. е
отказано възстановяване на собствеността върху нива от 3,227 дка, находяща се в
строителните граници на гр. С. М. Н-ГР.“, представляваща имот № ....... по изработения през
1939 г. кадастрален план при съседи: братя П.З., Д.З., С.Д.. Решението е проверено и
оставено в сила по реда на касационния контрол с решение № 1478 от 21.11.2008 г. на АССГ
по к.а.х.д. №4895/2008 г.
Следователно обжалваното в настоящото производство решение на административния
орган е било вече предмет на проверка по съдебен ред, инициирана от наследниците на
Д.И.М. по права низходяща линия – неговия син М.Д.М. и наследниците по заместване на
починалия преди него К.Д.М. - М.К. П. и И.К.М.
Реституционното производство по ЗСПЗЗ е особено административно производство,
което се развива между заявителя и ОСЗ. Съгласно чл. 14 от ППЗСПЗЗ подадено заявление
от един наследник ползува всички останали наследници. Това означава, че в образуваното
производство не е нужно да се призоват всички. Участието на един от тях е достатъчно, тъй
като същият действува от името и за сметка и на останалите. За съда няма задължение в
производството по проверка законосъобразността на решение на ПК да призовава всички
наследници. Това е така, защото материалното право на всички наследници е едно и също.
Те имат качеството на необходими другари в процеса и постановеното решение е едно и
също за тях /в този смисъл - Решение № 6678 от 8.07.2002 г. на ВАС по адм. д. № 9924/2001
г., IV о./.
В случая останалите наследници на заявителя Д.И.М. са упражнили правото да бъде
оспорено по съдебен ред решението, с което е отказано възстановяване. Правото на жалба в
случая е общо и неделимо за наследниците на заявителя, като действията на всеки от
наследниците ползва и останалите, доколкото предмет на оспорването е в цялост
административният акт, с който е отречено правото на възстановяване на имота на техния
наследодател като наследник на собственика, а не отделни имуществени права само на
жалбоподателите.
В производството по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ съдът е длъжен да извърши проверка за
законосъобразност на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, в това число е
длъжен служебно да извърши и проверка за нищожност на акта, дори и без такава да е
поискана или твърдяна. Видно от Решение от 14.04.2008 г. по гр.д. № 775/2007 г. по описа на
СРС, 51 състав разгледани и подробно обсъдени са доводи за незаконосъобразност и
нищожност на решението и същото е прието за валидно и законосъобразно.В настоящото
производство съдът не би могъл да разгледа отново същите въпроси, тъй като би се стигнало
до пререшаване на спор, който е вече решен със сила на присъдено нещо.
Следователно с оглед вече проведената по съдебен ред проверка на валидността и
законосъобразността на процесното решение на ПК с влязло в сила съдебно решение,
постановено по жалба на част от наследниците на заявителя, жалбата на друг наследник на
същото лице срещу същото решение се явява недопустима и следва да се остави без
разглеждане.
На самостоятелно основание, жалбата в частта относно наведените пороци за
незаконосъобразност, е недопустима и като просрочена предвид подаването й 26 години
2
след връчване на решението. В този смисъл видно от изисканото гр.д. № 775/2007 г. по
описа на СРС, 51 състав преписката, представена в заверен препис от ОСЗ ............, съдържа,
за разлика от тази постъпила по настоящото дело, отбелязване за връчване на 05.03.1999 г.
на решението с положен подпис на настоящата жалбоподателка /л. 11/.
Така мотивиран и на основание чл.159, т. 6 АПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на И. С. М. срещу Решение № 2523/203 от
26.02.1999 г. на ПК „......“ по преписка за възстановяване с вх. № НОМЕР/ДАТА г.
Разпореждането подлежи на обжалване от страните с частна жалба пред
Административен съд – София град, в едноседмичен срок от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3