М О Т И В И към НЧХД № 1922/2019 г.
Съдебното производство е образувано по тъжба на Н.Н.Т. *** против Д.Т.Т.
*** с обвинение за извършено престъпление чл.182, ал.2, предл. второ НК, вр. с
чл. 26 от НК.
Частният тъжител чрез своя
повереник в съдебно заседание поддържа обвинението и пледира за признаване на
подсъдимата за виновна и налагане на наказание, според предвиденото чл.182,
ал.2, предл. второ НК, вр. с чл. 26 от НК.
Защитата на
подсъдимата Т. пледира да бъде призната за невинна и оправдана по предявеното й
обвинение.
Подсъдимата Т.
не се признава за виновна моли съда да бъде оправдана по предявеното й обвинение.
След преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът приема за
установено следното.
Подсъдимата Д.Т.Т. и частният тъжител
Н.Н.Т. са бивши съпрузи. По време на брака им на 19.12.2013 г. се
родил синът им Н.Т.Т.. Около 10 - 15 дни след раждането настъпила
фактическа раздяла между съпрузите, като подсъдимата и детето Н.заживели при
нейните родители - свидетелите Т.Т. и П.Т.. На 27.05.2014 г. влязло в сила съдебно решение №
1115/27.05.2014 г. по гр. дело № 2427/2014 г. по описа на РС - Бургас, с което
е било одобрено споразумение между подсъдимата Т. и частния тъжител Н.Т. за
прекратяване на сключения между тях граждански брак. В споразумението бил
уговорен и режим на лични отношения на бащата Н.Т. с детето Н., след навършване
на тригодишна възраст на детето, както следва: всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 9.00 часа на съботния ден до 18 часа на неделния ден - с
приспиване при бащата, като той го взема от дома на майката и го връща обратно
в края на свиждането, първите пет дни от пролетната ученическа ваканция, както
и двадесет дни през лятото с преспиване, по отношение на Новогодишните и
Коледни празници всяка нечетна година за Новогодишните празници детето трябва
да е при бащата, а по Коледните при майката, всяка четна година по Коледните
празници трябва да бъде при бащата, а всяка нечетна година по време на тези
празници - при майката с право детето да преспива при бащата, и от 10 до 17
часа на 20.12. всяка година – денят, следващ рождения му ден .
Детето навършило тригодишна възраст
на 19.12.2016 година, от когато и следвало да се прилага приетият със съдебното
решение режим
Подсъдимата Т. не изпълнила
съдебното решение в периода от 03.06.2017г. до 04.05.2019г. на следните дати -
03.06.2017 год., 17.06.2017 год., 01.07.2017 год., 15.07.2017 год., 05.08.2017
год., 19.08.2017 год., 16.08.2017 год., 21.10.2017 год., 04.11.2017 год.,
18.11.2017 год., 02.12.2017 год., 16.12.2017 год., 06.01.2018 год., 20.01.2018
год., 03.02.2018 год., 17.02.2018 год., 03.03.2018 год., 17.03.2018 год.,
07.04.2018 год., 21.04.2018 год., 05.05.2018 год., 19.05.2018 год., 02.06.2018
год., 16.06.2018 год., 07.07.2018 год., 21.07.2018 год., 04.08.2018 год.,
18.08.2018 год., 01.09.2018 год., 15.09.2018 год., 06.10.2018 год., 20.10.2018
год., 03.11.2018 год., 17.11.2018 год., 01.12.2018 год., 15.12.2018 год.,
05.01.2019 год., 16.02.2019 год., 02.03.2019 год., 16.03.2019 год., 20.04.2019
год., 04.05.2019 год., както и по време на Новогодишните празници за 2017 год.,
по време на Коледните празници за 2018 год., 20 дена през лятото на 2017 и на 2018
год., когато майката не ползва платен годишен отпуск, както и в денят, следващ
рожден ден на детето Н.– на 20.12.2017 год. и на 20.12.2018 год. През този
период понякога се осъществявали срещи, в присъствието на социален работник или в
училищния двор в близост до жилището на майката в к-с „Изгрев“.
Обвинителната теза се поддържа от
частния тъжител чрез неговия повереник, като в подкрепа на обвинението се
ангажираха писмени и гласни доказателства.
Частното обвинение се подкрепя от
показанията на свидетелите В.М.К., Т.П.П., Д.Т.Т. и Г. Н. Г., протоколите и другите писмени
доказателства по изп. дело № 684/2018
год. и изп. дело № 279/2014 год. по описа на ДСИ при районен съд град Бургас,
доказателствените материали по ДП вх. № 2343/2018 год., пор № 1293/2018 год. по
описа на Бургаска районна прокуратура и ДП вх. № 3745/2018 год., пор. № 1526/2018
год. по описа на Районна прокуратура гр. Бургас.
От показанията на разпитаните
четирима свидетели се установява, че срещите между бащата и детето са се
осъществявали в присъствието на майката и обикновено в училищен двор в близост
до жилището, където е живеела подсъдимата. Свидетелите споделят впечатления от
присъствието си при провеждането на тези срещи и всеки от тях депозира
показания от това, което е възприел. Общото в показанията на четиримата
свидетели са обстоятелствата от провежданите срещи между бащата и детето. Те са
продължавали около час в училищния двор, след което детето било прибирано в
дома му. За най-продължителен период от време свидетелства братът на частния
тъжител свидетелят Г. Н. Г., тъй като той е най-често е придружавал брат си при
опитите да вземе детето съобразно съдебното решение.
Свидетелят Д.Т. депозира показания
за датата 16 август 2018 година. Свидетелят заявява, че придружил в частния
тъжител Н.Т. до жилището на подсъдимата Т.. След като й се обадил по телефона, след
около 20 минути подсъдимата сляза с детето. Отишли на площадката до близкото
училище, където Т. си поиграл с детето около час, след което подсъдимата и
детето се прибрали в дома си. Частният тъжител не взел детето със себе си за
събота и неделя, както е по съдебното решение, поради това, че подсъдимата
отказала да му го даде.
Показанията на свидетелят В.К.се
отнасят за датата 24 юли 2018 година. Той придружил частния тъжител Т. до дома
на подсъдимата Т.. След като Т. се
обадил по телефона, Т. слязла с детето и се отправили към игрището на близкото
училище, където Т. и детето поиграли около час, след което Т. и детето се
прибрали в апартамента.
Показанията на свидетеля Т.П. се
отнасят за периода месец април - месец юни 2018 година. Той заявява, че е
придружавал частния тъжител Т. със сигурност на четири срещи, но е възможно и
да са повече. Този свидетел заявява, че Н.Т. успял да види детето си веднъж,
когато си поиграли до 30 минути в детската площадка до училищния двор. В
останалите случаи не е могла да се осъществи среща, поради това, че подсъдимата
не е отговаряла на телефонните повиквания.
Свидетелят Г. Г. е брат на частния
тъжител Н.Т.. Той е придружавал брат си най-често при посещенията му в дома на
подсъдимата за да вземе детето съобразно предвиденото в съдебното решение.
Показанията на свидетеля се отнасят за 2016, 2017 и 2018 година. Заявява, че в
повечето случаи, когато е придружавал брат си, последният не е могъл да
осъществи срещи с детето си, а когато такива са се осъществявали те са
продължавали около час, час и половина като Т. и детето си играели в училищния
двор на близкото училище. Свидетелят заявява, че не е имало случай, при който
частният тъжител да вземе детето и то да пренощува в неговия дом. Също така
твърди, че когато подсъдимата не е отговаряла на телефонните му повиквания
частният тъжител е търсил съдействието на органите на полицията, които са се
отзовавали и заедно са посещавали адреса на подсъдимата. Полицаите също са звънели
на входната врата, но никой не е отварял. Свидетелят посочва за около пет-шест
такива случая, след което брат му е престанал да търси съдействие от полицията.
Това, че решението не е било
изпълнено съобразно точния му смисъл се установява и от показанията на майката
и бащата на подсъдимата П.Т. и Т.Т., както и другия свидетел Г.Г., който е
призован от защитата. Тези свидетелите на защитата описват проведените срещи
между бащата и детето така, както ги представят и свидетелите на обвинението. С
тази разлика, че родителите на подсъдимата, както и самата подсъдима заявяват,
че частният тъжител не се явявал в определените дни за да вземе детето. Според
тях детето е било приготвено за свиждане с баща си, но самият той не е идвал.
Свидетелят Г.Г., който е роднина на
подсъдимата в показанията си пресъздава възприятията си от една проведена среща
между частния тъжител и детето. Срещата е продължила около два часа, като
бащата и детето си играели в близкия училищен двор. Т. настоявал да вземе
детето със себе си, но в крайна сметка се съгласил да остане, понеже детето
било много уморено и било пред заспиване.
Родителите на подсъдимата свидетелката
П.Т. и свидетелят Т.Т. депозират идентични показания, от които се изяснява, че
периода юни 2017 г. - май 2019 година не са се осъществявали срещи на бащата с
детето, поради това, че той не е идвал да го вземе. Свидетелите заявява, че дъщеря
им винаги е била готова да предостави детето, но поради това, че частният
тъжител е бездействал, такива свиждания не са се осъществявали. Сочат като
причина за това да не се провеждат лични контакти между бащата и детето основно
две причини - едната е, че тъжителят не идвал да го вземе, а другата - че
детето отказвало да тръгне с него. Свидетелката П.Т. заявява, че са идвали
полицаи, но те не са им предоставили детето, понеже полицаите нямали правомощие
да го вземат.
Показанията на свидетелката М.Х.,
която е социален работник в отдел „Закрила на детето“ се отнасят за това, че в
изпълнение на служебните си задължения изготвила социален доклад за определяне
на режим на лични контакти между бащата и детето. Познава частния тъжител по
повод негов сигнал до отдел „Закрила на детето“, че не е могъл да осъществява
режима на лични контакти с детето си и това се отнасяло за края на 2016 година.
Подсъдимата Т. в обясненията си заявява,
че детето не е преспивало при баща си, защото не желая да тръгне с него, понеже
не била изградена връзка между бащата и неговия син. Втората причина е, че
частният тъжител не е ходил да взема детето. Подсъдимата заявява, че винаги е
спазвала съдебните решения и с тази цел е търсила съдействието на социалните
работници и на медиатори, които да помогнат да се изгради връзка между детето и
неговия баща. Правила е всичко необходимо това да се случи, но поради
поведението на частния тъжител такава връзка не е могла да се изгради, поради
което детето отказвало да тръгне с баща си.
Съдът дава вярва на показанията на
свидетелите на частното обвинение, тъй като те са идентични относно
обстоятелствата на провежданите срещи между частния тъжител и детето, както и относно това, че частният
тъжител не е вземал детето си съобразно предвиденото в съдебното решение. В
тази насока са и показанията на свидетеля Г.Г.. В показанията си П.Т. и Т.Т., също не отричат, че детето не е преспива в дома на
баща си през съботите и неделните дни, както и през определените празнични дни.
Показанията на всички тези свидетели кореспондират с протоколите и документите
от изпълнителното дело, че детето не е било предавано на бащата, съобразно
съдебното решение. В тази насока са и материалите по досъдебните производства,
поради което съдът кредитира тези показания като достоверни, житейски издържани,
последователни и логични. Съдът не намира за достоверни показанията на Т. и Т.,
които са родители на подсъдимата, и които съдът счита за заинтересувани от
изхода на делото. Не счита за правдоподобни й обясненията на подсъдимата, че е правила
всичко за да изпълни съдебното решение, но причината за това е поведението на
частния тъжител, който не е идвал да вземе детето и на самото дете, което не е
желаело да тръгне с баща си.
При така установените по делото
факти, съдът намира, че подсъдимата е осъществила от обективна и субективна
страна състава на престъплението по
чл.182, ал.2, предл. второ НК, вр. с чл. 26 от НК.
Деянието по чл.182,ал.2,предл.2 от НК
е от категорията на престъпленията против семейството и охранява обществените
отношения, свързани с нормалното осъществяване на родителските права и
задължения в интерес на детето, правото на същото да бъде отглеждано и
възпитавано по начин, който да осигурява неговото нормално физическо, умствено,
нравствено и социално развитие и правото му на лични отношения с двамата му
родители.
От обективна страна разпоредбата на
182, ал.2, предл.2 от НК изисква да е налице влязло в сила съдебно решение
относно лични контакти с дете, което деецът да не изпълни. Към доказателствата
по делото е приложено Решение № 1115/27.05.2014 г. по гр. дело № 2427/2014 г.
по описа на РС – Бургас, влязло в сила на 27.05.2014 г., което определя режим на лични отношения на
бащата Н.Т. с детето Н.както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца
от 9.00 часа на съботния ден до 18 часа на неделния ден - с приспиване при
бащата, като той го взема от дома на майката и го връща обратно в края на
свиждането, първите пет дни от пролетната ученическа ваканция, както и двадесет
дни през лятото с преспиване, по отношение на Новогодишните и Коледни празници
всяка нечетна година за Новогодишните празници детето трябва да е при бащата, а
по Коледните при майката, всяка четна година по Коледните празници трябва да
бъде при бащата, а всяка нечетна година по време на тези празници - при майката
с право детето да преспива при бащата, и от 10 до 17 часа на 20.12. всяка
година – денят, следващ рождения му ден.
Престъплението е формално и е
довършено с неизпълнението на съдебното решение. Изпълнителното деяние се
осъществява чрез бездействие, а именно деецът е бил длъжен да изпълни съдебното
решение, но е бездействал и се стигнало до неговото неизпълнение. Този смисъл е
Тълкувателно решение № 3 от 08.12.1983 г. по н. д. № 3/1983 Г., ОСНК на ВС,
където се сочи:“ Влезлите в сила съдебни решения
относно упражняване на родителски права и относно лични контакти с дете се
изпълняват доброволно от родителя, който е задължен да отстъпи упражняването на
тези права, и от родител, който упражнява родителски права, но е задължен да
осигури нормални контакти на другия родител с детето, при условията, посочени в
решението на съда“. В Решение № 212 от 24.10.2018 г. на ВКС по н. д. № 848/2018
г., II н. о., НК е прието, че подсъдимата е задължена по силата на съдебното
решение да има активна позиция и „трябва да създаде такава обстановка, че да го
намери/другият родител/ и да му предаде
детето, за да изпълни съдебното решение“, както и „неизпълнението може да се
състои в непредаване на детето или във фактическо недопускане на съответния
правоимащ да осъществява лични контакти“.
Деянията са извършени от
подсъдимата при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26,
ал. 1 НК. Безспорно Т. е осъществила различни деяния, които поотделно
осъществяват състава на престъплението по чл. 182, ал.2, предл.2 НК. Деянията
са извършени през непродължителни периоди от време – в периода от 03.06.2017г.
до 04.05.2019г. първите пет дни на пролетната ваканция за 2018г. и 2019г., по
време на Новогодишните празници за 2017г., по време на Коледните празници за
2018г., 20 дни през лятото за 2017 и 2018г., когато майката не ползва платен
годишен отпуск, както и в деня следващ рождения му ден - 20.12.2017г. и
20.12.2018г., при една и съща обстановка и при еднородност на вината. Наред с
това всяко следващо деяние се явява от обективна и субективна страна
продължение на предходното, доколкото подсъдимата е отказвала да изпълнява
определения с влязло в сила решение режим на лични контакти между Н.Т. и детето
Н..
Налице е и субективната страна на
престъплението по чл. 182, ал.2, предл.2 от НК. По делото е установено, че е
налице влязло в сила Решение № 1115/27.05.2014 г. по гр. дело № 2427/2014 г. по
описа на РС – Бургас, с което е бил определен режим на лични контакти на
частният тъжител Н.Т. с детето Н..
Въпреки, че е била наясно с определения режим на лични отношения между тъжителя
Т. и детето, подсъдимата съзнателно не е предавала детето на установените в
решението дни на тъжителя, като е съзнавала, че с това свое поведение не
изпълнява съдебното решение.
Деянието е извършено при пряк
умисъл. Подсъдимата е съзнавала
общественоопасния характер на деянието си, предвиждала е неговите
общественоопасни последици и е искала настъпването им. Същата е била наясно, че
нарушава режима на лични контакти на бащата с детето, определен с решение №
1115/27.05.2014г. по гр. дело № 2427 по описа за 2014г. на Районен съд град
Бургас, но въпреки това е извършила деянията.
Несъмнено режима на личните
контакти с децата имат за цел, както защита правата на родителите да поддържат
връзка с тях, когато са присъдени на другия родител, така и преди всичко да
защитават интересите на децата да имат осигурена грижа и издръжка от двамата
родители, да не са лишени от нормална семейна среда, в това число да не се
разкъсва емоционалната връзка между детето и другия родител. С деянието си
подсъдимата Т. е лишавала
нееднократно и за доста продължителен период от време родителя - Н.Т., на
когото не е било поверено детето Н., да поддържа лични отношения с него, по
реда определен в съдебното решение. Установи се по делото, че Т. е нарушавала
установения режим на лични отношения между бащата и детето й, нееднократно. По
този начин възможността на частния тъжител да упражнява възпитателно
въздействие върху детето, да следи развитието и възпитанието му, както и
начина, по който другият родител упражнява поверените му функции, е засегната в
значителна степен. Респективно, интересите на детето Н.Т., свързани с нуждата
от пълноценни контакти с баща му също са нарушени до голяма степен. Предвид
ниската му възраст - само шестгодишен, характеризираща се с неоформена психика
и неосъзнатост, както и продължителния период, за който е било лишено от
контакт с родителя си - Н.Т., правата му са били засегнати значително.
Съдът възприема квалификацията на
престъплението като особено тежък случай. Към този извод съдът се мотивира от
обстоятелството, че престъплението е извършено чрез осъществяването на повече
от 50 деяния. Частният тъжител е бил лишен от контакти с детето си
продължителен период от време - почти две години. Подсъдимата е извършила
престъплението след като е била санкционирана с Решение № 447 от 12.04.2018 г. по НAХД № 5625/2017 г. по описа на РС - Бургас за същото по вид
престъпление като наложената й санкция не е въздействала върху нея. След
постановяване на решението по делото подсъдимата е продължила да не изпълнява
съдебното решение.
Съдът не споделя защитната теза на
подсъдимата, че детето не желаел да с баща си. Тези обстоятелства, както беше
изяснено по-горе са ирелевантни за състава на престъплението. Както е посочено
в Тълкувателно решение № 3 от 08.12.1983 г. по н. д. № 3/1983 Г., ОСНК на ВС и
в Решение № 212 от 24.10.2018 г. на ВКС по н. д. № 848/2018 г., II н. о.,
родителят, на който е предоставено упражняването на родителските права е длъжен
да изпълнява съдебното решение и да даде възможност другия родител да има лични
контакти детето. Изпълнението на съдебното решение не може да бъде поставено в
зависимост от настроението, на което и да е било лице, още по-малко, когато се
касае за малолетни лица, които не са правоспособни по нашето право. Съставът на
член 182, алинея втора и в Главата престъпления против брака, семейството и
младежта и има за цел да осигури нормално развитие на децата съдържателни
контакти с двамата родители и поради това не може да се приеме, че не е
осъществен състав на престъпление, когато
детето изразява нежелание да се срещна с другия родител. Деянието по
чл.182, ал.2 от НК охранява обществените отношения, свързани с нормалното
осъществяване на родителските права и задължения в интерес на детето, правото
на същото да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който да осигурява
неговото нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие и правото
му на лични отношения и с двамата
родители. Поради това тези обстоятелства биха могли да имат отношение към
обстоятелствата, които отегчават или намаляват наказателната отговорност, но не
и към съставомерността на извършеното деяние.
При определяне на наказанието се
съобрази с предвиденото в закона. За тази квалификация на престъплението
законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до шест месеца и глоба
от 5000 до 10000 лв. Съдът прецени, че на подсъдимата следва да се наложи
наказание в минималния размер, а именно три месеца лишаване от свобода и глоба
в размер на 5000 лв, като спрямо наказанието е лишаване от свобода да се приложи
института на условното осъждане. Съдът счита, че това наказание ще изпълни
целите на наказанието, дефинирани в член 36 от Наказателния кодекс, а именно да
се поправи подсъдимата, да се въздейства предупредително върху нея и се приучи
към спазване на законите. Въпреки многобройността на извършените деяния съдът
счита, че не е необходимо да се прилага по-тежка наказателна репресия, тъй като
счита че това наказание е съответно на обществената опасност на подсъдимата и
извършеното от нея деяние.
Накрая съдът се занима с разноските
като осъди подсъдимата, да заплати на частния тъжител, сумата в размер на 1212
/хиляда двеста и дванадесет/ лева, представляваща заплатен адвокатски хонорар и
държавна такса.
Мотивиран от горното съдът
постанови присъдата си.
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: /п/
КС