Решение по КНАХД №1068/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационната жалба на М. С. К. срещу Решение № 18 от 20.06.2025 г. постановено по административно-наказателно дело № 54 от 2025 г. по описа на Районен съд - Пещера, с което е потвърдено Наказателно постановление № 25-0315-000204 от 04.04.2025 г. на началника на РУ – Пещера при ОД на МВР – Пазарджик.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществено нарушаване на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. В съдебно заседание и писмено бележки, чрез адвокат Б. С., излага допълнителни доводи за незаконосъобразност. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, по съществото на спора, алтернативно – делото да се върне за ново разглеждане от районния съд. Претендира разноски.

Ответникът – началникът на РУ – Пещера при ОД на МВР – Пазарджик, чрез главен юрисконсулт К. П., в писмено становище излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение, като прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на представителя на касатора.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд - Пазарджик, тричленен състав, приема касационната жалба за процесуално допустима, като представена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. По същество същата е основателна по следните съобразения:

Производството пред районния съд е образувано по жалба на М. С. К. срещу Наказателно постановление № 25-0315-000204 от 04.04.2025 г. на началника на РУ – Пещера при ОД на МВР – Пазарджик, с което на основание ние чл. 179, ал. 2, връзка с чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 лева.

От фактическа страна е прието за установено, че на 09.03.2025 г. в 14,00 часа в община Брацигово, на път трети клас път № 375 в посока за град Пловдив управлява лек автомобил *** с рег. № [рег. номер], лична собственост, като извършва следното нарушение: Като водач на нерелсово ППС, завиващо наляво за навлизане в крайпътна територия не пропуска движещия се по пътя, който той напуска, а именно лек автомобил *** с рег. № [рег. номер], управляван от собственика Ю. М. С., като го блъска странично, настъпва ПТП с материални щети и леко ранен пътник, а именно Г. И. С. с ЕГН. В самия АУАН е отбелязано бланкетно, че жалбоподателят има възражения, без същите да са уточнени. Вследствие на това е било издадено и наказателното постановление, предмет на съдебен контрол от първоинстанционния съд.

Районен съд - Пещера е събрал административнонаказателната преписка и е изслушал обясненията на актосъставителя. Събрал е и допълнителни гласни доказателства. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, без да са допуснати съществени процесуални нарушения довело до ограничаване правото на нарушителя да разбере за какво точно нарушение е наказан. Приел е, че е осъществен фактическият състав на чл. 37, ал. 2 от ЗДвП и не са оборени констатациите в АУАН, които съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП се ползва с доказателствена сила до доказване на противното

Решението е неправилно.

Съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗДвП водачът на нерелсово пътно превозно средство, завиващо наляво или надясно за навлизане в крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, е длъжен да пропусне пътните превозни средства и пешеходците, движещи се по пътя, който той напуска. Изброяването в нормата не е изчерпателно, като неправилно първоинстанционният съд е приел, че случая отговаря на понятието „и други подобни“.

По делото има събрани гласни и писмени доказателства, потвърждаващи изложеното от в жалбата на М. С. К., че той е предприел ляв завой не към крайпътна територия, а по друг път. В показанията си пред съда, свидетелите К. и П., сочат за наличието на път от лявата страна по посока на движението. Такъв е очертан и на план-схемата на ПТП (л.32), съставена от контролните органи. От снимковия материал по делото (л.44) се потвърждава наличието на знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“, които е поставен на пътя, към който жалбоподателя се е насочил.

Изложеното дотук сочи, че е налице неправилно приложение на материалния закон. В случая е приложима разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗДвП, която изисква при завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства. В конкретния казус не става дума за насрещно движещо се превозно средство, а за попътно такова.

Всъщност от доказателствата по делото е видно, че ако е налице нарушение на ЗДвП, то не е извършено от жалбоподателя. Не е спорно, че при предприемане на маневрата за ляв завой той се е движил със съобразена скорост и е сигнализирал за намерението си да предприеме завиване. По делото е налично писмо от Областно пътно управление – Пазарджик (л. 35), в което е посочено, че към момента на ПТП на пътния участък е действала временна организация и безопасност на движението поради извършване на ремонт, като все още не е била положена хоризонтална маркировка. Това е било сигнализирано със съответните пътни знаци: А23 „Участък от пътя в ремонт“, В24 „Забранено е изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош“, В26 (50) „Забранено е движение със скорост, по-висока от означената“, допълнителна табела Т2 указваща зоната на въведената забрана. Пътните знаци са налични и в снимковия материал (л. 43).

От описаното до тук може да се направи извод, че водачът на изпреварващото МПС Ю. М. С. е предприел маневра за изпреварване в нарушение на закона (наличие на знак В24), което е било отчетено от съда, но въпреки това вината за нарушението е изцяло в правната сфера на жалбоподателя. Да се приеме, че въпреки наличието на забрана за изпреварване, МПС управлявано от Ю. М. С. е следвало да бъде пропуснато от жалбоподателя означава, да се черпят права от направомерно поведение, което е незаконосъобразно.

Предвид изложеното настоящият състав намира обжалваното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, което налага отмяната му. Вместо него следва да бъде постановено ново, по съществото на спора, с което оспореното наказателно постановление бъде отменено.

С оглед изхода на делото е основателно своевременно предявеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски. В тази връзка направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение следва да се отхвърли. От една страна, то е направено преждевременно, преди представянето на договора за правна защита и съдействие, което е в противоречие с чл. 78, ал. 5 от ГПК. От друга страна, размерът на възнаграждението е съобразен с този, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 18, ал. 2 от Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа, а именно 400 лева. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК разноските следва да бъдат заплатени от ОД на МВР – Пазарджик.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 18 от 20.06.2025 г. постановено по административно-наказателно дело № 54 от 2025 г. по описа на Районен съд - Пещера и вместо него ПОСТАНОВЯВА:.

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0315-000204 от 04.04.2025 г. на началника на РУ – Пещера при ОД на МВР – Пазарджик.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пазарджик да заплати на М. С. К. разноски за сумата от 400 (четиристотин) лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.