ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 9087
гр. София, 22.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20241110141043 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството е образувано по предявен от З. И. И. срещу П. П. Х.
иск с правно основание чл. 34 ЗС за делба на следния недвижим имот:
КАНТОРА № 131 (сто тридесет и едно), с площ от 24.15 кв.м.,
находяща се в град ***, с южно изложение откъм ул. „Алабин", при граници:
ул. „Алабин", коридор и кантора № 132, ведно със съответните ид.ч. от
общите части на сградата и от правото на собственост върху терена, в
който сградата е построена, който имот, съгласно действащите КККР
описаният недвижим имот съставлява: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В
СГРАДА с идентификатор № 68134.100.17.1.88, адрес на имота: гр.***,
находящ се в сграда с идентификатор № 68134.100.17.1., предназначение:
Административна, делова сграда, която сграда е разположена в поземлен имот
с идентификатор № 68134.100.17, с предназначение на самостоятелния обект:
за офис, брой нива на обекта: 1, площ 24.15 кв.м., прилежащи части:
съответните идеални части от общите части на сградата, ведно с
прилежащите части от дворното място, в което е построена, съставляващо
поземлен имот с идентификатор № 68134.100.17, с адрес на поземления имот:
гр. ***, с площ от 2713 кв.м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: средно застрояване (от 10 до 15 м.),
При квоти както следва:
1/ З. И. И. – 1/2 ид.част
2/ П. П. Х. – 1/2 ид.част
Сочи се в исковата молба, че с Определение, обективирано в Протокол
от проведено на 17.02.1998 год. открито съдебно заседание по гр. д. №
11824/1995 год. на Софийски районен съд, 55-ти състав, е одобрена постигната
1
съдебна спогодба, по силата на която процесният недвижим имот е поставен
в общ дял на З. Д. П.а (баба на ищеца и майка на ответника), на М. П. П.-И.
(майка и праводател на ищеца) и на ответника П. П. Х., при равни квоти от по
1/3 ид.част за всеки един от тримата съсобственици.
Сочи се, че на 12.04.2005 год. М. П.а П.-И. умира, оставяйки за
наследници по закон ищеца З. И. И. - син и И. И. И., ЕГН: **********-съпруг
(и баща на ищеца).
На 01.06.2014 год. З. Д. П.а умира, оставяйки за наследници по закон
ответникът П. П. Х. – син и ищеца З. И. И. - по заместване на починалата
негова майка М. П. П. И.а (и дъщеря на З. Д. П.а).
На 13.09.2014 год. умира бащата на ищеца И. И. И., оставяйки за
наследници по закон ищеца З. И. И. - син и Д. Д. Н., ЕГН: ********** -
съпруга.
Сочи, се че със саморъчно завещание от 03.12.2013 год., обявено с
протокол от 21.11.2014 год. на Нотариус Мариела Калоянова, район на
действие СРС, рег. № 200 на НК, И. И. И. завещава на сина си З. И. И. всички
свои недвижими имущества, придобити преди 12.12.2013 год., (датата на
сключване на гражданския брак между И. И. И. и Д. Д. Н.), както и всички
движими вещи, включително и всички налични средства по притежавани от
него банкови сметки.
На 21.11.2014 год. между ищеца З. И. И. и Д. Д. Н., е сключена
Спогодба съгласно чл. 365 от ЗЗД, съгласно която Д. Д. Н. е заявила, че не
оспорва саморъчното завещание от 03.12.2013 год. на съпруга си И. И. И. в
полза на ищеца З. И. И., уважава и зачита изцяло волята на починалия и
признава, че единствен собственик на имотите (в това число и процесния) и
движимите вещи, съгласно завещанието, е ищецът З. И. И..
Предвид описаните наследствени правоприемства, както и с оглед
зачитане силата на оставеното в полза на ищеца завещание, ищецът сочи, че
към датата на подаване на исковата молба процесният имот се притежава в
съсобственост между него и ответника П. П. Х., при равни квоти от по ½
идеална част.
Моли делбата да бъде допусната.
В срок по чл. 131 ГПК ответникът П. П. Х. подава отговор на исковата
молба, уточнен с молба от 27.01.2025 г., с който оспорва предявения иск с
твърдения, че същият е недопустим и неоснователен. Оспорва по реда на чл.
193 ГПК авторството на представеното по делото завещание, като счита, че
същото не е изписано и подписано от завещателя.
Моли за отхвърляне на предявените искове.
На основание чл. 154 ГПК, доказателствената тежест между страните
се разпределя както следва:
По предявения иск за съдебна делба, в доказателствена тежест на
ищеца е да докаже наличието на съсобственост между страните по
отношение на имот, който съставлява годен обект за съдебна делба.
По доказателствените искания:
2
Представените от ищеца писмени доказателства по делото са относими
и необходими за правилното решаване на настоящия спор, поради което
събирането им следва да бъде допуснато.
Искането на ответника по реда на 183 ГПК за представяне по делото
официално заверен препис от саморъчно завещание от 03.12.2013 г. следва
да бъде уважено /видно от приложените документи, оригиналът на
завещанието се съхранява в нотариалното дело/.
Искането на ответника за разкриване на производство по чл. 193 ГПК
следва да бъде оставено без уважение по следните съображения:
В разпоредбите на чл. 193, ал. 1 ГПК е предвидено процесуалното
право на заинтересованата страна да оспори истинността на представен
документ по делото и по този начин да постави началото на производството по
чл. 193 - 194 ГПК. Целта е да се обори обвързващата съда доказателствена
сила на документа, който е представен по делото - формалната
доказателствена сила на подписан частен документ и материалната
доказателствена сила на официален удостоверителен документ. С
установяване на неистинността или съответно с потвърждаване истинността
на документа в резултат на оспорването по чл. 193 ГПК се решава със сила на
присъдено нещо спора относно неговата истинност. Оспорването истинността
на документ по чл. 193, ал. 1 ГПК представлява по същността си предявяване
на инцидентен установителен иск за установяване неистинност на
документ. /Така в мотивите към Тълкувателно решение № 5 от 14.11.2012 г.
на ВКС по тълк. д. № 5/2012 г., ОСГТК/
Както за предявяване на установителен иск /чл. 124, ал. 1, in fine ГПК/,
така и за предприемане на оспорване по реда на чл. 193, ал. 1 ГПК, законът
поставя задължително изискване за обосноваване на правен интерес.
В конкретния случай, доколкото от оспорването действителността на
процесното завещание, не биха настъпили никакви правни последици пряко в
сферата на оспорващия ответник /не се твърди, а и не се установява
евентуалната недействителност на завещанието да доведе до пораждане на
права за ответника, предвид обстоятелството, че квотата му в съсобствеността
произтича от други правни основания/, съдът намира, че ответникът не е
доказал наличието на правен интерес от предприетото оспорване. Ответникът,
като трето лице за правната сделка, което не черпи права нито от нейното
съществуване, нито от липсата й в правния мир, не би могъл надлежно да
предяви нито иск за недействителност на завещанието, нито да го оспори по
реда на чл. 193 ГПК.
Предвид изложеното, доколкото съществуването на правен интерес е
предпоставка за надлежното упражняване на правото по чл. 193, ал. 1 ГПК,
искането следва да бъде оставено без уважение.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание с призоваване на страните, които да бъдат приканени да разрешат
правния спор, предмет на делото, по доброволен път.
3
Така мотивиран, на основание чл. 140, вр. с чл. 146 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 17.04.2025 г. от 14:00 часа, за която дата и час
да се уведомят страните с препис от настоящото определение,а ищеца - и с
препис от отговора на исковата молба и уточнителната молба от 27.01.2025 г.
ОБЯВЯВА на страните проект за доклад на делото съобразно
обстоятелствената част на определението, като им УКАЗВА, че могат да
вземат становище по същия най-късно в първото открито съдебно заседание.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените към
исковата молба писмени документи.
ЗАДЪЛЖАВА ИЩЕЦА на основание чл. 183 ГПК да представи в
срок до първото по делото открито съдебно заседание официално заверен
препис от саморъчно завещание от 03.12.2013 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за откриване на
производство по реда на чл. 193 ГПК.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.
Указва на страните, че доброволното /извънсъдебно/ уреждане на
отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора, при
условията на бързина и ефективност, може да бъде използван способът
медиация.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4