Решение по дело №39/2022 на Районен съд - Севлиево

Номер на акта: 139
Дата: 6 декември 2022 г.
Съдия: Станислав Иванов Цветков
Дело: 20224230200039
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 януари 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 139
гр. Севлиево, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на шести
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Станислав Ив. Цветков
при участието на секретаря Рефузе Як. О.
в присъствието на прокурора Д. М. Й.
като разгледа докладваното от Станислав Ив. Цветков Административно
наказателно дело № 20224230200039 по описа за 2022 година
въз основа на данните по делото и закона
РЕШИ:
ПРИЗНАВА М. О. К. за ВИНОВЕН в това, че на 22.08.2020 г., в гр.Севлиево, на
площад ”Свобода”, нанесъл на Д. Х. Д. – длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1,
б.“б“ от НК – *** към „Омон Секюрити“ ЕООД гр.Севлиево, по повод изпълнение на
службата му, удар с крак в областта на лицето и удари с юмруци и с дървена бухалка
по главата и тялото, и с това си деяние му причинил леки телесни повреди, изразяващи
се в контузия на главата с подкожни хематоми /два в дясната теменна област и един в
лявата тилна област/, масивен оток на предмишницата на лявата ръка, охлузване и оток
в долната трета на предмишницата на дясната ръка, довели до временно разстройство
на здравето, неопасно за живота на пострадалия, с което е извършил престъпление по
чл.131, ал.1, т.1, предл.първо във вр. с чл.130, ал.1 от НК, като на осн. чл.78а, ал.1 от
НК го ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му НАЛАГА
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА в полза на държавата в размер на 1
200.00 / Хиляда и двеста / лева.
ПРИЗНАВА М. О. К., със снета по-горе самоличност, за НЕВИНЕН в това, да е
осъществил гореописаното деяние по отношение на длъжностно лице по смисъла на
чл.93, т.1, б.”б” от НК, при изпълнение на службата му, поради което го ОПРАВДАВА
1
в тази част на предявеното му обвинение за престъпление по чл.131, ал.1, т.1 във вр. с
чл.130, ал.1 от НК.
ОСЪЖДА М. О. К., със снета по-горе самоличност, да заплати по сметка на ОД
на МВР - Габрово направените в досъдебната фаза на процеса разноски в размер на
264.00 / Двеста шестдесет и четири / лева, както и сумата от 5.00 лева за служебно
издаване на изпълнителен лист в случай, че сумата не бъде внесена доброволно.
ОСЪЖДА М. О. К., със снета по-горе самоличност, да заплати в полза на
държавата и по сметка на Районен съд – Севлиево направените по делото разноски в
размер на 98.00 / деветдесет и осем / лева.
ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО – 1 бр. CD, съдържащ видеофайл със
запис от ***на камера, след влизане на решението в сила, ДА ОСТАНЕ НА
СЪХРАНЕНИЕ ПО ДЕЛОТО.
Решението подлежи на въззивно обжалване и протестиране пред Габровски
окръжен съд в 15 - дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ:
Производството е по гл.ХХVІІІ от НПК - Освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание.
В Районен съд - Севлиево е внесено постановление на Районна прокуратура –
Габрово, ТО - Севлиево от 19.01.2022 г. с предложение за освобождаване от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание на М. О. К. от
гр.Севлиево за престъпление по чл.131, ал.1, т.1 във вр. с чл.130, ал.1 от НК.
Представител на Районна прокуратура - Севлиево се явява в съдебно заседание и
поддържа повдигнатото с Постановлението обвинение, като го счита за установено и
доказано по безспорен начин и смята, че обвиняемият следва да бъде признат за
виновен и освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание в размер около минималния.
След преценка на събраните в наказателното производство доказателства, съдът
установи следната фактическа обстановка:
Обвиняемият М. О. К. живеел в гр.Севлиево.В същият град се намирало
седалището и адреса на управление на „Омон Секюрити“ ЕООД.Дружеството
притежавало лиценз за извършване на частна ***на дейност № 2331/17.10.2012 г. за
извършване на охрана на имуществото на физически и юридически лица на
територията на цялата страна.Така издаденият лиценз бил допълнен от 05.03.2019 г. за
извършване на сигнално-***на дейност и охрана на обекти – недвижими имоти на
територията на цялата страна.Във връзка с осъществяване на ***ната дейност от
страна на служителите в дружеството, били утвърдени: Инструкция за работа с
помощни средства и План за тактиката на действие на ***ния състав при възникване
на екстремални ситуации в обекта на Автогара Севлиево и варианти за действие на
***ите.Тъй като дружеството притежавало лиценз за невъоръжена охрана на
служителите в него не били закупени и зачислени газови оръжия, а същите ползвали
помощни средства: белезници, палки и други.Офисът на дружеството се намирал в
административната сграда на Автогара Севлиево.В района на Автогара Севлиево и в
непосредствена близост до въпросният офис била разположена „Пекарна-Мел“, която
била стопанисвана от фирма, чийто управител била свид.М. О. М..През месец
септември 2017 г. между „Омон Секюрити“ ЕООД и свид.М. М., в качеството й на
управител на фирмата стопанисваща закусвалнята бил сключен договор за охрана на
обект „Пекарна-Мел“, находящ се в гр.Севлиево.Освен, че била управител на фирмата,
свид.М. М. работела заедно с други лица във въпросният обект.В обекта били
монтирани ***ни камери, както и паник-бутон, посредством който обекта бил свързан
с офиса на ***ното дружество.Междувременно на 27.09.2019 г. между „Омон
Секюрити“ ЕООД гр.Севлиево и свид.Д. Х. Д. бил сключен Трудов договор № 445, по
силата на който последният бил назначен на длъжността „***“ в дружеството.В
последствие, на 30.12.2019 г. между същите страни било сключено допълнително
споразумение към посоченият по-горе трудов договор.При постъпването му на работа,
на 27.09.2019 г. свид.Д. бил запознат с длъжностната характеристика на длъжността
„***“ .В тази връзка на свид.Д. била възложена работа, свързана с пазенето на чуждо
имущество, като бил задължен да осигурява охраната на имуществото на
юридическите лица, с които „Омон Секюрити“ ЕООД било в договорни отношения за
охраната на обекти, тяхна собственост или стопанисвани от тях, в това число и обект
„Пекарна Мел“, както и да отговаря за недопускането на кражби от охраняваните
обекти.Тъй като работата му била свързана с пазене на чуждо имущество в
1
юридическо лице и едноличен търговец, свид.Д. Х. Д. имал качеството на длъжностно
лице по смисъла на чл.93, ал.1, б.“б“ от НК.Последният притежавал неогнестрелно
оръжие – газов пистолет „Екол“, 9мм. № Е4VP1430233, за което съгласно законовите
изисквания уведомил РУ Ловеч-ОДМВР – Ловеч, по повод на което му било издадено
Удостоверение за уведомление № 20200533118 от 20.03.2020 г.Съгласно
предварително утвърден график за работа на ***ите в „Омон Секюрити“ ЕООД за
месец август 2020 г., свид.Д. Д. бил на работа, на длъжността която заемал, нощна
смяна от 20.00 часа на 21.08.2020 г. до 08.00 часа на 22.08.2020 г., както и от 20.00 часа
на 22.08.2020 г. до 08.00 часа на 23.08.2020 г.Съгласно утвърденият график двете
нощни смени следвало да отработи в екип като автопатрул с колегата си – свид.С. М.
С. – *** в същото дружество.По време на изпълняване на служебните си задължения
***ите в „Омон Секюрити“ били облечени с отличителни дрехи и знаци на ***ната
фирма.На 22.08.2020 г., рано призори, обв.М. О. К., заедно със свидетеля К. К. А., О.
М. К. и Г. А. Б., отишли в посочената по-горе закусвалня и си закупили закуски, след
което седнали на масите, за да закусят.Междувременно в закусвалнята имало и друга
компания, сред която били и свидетелите К. М. П. и П. М. Г..В определен момент
между двете компании възникнал конфликт, който прераснал в сбиване между част от
тях.По време на конфликта спорещите започнали да събарят маси и столове, като в
крайна сметка били нанесени и имуществени щети на закусвалнята.За възникналият
конфликт, около 04.30 часа, бил подаден сигнал, както до ***ите от „Омон Секюрити“
ЕООД – свид.Д. Д. и свид.С. С., така и до РУ МВР Севлиево.Малко след възникването
на конфликта, и тъй като били в офиса на дружеството, на мястото пристигнали
свид.Д. Д. и свид.С. С., които се намесили, за да предотвратят разрастването му, както
и причиняването на други щети върху имуществото на фирмата, стопанисваща
закусвалнята.Двамата ***и се вклинили между двете компании, за да разделят биещите
се помежду си, като свид.Д. изтласквал компанията, в която бил обв.М. К., а свид.С. С.
– лицата от другата компания, участващи в конфликта.Междувременно, докато свид.Д.
изтласквал компанията на обв.М. К. и издавал устни разпореждания да се отдръпнат,
между първият и последният възникнали пререкания.След като предупредил обв.К. да
не го приближава, а да стои на разстояние и тъй като последният продължил да налита
към него с цел саморазправа, свид.Д. му нанесъл няколко удара в областта на таза с
помощно средство – палка.След като конфликта бил потушен, обв.К. напуснал мястото
на инцидента.Малко след това пристигнали служители на РУ МВР, сред които свид.П.
Д. К. и свид.Х. М. М..Малко по-късно към тях се присъединили и колегите им –
свид.Д. Г. Д. и свид.П. Ц. А..При отиването на първият екип на МВР конфликтът вече
бил потушен, на мястото били служителите на ***ната фирма и част от участниците в
конфликта.Тъй като обв.К. бил напуснал мястото на инцидента, от страна на свид.Х.
М. М. били съставени три броя разпореждания на осн. чл.64 от ЗМВР, съответно на Г.
А. Б., О. М. К. и свид.К. К. А..В последствие двата патрулни екипа на РУ МВР
съставили информационни карти за дейността на наряда, в който обстоятелството, че
са посетили мястото на възникналия конфликт било отразено.Същевременно от страна
на свид.М. бил изготвен и доклад за проверени лица и превозни средства, в който
последният отразил, че е съставил три броя разпореждания по ЗМВР.
На същата дата – 22.08.2020 г., както вече бе посочено по-горе, свид.Д. Д. и
свид.С. С. отново били на работа като автопатрул от 20.00 часа до 08.00 часа на
23.08.2020 г.Двамата извършили обход на охраняваните от тях обекти със служебен
автомобил, след което спрели на площад „Свобода“, в центъра на гр.Севлиево и в
близост до друг обект, с който дружеството, в което работели имало сключен договор
за охрана.Около 22.30 часа, след като слезли от служебният автомобил и огледали
2
обекта, свид.С. С. отишъл да си купи вечеря от намиращо се наблизо заведение, а
свид.Д. Д. седнал в близост до автомобила, за да изпуши една цигара.По същото време,
на центъра на гр.Севлиево се намирал и обв.М. К..Там били също така Г. А. Б., О. М.
К. и свид.К. К. А..Обв.К. забелязъл свид.Д. Д., който бил седнал, след което се насочил
към него и му нанесъл удар с крак в областта на лицето.Ударът бил изненадващ за
свид.Д., тъй като в този момент вниманието му било насочено към мобилният му
телефон, на който играел, а същевременно пушел.След това обв.К. му нанесъл няколко
удара с юмруци.В един момент свид.Д. успял да се окопити и двамата с обв.К.
започнали да се боричкат и нанасят удари един на друг.В този момент свид.С. излязъл
от заведението, от което си закупил храна и видял, че двамата се боричкат и си нанасят
удари един на друг.Опитал се да ги разтърве, но първоначално не успял.Опити да ги
разтърват имало и от страна на познатите на обв.К., посочени по-горе.Междувременно
двамата спряли да си нанасят удари, но започнали да си разменят реплики, след което
обв.К. се затичал до паркирания в близост автомобил, с който бил и от него извадил
дървена бухалка, с която започнал да нанася удари на свид.Д., някои от които в главата
и тялото му.Тъй като свид.Д. се опитвал да се предпази от ударите с дървеният
предмет, част от тях попаднали върху ръцете му.По време на случката газовият
пистолет, носен от свид.Д. изпаднал на земята.Междувременно познатите на обв.К. го
издърпали, след което се качили с него в намиращият се наблизо автомобил и
напуснали мястото на инцидента.За случилото се бил подаден сигнал в РУ МВР
Севлиево, откъдето били изпратени два автопатрула.В състава на единият бил свид.М.
Г., който заедно с колегата си отишли на мястото на инцидента.При отиването им на
място заварили свид.Д., койно имал телесни увреждания, част от които по главата.След
като провели разговор с него, последният бил откаран от свид.С. С. за оказване на
медицинска помощ в ЦСМП – филиал Севлиево.Другият автопатрулен екип в състав
свид.Г. П. и свид.Ц. Г. бил изпратен до посоченият по-горе медицински център.След
като отишли там полицейските служители също провели разговор със свид.Д. относно
случилото се.При извършеният му преглед в ЦСМП филиал Севлиево на свид.Д. била
поставена диагноза: контузия с разкъсно-контузна рана в теменната и тилна част на
главата, съмнение за мозъчно сътресение, контузия на лява и охлузвания по дясна
предмишница.Същевременно на следващият ден – 23.08.2020 г. свид.Д. Д. депозирал в
РУ МВР Севлиево съобщения за нанесения му побой.След като му бил извършен
преглед и от хирург, на свид.Д. било издадено Медицинско свидетелство от д-р П. К.,
което той предоставил на РУ МВР Севлиево.С Протокол за доброволно предаване от
14.12.2020 г. бил иззет СД, съдържащ видеофайл от ***на камера, находяща се на
центъра на гр.Севлиево от дата 22.08.2020 г.
В последствие по повод подадената от свид.Д. Д. жалба, в РУ МВР – Севлиево
било образувано досъдебно производство.В хода на същото била назначена съдебно
медицинска експертиза.Видно заключението на вещото лице д-р Я. Г. К., пострадалият
на 22.08.2020 г. Д. Х. Д. е получил следните увреждания – контузия на главата с
подкожни хематоми / два в дясната теменна област и един в лявата тилна област/,
масивен оток на предмишницата на лявата ръка, охлузване и оток в долната трета на
предмишницата на дясната ръка.Във филиала за спешна помощ в гр.Севлиево са
описали и разкъсно-контузна рана на главата, но такава не е описана от хирурга три
дни по-късно /въпреки, че един от свидетелите потвърждава наличието на рана и
кървене/, съответно експертизата не може да е категорична относно наличието й,
поради това противоречие.Поради субективните оплаквания от главоболие,
световъртеж и гадене, хирургът също така е приел, че има лекостепенно мозъчно
сътресение.Това е възможно, но не са описани обективни неврологични сипмтоми,
3
които да го потвърждават, нито е предписано и документирано лечение, каквото се
изисква в такива случаи.Получените увреждания са довели до временно разстройство
на здравето, неопасно за живота /разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК/, с период на възстановяване около две седмици.По механизъм
уврежданията отговарят да са причинени от удари с твърди тъпи предмети /юмруци,
крак, дървен кол/.Няма данни пострадалият да е падал на земята, от което да получи
някое от уврежданията.
В съдебно засеедание вещото лице поддържа изготвеното от него писмено
заключение, като отговаря и на зададените му въпроси.
Въпрос: Досежно механизма от това, което чухте от разпитаните свидетели
относно два в дясна теменна област и една в лява теменна област хематоми, като
механизъм, какво ще ни кажете?
Отговор: По начало подкожни хематоми, които изглеждат като отоци, се
получават при удари с твърди тъпи предмети.Това може да са удари с юмруци, с твърд
предмет, какъвто се споменава като бухалка, пръчка или нещо подобно.
Въпрос: Масивния оток на предмишница към лява ръка възможно ли е да е
резултат от защитна реакция?
Отговор: Такъв тип увреждане е трудно обяснимо да се получи от удар с юмрук,
но може да се получи в резултат на защита с ръка от удар с по-масивен предмет.
Типични са тия увреждания в тая анатомична област на предмишницата.
Въпрос: Възможно ли е хематомите на главата да се получат при досег удар
глава с глава при едно меле?
Отговор: Да, възможно е да се получат при удар глава в глава.
Въпрос: Възможно ли е част от тези наранявания да са с давност няколко часа
преди инкриминирания период?
Отговор: Доколкото стана ясно от свидетелските показания при първия
инцидент сутринта не е имало действия спрямо самия *** от друго лице или той по
някакъв начин да е получил такива травми от нещо друго.По давност чисто теоретично
не могат да се ограничат дали са получени сутринта или вечерта, защото са описани
по-късно като пресни увреждания. Само несъответствие има с фактическата
обстановка. Няма данни за по-рано да е получил увреждания.
Въпрос: При изготвянето на вашето заключение сте се ползвали от показанията
на Г. и О..Същите ли са единствените, които дават повод да дадете това заключение
или ако отсъстват тия показания може да дадете друго заключение?
Отговор: Уврежданията са факт от обективна страна като описани в
медицинската документация.Обясненията им с конкретни обстоятелства става от
самия пострадал и от други свидетели, така че не са базират единствено на техните
обяснения.Като цяло експертизата не базира заключението си относно конкретни
увреждания на свидетелски показания дали е имало някакво кървене или рана не мога
да разчитам единствено на свидетелските показания, така че се базира на медицински
документи.
Горната фактическа обстановка съдът установи от показанията на свидетелите
С. М. С., Д. Х. Д., П. Ц. А., П. Д. К., Д. Г. Д., М. И. Г., Ц. Х. Г., Г. П. П., К. К. А., Х. М.
М., К. М. П., П. М. Г. и М. О. Маринов, както и от писмените доказателства,
вещественото доказателство и заключението на вещото лице по назначената съдебно-
4
медицинска експертиза.
Обвиняемият К., редовно призован се явява лично и със защитник, възползва се
от правото си да не дава обяснения по фактическата обстановка на деянието, като не се
признава за виновен и моли съда да го оправдае по обвинението и признае за невинен.
В съдебно заседание, в пренията по съществото на делото, защитникът на
обвиняемия отправя молба към съда да признае подзащитния му за невинен и го
оправдае по повдигнатото му обвинение като твърди, че деянието не е доказано от
обективна и субективна страна.В подкрепа на това твърдение се излагат следните
доводи.Твърди се, че в случая нямало как подзащитният му да е осъществил деянието
и по повод и при изпълнение на служебните задължения на длъжностно лице, тъй като
това били две различни форми на изпълнителното деяние.Отделен бил въпросът ако се
касае за реална съвкупност на деянията.На процесната дата двамата служители били
спрели, за да си купят закуска, не се били намирали в близост до охраняван от тях
обект.Това било достатъчно основание да се приеме, че деянието не е доказано от
обективна и субективна
страна досежно квалификацията „при изпълнение служебните задължения на
длъжностно лице“.При това положение следвало да се обсъди дали е налице „по повод
изпълнение на служебните задължения“.В случая ако се приемело, че обвиняемият е
причинил телесна повреда на свид.Д., то не можело да се приеме и не било доказано от
субективна страна, подзащитният му да е действал с умисъла, че причинява такива на
длъжностно лице по повод изпълнението на неговите служебни задължения.В случая
по делото се събрали доказателства, от които можело да се направи извода, че обв.К. е
действал поради наличието на личен мотив, тъй като при предходният инцидент,
възникнал в закусвалнята рано сутринта, от страна на свид.Д. му били нанесени удари
и обвиняемият при вторият инцидент целял да си отмъсти на ***я, което изключвало
наличието на умисъл за причиняване на телесна повреда на длъжностно лице в това му
качество.На следващо място се излага твърдението, че свид.Д. не притежавал
качеството на длъжностно лице по смисъла на закона.На последно място се излага
довода, че не били доказани по безспорен и несъмнен начин телесните увреждания,
причинени на свид.Д., тъй като експертизата се базирала на свидетелски показания на
свидетели, разпитани в хода на досъдебното производство, чиито показания не били
приобщени към доказателствата в хода на съдебното следствие.Същевременно били
налице множество противоречия досежно причинителя на въпросните увреждания.От
една страна се твърдяло, че те са причинени от няколко лица, а от друга страна, в един
момент се твърди, че въпросните увреждания са причинени от обв.К..
Съдът споделя частично така изложените доводи.Не може на първо място да
бъде споделено твърдението, че свид.Д. не бил длъжностно лице по смисъла на чл.93,
т.1, б.“б“ от НК.Както вече бе посочено по-горе в мотивите на съда, безспорно е, че
дружеството „Омон Секюрити“ притежавало лиценз за извършване на охрана на
имуществото на физически и юридически лица, извършване на сигнално-***на
дейност и охрана на обекти – недвижими имоти на територията на цялата
страна.Безспорно е и това, че между същото и фирмата, чийто управител е свид.М. М.
бил сключен договор за охраната на обект „Пекарна Мел“, находящ се в
непосредствена близост до офиса на ***ната фирма в гр.Севлиево.Не се спори и това,
че свид.Д. бил назначен на длъжността „***“ в „Омон Секюрити“ ЕООД гр.Севлиево,
във връзка с което му била възложена работа, свързана с пазенето на чуждо
имущество, като бил задължен да осигурява охраната на имуществото на
юридическите лица, с които „Омон Секюрити“ ЕООД било в договорни отношения за
5
охраната на обекти, тяхна собственост или стопанисвани от тях, в това число и обект
„Пекарна Мел“, както и да отговаря за недопускането на кражби от охраняваните
обекти.Безспорно е и това, че съгласно предварително утвърден график за работа на
***ите в „Омон Секюрити“ ЕООД за месец август 2020 г., свид.Д. Д. бил на работа, на
длъжността която заемал, нощна смяна от 20.00 часа на 21.08.2020 г. до 08.00 часа на
22.08.2020 г., както и от 20.00 часа на 22.08.2020 г. до 08.00 часа на 23.08.2020
г.Съгласно утвърденият график двете нощни смени следвало да отработи в екип като
автопатрул с колегата си – свид.С. М. С. – *** в същото дружество.Тоест, както към
момента на инцидента в закусвалнята, така и при последващият инцидент, вечерта на
22.08.2020 г. в центъра на гр.Севлиево, свид.Д. е бил длъжностно лице по смисъла на
чл.93, т.1, б.“б“ от НК.Не на последно място следва да се обърне внимание и на факта,
че вечерта на 22.08.20 г. свид.Д. и свид.С. като автопатрул на ***ната фирма са
извършили обход на охраняваните от тях обекти.След това са се насочили към обект на
охрана, находящ се в центъра на гр.Севлиево.По делото бе изискан и е приложен
договора на ***ната фирма с „АВ 86“ ЕООД за охраната на обект, стопанисван от
последното дружеството, представляващ магазин-алкохол и табакофф и находящ се в
центъра на гр.Севлиево, на ул.“С. Пешев“ № 41.От доказателствата, събрани в хода на
съдебното следствие се установява, че двамата ***и са спрели в центъра на града, за да
огледат именно този техен обект, след което свид.С. се отишъл да си купи вечеря, а
свид.Д. останал на място, до служебният им автомобил.Безспорен е и факта, че двамата
служители са реагирали на случващото се рано сутринта в закусвалнята, тъй като са
били задължени да охраняват имуществото на обекта, а е факт, че по време на
инцидента между двете компании част от участниците в него са започнали да хвърлят
маси и столове, като по този начин причинявали щети на имуществото.Това се
потвърждава и от свидетелските показания, а най-вече от тези на свид.М. М..Двамата
служители на ***ната фирма са били длъжни да предприемат действия по
прекратяване на конфликта и предотвратяването на причиняването на други щети по
имуществото.Не се спори, че по повод на тяхната намеса, в изпълнение на служебните
им задължения, между обв.К. и свид.Д. възникнал конфликт, при който последният бил
принуден да използва помощни средства, за да прекрати агресивното поведение на
обвиняемия.Безспорно е също така, и съдът споделя този довод на защитата, че
деянието, за което на обв.К. е повдигнато обвинение, не е осъществено от негова
страна „при изпълнение на служебните задължения на длъжностно лице“, каквото
качество, както вече бе посочено е имал свид.Д..То не е било обвързано с
изпълняваните от пострадалия служебни задължения по охрана на имуществото на
находящият се в близост обект и целящо да му попречи да осъществи тези негови
задължения.Деянието на обв.К. в случая е осъществено единствено „по повод
изпълнението на службата на длъжностното лице“ при инцидента, възникнал рано
сутринта в закусвалня „Пекарна Мел“.Безспорно е, че в случая обв.К. е действал с
умисъла да причини на свид.Д. телесни увреждания във връзка с предприетите от
страна на последния действия по изпълнение на служебните му задължения по време
на първият конфликт.Не може да бъде споделено и твърдението, че в хода на
съдебното следствие не са се събрали доказателства досежно причинените на свид.Д.
телесни увреждания и авторството на извършителя.Както от свидетелските показания
на свид.Д., свид.С., полицейските служители М. Г., Г. П. и Ц. Г., така и от
заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза, се установява, че
на свид.Д. са били причинени телесни увреждания по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.Не
може да бъде споделено твърдението, че експертизата при изготвяне на заключението
се е базирала на показанията на свидетели, чиито показания не били приобщени в хода
6
на съдебното следствие.В съдебно заседание на вещото лице бе зададен въпрос именно
в този контекст и неговият отговор е, че експертизата се базира на базата на обективни
медицински находки, удостоверени в медицинската документация, както и, че
заключението не би претърпяло каквато и да било промяна при положение, че тези
показания не се ценят.Безспорно е, че тези увреждания са били причинени именно при
възникналият на 22.08.20 г. вечерта инцидент, в подкрепа на което освен заключението
на вещото лице, са и свидетелските показания на посочените по-горе свидетели, както
и писмените доказателства, събрани в хода на съдебното следствие.Съдът намира, че и
авторството на причинените телесни увреждания е доказано по безспорен и несъмнен
начин.От показанията на свид.Д., тези на свид.С., в частност и тези на свид.К. А., от
които по несъмнен начин се установява, че на свид.Д. са били нанасяни удари само от
страна на обв.К..Останалите, присъствали на случилото се, единствено са се опитвали в
определени моменти да разтърват обвиняемия и пострадалия.Безспорно е и това, че
обв.К. в определен момент е извадил от автомобила, с който бил, дървен предмет във
формата на бухалка, с който също нанесъл удари на свид.Д..Досежно това
обстоятелство показанията на свид.А., че с дървения предмет не били нанасяни удари,
тъй като той бил отнет от обвиняемия, се опровергават както от свидетелските
показания на свид.Д. и свид.С., от вещественото доказателство, съдържащо видеофайл
със запис от ***на камера на община Севлиево, така и от заключението на вещото лице
досежно механизма на причиняване на телесните увреждания.
Въз основа на гореизложеното, съдът счита за установено и доказано по
несъмнен начин, че обвиняемият М. О. К., след като на 22.08.2020 г., в гр.Севлиево, на
площад ”Свобода”, нанесъл на Д. Х. Д. – длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1,
б.“б“ от НК – *** към „Омон Секюрити“ ЕООД гр.Севлиево, по повод изпълнение на
службата му, удар с крак в областта на лицето и удари с юмруци и с дървена бухалка
по главата и тялото, и с това си деяние му причинил леки телесни повреди, изразяващи
се в контузия на главата с подкожни хематоми /два в дясната теменна област и един в
лявата тилна област/, масивен оток на предмишницата на лявата ръка, охлузване и оток
в долната трета на предмишницата на дясната ръка, довели до временно разстройство
на здравето, неопасно за живота на пострадалия, както от обективна, така и от
субективна страна, при форма на вината пряк умисъл, е осъществил състава на
престъплението по чл.131, ал.1, т.1, предл.първо във вр. с чл.130, ал.1 от НК.
По изложените по-горе съображения, съдът призна обвиняемият К. за невинен в
това, да е осъществил гореописаното деяние по отношение на длъжностно лице по
смисъла на чл.93, т.1, б.”б” от НК, при изпълнение на службата му, поради което го
оправда в тази част на предявеното му обвинение за престъпление по чл.131, ал.1, т.1
във вр. с чл.130, ал.1 от НК.
За извършеното деяние в закона се предвижда наказание лишаване от свобода до
три години.Обвиняемият К. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на раздел ІV на гл.VІІІ на НК.
При това положение са налице предпоставките за приложението на разпоредбата
на чл.78а от НК, като обвиняемият следва да бъде освободен от наказателна
отговорност и му се наложи административно наказание глоба.
При определяне на размера на наказанието съдът отчита като смекчаващи
вината обстоятелства чистото съдебно минало, добрите характеристични данни и
младата възраст на обв.К..Не са налице отегчаващи вината обстоятелства.При
съвкупната преценка на тези обстоятелства, отчитайки и формата на вината, характера
7
и вида на причинените телесни увреждания, както и материалното положение и
имотно състояние, съдът счете, че на обвиняемия К., с оглед постигане на целите на
наказанието, следва да се наложи наказание в размер на малко над минималния,
предвиден по чл.78а, ал.1 от НК.По изложените съображение съдът наложи на обв.К.
наказание ГЛОБА в полза на държавата в размер на 1 200.00 / Хиляда и двеста / лева.
За разноските по делото
Тъй като бе признат за виновен в извършването на престъпление от общ
характер, обвиняемият М. О. К., следва да заплати по сметка на ОД на МВР - Габрово
направените в досъдебната фаза на процеса разноски в размер на 264.00 / Двеста
шестдесет и четири / лева, както и сумата от 5.00 лева за служебно издаване на
изпълнителен лист в случай, че сумата не бъде внесена доброволно.
Обвиняемият К. следва да заплати в полза на държавата и по сметка на Районен
съд – Севлиево и направените по делото разноски в размер на 98.00 / деветдесет и осем
/ лева.
За вещественото доказателство
Вещественото доказателство, представляващо 1 бр. CD, съдържащ видеофайл
със запис от ***на камера, след влизане на решението в сила, следва да остане на
съхранение по делото.
В този смисъл съдът произнесе решението си.
8
Съобщи за изтекли лични данни