№ 57
гр. Оряхово, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на шести февруари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:И.В.К.С
при участието на секретаря Г.Ц.Ц
като разгледа докладваното от И.В.К.С Гражданско дело № 20241460100482
по описа за 2024 година
От „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ж.к. „Люлин“ № 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда
„Лабиринт“ ет. 2, офис 4, представлявано от изп.директор Ю.Х.Ю, чрез юр.к. Н. Г. П. против
В. М. М., с ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Оряхово, ул.“Иван Вазов“ № 69, е
предявен иск за приемане за установено по отношение на ответника, че същият дължи на
ищеца сумата от 13 020.89 лв., от които 7 323.55 лв. - главница по цедиран Договор за
потребителски кредит № **********/15.06.2020 г., сключен между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД и
длъжника, договорна и мораторна лихва по Договор за потребителски кредит №
**********/15.06.2020 г. за периода от 14.08.2020 г., до 15.07.2023 г. в размер на 4 985.76 лв.,
обезщетение за забава за периода от 14.08.2020 г. до 02.05.2024 г./датата на подаване на
заявлението/ - в размер на 711.58 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 02.05.2024 г. - датата на подаване на заявлението, до окончателното изплащане сумата, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение № 192/02.05.2024 г. по ч.гр.д. № 314/2024 г. на
ОРС.
Претендират се и направените съдебно-деловодни разноски в настоящето и
заповедното производство и юрисконсултско възнаграждение.
Производството е по чл.415 ал.1, вр.чл.422 ал.1 ГПК.
В подкрепа на иска са представени и приети писмени доказателства.
В срока за отговор по чл.131 ГПК, от ответника е постъпил писмен такъв. В отговора
се сочи, че предявеният иск е неоснователен, поради недействителност на договора за
потребителски кредит, от който произтича вземането на ищеца
Предявеният иск e с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК и има за предмет да се
установи съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на
1
парично задължение по чл. 410 от ГПК.
В с.з. за ищеца редовно призован, не се явява представител. Със становище преди
откритото съдебно заседание пълномощника на ищеца юр.к.Н. Г. П. поддържа изцяло
предявения иск.
В съдебно заседание ответника редовно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По ч.гр.д. № 314/2024 г. по описа на Оряховският районен съд /приложено по делото/е
издадена на основание чл.410 от ГПК Заповед за изпълнение № 192/02.05.2204 г. в полза на
заявителя-настоящ ищец, против ответника, за сумата от 13 020.89 лв., от които 7 323.55 лв.
- главница по цедиран Договор за потребителски кредит № **********/15.06.2020 г.,
сключен между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД и длъжника, договорна и мораторна лихва по
Договор за потребителски кредит № **********/15.06.2020 г. за периода от 14.08.2020 г., до
15.07.2023 г. в размер на 4 985.76 лв., обезщетение за забава за периода от 14.08.2020 г. до
02.05.2024 г./датата на подаване на заявлението/ - в размер на 711.58 лв., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 02.05.2024 г. - датата на подаване на заявлението, до
окончателното изплащане сумата.
В срок е подадено от длъжника по изпълнението Възражение от 20.05.2024 г. и съдът с
Разпореждане от 20.05.2024 г. е указал на заявителя правото да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок от съобщението.
Искът на Заявителя, основан на чл. 415 ал.1 вр. чл. 422 ГПК е подаден в указания срок.
От представения по делото Договор за потребителски кредит № **********, сключен
на 15.06.2020 г., е видно, че на името на ответника е отпуснат паричен заем в размер на
8040.20 лв. Съгласно сключения договор за потребителски кредит, Заемодателят се е
задължил да предостави на Заемателя под формата на заем парична сума в размер на
8040.20 лв., представляваща главница и чиста стойност на кредита. Кредиторът е превел
кредитните средства по лична банкова сметка на Кредитополучателя. Кредитополучателят
се е задължил да върне дължимата по договора парична сума, ведно с уговорената лихва, при
което общата стойност на плащанията по кредита е в размер на 12598.03 лв. Съгласно
договорът договорната лихва по кредита уговорена от страните в размер на 4557.83 лв. На
основание сключения между страните договор, Кредитополучателят се е задължил да върне
сумата по кредита в срок до 15.06.2023 г., на 36 броя месечни погасителни вноски, съгласно
погасителен план, в който е посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска, като
първите 35 броя вноски са в размер на 349.94 лв. всяка, а последната погасителна вноска е
изравнителна и е в размер на 350.13 лв. Срокът на договора е изтекъл на 15.06.2023 г. с
последната погасителна вноска и не е обявяван за предсрочно изискуем.
По делото не е спорно, че за периода от 15.07.2020г. до 09.03.2021 г. е внесъл сумата от
1833.98 лева, както и че договорът е изтекъл на 15.06.2023г.
На 30.11.2022 г. е подписан Договор за продажба и прехвърляне на вземания, на
основание чл. 99 от ЗЗД, между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД и „Иновативни финанси“ ООД, ЕИК
*********, по силата на който вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит
№ ********** сключен на 15.06.2020 между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД и ответника В. М. М. е
2
прехвърлено в полза на „Иновативни финанси“ ООД изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. на 18.10.2023 г. по силата на
Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/„Иновативни финанси“ ООД е
продало процесното вземане на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
*********. Длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената продажба
на вземането от името на първоначалния кредитор и от името на „Иновативни финанси“
ООД.
От приложеното по делото известие за доставяне от 30.10.2023 г., уведомително писмо
изх. № УПЦ-С-ТБИ/********** е видно, че ищецът изпратил до ответника уведомително
писмо от текста на което се установява, че ответника е уведомен за сключения договор за
цесия на 30.10.2023 г., като считано от датата на получаване 21.11.2023г. на това
уведомление на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД кредитор на ответника за сумата от 13020.89
лв., дължима по Договор за потребителски кредит № **********/15.06.2020 г., е ищеца по
делото. Видно от известието за доставяне – пратката е получена лично от съпругата на
ответника.
От заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че на
15.06.2020 г., ответникът е сключил Договор за потребителски кредит № 70001226777, с
размер на кредита от 8040.20 лв., която сума е усвоена изцяло от ответника на 15.06.2020
г.Вещото лице сочи, че съгласно сключения между страните договор за потребителски
кредит, ответника М. е следвало да заплати на кредитодателя обща сума в размер на
12 598.03 лв. в периода 15.07.2020 г. /датата на първата погасителна вноска/, до 15.06.2023 г.
/датата на последната погасителна вноска/ съгласно Погасителен план, посочен в чл.11.2 от
Договора. От направените проучвания в счетоводството на кредитодателя и представените
по делото писмени доказателства, вещото лице е установило, че ответникът за периода
15.09.2020 г., до 09.03.2021 г. е внесъл по кредита сума в общ размер на 1 833.98 лв., като
след тази дата, не са извършвани плащания по заема от страна на ответника. Вещото лице
сочи, че с внесената от ответника сума са погасени - главница в размер на 716.65 лв.,
договорна лихва в размер на 1 062.14 лв., дължима за периода 15.09.2020 г., до 30.11.2020 г.
и обезщетение за забавено плащане в размер на 55.19 лв.
От заключението на вещото лице се установява, че след преустановяване на
плащанията от ответника, задълженията му по процесния договор за кредит са общо в
размер на сумата от 13 028.22 лева , от които - главница по договор за кредит в размер на 7
323.50, договорна лихва за периода от 14.08.2020 г. до 15.11.2022г. в размер на 3216.75 лева
и обезщетение за забава за периода от 15.07.2020г. до 27.10.2022г. – 1 769.20 лева, а
обезщетението за забава /след изтичане на договора на 15.06.2023г./ считано от 14.08.2023г.
до 02.05.2024г. /датата на подаване на заявлението в съда/ е в размер на 718.72 лева или.
Въз основа на така възприетата по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1, във вр.с чл.415, ал.1 от ГПК във вр с
чл.240 от ЗЗД във вр.с чл.99, ал.1 от ЗЗД.
С иска по чл.422 от ГПК се цели установяване на съществуването на вземане,
3
реализирано по реда на заповедното производство в хипотезата на подадено възражение от
страна на длъжника. Искът е положително установителен и съгласно разпределяне на
доказателствената тежест при условията на пълно и главно доказване ищецът следва да
докаже претенцията по основание и размер.
Ищецът основава /с оглед заявените фактически твърдения/ вземането си срещу
ответника, въз основа на сключен между ответника в качеството на кредитополучател и на
„ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД в качеството на кредитор Договор за потребителски кредит №
70001226777 сключен на 15.06.2020 г., вземането по който е цедирано на ищеца. Безспорно
се установи, че е налице твърдяната договорна връзка, черпеща правното си основание в
договора за кредит. Безспорно се установи, а и това релевантно обстоятелство не бе
оспорено, че „„ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД е изпълнило договорните си ангажименти към
ответника по делото, като е дадената в заем сума е предадена на заемателя по уговорения в
договора начин, чрез предоставяне на сумата по банковата сметка на продавача и е получил
стоката описана в договора. При това положение заемодателят се явява изправна страна по
договора, тъй като е изпълнил поетите задължения по облигационното правоотношение.
За да бъде уважен така предявения положителен установителен иск следва да се
установи, че между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД са
сключени валидни договори за продажба и прехвърляне на вземането по процесния
договор. Установи се след анализ на доказателствата, че вземането по процесния Договор за
потребителски кредит № 70001226777 от 15.06.2020 г. е измежду прехвърлените вземания на
ищеца.
Със сключването на договора за цесия, тоест с постигане на съгласие, вземането
преминава от цедента /неговия носител към същия момент/ върху цесионера /приобретателя
на вземането/. С постигане на съгласието цесионерът придобива вземането в състоянието, в
което то се е намирало към същия момент, заедно с акцесорните му права/ по аргумент на
чл.99, ал.4 от ЗЗД. Вярно е, че съгласно чл.99, ал.3 и 4 от ЗЗД предишният кредитор е
длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето, което има действие спрямо третите лица и
длъжника от деня,когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор, но
неуведомяването на длъжника не води до недействителност на прехвърлянето. То е
предвидено в интерес на новия кредитор и третите лица, а до уведомяването длъжникът
може валидно да погаси задължението си. В настоящия случай уведомителното писмо за
извършено прехвърляне на вземания, с което ищцовото дружество е отправило покана за
плащане на неизплатената сума по процесния договор за кредит е получено лично от
ответника. В конкретния случай безспорно се установи, че ответника е не е извършвал
плащане на прехвърлената с цесията сума, поради което ищецът се явява носител на цялата
сума на процесното вземане.
Съобразно разпределението на доказателствената тежест указана в доклада по делото,
е че ответникът е този който следва да докаже твърдението си досежно недължимост,
респективно погасяване на задължението си по договора. В случая плащането по договора
за процесния период подлежи на доказване от ответната страна с надлежни за това
доказателства, удостоверяващи извършено плащане на претендираната сума. Такова
4
доказване от ответника не беше проведено в производството. Съгласно Общите условия към
договора за паричен кредит, при забава на една или повече месечни вноски от страна на
кредитополучателя същият дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска, а при забава на две
или повече месечни вноски от страна на кредитополучателя вземането става предсрочно
изискуемо в целия му размер, включително всички определени с договора надбавки и
обезщетение за забава.
С оглед на горе изложените правни изводи следва да се приеме за установено
съществуване вземането на ищеца против ответника за сума в размер на 13 020.89 лв., от
които 7 323.55 лв. - главница по цедиран Договор за потребителски кредит №
**********/15.06.2020 г., сключен между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД и длъжника, договорна и
мораторна лихва по Договор за потребителски кредит № **********/15.06.2020 г. за периода
от 14.08.2020 г., до 15.07.2023 г. в размер на 4 985.76 лв., обезщетение за забава за периода от
14.08.2020 г. до 02.05.2024 г./датата на подаване на заявлението/ - в размер на 711.58 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.05.2024 г. - датата на подаване на
заявлението, до окончателното изплащане сумата, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение № 192/02.05.2024 г. по ч.гр.д. № 314/2024 г. на ОРС.
При този изход на спора следва да се приеме, че разноските, направени от ищеца в
заповедното производство, както и тези, сторени в производството по общия исков ред
следва да се възложат на ответника. Те възлизат общо в размер на 1020.84 лв., от които
310.42 лв. в заповедното производство - за платена д.т. в размер на 260.42 лева и 50.00 лева
юрисконсултско възнаграждение и 710.42 лв. пред настоящата инстанция - за платена д.т. в
размер на 260.42 лева, 350.00 лева възнаграждение на вещо лице и 100.00 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. М. М., с ЕГН ********** с
постоянен адрес гр. Оряхово, ул.“Иван Вазов“ № 69, че същият дължи на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к. „Люлин“ № 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда „Лабиринт“ ет. 2,
офис 4, представлявано от изп.директор Ю.Х.Ю, сумата от 13 020.89 лв., от които 7 323.55
лв. - главница по цедиран Договор за потребителски кредит № **********/15.06.2020 г.,
сключен между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД и длъжника, договорна и мораторна лихва по
Договор за потребителски кредит № **********/15.06.2020 г. за периода от 14.08.2020 г., до
15.07.2023 г. в размер на 4 985.76 лв., обезщетение за забава за периода от 14.08.2020 г. до
02.05.2024 г./датата на подаване на заявлението/ - в размер на 711.58 лв., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 02.05.2024 г. - датата на подаване на заявлението, до
окончателното изплащане сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение №
192/02.05.2024 г. по ч.гр.д. № 314/2024 г. на ОРС.
5
ОСЪЖДА В. М. М., с ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Оряхово, ул.“Иван
Вазов“ № 69 да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Люлин“ № 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев“
№ 25, офис-сграда „Лабиринт“ ет. 2, офис 4, представлявано от изп.директор Ю.Х.Ю, сумата
от 1020.84 лв. - деловодни разноски сторени в заповедното и исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщението.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
6