РЕШЕНИЕ
№ 46
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на двадесети април
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Румен Ат. Стойнов
при участието на секретаря Маруся Т. Кръстанова
като разгледа докладваното от Румен Ат. Стойнов Гражданско дело №
20221880100006 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от „Агенция
за контрол на просрочени задължения” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, ул. „Панайот Волов” № 29, етаж 3, чрез юрк.
Х. А., като пълномощник на ... Я. Я, против Д. И. Л. от с. В. Т., общ. С., ул.
„...” № , ЕГН **********. Налице е едно нетипично възникване на исковия
процес, след връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл. 47, ал. 5 от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК), като ищецът го е иницирал за да
може установи съществуването на вземанията си. Исковете са положителни
установителни и се смятат предявени от момента на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс – 14.04.2021 г. По постъпилото
заявление е образувано ч.гр.д. № 341/2021 г. по описа на РС Своге и е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с №
31 от 09.06.2021 г. за сумата от 1982,90 лева - главница по договор за стоков
кредит № 483371 от 16.10.2019 г., сумата от 345,09 лева – договорна лихва за
периода от 15.11.2019 г. до 16.10.2020 г., сумата от 179,57 лева – мораторна
лихва за периода от 16.11.2019 г. до 26.03.2021 г. и законна лихва върху
главницата, считано от 14.04.2021 г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 250,15 лева разноски по делото, от които 200 лева юрисконсултско
възнаграждение – определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК и изчислено според
Наредбата за заплащането на правната помощ, както и 50,15 лева заплатена
държавна такса.
Вземанията претендирани от ищеца представляват парични задължения,
които произтичат от договор за стоков кредит № 483371, сключен на
1
16.10.2019 г. между Д. И. Л. (кредитополучател) и „Банка ДСК” ЕАД
(кредитор), като вземането е прехвърлено от страна на банката в полза на
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК *********, по
силата на Приложение № 1.1 от 22.07.2020 г. към договор за покупко-
продажба на вземания (цесия) от 17.06.2020 г.
Цената на исковете е 1982,90 лева – главница, 345,09 лева – договорна
лихва и 179,57 лева – законна лихва, за които суми се иска от съда да признае
за установено, че се дължат от ответника на ищеца, като се претендират още
и направените разноски.
От страна на ответника е подаден писмен отговор, чрез назначения му
от съда особен представител – адв. Д. П.. Предявените искове се оспорват
като неоснователни, както по основание, така и по размер. Твърди се, че
ответникът не е уведомен за прехвърлянето на вземанията, поради което
същото не е породило действие за третите лица и за длъжника.
По делото са приети, като писмени доказателства, документите
представени от ищеца и е приложено ч.гр.д. № 341/2021 г. по описа на
Районен съд Своге.
Свогенският районен съд, първи състав, като взе предвид постъпилата
искова молба и съобразявайки събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна :
На 16.10.2019 г. в гр. София е сключен договор за стоков кредит, по
силата на който „Банка ДСК” ЕАД е предоставило на ответника сумата от
1982 лева : за закупуване на преносим компютър и съдомиялна машина +
еднократна застрахователна премия. По делото са приложени две фактури,
дубликат, които са подписани от ответника и доказват покупката на
стоките/услугата. Парите е следвало да бъдат върнати на 12 месечни вноски,
подробно индивидуализирани по размер/срок в погасителния план към
договора, като общия размер на задължението е 2233,66 лева. Вноските
включват в себе си главница и лихви, единадесет от тях са в размер на 186,26
лева, а дванадесетата е в размер на 184,80 лева. Л. не е извършвал плащания
по договора, като на 22.07.2020 г. вземанията са прехвърлени на ищеца.
Документите по делото не са оспорени от страните и съдът ги възприема като
автентични и верни. Тежестта за доказване на направени плащания е на
ответника, като доказателства в тази насока липсват. На основание чл. 162
ГПК съдът намира, че размера на сумите съответства на претендираното.
Вземането по договора за кредит е прехвърлено от страна на „Банка
ДСК” ЕАД в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ЕООД, ЕИК *********, по силата на Приложение № 1.1 от 22.07.2020 г. към
договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 17.06.2020 г. „Агенция
за контрол на просрочени задължения” АД, ЕИК *********, е правоприемник
на горепосоченото еднолично дружество с ограничена отговорност. Съгласно
разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите
продавачът на вземането е длъжен да съобщи на длъжника за прехвърлянето,
като по настоящото дело уведомяването е станало при връчване на преписа от
исковата молба и приложеното към нея уведомително писмо. По принцип
длъжникът може да възразява успешно за липса на уведомяване само ако
едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на
2
овластено от този кредитор лице до момента на уведомяването. В случая няма
такива данни и твърдения.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна, че предявените положителни установителни искове с правно
основание чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК са процесуално допустими, а
разгледани по същество са основателни и доказани. Съображенията са
следните :
Налице е валиден договор за кредит, по който ответната страна не е
изпълнила своите задължения. Доказано е получаването на процесната сума,
изискуемостта на вземанията за главница и лихви, както и размера им. Няма
пречка кредиторът да прехвърли вземането, като то преминава върху новия
кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности,
включително с изтеклите лихви. Предишният кредитор е длъжен да съобщи
на длъжника за прехвърлянето, което по настоящото дело е станало при
връчването на преписа от исковата молба на ответника, чрез особения
представител. За падежиралите вноски до датата на заявлението по чл. 410
ГПК не е необходимо съобщение до длъжника, тъй като срокът го „кани” да
плати. Последната вноска е следвало да се внесе на 16.10.2020 г., а
заявлението е подадено в Софийски районен съд на 14.04.2021 г.,
следователно целият кредит е изискуем. Годишният процент на разходите
(ГПР) по заема е под предвидения в чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския
кредит (ЗПК), като претендираните главница и лихви, съответстват на
дължимите. След като процесният договор за стоков кредит е с характер на
потребителски договор, на основание § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на
потребителите (ЗЗП) следва, че освен правилата на ЗПК, които важат за
всички договори за потребителски кредит и уреждат императивните правила
за определяне на тяхното съдържание и клаузи, приложими са и правилата на
ЗЗП, включително нормите, уреждащи неравноправни клаузи в договорите,
сключвани с потребителите и тяхната нищожност, на основание чл. 146, ал. 1,
вр. с чл. 143 ЗЗП. Първоинстанционният и въззивният съд следят служебно за
наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи
неравноправност на клауза/и в потребителски договор, но по настоящото дело
не се установиха такива. Следователно са налице всички материални
предпоставки, които обуславят основателността на предявените искове.
При този изход от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
ще следва да заплати на ищеца направените по делото разноски – за държавна
такса, за възнаграждение на особен представител и за юрисконсултско
възнаграждение, като съдът определя последното на 250 лева. Съдът дължи
произнасяне и по разноските в заповедното производство, които са в общ
размер на 250,15 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
Приема за установено по отношение на Д. И. Л. от с. В. Т., общ. С., ул.
„...” № , ЕГН **********, че дължи на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
3
София, ул. „Панайот Волов” № 29, етаж 3, представлявано от .....Я. Я., сумата
от 1982,90 лева – непогасена главница по договор за стоков кредит № 483371,
сключен на 16.10.2019 г. между Д. И. Л. (кредитополучател) и „Банка ДСК”
ЕАД (кредитор), като вземането е прехвърлено от страна на банката в полза
на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК *********,
по силата на Приложение № 1.1 от 22.07.2020 г. към договор за покупко-
продажба на вземания (цесия) от 17.06.2020 г., заедно със законна лихва върху
непогасената главница, считано от 14.04.2021 г. до окончателното изплащане
на вземането, сумата от 345,09 лева – договорна лихва за периода от
15.11.2019 г. до 16.10.2020 г. и сумата от 179,57 лева – мораторна лихва за
периода от 16.11.2019 г. до 26.03.2021 г.
Осъжда Д. И. Л. от с. В. Т., общ. С., ул. „...” № , ЕГН **********, да
заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Панайот
Волов” № 29, етаж 3, представлявано от ..... Я. Я., сумата от 629,17 лева –
направени разноски за държавна такса, за възнаграждение на особен
представител и за юрисконсултско възнаграждение по гр.д. № 6/2022 г. по
описа на Районен съд Своге.
Осъжда Д. И. Л. от с. В. Т., общ. С., ул. „...” № , ЕГН **********, да
заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Панайот
Волов” № 29, етаж 3, представлявано от ... Я. Я., сумата от 250,15 лева –
направени разноски за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение
по ч.гр.д. № 341/2021 г. по описа на Районен съд Своге.
Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава
чрез Свогенския районен съд.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
4