Решение по дело №723/2019 на Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

 

№

 

гр. Русе,13.01.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Русе, V - ти състав, в публично заседание на 12 декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

   

          СЪДИЯ: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА

 

при секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА адм. дело № 723 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на „Херба Вита-МТ“ ЕООД, със седалище гр. Русе, представлявано от М.Т. срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 420 - ФК/30.10.2019 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – магазин за хранителни добавки, находящ се в гр. Русе, ул.“Мостова“№17 А, стопанисван от дружеството и забрана за достъпа до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на административния акт поради нарушаване на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните норми и целта на закона; претендира се отмяна на оспорената заповед.

Ответникът по жалбата – Началникът на Отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, счита, че оспореният акт е законосъобразен, а жалбата срещу него – неоснователна.

Съдът, като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт на основание чл. 168 от АПК, приема за установено следното:

От представените с административната преписка писмени доказателства се установява, че на 29.10.2019 г., в 14.05 часа, служители на НАП – Варна извършили проверка на горепосочения обект, стопанисван от търговеца. Проверяващите установили, че при извършена от тях контролна покупка на стойност 2.40 лв. не е издадена фискална касова бележка от наличния и работещ в обекта ЕКФП.

Резултатите от проверката били материализирани в Протокол за извършена проверка № 0383001 от 29.10.2019 г. Във връзка с констатациите при проверката било прието, че е извършено нарушение на чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, поради което със ЗНПАМ № 255 - ФК/17.07.2019г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, оправомощен със Заповед № ЗЦУ – ОПР-16 от 17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка „Запечатване на  търговски обект" – магазин за хранителни добавки, находящ се в гр. Русе, ул.“Мостова“№17 А, както и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.

Като мотиви относно продължителността на срока, АО е посочил, че определеният от законодателя размер на срока за запечатване на търговския обект указва значимостта на охраняваното обществено отношение и при определяне на продължителността на мярката били взети предвид местоположението на обекта, тежестта на извършеното нарушение и последиците от него.

За нарушението впоследствие е съставен и АУАН №F524120 от 11.11.2019 г. С оглед на установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима.

Подадена e от надлежна страна – адресата на процесната ПАМ. Заповедта е получена лично от представляващия дружеството на 11.11.2019 г., видно от собственоръчно попълнена и подписана от него разписка (л. 1 от преписката). Жалба до съда е подадена на18.11.2019г., с което е спазен законоустановения 14-дневен срок за оспорване по чл. 149, ал. 1 от АПК вр. чл. 186, ал. 4 ЗДДС.

Разгледана по същество, жалбата се явява частично основателна.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган – в съответствие с разпоредбата на чл. 186, ал. 3, пр. второ ЗДДС. Видно от съдържащата се в приобщената към делото административна преписка Заповед № ЗЦУ-ОПР-16 от 17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за Националната агенция за приходите, чл. 186, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС и чл. 81, ал. 1 от АПК, Директорите на Дирекции „Контрол“ в Териториалните дирекции на НАП и Началниците на Отдели „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП са оправомощени да издават заповеди за налагане на принудителни административни мерки „Запечатване на обект“ по чл. 186 от ЗДДС.

Спазена е изискуемата писмена форма - заповедта съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването й. Напълно ясно е за какво нарушение, допуснато от страна на търговеца, се налага процесната ПАМ, а именно – неиздаване на фискална касова бележка от наличен и работещ в обекта ЕКФП при извършена контролна покупка, при която е била заплатена съответната стойност в брой. Описаната в ЗНПАМ фактическа обстановка и посоченото нарушение се подкрепят и от ПИП №0383001 от 29.10.2019г., по отношение на който е налице и изрично позоваване в ЗНПАМ.

Спазени са процесуалните правила за издаване на оспорваната заповед.

Всички действия на органите по приходите по извършване на проверката и установяване на нарушението са документирани по надлежния ред с цитирания Протокол за извършена проверка, съставен в присъствието на работник на търговеца, назначен по трудово правоотношение. В протокола са посочени проверените документи, както и събраните при проверката доказателства.

Обжалваната заповед е издадена и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона.

В конкретния случай е констатирано нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Според разпоредбата на  чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. Съгласно чл. 25, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006, фискалната касова бележка в случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането. Лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка. Цитираните разпоредби кореспондират на задълженията, регламентирани от нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС - всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.

За нарушения на посочените разпоредби санкционната норма на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС предвижда налагането на глоба или имуществена санкция. Отделно от налагането на глобата или имуществената санкция, разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС предвижда и налагането на принудителна административна мярка – „Запечатване на обект за срок до 30 дни“, като в конкретния случай е установена хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС – не е спазен редът или начинът за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Така дадената правна квалификация на нарушението съответства и на посочената в издадения впоследствие АУАН №F524120 от 11.11.2019г., с който е констатирано нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., а именно неиздаване на фискална касова бележка.

Дружеството - жалбоподател е лице по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. - извършва дейност в търговски обект –магазин, поради което е следвало за извършената продажба да издаде фискална касова бележка. Това изискване е свързано със задължението по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, детайлно регламентирано  в чл. 25, ал.1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. При констатирано нарушение на цитираните разпоредби с неиздаване на фискална касова бележка, което безспорно се установява от доказателствата по делото, а не е и спорно между страните, е налице хипотезата на  чл. 186, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и ответникът, в условията на обвързана компетентност, е издал процесната заповед за налагане на ПАМ в съответствие на материалния закон.

Съдът приема, обаче, че определеният срок от 14 дни за запечатване на обекта и забрана за достъп до него за същия срок, постановен в условията на оперативна самостоятелност, макар и на средата на законово определения, не съответства на тежестта на нарушението и не е съобразен с целите предвидени в чл. 22 от ЗАНН за налагане на ПАМ, поради което е незаконосъобразен. Изложените от административния орган съображения за определената продължителност се изразяват в бланкетно посочване на обстоятелства -местоположение на търговския обект, тежестта на извършеното нарушение и последиците от него. Анализът на тези обстоятелства сочи на търговски обект, който, макар и в центъра на града, не се намира на оживено търговско място, не реализира големи обороти /вж.разчетения оборот в  ПИП №0383001/, като стойността на конкретната покупка, за която не е издадена фискална бележка, е изключително ниска. По делото не са налице данни за извършени други правонарушения от дружеството от вида на процесното. Продължителността на административната мярка следва да бъде разумно съотношение на пропорционалност между засегнатите интереси на дружеството и охрана на обществени отношения, касаещи данъчното облагане. Използваното правно средство, според съда, при конкретния случай, би постигнало преследваната легитимна цел по преустановяване и предотвратяване на административни нарушения и при продължителност от 10 дни, който срок съответства на принципа за съразмерност по чл.6 от АПК.

Предвид на всичко изложено дотук, Административен съд Русе в настоящия съдебен състав, намира Заповед № 420 - ФК/30.10.2019 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП за незаконосъобразна, касателно само определения с нея срок от 14 дни за запечатване на търговския обект.  Жалбата се явава частично основателна, досежно срока на наложената ПАМ, който съдът следва да измени на 7 дни. В останалата си част заповедта е законосъобразна и няма основания за нейната отмяна.

С оглед изхода на спора, на страните се следват разноски, съобразно уважената и отхвърлената част, както следва: на жалбоподателя - 150лв., а на ответника – 50лв. След извършена от съда служебна компенсация, следва да бъде осъден НАП да заплати на „Херба Вита-МТ“ ЕООД 100лв. юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

 

                        Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ по жалба на „Херба Вита-МТ“ ЕООД, със седалище гр. Русе, представлявано от М.Т., Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 420 - ФК/30.10.2019 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – магазин за хранителни добавки, находящ се в гр. Русе, ул.“Мостова“№17 А, стопанисван от дружеството и забрана за достъпа до него за срок от 14 дни, като намалява срокът на мярката на 7 дни.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите  да заплати на „Херба Вита -МТ“ ЕООД 100лв. юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

 

Съдия: