№ 305
гр. Бургас, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АСЕН Т. РАДЕВ
при участието на секретаря Жана Авр. Кметска
като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Търговско дело №
20242100900424 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба на „ОКгруп29“ ЕООД против С. Х. Х., за
осъждане на ответницата да върне на ищцовото дружество сумата от 68000 лева, като
получена с оглед на неосъществено основание – несключено споразумение за продължаване
срока на наемен договор, също сключен между страните на 14.02.2017 год., ведно със
законната лихва, начислена върху горната сума, начиная от датата на предявяване на
исковете – 13.12.2024 год., до окончателното й изплащане, а евентуално, в случай, че така
предявените искове се намерят за неоснователни, се претендира осъждане на ответницата да
върне на ищеца горната сума, с която се е обогатила неоснователно за негова сметка, ведно
със законната лихва за забава.
Така предявени, исковете са с правно основание в чл.55, ал.1, пр.2 и чл.86, ал.1 от
ЗЗД, евентуално – в чл.59 и чл.86, ал.1 от ЗЗД и са допустими.
Малко повече по допустимостта им, по повод изричното възражение на ответната
страна – преценката за допустимост на иска се базира на фактическите твърдения на ищеца,
изложени в обстоятелствената част на исковата молба, т.е. тези, на които той обляга
претенцията си, независимо от петитума (искането до съда). Затова, мислимо е последващо
производство по иск, основаващ се на различни фактически твърдения, какъвто е и
настоящият случай – независимо от множеството противоречиви и взаимноизключващи се
твърдения на ищцовата страна, в т.ч. смешение на договорни и извъндоговорни основания,
съдържащи се в първоначалната, уточнителните и допълнителната искови молби, в крайна
сметка предходният докладчик е съумял да извлече фактите, на които се основава
претенцията, давайки и съответната правна квалификация. Разликата с производството по
т.д. № 39 / 2022 год. на БОС, а оттам и допустимостта на настоящото производство, се крие
именно в различните фактически твърдения – в предходното производство, освен общите и
1
за двете дела факти, ищецът е твърдял разваляне на договора и е претендирал връщане на
даденото по него на отпаднало основание, а в това производство въвежда твърдение, че
сумата, подлежаща на връщане, е дадена с оглед бъдещо сключване на споразумение, до
сключване на което не се стигнало, и като такава подлежи на връщане, поради
неосъщественото основание за даването. Вярно е, че разпоредбата на чл.55 от ЗЗД урежда
три иска, обусловени от три различни фактически състава (ППВС 1/1979 год.), но понеже
фактите са дадени от търсещия защита ищец, по тях съдът дава правната квалификация на
претенцията, под страх от произнасяне по непредявен иск. В подобен смисъл са и мотивите
на ТР № 2/2011 год., ОСГТК, както и Р-1564-1979-І г.о., а в частност – Р-454-1976-І г.о., Р-
1798-1995-V г.о., Р-1009-2003-V г.о., Р-1093-2006-ІІ г.о.
Исковете са докладвани така в с.з., проведено на 11.06.2025 год. и страните са приели
окончателния доклад без възражения.
Поддържат се от процесуалния представител на ищцовото дружество, който
ангажира доказателства и моли за уважаването им; претендира разноските по делото.
Адвокатският пълномощник на ответницата оспорва исковете като неоснователни.
Бургаският окръжен съд, след като анализира наличните по делото доказателства,
намира за установени следните факти, имащи отношение към правилното разрешаване на
спора:
На 14.02.2017 год., в гр.Несебър, между „ОКгруп29“ ЕООД – наемател и С. Х. -
наемодател, е сключен договор за наем на недвижим имот - самостоятелен обект с
идентификатор 51500.501.342.1.3 по КК и КР на гр. Несебър, представляващ обект за
обществено хранене. Срокът на договора е определен на 5 години, считано от сключването
му, а месечната наемна цена – на 1650 лв.
Със споразумение от 18.05.2017 год., сключено между страните по делото и трето за
спора лице – Мартин Вучев, ищцовото дружество-наемател е поело задължението да погаси
задължение на ответницата-наемодател към третото лице, в размер на 68000 лв., като по
този начин да предплати дължими в бъдеще наеми по договора, считано от м.ноември 2017
год. Ответницата се е задължила да подпише на 09.06.2017 год. споразумение, с което
срокът на наемния договор с „ОКгруп29“ЕООД да се продължи с още 3 години.
Налични са 5 бр. разписки – от 06.07.2017 год. за сума в размер на 8238 лв., предадена
на Мартин Вучев от пълномощник на „ОКгруп29“ ЕООД; - от 21.07.2017 год. за сума в
размер на 9000 лв., предадена на на Мартин Вучев от пълномощник на „ОКгруп29“ ЕООД; -
от 29.07.2017 год. за сума в размер на 9000 лв., предадена на Мартин Вучев от пълномощник
на „ОКгруп29“ ЕООД; - от 16.08.2017 год. за сума в размер на 5860 лв., предадена на
Мартин Вучев от пълномощник на „ОКгруп29“ ЕООД; - от 25.09.2017 год. за сумата от
55000 лв., предадена на Мартин Вучев от пълномощник на „ОКгруп29“ ЕООД, в присъствие
на ответницата. За всички плащания е посочено да са извършени за възстановяване на
платени от Вучев на Х. суми по сключен договор за наем и неговото прекратяване, които
подлежат на прихващане с наемни вноски по сключен между „ОКгруп29“ ЕООД и С. Х.
2
договор за наем и продължаване срока му на действие.
По повод оспорване авторството на две от разписките – от 29.07.2017 год. и от
16.08.2017 год., вещото лице Н., изготвил заключение по назначената почеркова експертиза
е категоричен, че всички те са подписани от Мартин Вучев.
На 16.06.2021 год. ищцовото дружество – наемател е поканило ответната
наемодателка да му предаде владението върху наетия имот в 7-дневен срок, в противен
случай ще счита сключения между тях наемен договор за развален.
Останалите множество писмени и гласни доказателства касаят факти и обстоятелства
по изпълнението на договора от страна на ответницата, т.е. са неотносими към спора.
На съда е служебно известно и решението по т.д. № 39 / 2022 год. на БОС, водено
между същите страни, потвърдено при инстанционен контрол, с което е отхвърлен искът на
„ОКгруп29“ ЕООД за осъждане на С. Х. да върне сумата от 66000 лв., с която се е обогатила
неоснователно, получавайки я на отпаднало основание – по развален договор за наем от
14.02.2017 год.
Този иск е бил основан на отчасти припокриващи се с тук изложените твърдения на
ищцовото дружество - че по тристранното споразумение от 18.05.2017 год. е платило
авансово сумата от 68000 лв., в полза на трето лице и за сметка на ответницата, като наеми
за бъдещ период. Твърдени са същите плащания като размери, дати и разписки, описани по-
горе в настоящия акт, както и че неизпълнението от страна на ответницата – наемодател е
провокирало ищцовото дружество наемател да развали наемния договор с покана от
16.06.2021 год. и да търси връщане на платената наемна цена.
За да отхвърли иска с посоченото решение, съдът е приел, че платеното от „ОКгруп29“
ЕООД не е лишено от основание, а по договора за наем и поради естеството на наемния
договор, срока на платените наеми и момента на развалянето, даденото не подлежи на
връщане. Т.е. сумата е платена на договорно основание.
Въз основа на така очерталата се фактическа обстановка, съдът намира исковете за
неоснователни.
При заявен иск по чл.55, ал.1, пр.ІІ от ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже предаването
на процесната сума, както и очакваното основание за това имуществено разместване, което
да не се е сбъднало. И макар предаването / получаването на сумата за бъдещи наеми да е
факт, безспорен за страните, то тази сума е платена в изпълнение на действалия към онзи
момент наемен договор и за периода до развалянето му – както вече се каза, с влязлото в
сила съдебно решение по т.д. № 39 / 2022 год. на БОС, обвързащо за настоящите страни, е
прието, че посочената сума е платена на договорно основание, което от своя страна
изключва последващото й претендиране от ищеца на друго извъндоговорно основание.
Независимо от ищцовата трактовка, по мнението на настоящия състав основание за
плащането е било изначално налице - споразумението от 18.05.2017 год., сключено във
връзка със съществуващия между страните наемен договор. Още повече, че платените по
споразумението наеми са за период, обхванат от срока на действие на договора за наем до
3
развалянето му. А противно на твърденията на ищеца, плащането на бъдещите наеми по
посочения в споразумението начин, не е било обвързано от сключване на допълнително
споразумение за продължаване срока на договора за още три години.
Казаното дотук е валидно и достатъчно за отхвърляне, както на първоначалните, така
и на евентуалните искове.
Впрочем, дори и при обратния извод, те биха били неоснователни, поради
основателността на ответниковото възражение за изтекла погасителна давност.
Давността, при института на неоснователното обогатяване, започва да тече от момента,
в който вземането за връщане на даденото без основание стане изискуемо. В хипотезата на
чл.55, ал.1, пр.2 от ЗЗД това е моментът, в който е следвало да се осъществи твърдяното
основание (сключването на допълнително споразумение) за даването – 09.06.2017 год.,
следователно което общата погасителна давност по чл.110 от ЗЗД е изтекла на 09.06.2022
год. Ако и хипотетично да се приеме за меродавен по-благоприятния за ищеца начален
момент на изискуемостта, в който пълното плащане на сумата е извършено – 25.09.2017 год.
(при евентуалния иск по чл.59 от ЗЗД), то давностният срок отново би изтекъл на 25.09.2022
год.
Ето защо, предявените искове са изцяло неоснователни и като такива следва да се
отхвърлят, а на ответницата, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, се присъдят разноски в размер
на 3005 лв., съгласно представен списък.
Водим от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „ОКгруп29“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр.София, ж/к „Васил Левски“, ул.“Дряновски манастир“ № 41, представлявано
от Огнян Колев, предявени против С. Х. Х. от гр. Н, ул."М." №*, ЕГН - **********, за
осъждане на ответницата, на основание чл.55, ал.1, пр.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, да върне
на ищцовото дружество сумата от 68000 лева, като получена с оглед на неосъществено
основание – несключено споразумение за продължаване срока на наемен договор, също
сключен между страните на 14.02.2017 год., ведно със законната лихва, начислена върху
горната сума, начиная от датата на предявяване на исковете – 13.12.2024 год., до
окончателното й изплащане, а евентуално - за осъждане на ответницата, на основание чл.59
от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, да върне на ищцовото дружество горната сума, с която се е
обогатила неоснователно за негова сметка, ведно със законната лихва, начислена върху
горната сума, начиная от датата на предявяване на исковете – 13.12.2024 год., до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „ОКгруп29“ ЕООД да заплати на С. Х. Х. деловодни разноски в размер на
3005 лв. (три хиляди и пет лева).
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен съд, в двуседмичен
4
срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
5