Присъда по дело №119/2023 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 24
Дата: 7 юни 2023 г. (в сила от 23 юни 2023 г.)
Съдия: Ростислава Янкова Георгиева
Дело: 20233630200119
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 16 януари 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 24
гр. Шумен, 07.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря И.Й.Д.
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Наказателно дело
частен характер № 20233630200119 по описа за 2023 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Д. Х. М., с ЕГН**********, роден на ******** год. в
гр.Шумен, област Шумен, с постоянен адрес с.Хитрино, община Шумен, област Шумен,
български гражданин, с основно образование, женен, неосъждан, безработен за ВИНОВЕН
в това, че на 17.11.2022 год. в с.Хитрино, област Шумен причинил на Х. С. Т., с
ЕГН********** от гр.Шумен лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане на
лявото слепоочие, външния очен ъгъл на лявото око на горния и долния клепач – частично;
кръвонасядане и оток на нокътната фаланга на палеца на лявата ръка с частично отлепване
на нокътната плочка в основата й, които са й причинили болка и страдание, поради което
и на основание чл.130, ал.2 от НК и чл.54 от НК ГО ОСЪЖДА НА ПРОБАЦИЯ чрез
прилагане на следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ
адрес за срок от 6 /шест/ месеца при периодичност 2 /два/ пъти седмично и
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 /шест/ месеца.
ОСЪЖДА подсъдимия Д. Х. М., с ЕГН********** да заплати на Х. С. Т., с
ЕГН********** сумата от 500 лева /петстотин лева/, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди в резултат на извършеното от подсъдимия престъпление
по чл.130, ал.2 от НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
деянието – 17.11.2022 год. до окончателното изплащане на сумата, като частично уважен
граждански иск, предявен от пострадалото лице в хода на съдебното производство, като
отхвърля иска в останалата му част до пълния предявен размер, като неоснователен и
недоказан.
1
На основание чл.189, ал.3 от НПК осъжда подсъдимия Д. Х. М., с ЕГН********** да
заплати на тъжителката Х. С. Т., с ЕГН********** сумата от 912 лева /деветстотин и
дванадесет лева/, представляваща направени деловодни разноски за държавна такса,
адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице.
На основание чл.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по Гражданския процесуален кодекс осъжда подсъдимия Д. Х. М., с
ЕГН********** да заплати в полза на държавата по сметка на ШРС държавна такса върху
уважения граждански иск в размер на 50 /петдесет/ лева, както и 5 /пет/ лева - държавна
такса за издаване на изпълнителен лист.
Присъдата подлежи на обжалване в 15-дневен срок от днес пред Шуменски окръжен
съд.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда по НЧХД №119 по описа за 2023 год. на ШРС

Делото е образувано на основание постъпила в съда тъжба от Х.С.Т., с
ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Шумен, ************** срещу подсъдимия Д.Х.М.,
с ЕГН**********, роден на ******** год. в гр.Шумен, област Шумен, с постоянен адрес
с.Хитрино, община Шумен, област Шумен, български гражданин, с основно образование,
женен, неосъждан, безработен за извършено от него престъпление от частен характер,
наказуемо по чл.130, ал.2 от НК. В диспозитивната част на тъжбата е посочено, че
подсъдимият на 17.11.2022 год. в с.Хитрино, област Шумен причинил на Х.С.Т., с
ЕГН********** от гр.Шумен лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане на
лявото слепоочие, външния очен ъгъл на лявото око на горния и долния клепач – частично;
кръвонасядане и оток на нокътната фаланга на палеца на лявата ръка с частично отлепване
на нокътната плочка в основата й, които са й причинили болка и страдание.
Пострадалото лице с тъжбата предявява и граждански иск за сумата от 5000 лева,
представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на
извършеното от подсъдимия престъпление по чл.130, ал.2 от НК, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на деянието – 17.11.2022 год. до окончателното изплащане
на сумата. Искът е приет за съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство,
а пострадалото лице е конституирано и като граждански ищец по делото. В съдебно
заседание се явява лично и с упълномощен повереник, като поддържат тъжбата и
предявения с нея граждански иск, а в пледоарията си излагат подробни мотиви в тази
насока.
Подсъдимият в съдебно заседание не се признава за виновен, като отрича да е
извършил деянието, в което е обвинен с тъжбата и дава подробни обяснения в своя защита.
Защитника на подсъдимия счита за справедливо и съответно на извършеното на подсъдимия
да бъде наложено наказание „глоба“ в размер на 100 лева.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Д.Х.М. живее на семейни начала със сестрата на тъжителката –
свидетелката Ф.С.Т.. Двамата живеят в с.Хитрино, в съседство с къщата на майката на
тъжителката и на свидетелката Ф.Т.. М. не работел по постоянен трудов договор, като с
оглед осигуряване прехраната на семейството си често носел в дома им различни вещи и
отпадъци, които трупал в къщата и в двора около къщата.
На 17.11.2022 год. тъжителката завела своята майка – свидетелката Ф.А.С. на лекар,
след което двете се върнали отново в дома на последната, намиращ се в съседство с този на
подсъдимия. При влизане в двора на къщата, минавайки покрай подсъдимия Х.С.Т. му
направила забележка да не трупа отпадъци около къщата и да изхвърли вече натрупаните
такива. Думите на тъжителката ядосали М., при което замахнал и ударил Х.Т. с юмрук в
областта на лявото слупоочие. Последната паднала на земята, при което наранила нокътната
фаланга на палеца на лявата си ръка. Тъй като майката на тъжителката била в близост и
възприела случващото се с помощта на носената от нея патерица се опитала да спре
подсъдимия и да предпази дъщеря си, но М. бутнал и нея, като последната не е получила
наранявания.
След като бил подаден сигнал до органите на полицията по случая била образувана
проверка по преписка вх.№5769/2022 год. по описа на ШРП, която е приключила с
Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 19.12.2022 год.
На 17.11.2022 год. тъжителката била прегледана от съдебен лекар. При
освидетелстването на тъжителката й било издадено Съдебномедицинско удостоверение
№249/2022 год., в което са отразени причинените й травматични увреждания и е дадено
1
заключение, че същите могат да бъдат получени по време и начин, съобщен от пострадалата
и че същите са й причинили болка и страдание.
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на: част от
дадените от подсъдимия обяснения в съдебно заседание, показанията на разпитаните в
съдебно заседание свидетели – Ф.А.С. и Б.С.Т. и отчасти на показанията на свидетелката
Ф.С.Т., както и от събраните в хода на съдебното производство доказателства, които са
приобщени по реда на чл.283 от НПК.
Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на съдебното
производство съдебно-медицинска експертиза по писмени данни, по която вещото лице
дава заключение, че на пострадалата Х.С.Т. са били причинени следните травматични
увреждания: кръвонасядане на лявото слепоочие, външния очен ъгъл на лявото око на
горния и долния клепач – частично; кръвонасядане и оток на нокътната фаланга на палеца
на лявата ръка с частично отлепване на нокътната плочка в основата й, които са й
причинили болка и страдание.
Съдът намира, че обясненията на подсъдимия следва да бъдат кредитирани в частта
относно обстоятелството, че на посочения ден и час двамата с тъжителката са се намирали
на едно и също место, на което е станал инцидента, а именно в с.Хитрино, област Шумен,
както и относно повода за възникналия скандал между тях и факта, че М. е нанесъл удари с
юмрук в областта на лицето на тъжителката. В тази си част обясненията се подкрепят от
останалия събран по делото доказателствен материал и по-конкретно от събраните гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите Ф.А.С., Б.С.Т. и отчасти на показанията на
свидетелката Ф.С.Т., както и от заключението на изготвената в хода на съдебното
производство съдебно-медицинска експертиза по писмени данни. В останалата си част
показанията на подсъдимия, досежно твърденията му, че тъжителката го е заплашвала с
убийство, че го е гонила от дома му и че е счупила намиращата се в близост готварска печка
„Раховец“, са изолирани, не се подкрепят от други доказателства, противоречат на
останалите събраните в хода на производството гласни доказателства и имат характер на
негова защитна версия по обвинението, поради което не следва да бъдат кредитирани.
Съдът напълно кредитира показанията на свидетелката Ф.А.С., доколкото е била пряк
свидетел на случилото се и свидетелства относно повода за възникване на конфликта и
нанесените на тъжителката удари. В същото време С. е имала пряко наблюдение и над
състоянието на пострадалата след инцидента и свидетелства относно отражението, което е
оказал върху нейната психика и начин на живот. Показанията на посочената свидетелка
следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото същите са безпристрастни и обективни и
кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал и изцяло
потвърждават изложеното от страна на тъжителката в тъжбата, предмет на настоящото
производство. Показанията на посочената свидетелка кореспондира и с изготвената в хода
на съдебното производство съдебно – медицинска експертиза по писмени данни, по която
вещото лице дава подробно описание на причинените на пострадалата травматични
увреждания, като дава заключение, че посочените увреждания са причинени по механизма
на удар от действието на твърди тъпи предмети.
По отношение показанията на свидетеля Б.С.Т. съдът намира, че същите следва да
бъдат кредитирани изцяло, доколкото свидетелят е имал пряко наблюдение над поведението
на пострадалата след инцидента и отражението, което той е оказал върху нейното здраве и
начин на живот. Показанията му се подкрепят изцяло от показанията на свидетелката С. и
кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал.
В същото време по отношение на показанията на свидетелката Ф.С.Т. съдът намира,
че същите следва да бъдат кредитирани единствено в частта, в която същата свидетелства,
че действително на посочената дата и място между подсъдимия и нейната сестра е
възникнал конфликт, породен от отправената от последната забележка, който е завършил с
2
нанесените на тъжителката травматични увреждания. В останалата си част показанията на
свидетелката Ф.Т. са вътрешно противоречиви и неясни и не кореспондират с останалия
събран по делото доказателствен материал. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството,
че както се установява от показанията на свидетелите Б.Т. и Ф. С., поради множеството
натрупани отпадъци в областта на прозореца на стаята, в която се е намирала свидетелката,
същата не е имала видимост и е било невъзможно да възприеме случващото се между
подсъдимия и тъжителката. В тази част показанията на същата са до голяма степен
противоречиви, предубедени и имат за цел единствено да подкрепят версията на
подсъдимия и да спомогнат последният ада избегне наказателната отговорност за
причиненото от него деяние.
Съдът намира, че събраните и обсъдени по-горе доказателства по делото са
непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод,
непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават
решението му в следния смисъл:
Като прецени всички доказателства, релевантни за делото, съгласно чл.14 от НПК,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че подсъдимият Д.Х.М. следва да бъде
признат за виновен за това, че е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление от частен характер, наказуемо по чл.130, ал.2 от НК, изразяващо се в това, че
на 17.11.2022 год. в с.Хитрино, област Шумен причинил на Х.С.Т. от гр.Шумен лека телесна
повреда, изразяваща се в кръвонасядане на лявото слепоочие, външния очен ъгъл на лявото
око на горния и долния клепач – частично; кръвонасядане и оток на нокътната фаланга на
палеца на лявата ръка с частично отлепване на нокътната плочка в основата й, които са й
причинили болка и страдание.
Обект на престъплението са обществените отношения, осигуряващи
неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността.
Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо физическо лице.
От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението се осъществява чрез
действие и се изразява в такова въздействие върху организма, вследствие на което на
пострадалата са причинени травматични увреждания, които са причинили болка и
страдание, без разстройство на здравето, което по смисъла на чл.130, ал.2 от НК следва да
бъде квалифицирано като лека телесна повреда.
От субективна страна престъплението е извършено с вина под формата на пряк
умисъл, като деецът е съзнавал, че нанасяйки удари на пострадалата, ще й причини
определени травматични увреждания, вследствие на които ще изпита болка и страдания,
съзнавал е общественоопасните последици от това деяние и е допуснал настъпването им.
Съдът намира, че от материалите по делото се установява по безспорен начин, че на
посочения ден и час подсъдимият е нанесъл на тъжителката посочените травматични
увреждания. В подкрепа на този извод са показанията на свидетелката Ф.А.С., която в
съдебно заседание на 07.06.2023 год. свидетелства, че лично е възприела обстоятелството, че
подсъдимият е нанесъл удар с юмрук в областта на лицето на пострадалата, след което
последната е паднала и се е наранила. В същата насока са и показанията на свидетелят
Б.С.Т., който въпреки, че не е бил пряк свидетел на случилото се, свидетелства, че
непосредствено след инцидента тъжителката му се е обадила и му е разказала за случилото
се, както и че непосредствено след инцидента е изпитвала болки в областта на главата и се е
страхувала да посещава майка си. Както бе посочено и по-горе показанията на свидетелите
С. и Т. кореспондират изцяло помежду си и подкрепят изцяло версията, изложена от страна
на тъжителката в тъжбата. В същата насока е и заключението на изготвената в хода на
производството съдебно-медицинска експертиза по писмени данни, която дава заключение,
че причинените на пострадалата телесни увреждания са били причинени по механизма на
3
удар от твърди тъпи предмети.
Изследвайки обективната страна на деянието съдът установи, че както в
представеното като писмено доказателство по делото съдебно-медицинско удостоверение
№249/2022 г., така също и в изготвената в хода на съдебното производство съдебно-
медицинска експертиза по писмени данни се установява, че на пострадалата са били
причинени множество травматични увреждания – кръвонасядане на лявото слепоочие,
външния очен ъгъл на лявото око на горния и долния клепач – частично; кръвонасядане и
оток на нокътната фаланга на палеца на лявата ръка с частично отлепване на нокътната
плочка в основата й, които осъществяват признаците на болка и страдание, без разстройство
на здравето.
При определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление,
съдът прецени: Степента на обществена опасност на деянието, която преценява като
сравнително висока – касае се за лека телесна повреда, изразяваща се в причинени
травматични увреждания, причинили на пострадалата болки и страдания, като
травматичните увреждания са причинени по механизма на удар, вследствие на който е
паднала и е получила допълнително нараняване. Степента на обществена опасност на
подсъдимия съдът преценява с оглед данните за личността на дееца, които сочат, че същият
е с чисто съдебно минало. По делото липсват данни за извършени от негова страна други
противообществени прояви. По настоящото дело подсъдимият не се признава за виновен, но
дава подробни обяснения в своя защита, в които признава, че действително е ударил и
съборил пострадалата. Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът възприема
влошените отношения между подсъдимия и тъжителката, в резултат на които е възникнал
конфликт и които до голяма степен са провокирали извършването на деянието. Като
смекчаващо отговорността обстоятелство съдът възприема и влошеното семейно и
материално състояние на подсъдимия, което се установява от дадените от него обяснения в
съдебно заседание, в които се съдържа информация, че М. е безработен, реализира частични
доходи, като полага грижи за болната си съпруга и трудно успява да осигури прехраната на
семейството си.
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието,
посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимия М., като
наказанието бъде определено при отчитане както на констатираните по-горе смекчаващи
отговорността обстоятелства, така и на отегчаващите такива. При преценка на същите съдът
намира, че доколкото отчетените по-горе смекчаващи вината обстоятелства не са
многобройни, то същите не могат да обосноват приложението на чл.55 от НК. Съдът счита,
че на подсъдимия следва да се наложи наказание “пробация” чрез прилагане на
задължителните пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от
6 /шест/ месеца при периодичност 2 /два/ пъти седмично и задължителни периодични срещи
с пробационен служител за срок от 6 /шест/ месеца. При определяне размера на наказанието
и продължителността на пробационните мерки съдът съобрази чистото съдебно минало на
подсъдимия, съществуващия между него и тъжителката конфликт, липсата на получавани от
подсъдимия доходи, което се установяват от дадените от негова страна обяснения в хода на
съдебното производство.
Съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху
подсъдимия и ще окаже възпитателно и предупредително влияние и върху другите членове
на обществото. По този начин ще бъдат постигнати целите на генералната и специална
превенция.
При преценка на предявения и приет за съвместно разглеждане граждански иск,
предявен от страна на тъжителката Х.С.Т. за неимуществени вреди, съдът като прецени
степента на причинените на пострадалата болки и страдания, вследствие на нанесените й в
резултат на деянието травматични увреждания, като съобрази и заключението на
4
изготвените по делото удостоверения и съдебно-медицинска експертиза в тази насока, както
и заключението на вещото лице относно характера на телесните повреди и срока за тяхното
отшумяване, състоянието й непосредствено след инцидента, счете за справедливо да уважи
същия за сумата от 500 лева и да го отхвърли в останалата му част до пълния предявен
размер, като неоснователен и недоказан.
При определяне размера на гражданския иск съдът прецени степента на претърпените
от страна на тъжителката болки и страдания и състоянието й непосредствено след
инцидента, данни за което се съдържат в събраните гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите С. и Т.. При обсъждане на гражданския иск съдът прецени обстоятелството, че
се претендира гражданска отговорност за причинени в резултат на процесното деяние
неимуществени вреди, т.е. отнася се за вторична санкционна последица, свързана с
нарушаване на определени задължения. В случая става дума за нарушаване на общото
правило да не се вреди другиму, визирано в разпоредбата на чл.45 от ЗЗД. В кръга на
претендираните вреди влизат най-общо казано всички отрицателни последици, настъпили за
пострадалия, при наличието, на които възниква разглежданата отговорност. Налице е
противоправно поведение от страна на подсъдимата Х., в резултат на което са възникнали
вредите от деянието и тези вреди са в причинна връзка с определена обективирана,
съзнателна човешка проява. Размерът на обезщетението за неимуществените и
имуществените вреди следва да овъзмезди пострадалия за всички отрицателни последици,
които са настъпили в резултат на деянието на подсъдимия, въпреки, че засегнатите
неимуществени блага в тези случаи нямат цена. Чл.52 от ЗЗД указва съдът да определи
размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, като това понятие е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението, а именно – характерът
на увреждането, начинът на извършването, обстоятелствата при които е извършено то,
интензитета на нанесените на пострадалия увреждания и допълнителните последствия за
здравето, причинените морални страдания, осакатявания и пр. /Пост. №4/68г. на Пленума на
ВС/. Именно съобразявайки всички тези обстоятелства във връзка с претенцията за
обезщетение за неимуществени вреди, съдът на основание чл.52 от ЗЗД счита, че е
справедливо така претендирания граждански иск за неимуществени вреди да бъде уважен до
размер 500 лева /петстотин лева/, като се вземе предвид претърпените болки и страдания в
резултат на нанесените травматични увреждания в резултат на деянието на подсъдимата и
причинната връзка между тях.
Вредите от непозволено увреждане са изискуеми към момента на деликта –
престъплението. От този момент виновният им причинител изпада в забава. Като носимо
парично задължение при забава на плащане длъжникът дължи законната лихва, определена
от Министерския съвет за съответния период на забавата до пълното издължаване. Поради
това уваженият размер на гражданският иск следва да бъде присъден, ведно със законната
лихва върху присъдената сума, считано от датата на увреждането, а именно – 17.11.2023 год.
до окончателното изплащане на тази сума.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати на
тъжителката и сумата от 912 лева /деветстотин и дванадесет лева/, представляваща
направени деловодни разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение и
възнаграждение за вещо лице.
На основание чл.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по Гражданския процесуален кодекс осъди подсъдимия да заплати в полза на държавата по
сметка на ШРС държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 50 /петдесет/
лева, както и 5 /пет/ лева - държавна такса за издаване на изпълнителен лист.
По този начин и с такова наказание, съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на
генералната и специална превенция.
5
Водим от горното, съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:
6
Съобщи за изтекли лични данни