РЕШЕНИЕ
№ 563
гр. Търговище, 06.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря Женя Люб. Иванова
като разгледа докладваното от ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело №
20243530100144 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени обективно съединени установителни
искове за съществуване на вземане с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 от ГПК,
във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД, с обща цена 2339,66 лв.
Ищецът твърди в исковта си молба, че между ответника и трето лице „Кредисимо“
ЕАД е имало сключен договор за потребителски кредит № 2100686 от 01.10.2019 год.,
сключен при ОУ, по силата на който третото лице е предоставило на ответника сумата от
1200.00 лв., срещу задължението на ответника да възстанови сумата на 4 броя вноски, в
размер на по 325,41 лв., в срок до 10.02.2020 год., при уговорен лихвен процент в размер на
40.00 % и ГПР 48.21 %. Ищецът твърди, че ответникът на 01.10.2019 год. е сключил договор
за поръчителство с „Ай Тръст“, ЕООД, по силата на който дружеството се е задължило, като
поръчител да отговаря за задължението на ответника по договора за кредит, срещу
определено възнаграждение, като на 01.10.2019 год. е сключило договор с кредитора
„Кредисимо“ ЕАД по силата на който е поело задължението да отговаря солидарно с
ответника за изпълнението по договора за кредит. В молбата се твърди, че ответникът не е
изпълнил в срок задълженията си по договора и не е възстановил заемната сума, поради
което кредиторът се е обърнал към поръчителя, като го е поканил да изпълни задължението
и на 23.03.2021 год. „Ай Тръст“ ЕООД е погасили всички задължения на ответника към
кредитора, а именно 1200 лв. – главница, 101,64 лв. – договорна лихва за периода 01.10.2019
год. -10.02.2020 год. и обезщетение за забава в размер на 433,89 лв., като с това си действие
е встъпил в правата на кредитора спрямо ответника и е уведомил последния за това. В
1
молбата се твърди също, че вземането по договора за кредит, е прехвърлено от кредитора на
ищеца, с Договор за цесия от 02.03.2021 г. и прехвърлянето на вземането е съобщено на
ответника, на посочената от него електронна поща, с имейл от 30.03.2021 год., както и
твърди, че ако не се приеме фингираното връчване, то ищеца е приложил уведомление за
цесия към исковата молба, с искане същото да бъде връчено на длъжника, ведно с исковата
молба. Предвид липсата на изпълнение както към стария, така и към новия кредитор ищеца
се снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1616 /
2023 год. на РСТ, за дължимите от ответника суми, в общ размер от 2339,66 лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението и направените разноски. Заповедта за
изпълнение била връчена на ответника по реда на чл.47, ал.1 от ГПК и на ищеца били
дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си. За това и в изпълнение
указанията на заповедния съд ищеца е предявил иск по чл.422 от ГПК за установяване на
вземането за което е издадена заповед за изпълнение, като се присъдят разноските в
заповедното и исково производство. В съдебно заседание представител на ищеца не се
явява, но същия чрез писмено становище е заявил, че поддържа предявения иск.
В дадения месечен срок ответникът, чрез назначения от съда особен представител,
при условията на чл.47, ал.6 от ГПК е упражнил правото си на отговор. В отговора иска е
оспорен и по основание, и по размер. Ответникът е навел доводи, че не е на лице
облигационна връзка, възникнала между ответника и кредитодателят „Кредисимо“, тъй като
липсвал подписа на ответника върху представените договори и ОУ, както и липсвали
доказателства тези документи да са били връчвани на ответника. Моли да се отхвърли иска,
ведно с всички законни последици. В съдебно заседание поддържа доводите, изложени в
отговора.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено
следното : От представения по делото неподписан Договор за кредит № 2100686 / 01.10.2019
г., сключен между длъжника-ответник и „Кредисимо“ ЕАД, ведно с ОУ, се установява, че
страните са уговорили предоставяне на паричен заем в размер на 1200,00 лв., за срок от 4
месеца, с размер на месечна погасителна вноска – 4 вноски по 325,41 лв., с първа вноска на
10.11.2019 г. и последна вноска на 10.02.2020 г.; с фиксиран годишен лихвен процент от
40.00 %, ГПР 48.21 %, с обща сума за погасяване в размер на 1301,64 лв.; уговорено е
усвояване на сумата изцяло в брой при подписване на договора, като е приложена разписка,
удостоверяваща, че кредиторът е превел на кредитополучателя сумата от 1200 лв. В чл.4 от
договора е посочено, че в срок до 48 часа от подаване на заявлението ответникът се
задължава да предостави едно от следните обезпечения: банкова гаранция, или сключен
договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитодателя юридическо лице.
На 01.10.2019 г. между „Ай Тръст“ ЕООД в качеството на поръчител и ответникът, в
качеството на потребител е сключен договор за предоставяне на поръчителство ( приложен
по делото и неподписан), с който поръчителят се е задължил да сключи договор за
поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който да отговаря пред „Кредисимо“ ЕАД
солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя,
2
възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от
неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит, а
потребителят е поел задължението да заплати възнаграждение на поръчителя в размер на
128,21 лв. на месец за периода на действие на договора за кредит, дължимо на датата на
падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план. В случай, че
поръчителят изпълни задължения на потребителя по договора за потребителски кредит,
поръчителят има право да поиска от потребителя възстановяване на сумата на платените от
поръчителя задължения на потребителя по договора за потребителски кредит, законната
лихва върху платената от поръчителя сума за периода от деня на плащането на задълженията
на потребителя към „Кредисимо“ ЕАД до възстановяване на сумата и разноските, които
поръчителят е направил, след като е уведомил потребителя за постъпилото от „Кредисимо“
ЕАД искане за плащане. Също на 01.10.2019 год. между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“
ЕООД в качеството на поръчител е сключен договор за поръчителство, по силата на който
поръчителят се е задължил да отговаря пред „Кредисимо“ ЕАД солидарно с потребителя за
изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за
потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на
потребителя по договора за потребителски кредит. Поръчителят се е задължил при писмено
поискване от страна на „Кредисимо“ ЕАД да плати всички изискуеми задължения на
потребителя по договора за потребителски кредит. Доказателства по делото, че „Ай Тръст“
ЕООД е извършило плащания към „Кредисимо“ ЕАД за погасяване на задължението на
ответника, произтичащо от договора за кредит не са представени. На 14.03.2022 г. между
„Кредисимо“ ЕАД (цедент 1) и „Ай Тръст“ ЕООД (цедент 2) и ищецът „АПС Бета България“
ЕООД (цесионер) е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия),
представен в заповедното производство, по силата на който цедент 1 продава възмездно на
цесионера свои парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени договори за
кредит на физически лица в качеството на кредитополучатели, индивидуализирани в
Приложение № 1 към договора, а цедент 2 продава възмездно на цесионера свои парични
вземания, произтичащи от встъпване на поръчителя (цедент 2) в правата недиа
първоначалния кредитор (цедент 1) по просрочени и неизплатени договори за кредит на
физически лица, сключени между първоначалния кредитор (цедент 1) като кредитодател и
физическите лица – кредитополучатели, както и вземания на цедент 2 по договори за
предоставяне на поръчителство по потребителски кредити на „Крсимо“ ЕАД, ведно с
техните привилегии, обезпечения и другите им принадлежности, включително и с
начислените лихви. Поради неизпълнение на ответникът да заплаща заемната сума по начин
и в срок, посочен в договора за кредит ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение,
издадена по ч.гр.д. № 1616 / 2023 год. за сумата от 2339,67 лв. - главница, представляваща
неизпълнено задължение по цедиран договор за кредит № 2100686 / 01.10.2019 г. в размер на
1200,00 лв. и задължение по договор за поръчителство в размер на 512,85 лв., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 17.11.2023 год. до окончателното плащане,
сумата от 101,64 лв., представляваща договорна лихва по договора за кредит за периода
01.10.2019 год. – 10.02.2020 год., сумата от 433,89 лв., представляваща обезщетение за
3
забава по договора за кредит за периода 01.10.2019 год. – 13.10.2023 год. и сумата от 91,29
лв., представляваща обезщетение за забава по договор за предоставяне на поръчителство.
Заповедта е била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.1 от ГПК, поради което
заповедния съд е дал указания на ищеца да установи по исков ред вземането, за което е
издадена същата, което определя правния интерес от предявяване на настоящите искове.
Няма представени доказателства за погасяване изцяло, или частично на суми от ответника в
хода на производството.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни
изводи: Производството е по реда на чл. 422 от ГПК. Налице са процесуалните
предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск, предявен по реда
на чл. 422 от ГПК, тъй като в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, а исковата молба е предявена в
едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Предмет на делото кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 143, ал. 1 във връзка с чл. 138, ал. 1 от ЗЗД за съществуване на вземания в
полза на поръчителя за изплатени от него задължения за главница, договорна лихва и лихва
за забава по договор за потребителски кредит и искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД за съществуване на вземания за дължимо възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство и лихва за забава върху възнаграждението по договор за
предоставяне на поръчителство. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и
главно доказване съществуването на валидни облигационни правоотношения по договор за
кредит, договор за предоставяне на поръчителство, договор за поръчителство и договор за
цесия, предоставянето на заемната сума на кредитополучателя и изпълнението на
задълженията на кредитополучателя по договора за кредит от поръчителя.
Договорът за потребителски кредит и договорът за предоставяне на поръчителство са
сключени от ответника, в качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. На
основание чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в
договорите, сключени с потребител, а съгласно ТР № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС – за
нищожността на процесните договори, ако същата произтича пряко от сделката или от
събраните по делото доказателства. Като се запозна със съдържанието на процесните
договори, страна по които е ответникът, съдът намира същите за нищожни поради
противоречие със закона, накърняване на добрите нрави и неравноправност. Съгласно чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК в договора за потребителски кредит следва да е посочен размерът на ГПР
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит е необходимо, защото
дава на потребителя ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и му позволява
да прецени икономическите последици от сключване на договора. Според § 1, т. 1 от ДР на
ЗПК общите разходи по кредита на потребителя са всички разходи по кредита, включително
4
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора
и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, и по- специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия. В случая в договора за потребителски кредит е посочена единствено абсолютна
стойност на ГПР – 48.21 %, но липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР по
кредита, кои компоненти точно са включени в него и как се формира конкретният ГПР.
Също така в размера на ГПР не е включено дължимото от потребителя възнаграждение по
договора за предоставяне на поръчителство, чийто размер е 128,21 лв. (4 месеца по 128,21
лв.). Това възнаграждение представлява разход за потребителя, който е свързан с договора за
кредит и е бил предварително известен на кредитора „Кредисимо“ ЕАД, тъй като същият е
едноличен собственик на капитала на дружеството- поръчител „Ай Тръст“ ЕООД съгласно
вписванията в ТРРЮЛНЦ. Поради това стойността на дължимото възнаграждение за
предоставяне на поръчителство е следвало да бъде включена при изчисляване на размера на
ГПР по кредита съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК. В този смисъл посоченият в договора размер
на ГПР не отговаря на действителния такъв, въвежда в заблуждение потребителя за
дължимите от него суми по кредита и поставя потребителя в невъзможност да разбере какво
е реалното оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Целта на чл. 11, т. 10 от ЗПК
е потребителят да получи пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които
следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически
обоснован избор дали да го сключи. Поради това, следва се приеме, че е налице нарушение
на ЗПК по отношение на съществен елемент на договора за кредит, което съгласно чл. 22 от
ЗПК прави договора за кредит недействителен поради противоречие със закона.
Отделно от това уговореният в договора за кредит ГЛП от 40 % противоречи на
установените в гражданския и търговски оборот разбирания и неписани правила за
добросъвестност, справедливост и равнопоставеност. Съгласно установената съдебна
практика клаузата за заплащане на възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави,
когато надвишава три пъти размера на законната лихва за забава, а по обезпечените кредити
– два пъти. Към момента на сключване на договора за потребителски кредит размерът на
законната лихва по просрочени парични задължения, определена по реда на чл. 1, ал. 1 от
ПМС № 426 от 18.12.2014 г., е 10 %. Кредитът е обезпечен с поръчителство. Следователно
максималният размер, до който може да бъде уговаряна възнаградителна лихва е 20 %.
Уговореният в случая ГЛП надхвърля допустимия съгласно морала размер, противоречи на
добрите нрави, на принципа за справедливост и добросъвестност в гражданския и
търговския оборот и за еквивалентност на насрещните престации. Възнаградителната лихва
е съществен елемент от съдържанието на договора за потребителски кредит, предоставен от
кредитна институция, предоставяща заеми по занятие, което изключва възможността да бъде
сключен без уговорката за заплащане на възнаградителна лихва. Липсват и повелителни
правила на закона, които да заместят нищожната клауза на договора, поради което договорът
5
за потребителски кредит е нищожен съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД.
На следващо място договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен, тъй като
не съществува главно задължение, което да обезпечава. Той има акцесорен характер спрямо
договора за кредит и не може да съществува самостоятелно, тъй като служи за обезпечаване
на задълженията по договора за кредит. В този смисъл разпоредбата на чл. 138, ал. 2 от ЗЗД
предвижда, че поръчителство може да съществува само за действително задължение. В
случая липсват задължения, които да бъдат обезпечени, което прави договорът за
поръчителство нищожен.
Договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен и поради липса на
основание. Основанието е типичната и непосредствената правна цел, която се преследва със
сключване на правната сделка. Договорът за поръчителство съгласно чл. 138, ал. 1 от ЗЗД е
акцесорен договор, по силата на който едно лице се задължава спрямо кредитора на трето
лице да отговаря за изпълнението на задължението на това трето лице. Основанието на
договора за поръчителство е учредяване на лично обезпечение в полза на кредитора.
Длъжникът не е страна по този договор, тъй като за него не съществува защитен от закона
интерес от лично обезпечаване на дълга. Поради това сключването на договор за
поръчителство от длъжника е лишено от правно основание, което води до нищожност на
договора съгласно чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД.
От своя страна поемането на задължение от потребителя да заплати възнаграждение
на поръчителя е уговорено единствено в интерес на кредитора. То увеличава неимоверно
тежестта на задължението на потребителя, тъй като се кумулира към задълженията му по
договора за кредит. Налице е явна нееквивалентност на насрещните престации, тъй като
срещу задължението за заплащането на възнаграждение на поръчителя потребителят не
получава никаква насрещна престация. В този смисъл клаузата е неравноправна по смисъла
на чл. 143, ал. 2, т. 20 във връзка с чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, тъй като внася значително
неравноправие в правоотношението. Дружеството-поръчител е поело задължение да
отговаря за задълженията на кредитополучателя в общ размер на 1200 лв., срещу което
потребителят дължи възнаграждение в размер на 512,84 лв., представляващо 43 % от
размера на кредита. При това отговорността на поръчителя може изобщо да не бъде
реализирана, ако потребителят добросъвестно изпълни задълженията си по договора за
кредит, но въпреки това ще следва да заплати възнаграждение на поръчителя. Освен това
ангажирането на отговорността на поръчителя зависи изцяло от преценката на кредитора,
който е свързано лице по смисъла на § 1, ал. 2 от ДР на ТЗ с дружеството-поръчител, което
означава, че дори и да не получи изпълнение по договора за кредит, имуществената
отговорност на поръчителя може и да не бъде реализирана. По този начин клаузата на
практика прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на кредитора за предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително
увеличаване на размера на задълженията му.
Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит бъде обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
6
или други разходи по кредита. По делото не се спори, а и се установява от представените
писмени доказателства, че сумата от 1200 лв. е усвоена от ответника. Ответникът не твърди
да е извършил плащания по кредита, нито сочи доказателства в тази насока, поради което на
основание чл. 23 от ЗПК следва да се приеме, че дължи връщане на претендираната от
ищеца сума от 1200 лв., представляваща получената чистата сума по кредита, по отношение
на която договорът за цесия е породил правни последици. Тук следва да се отбележи, че
възраженията на ответника, че цесията не е съобщена на ответника и не е породила
действие е неоснователно, поради следното : Безспорно препис от исковата молба и
доказателствата, към нея, в това число и уведомлението са връчени на особения
представител на ответника. Съобразно съдебната практика, връчването на всички книжа по
делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този
момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. В този смисъл е
Решение на ВКС по т.д.№ 193/2018 г. С връчването на исковата молба и всички книжа по
делото, вкл. и уведомлението по чл.99, ал.З от ЗЗД на особения представител на ответника,
връчването е надлежно и от този момент се пораждат всички правни последици, свързани с
факта на връчване, вкл. и уведомяването на длъжника за извършената цесия. Уведомяването
по чл.99, ал.З от ЗЗД чрез връчването на особен представител представлява надлежно
уведомяване на длъжника и цесията е породила действие спрямо длъжника от този момент.
Този факт, настъпил в хода на производството, следва да бъде съобразен с оглед
разпоредбата на чл.253, ал.3 ГПК. Предвид горното, съдът приема, че цесията е породила
действие спрямо ответника, поради което ищецът е установил активната си материално
правна легитимация по иска и възражението на ответната страна в този аспект е
неоснователно.
Останалите искови претенции следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, тъй
като въз основа на недействителен договор за потребителски кредит не се дължат лихви и
други разходи, в т.ч. по договора за предоставяне на поръчителство.
С оглед изхода от спора и предвид задължението на съда да се произнесе по
разноските в заповедното и в исковото производство, съдът приема, че ищецът има право на
разноски,съразмерно на уважената част от исковете. Размера на разноските на ищеца в
заповедното производство са в размер на 146,79, а сторените от него в исковото
производство разноски възлизат на 520,21 лв., като за исковото производство съдът
определя 100 лв. юрисконсултско възнаграждение на ищцовата страна. Съразмерно на
уважената част от исковете разноските на ищеца са в размер на 342,10 лв., които следва да се
възложат в тежест на ответника, на осн. чл. 78, ал.1 и ал.8 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане в полза на „АПС Бета
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
7
Триадица, бул. ”България ” № 81 В, представлявано от Х. М. и П. В., действащи чрез
юрисконсулт Е. Ц. против Н. С. Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:
гр.Търговище, ул.*******, за сумата от 1200,00 лв., представляваща главница по Договор за
кредит № 2100686 / 01.10.2019 г., ведно със законната лихва от 17.11.2023 год.. до изплащане
на задължението, за което вземане има издадена Заповед за изпълнение № 772 / 08.12.2023
год. по ч. гр. д. № 1616 / 2023 год. на РСТ, на осн. чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 от ГПК,
във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул. ”България ” № 81 В,
представлявано от Х. М. и П. В., действащи чрез юрисконсулт Е. Ц. против Н. С. Д., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Търговище, ******** искове за установяване
съществуване на вземания : задължение -възнаграждение по договор за поръчителство в
размер на 512,85 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.11.2023 год.
до окончателното плащане, вземане в размер на 101,64 лв., представляващо договорна лихва
по договора за кредит за периода 01.10.2019 год. – 10.02.2020 год., вземане в размер на
433,89 лв., представляваща обезщетение за забава по договора за кредит за периода
01.10.2019 год. – 13.10.2023 год. и вземане в размер на 91,29 лв., представляващо
обезщетение за забава по договор за предоставяне на поръчителство, за които има издадена
Заповед за изпълнение № 772 / 08.12.2023 год. по ч. гр. д. № 1616 / 2023 год. на РСТ, с
правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, като
неоснователни.
ОСЪЖДА Н. С. Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Търговище,
ул.******* да заплати на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул. ”България ” № 81 В, представлявано от
Х. М. и П. В., действащи чрез юрисконсулт Е. Ц., направените в исковото и заповедно
производство разноски, съразмерно на уважената част от исковете, в общ размер на 342,10
лв., на осн. чл. 78, ал.1 и ал.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
8