Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 06.08.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛКОВ
РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното
от съдия Костадинова ч. гр. дело № 6849/2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435,
ал. 2 ГПК.
Образувано
е по жалба на „Т.С.“ ЕАД – длъжник по изп.д. № 20208600400354
- срещу Постановление от 10.06.2020 г., с което е оставено без уважение
възражението на длъжника срещу размера на определените в поканата за доброволно
изпълнение разноски. Жалбоподателят твърди, че на взискателя
е определено адвокатското възнаграждение в нарушение на чл. 10 от Наредба
1/2004 г., като на същия се дължало единствено възнаграждение за образуване на
делото в размер на 100 лв., както и че следва да бъде намален размерът на
таксата по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.
Взискателят А.Е.К.оспорва жалбата, като твърди, че адвокатското възнаграждение е
съобразено с определения към момента на сключване на договора за правна защита
и съдействие минимум в Наредба 1/2004 г.
В мотивите
си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява, че жалбата е
процесуално допустима, но по същество е неоснователна по изложените от взискателя съображения.
Съдът намира следното:
Изпълнителното дело е
образувано въз основа на изпълнителен лист от 22.05.2020 г., издаден в полза на
А.Е.К., за сумата от 418,45 лв. – разноски в производствата по гр. д. №
31576/2017 г. на СРС, 127 състав и гр. д. 5588/2019 г. на СГС, ГО, VI-а състав. С молбата за образуване на
изпълнителното производство процесуалният представител на взискателя
не е посочил начина на изпълнение, а на основание чл. 18 ЗЧСИ е предоставил
избора на съдебния изпълнител. На 01.06.2020 г. до длъжника е изпратена покана
за доброволно изпълнение, в която съдебният изпълнител е посочил като дължима
сумата от 200 лв. за разноски за правна защита в изпълнителното производство,
както и сумата от 74,22 лв., представляваща пропорционална такса по т. 26 от
Тарифата към ЗЧСИ. В срока по чл. 428, ал. 1 ГПК длъжникът е погасил изцяло
дълга си по изпълнителното дело.
При тези
факти съдът намира жалбата за неоснователна.
Дължимото
на взискателя адвокатско възнаграждение не се явява
прекомерно – същото е в рамките на минимума, определен съгласно чл. 10, т. 1 от
Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
редакцията към момента на сключване на договора за правна помощ от 10.03.2020
г. Решението на ВАС от 08.05.2020 г. по адм. д. № 14384/2019
г., с което се отменят разпоредби от наредбата, няма обратно действие (чл. 195,
ал. 1 АПК) и предвид материално-правния характер на нормата не би могла да бъде
съобразена последваща сключването на договора
редакция.
Пропорционалната
такса в размер от 74,22 лв. е правилно изчислена
съобразно т. 26 ТТРЗЧСИ, като в базата за изчисляването ѝ са включени
вземанията по изпълнителния лист, както и дължимото в изпълнителното
производство адвокатско възнаграждение, и е начислен ДДС.
Поради
изложеното жалбата следва да бъде оставена без уважение.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Т.С.“ ЕАД – длъжник
по изп.д. № 20208600400354 - срещу Постановление от
10.06.2020 г., с което е оставено без уважение възражението на длъжника срещу
размера на определените в поканата за доброволно изпълнение разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.