№ 457
гр. Кюстендил, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XI-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря ЗОЯ ДР. ТРЕНЕВА
като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Гражданско дело №
20211520101422 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.
Образувано е по искова молба, депозирана от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, представляванo от А.А. – изпълнителен
директор, чрез процесуален представител юрк. Цв.П., против ЦВ. Й. ХР..
В исковата молба се сочи, че ищцовото дружество, в качеството си на заявител,
депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по
което било образувано ч.гр.д. № 811/2021 г. по описа на КРС. Заявлението било
уважено, като заповед била издадена за сумата от 2716,81 лв., от която: 2410,65 лв. –
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.
07.2017г. до м. 04.2020г., ведно със законната лихва от 26.02.2021 г. до изплащане на
вземането; 252,28 лв. – мораторна лихва за забава от 15.09.2018г. до 16.02.2021г., както
и суми за дялово разпределение – 45,91 лв. главница за периода м. 01.2018г. до м.
04.2020г., ведно със законната лихва от 26.02.2021г до окончателното изплащане на
вземането и 7,97 лв. – лихва за периода от 03.03.2018г. до 16.02.2021г., както и
направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение не влязла в сила, поради което на осн. чл. 415 от ГПК и след
указанията на заповедния съд, ищецът предявил иск за установяване съществуването
на вземането си.
Твърди се, че ответникът, в качеството си на ползвател на топлоснабдения имот,
находящ се на адрес гр. София, , общ. Младост, ж.к. „Младост-1“, бл. 142, ет.4, ап. 12,
бил клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал.1 от Закона за енергетиката
/ЗЕ/ като съгласно действащото законодателство бил длъжен да монтира средства за
дялово разпределение на отоплителните тела в имота си и да заплаща цена за ТЕ при
условията и по реда определени в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването.
1
Съгласно чл. 150, ал.1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти за
битови нужди в гр. София, изготвени от последното и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране. Общите условия влизали в сила след едномесечен срок
от публикуването им в един централен и един местен ежедневници и имали силата на
договор между предприятието и клиентите, без да е необходимо изричното им
приемане от последните. Действащите за процесния имот Общи условия, а именно: ОУ
за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за
битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, обвързвали
ответника в настоящото производство. В съответстие с ОУ от 2016 г. ищцовото
дружество ежемесечно удостоверявало публикуването на интернет страницата на
данни за дължими суми за ТЕ в присъствието на нотариус, като се осигурявал и
интернет достъп на клиентите до индивидуалните им партиди чрез официалната уеб -
страница на дружеството.
Ответницата, видно от приложено към делото извлечение от сметки за аб. №
400294, използвала доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния
период, като не е погасявала задълженията си.
Контрагент на ищцовото дружество по договор за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия по см. на чл. 112г, ал.1 от ЗЕЕ /чл. 139б от
ЗЕ/ бил фирма „Бруната България“ ООД. След края на отоплителния период,
последната изготвила изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответстие с действащите подзаконови нормативни актове,
уреждащи материята.
Предвид изложеното се поддържа искане да бъде установено в отношенията
между страните, че ЦВ. Й. ХР., ЕГН: **********, с адрес: *****************, дължи
и следва да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сума за консумирана топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в ***************** , а именно: 2716,81
лв., от която 2410,65 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода м. 07.2017г. до м. 04.2020г., ведно със законната лихва от
26.02.2021 г. до изплащане на вземането; 252,28 лв. – мораторна лихва за забава от
15.09.2018г. до 16.02.2021г., както и суми за дялово разпределение – 45,91 лв. главница
за периода м. 01.2018г. до м. 04.2020г., ведно със законната лихва от 26.02.2021г. до
окончателното изплащане на вземането и 7,97 лв. – лихва за периода от 03.03.2018г. до
16.02.2021г., както и направените по делото разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
Претендират се сторените в настоящото производство разноски.
Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение на ответника.
При частично уважаване на исковата претенция се прави искане за
компенсиране на разноските до размера на по-малкото задължение.
В случай, че в първото по делото съдебно заседание не се яви представител на
дружеството, се иска делото да се гледа в негово отсъствие.
Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен отговор.
Твърди, че процесният имот е нейна собственост, но същият бил необитаем.
Нещо повече, топлинният счетоводител – фирма Бруната, на 03.07.2021г., след
сезиране от Х., извършил отчет на топломера и водомера на процесния имот като били
2
установени нулеви показания за същите. Тоест, никога не били потребявани топлинна
енергия и топла вода. Така, по повод извършената проверка и установените от нея
резултати, ответницата била уверена от фирмата, че служебно ще предостави
информация на ищцовото дружество и сметките щели да бъдат анулирани.
В същия едномесечен срок не е постъпило становище от „Бруната“ ООД, ЕИК
********* като трето лице – помагач на страната на ищцовото дружество.
В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща процесуален
представител като с изрична молба е заявило съгласие делото да се гледа в негово
отсъствие, а ответната страна оспорва исковата моба.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност при условията на чл. 12
и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, че имот, находящ се на адрес: *****************, е
топлоснабден, както и че същият е собствен на ответницата по делото. Последното се
установява и от представеното заверено копие на Решение № 68/10.02.2011 г.,
постановено по гр.д. № 2760 от описа на КРС за 2010г., с което в дял и изключителна
собственост на ответната страна е поставен именно процесният топлоснабден имот.
Не е спорно също, че ищцовото дружество е надлежен топлинен оператор за
този обект.
Липсва спор, а и се установява от представените писмени доказателства
(Договор от 08.07.2011г. при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал.2 от ЗЕ) и по това, че в
изпълнение на задълженията си по чл. 112г, ал.1 от ЗЕЕ /чл. 139б от ЗЕ/ ищцовото
дружество е влязло в договорна обвързаност с фирма „Бруната“ ООД за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия.
С Договор № 2641 от 11.05.2007 г., сключен с Етажната собственост на адрес гр.
София, ж.к. „Младост“ 1, ул. Митрополит Сливенски“, бл. 142, „Бруната България“
ООД приело да извърши за потребителите в СЕС дялово разпределение на топлинна
енергия (услугата „топлинно счетоводство“), а потребителите са приели услугата
„топлинно счетоводство“ да се извършва на основание приложимите Общи условия.
Решението за сключването на договора е обективирано в приложения на л. 16 и
17 от делото Протокол от 25.05.2007 г. на собствениците на адрес *****************
като към същия е приложен списък с писменото съгласие на собствениците,
представляващ неразделна част от протокола, сред които е положен подписа и на
бившия (вече) съпруг на ответната страна М.Х..
Че топлоснабденият имот е такъв, находящ се на сочената улица – „Митрополит
Серафим Сливенски“ се установява от представеното на л. 27 от делото заверено копие
на Удостоверение изх. № 68-00-149/20.02./2012г. на „Географска информационна
система – София“ ЕООД.
Приобщени са копия от счетоводни документи: фактура №
**********.31.07.2020г., съобщения към фактури № ********** и № **********,
справка за дължими суми за абонат: **********, както и публикувани Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на
клиенти в гр. София – л. 38 и 39.
За установяване изпълнението на задълженията на фирмата за дялово
разпределение, приобщени към доказателствения материал са още и представените на
3
л. 83 до 91 от делото 3 бр. индивидуални справки за използваната топлинна енергия за
процесния период, както и 3 бр. констативни протоколи за извършен отчет, в т.ч. и за
процесния апартамент № 12 в условията на неосигурен до имота достъп.
Представено е и заверено копие на Жалба на ответницата до ищцовото
дружество досежно начисляваните за процесния имот суми при все, че същият никога
не е бил обитаем.
За изясняване на делото от фактическа страна е прието заключение по
допуснатата ССчЕ, изготвено от вещото лице М.В., според което в процесния период
няма данни за заплатени суми по партидата на Ц.Х.. ФДР е издавала Индивидуални
справки за използвана топлинна енергия, в т.ч. и коригирани такива след отчитане на
потреблението в обекти, които не са били с осигурен достъп. В справките са посочвани
общо разходи по вид за сградата, както и разходите за абоната. Изравнителние сметки
са отразявани в Съобщение към съответната фактура. Вещото лице е определило
размера на задължението за процесния период, както следва: главница в размер на
2456,56 лв. (в т.ч. 2319,10 лв. за отопление и подгряване на вода; 45,91 лв. от дялово
участие и 91,55 лв. – от изравняване). Размерът на законната лихва, считано от датата
на изпадане на ответника в забава до 16.02.2021г. е определен на 284,22 лв.
От приетото заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза,
изготвено от вещото лице инж. Б.Й., се установява, че „Топлофикация – София“ ЕАД е
подавала ежемесечно за разпределение на фирмата за дялово разпределение („Бруната
България“ ООД) нетната топлоенергия с приспаднати технологични разходи в
абонатната станция, която по отчетни периоди (01.05.2017г. – 30.04.2018г; 01.05.2018г.
– 30.04.2019г. и 01.05.2019г. – 30.04.2020г.) е идентична с тази, отразена в
индивидуалните изравнителни сметки. Фирмата за дялово разпределение е извършвала
отчетите си в съответствие с изискванията на Закона за енергетиката и подзаконовите
нормативни актове в материята, в т.ч. Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба 16-
334/06.04.2007г. За процесния период същата е разпределяла на ответника прогнозна
топлоенергия за отопление, както и за БГВ, като начислените на тази база суми
впоследвтвие са изравнявани базово и по изчислителен път за отопление, както и
базово и по норматив за БГВ, което е отразявано в индивидуални изравнителни сметки.
Общият размер на задължението за главница (в т.ч. сума за отопление, суми за БГВ,
корекционни суми, както и вноски дялово разпределение) към 30.04.2020г. е 2448.77
лв., като разликата с претендираната сума възлиза на 7,79 лв. От заключението се
установява също, че топломерът в сградата е преминал задължителните метрологични
проверки през 2014, 2016, 2018г. и 2022 г. В устно изложената пред съда част,
експертът сочи на това отчитането на потреблението на топлоснабдения имот да е
ставало на 3 отчетни периода при липса на осигуряван достъп до имота. Твърди при
извършването му да е спазена Наредбата за топлоснабдяването. Нещо повече, при
отчитането ФДР е подхождала в полза на ответника, въпреки че е имала пълно право
да отчита на база пълна мощност като по този начин начисли и много по-голяма
дължима сума.
Приложено е ч.гр.д. № 811/2021 г. на КРС, образувано след изпращането му по
подсъдност от Районен съд – София, по искане на заявителя и настоящ ищец, по което
е била издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК № 260369/2021 г.
против длъжника и настоящ ответник, за сумите: 2410,65 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м. 07.2017г. до
м. 04.2020г., ведно със законната лихва от 26.02.2021 г. до изплащане на вземането;
252,28 лв. – мораторна лихва за забава от 15.09.2018г. до 16.02.2021г., както и суми за
4
дялово разпределение – 45,91 лв. главница за периода м. 01.2018г. до м. 04.2020г.,
ведно със законната лихва от 26.02.2021г. до окончателното изплащане на вземането и
7,97 лв. – лихва за периода от 03.03.2018г. до 16.02.2021г., както и направените по
делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение
Заповедта е връчена на ответника на 26.01.2021 г., като в законоустановения за
това срок, срещу нея е депозирано възражение по чл. 414 от ГПК. Заради това на
ищеца са изпратени указания по см. на чл. 415 от ГПК, който в срока по закон е
предявил иска си по реда на чл. 422 от ГПК.
Останалите доказателства по делото не променят крайните изводи на съда,
поради което не се обсъждат подробно.
При установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи: Предявените искове са по реда на чл. 422 и са с правно основаниечл. 79, ал. 1
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за установяване на вземането по издадената в предходно
заповедно производство заповед за изпълнение.
По допустимостта:
С оглед естеството на защитата, която се получава по реда на чл. 422 ГПК,
съдът, който разглежда иска, е обвързан от посочените в заявлението по чл. 410 или чл.
417 ГПК правопораждащи факти, а допустимостта на установителния иск по чл. 422
вр. с чл. 415 от ГПК се определя от идентичността между страните, предмета и
вземането, относно което вече е била издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 от
ГПК.
В случая исковете са допустими, т.к. са заявени в срок от лице - заявител, имащо
правен интерес да иска установяване със сила на пресъдено нещо съществуването и
дължимостта на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
срещу която в срок е депозирано възражение по реда на чл. 414 от ГПК. Разпоредена е
процедура по чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК, като именно в законоустановения срок
заявителят е предя вил настоящите положителни установителни искове. По
изложените съображения претенцията се явява допустима.
Не така стои въпросът за претенцията, касателно частта за разноските, за която
съдът изрично в Определение № 12/05.01.2022 г. е указал на ищеца да обоснове
интереса си от включване на същата в установителната претенция, в светлината на
задължителната тълкувателна практика на върховната инстанция, обективирана в ТР
4/2014 по тълк. д. 4/2013 г. ОСГТК, ВКС. В дадения от съда срок, прецизиране на
претенцията не е извършено, поради което и съгласно т. 12 от соченото тълкувателно
решение, искът в тази си част се явява недопустим, а производството по делото следва
да се прекрати.
По основателността на претенцията:
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право
се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически
факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли
правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги
получи и да заплати уговорената продажна цена и 2) продавачът да е доставил
топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Страните тук не спорят, че ищецът е доставчик на топлинна енергия на
5
територията на гр. София. Предявените от него претенции са за заплащане стойността
на ползвана, но незаплатена топлинна енергия в имот, находящ се в
*****************. Същото основание за вземането е посочено и в заявлението пред
заповедния съд.
Досежно качеството потребител, респ. клиент на топлинна енергия, относно
ответника, съдът счита следното:
За да има едно лице качеството потребител на топлинна енергия е необходимо
наличието на две кумулативни предпоставки: 1) процесният имот да е топлоснабден,
следователно по силата на чл. 150, ал. 2 ЗЕ да е налице валидно облигационно
правоотношение по продажба на енергия за имота; 2) лицето, от което се претендира
заплащане на стойността на доставената и ползвана топлинна енергия, да е собственик
или вещен ползвател на имота.
В изложения смисъл нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ сочи, че качеството
потребител, респ. клиент на топлинна енергия се придобива ex lege - по силата на
закона, с придобиването на право на собственост или ограничено вещно право върху
индивидуален обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за
топлоснабдяване. Поради това законово правило, собственикът или титуляр на вещно
право на ползване на обособен обект в сграда под режим на етажна собственост, по
презумпция на закона се смята клиент на топлинна енергия (в този смисъл е
последователната практика на ВКС – напр. Решение № 221/11.07.2011 г. по т. д. №
5/2010 г., ВКС, II т. о., Решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г., ВКС, III г.
о., Определение № 659/15.05.2014 г. по гр. д. № 1327/2014 г., ВКС, IV г. о., Определение
№ 462/27.04.2015 г. по гр. д. № 635/2015 г., ВКС, III г. о., Решение № 457/01.11.2012 г.
по гр. д. № 1460/2011 г., ВКС, IV г. о., и много други), без да е необходимо сключването
на последващ договор или откриване на партида на новия собственик или титуляр на
вещно право на ползване на топлоснабдения имот.
В случая качеството „потребител на топлинна енергия“ се доказва от една страна
от установеното по делото титулярство на ответника на правото на собственост
досежно процесния имот, по което същият не спори, а и се установява от
представените писмени доказателства (спр. Решение № 68/10.02.2011 г., постановено
по гр.д. № 2760 от описа на КРС за 2010г., с което в дял и изкюючителна собственост
на ответната страна е поставен именно процесния топлоснабден имот), за който имот,
от друга страна, както се установи и от приетите по делото експертни мнения,
ищцовото дружество е доставяло топлинна енергия.
Спорен по делото е въпросът дължими ли са процесните суми при положение, че
имотът не е бил никога обитаван. В тази насока съдът намира следното:
В действителност, установи се безспорно по делото, че отчитането на
потреблението за процесния имот през всеки един от трите отчетни периода се е
извършвало в условията на неосигурен достъп до имота. Последното обаче не означава
непременно, че имотът е бил необитаван, още повече, че никога не е обитаван (в
светлината на положения от съпруга на ответницата подпис в протокола досежно
договора между собствениците на СЕС и ФДР). Независимо от това, дори и имотът да
не е бил никога обитаван, както твърди ответникът, то това не е основание за
отхвърляне на иска тъй като, както вече се посочи, същият като собственик на имота е
страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет -
доставка на топлинна енергия за битови нужди и дължи заплащане на съответната част
от стойността на доставената от ищеца топлинна енергия. А че такава е доставяна и
6
потребена приетата по делото съдебно-техническа експертиза установи, сочейки, че
нетната топлоенергия е с приспаднати технологични разходи в абонатната станция и
по отчетни периоди същата е идентична с тази, отразена в индивидуалните
изравнителни сметки. В действителност, потребителят дължи заплащане на реално
потребената топлинна енергия. Предвидената в нормата на чл. 70, ал. 4 от Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването възможност не въвежда санкция за
неизпълнение на задължението на потребителя да осигури достъп до жилището за
отчитане на топломерите, а регламентира механизъм за определяне на потреблението,
който замества реалното отчитане на ползваната от абоната топлинна енергия за
отопление. По този начин е установен способ за определяне на цената на реално
топлинна енергия, когато не е налице обективна възможност за реалното й отчитане,
като се държи сметка на броя заявени обитатели в имота. В последния смисъл
експертът установи, че фирмата за дялово разпределение е извършвала отчетите си в
съответствие с изискванията на Закона за енергетиката и подзаконовите нормативни
актове в материята, в т.ч. Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба 16-334/06.04.2007г.
За процесния период същата е разпределяла на ответника прогнозна топлоенергия за
отопление, както и за БГВ, като начислените на тази база суми впоследствие са
изравнявани базово и по изчислителен път за отопление, както и базово и по норматив
за БГВ, което е отразявано в индивидуални изравнителни сметки. Нещо повече,
експертът установи, че при отчитането, ФДР е подхождала в полза на ответника,
въпреки че е имала право да отчита на база пълна мощност като по този начин начисли
и много по-голяма дължима сума.
Отделно, тъй като топлопреносното предприятие е предоставяло топлинна
енергия към сградата, за която енергия се дължи плащане, Наредбата за
топлоснабдяването позволява да се определи служебно частта на неосигурилия достъп
собственик въз основа на функция от показанията на общия топломер. Фирмата за
дялово разпределение не е задължена да изследва въпроса защо не е осигурен достъп
до апартамента – тя процедира по един и същи начин, както в случаите, в които
собствениците умишлено се укриват, за да не бъдат измерени показанията на уредите
им и да се констатира тяхното състояние, така и в случаите, в които собствениците не
обитават имота. Когато топлопреносното предприятие и фирмата за дялово
разпределение са изпълнили своите задължения за осигуряване и отчитане на
топлинната енергия, те не могат да бъдат задължени да издирват собственика на
апартамента, за да бъде извършен отчет и да получат плащане съгласно същия. Тъкмо
обратното, задължението за осигуряване достъп до имота за извършване на отчет е на
клиента.
В случай, че клиентът отсъства продължително от имота и това не е възможно,
законът предвижда няколко разрешения:
На първо място: съгласно чл. 77 от Наредбата за топлоснабдяването /отм. ДВ бр.
25/20.03.2020 г., но действал почти през целия процесен период/ клиентът може да
подаде заявление до топлопреносното предприятие за прекратяване на
топлоподаването към имота му. В този случай топлопреносното предприятие е длъжно
да извърши исканото прекратяване в срок до 15 дни след постъпване на заявлението,
като не съществува пречка след отпадане на нуждата от прекратяване,
топлоподаването към имота да бъде възобновено.
На второ място: съгласно чл. 70, ал. 5 от Наредбата за топлоснабдяването
клиентите /отм., считано от 01.10.2019 г., но действала през по-голямата част от
процесния период. /, неосигурили достъп, могат да поискат допълнителен отчет и
7
преработване на изравнителната сметка в тримесечен срок от получаване на
изравнителната сметка от упълномощения за сградата представител. Тази разпоредба е
предоставяла на клиента тримесечен срок, в който, след като получи изравнителната
сметка, същият да възрази срещу нея и да поиска служителите на фирмата за дялово
разпределение да направят нов отчет, като осигури достъп за извършването му.
Възражението следва да бъде направено в рамките на тримесечния срок, тъй като след
изтичането му, това право на клиента се погасява.
На трето място: в имота могат да бъдат поставени уреди за дялово разпределение
с дистанционно отчитане, при които не е необходим достъп до имота, за да бъде
последното извършено.
В конкретния случай за процесния период ответницата не се е възползвала от
нито една от посочените възможности и тъй като не е осигурила достъп до собствения
й апартамент за отчет, за ищеца е възникнало правото да определи служебно
количеството на доставената топлинна енергия за имота. При възникване на това право
клиентът не може да се брани с твърдението, че не е потребил начислената служебно
топлинна енергия.
От друга страна, ответникът не твърди и не установява да се е възползвал от
предвиденото рекламационно производство и да е оспорил изготвените от третото
лице-помагач изравнителни сметки в установените срокове съгласно чл. 33, ал. 3 от
Общите условия от 2016 г., имащи силата на закон за страните – в 45-дневен срок след
периода, за който се отнасят, нито в срока за рекламации за отчет на уредите и
разпределението по чл. 70, ал. 6 от Наредбата за топлоснабдяването (отм.) – отм. в ред.
до изм. с ДВ бр. 74/2019 г., поради което съдебният състав намира, че разпределението
е извършено по описания и отразен от експерта в съдебно-техническата експертиза
начин в съответствие с нормативната уредба.
Всичко изложено идва да покаже, че искът бе доказан в своето основание, в т.ч.
за сумите, представляващи незаплатена топлинна енергия и вноски дялово
разпределение. В последния смисъл за прецизност съдът ще посочи още, че сумите за
дялово разпределение са начислени съгласно Закона за Енергетиката и Наредба №16-
334/6.04.2007г. за топлоснабдяването (обн., ДВ, бр.34 от 24.04.2007г.). В чл. 61, ал.1 от
нея е посочено, че дяловото разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от
топлопреносното предприятие или от доставчика на топлинна енергия -
самостоятелно, или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ и избрано от потребителите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване
изискванията на тази наредба и приложението към нея. В случая разпределението и
начисляването на топлинна енергия са извършвани, според експертите, в съответствие
с нормативните изисквания.
Що се отнася до размера на претенцията, съдът дава вяра на изготвената
съдебно-счетоводна експертиза, поради естеството на познанията на експерта в
областта. Вещото лице е определило размера на задължението за процесния период,
както следва: главница в размер на 2456,56 лв., включваща такава за неплатена
топлинна енергия в размер на 2410,65 лв. (с взетото предвид изравняване) и 45,91 лв. –
дялово разпределение, които суми са идентични на претендираните, поради което в
тази си част претенцията се явява изцяло основателна и следва да се уважи.
Като последица от горното следва да се присъди и законна лихва върху
главните претенции, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК
8
– 26.02.2021г., до окончателното изплащане на вземането.
Размерът на законната лихва, считано от датата на изпадане на ответника в
забава до 16.02.2021г. е определен на 284,22 лв. Общият размер на претендираната
лихва възлиза на 260,25 лв. (252,28 лв. + 7,79 лв.), поради което и с оглед принципа на
диспозитивното начало съдът, ще уважи претенцията и в тази си част в цялост.
По правопогасяващото възражение релевирано от ответника в хода на
устните състезания:
След приключване на съдебното дирене с определение на съда от 01.06.2022г., е
даден ход на устните състезания. В хода на последните ответната страна е релевирала
възражение за изтекла погасителна давност за част от претендираните от дружеството
суми, което възражение съдът намира за процесуално недопустимо поради настъпила
преклузия по см. на чл. 133 от ГПК. Не се навеждат каквито и да е доводи за наличието
на особени непредвидени обстоятелства, които са препятствали възможността на
ответната страна да заяви правопогасяващото си възражение, а от друга страна, дори и
при наличието на такива, последният възможен процесуален момент същото да бъде
заявено е приключване на съдебното дирене, който момент ответникът също е
пропуснал.
Поради това, произнасяне по същество на релевираното правопогасяващо
възражение не се следва.
По отговорността за разноски: Предвид изхода на спора при настоящото му
разглеждане, разноски се дължат единствено на ищцовата страна. Доказателства за
сторени такива са налични за суми, както следва: 192.02 лв. – държавна такса; 200,00
лв. съдебно-счетоводна експертиза; 200,00 лв. – съдебно-техническа експертиза; 88,00
лв. допълнително възнаграждение за съдебно-техническа експертиза (доплатени).
Ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт, поради което на
основание чл. 78, ал.8 ГПК има право на присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената разпоредба размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер на съответния
вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.25,
ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 лв. до 300 лв. Съдът намира, че с оглед
фактическата и правна сложност на делото в случая, следва да се определи
възнаграждение в размер на 100,00 лв. Така, общият дължим размер на разноските в
исковото производство възлиза на 780,02 лв.
Доколкото исковата претенция е свързана с установяване на задълженията,
посочени в заповедта за изпълнение издадена в заповедното производство, вкл. и
разноските за него, с оглед изхода от делото и задължителните указания по т. 12 от ТР
№ 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на дружеството се следват разноски съобразно
уважената част от исковата претенция, а именно такива в размер на 104,34 лв. (общо за
заплатена държавна такса и юрисконсултвко възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ЦВ. Й. ХР.,
ЕГН: **********, с адрес: *****************, ДЪЛЖИ И СЛЕДВА ДА ЗАПЛАТИ на
9
„Топлофикация София“ ЕАД сума за консумирана топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се в ***************** , а именно: 2716,81 лв., от която 2410,65 лв. –
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.
07.2017г. до м. 04.2020г., ведно със законната лихва от 26.02.2021 г. до изплащане на
вземането; 252,28 лв. – мораторна лихва за забава от 15.09.2018г. до 16.02.2021г., както
и суми за дялово разпределение – 45,91 лв. главница за периода м. 01.2018г. до м.
04.2020г., ведно със законната лихва от 26.02.2021г. до окончателното изплащане на
вземането и 7,97 лв. – лихва за периода от 03.03.2018г. до 16.02.2021г., КАТО
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта, в която се иска да бъде
установено в отношенията между ЦВ. Й. ХР., ЕГН: **********, с адрес:
***************** и „Топлофикация София“ ЕАД, че първата дължи на ищцовото
дружество сторените в производството разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, КАТО НЕДОПУСТИМО.
ОСЪЖДА ЦВ. Й. ХР., ЕГН: **********, с адрес: ***************** ДА
ЗАПЛАТИ на „Топлофикация София“ ЕАД сумата в размер на 780,02 лв. (седемстотин
и осемдесет лева и две стотинки), представляващи сторени разноски в настоящото
производство, както и сумата от 104,34 лв., (сто и четири лева и тридесет и четири
стотинки) представляващи сторени разноски в производството по ч.гр.д. № 811/2021г.
от описа на КРС съобразно уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице - помагач на
страната на ищеца – „Бруната“ ООД, писано в ТР при АВ с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Братя Бъкстон“ № 85.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Кюстендил, с въззивна
жалба в двуседмичен срок от съобщаването му. В частта, в която производството
по делото е прекратено и имаща характер на определение, същото подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил, в едноседмичен срок от съобщаването
му.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се изпрати на заповедния съд.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
10