Определение по дело №437/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 2628
Дата: 4 юли 2013 г.
Съдия: Емилия Дончева
Дело: 20131200500437
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 17 май 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение №

Номер

Година

6.1.2012 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

12.08

Година

2011

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Станислав Стефански

дело

номер

20114100501226

по описа за

2011

година

С Решение № 702/08.07.2011г., постановено по гр.д. № 3998/2010г. Великотърновският районен съд е приел за установено по отношение на “Е. ОН Б. П.” , гр. В., че „С. И.” О., гр. В. Т. не дължи сумата от 223,13лв., от общо претендираната сума от 11 044,75лв., дължима по фактура № */03.06.2010год., представляваща начислена стойност за корекция на потребена, но неотчетена електрическа енергия за периода 30.12.2009год. – 31.12.2009год, 01.01.2010год. – 15.03.2010год., за електроснабдяван обект – метанстанция, находящ се в землището на с. Л., Община В. Т., с партида № ... Със същото съдебно решение Великотърновският районен съд е отхвърлил предявения от „С. И.” О., гр. В. Т. иск против “Е. ОН Б. П.” , гр. В., с който се иска да се приеме за установено по отношение на “Е. ОН Б. П.” , гр. В., че „С. И.” О., гр. В. Т. не дължи сумата 10 821,62лв., представляваща разликата от 223,13лв. до пълния претендиран размер 11 044,75лв. - начислена стойност за корекция на потребена, но неотчетена електрическа енергия за периода 30.12.2009год. – 15.03.2010год., като неоснователен и недоказан. Присъдени са разноски в полза на „С. И.” О., В. Т. в размер на 25,88лв., а в полза на “Е. ОН Б. П.” , гр. В. в размер на 1 038,58лв.

Против това решение в отхвърлителната част и в тази по отношение на възложените разноски е постъпила въззивна жалба, чрез процесуален представител. В жалбата се сочи, че решението в тези части е неправилно, постановено при нарушение на мате­иалния Закон, необосновано и вътрешно противоречиво. Отправено е искане за отмяна на решението в тези части като незаконосъобразно и за постановяване на ново, с което предявения иск да бъде уважен изцяло. Претендират се разноски и за двете съдебни инстанции.

Ответникът по жалбата “Е. ОН Б. П.” , гр. В. е депозирал писмен отговор, с който оспорва изцяло подадената въззивна жалба. В съдебно заседание чрез процесуален представител оспорва също жалбата.

Великотърновският Окръжен Съд след като съобрази доводите на страните, събраните по делото доказателства и ги прецени в тяхната цялост, и по отделно, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 от ГПК въззивният съд служебно провери изцяло валидността на решението и допустимостта му в обжалваната част и приема, че решението е валидно и допустимо.

Предмет на въззивното производство е съдебното решение на районният съд в отхвърлителната част и в тази по разноските.

Производството е образувано по предявен от „С. И.” О., гр. В. Т. срещу „Е. Б. П.” , гр. В. иск с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК, с който се иска да бъде прието за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от 11 044,75лв. - начислена за процесния период за недоставена и непотребена ел. енергия, поради липсата на правно основание за заплащане на тази сума. В исковата си молба ищецът твърди, че е потребител на ел. енергия за електроснабдяван обект – метанстанция, находящ се в землището на с. Л., Община В. Т., с партида № .... С фактура № */03.06.2010год. му било вменено в задължение към ответното дружество заплащането на процесната сума, представляваща корекционна сума начислена от трето лице. По повод на това ищецът счита, че не дължи сумата по корекцията. Излага подробни доводи за това, свързани с неправомерното съставяне на корекционната сметка от „Е. ОН Б. м.” , която нямала съответната лицензия. Твърди, че прилаганата от ответното дружество процедура за начисляване на корекционни суми е неправомерна и се основава на нищожни норми. Това представлявало злоупотреба с монополно положение, още повече, че в случая с процесното СТИ няма доказано външно въздействие, а е допусната грешка.Оспорва начина и методиката, по която е начислена сумата по ищцовата партида, както и цялата процедура.

В срока за отговор ответникът „Е. ОН Б. П.” заема становище, че между него и ищеца има сключен договор за доставка на ел. енергия при Общи условия, съответно публикувани, за продажба на ел. енергия и такива за пренос на ел. енергия през ел. разпределителните мрежи на „Е. Б. М.” , също публикувани. Сочи, че на 29.03.2010г. служители „Е. Б. м.” са извършили проверка за нарушения на целостта и функционалността на СТИ на ищеца като е констатирано, че СТИ отчитащо консумацията на доставена ел. енергия е извън класа на точност. Токовите трансформатори на обекта са с възможност за превключване на 25/5/5А и 50/5/5А. В Е. Б. М.” същите са заверени още от пускането на обекта в експлоатация като 25/5/5А. В момента на проверката се установило, че същите са превключени на 50/5/5А. По този причина ищецът е заплащал само половината от консумираната на обекта на ел. енергия. Това било отразено в КП. След приключване на проверката бил възстановен правилния токов режим. Въз основа на тези констатации била изготвена справка за корекция на сметки като на основание чл. 39 от ОУ на ДПЕЕЕМ е извършена корекция за периода 30.12.2009год. – 15.03.2010год. За получената процесна сума била съставена фактура и до ищеца е изпратена покана за заплащането й.

По делото не се спори, че ищецът е потребител на ел. енергия на посочения в исковата молба обект и че този обект е присъединен към електропреносната мрежа.

От съставения констативен протокол се установява, че на същата дата длъжностни лица от „Е. Б. М.” са извършили техническа проверка на ищцовото СТИ, находящо се на ищцовия електроснабдяван обект – метанстанция, находящ се в землището на с. Л., Община В. Т., с партида № ... Констатирано е, че токовите трансформатори на обекта са с възможност за превключване на 25/5/5А и 50/5/5А. В Е. Б. М.” същите са заверени още от пускането на обекта в експлоатация като 25/5/5А. В момента на проверката се установило, че същите са превключени на 50/5/5А. По този причина ищецът е заплащал само половината от консумираната на обекта на ел. енергия. В протоколът са посочени имената на служителите на „Е. Б. М.” , които са участвали в извършването на проверката. КП е подписан от тях.

От приложените по делото писмо и извлечение от сметка е видно, че в резултат на корекция на сметката за ел. енергия на ищцата е начислена за плащане процесната сума.

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК. Страната, която носи доказателствената тежест, а именно ответника, трябва да докаже дължимостта на процесната сума. Той следва да проведе пълно и главно доказване, за да установи наличието на облигационна връзка с другата страна т.е., че ищецът е потребител на ел. енергия, доставяна от „Е. Б. П.” . Наред с това ответникът пълно и главно следва да докаже основанието и размера на вземането си. В тази връзка той трябва да установи, че в резултат на извършената проверка законосъобразно е коригирал сметката на абоната и е начислил посочената в дебитното известие сума.

В процесния случай не е спорно, че ищецът е потребител на ел. енергия, и че имотът, в който е монтиран процесното СТИ, е присъединен към електропреносната мрежа, както и че е в договорни отношения с ответното дружество. Възраженията на жалбоподателя, че ответникът не е провел доказване относно влизането в сила на общите си условия е неоснователно. В първата инстанция този момент не е бил спорен, а и районния съд е изложил подробни съображения, защо смята, че тези общи условия действат между страните. Въззивният състав не намира основания да ревизира този извод на съда.

В съдебното производство, обаче е недоказано обстоятелството за нерегламентирано вмешателство във функционирането на СТИ, респективно на процесните трансформатори. Констатирания по делото токов режим не доказва непременно намеса. Не може да се приеме наличие на интервенция от неоторизиразни лица, след като към момента на проверката на СТИ не е установена деструкция на СТИ или друг вид повреда. При тези обстоятелства ангажирането на отговорност за абоната, дори при спазването на предвидената в ОУ на ДПЕЕЕМ корекционна процедура би представлявало санкция за него, тъй като не се държи сметка и не се изисква доказване на виновно негово поведение, от което следва, че за потребителя се въвежда обективна отговорност. Този тип дълг е изключение, тъй като поражда отговорност за едно лице, независимо от неговото поведение, поради което нейното предвиждане е в правомощията само на законодателя. Въвеждането на обективна отговорност по взаимно съгласие между страните влиза в колизия с пределите на договорната автономия по чл. 9 ЗЗД и по – точно с императивните правила на закона. Нещо повече тези клаузи са инкорпорирани в ОУ, които не се договарят между страните, а стават част от съдържанието на съглашението автоматично. Обсъжданите правила на ОУ на ДПЕЕЕМ противоречат и на разпоредбата на чл. 82 ЗЗД, която урежда пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на договорно задължение, която отговорност е винаги виновна и в границите посочени в цитираната разпоредба.

В тази връзка събраните по делото доказателства не предпоставят, че самият потребител е въздействал виновно върху СТИ. Последното не е негова собственост, поради което не може да му се вмени в задължение да го поддържа в техническа изправност, нито може да му се вмени произтичащата от това отговорност при липса на такава. Поддържането в изправност и периодичното отчитане на измерената ел. енергия е в тежест на лицензирания разпределител на тази енергия, а не на потребителя. Когато са отчетени отклонения в показателите на консумираната енергия, които са резултат от външно въздействие върху СТИ ответникът следва да докаже пълно и главно, че абоната е извършил неправомерната манипулация, момента на осъществяване на последната и периода на погрешното измерване, както и количеството на реално потребената енергия. По този начин, той би доÛазал виновното неправомерно поведение на потребителя, съобразно договора.

Отделно от изложеното основателно се явява и възражението на жалбоподателя за нищожност на клаузите от ОУ ДПЕЕЕМ, уреждащи едностранна корекционна процедура. Нито в ЗЕ, нито в Наредба №6 от 09.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, нито в Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката е предвидена възможност и методика за извършване на едностранни корекции на подадената електрическа енергия и на сметките за минал период. Подобна хипотеза не е уредена и в Правилата за търговия с електрическа енергия и в Правилата за измерване на количеството електрическа енергия. Клаузите от ОУ позволяващи едностранната корекционна процедура създават неравнопоставеност между страните и водят до липсата на защита на интереса на потребителя, съгласно чл. 2 ал. 2 ЗЕ, поради което се явяват неравноправнипо смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП). По тези причини обсъжданите клаузи са нищожни на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 26, ал. 1 ЗЗД и не могат да породят правно действие. В този смисъл са Решение №79/11.05.2011г. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК по т.д. №582/2010г. и Решение №189/11.04.2011г. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК по т.д. №39/2010г., които на основание т. 2 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК са задължителни за съдилищата.

В случая не се установява фактическия състав на чл.39 от Общите Условия.

При наличие на други правни изводи на въззивната инстанция, в обжалваната част на решението на ВТРС следва да бъде отменено, като вместо него да бъде постановено друго такова, с което да бъде уважен първоначално предявения отрицателен установителен иск.

Предвид изхода на спора, следва да се коригират и присъдените от първоинстанционния съд разноски по делото, което налага решението на ВТРС да бъде отменено и в тази му част, като вместо него въззивният състав прави ново произнасяне.

С оглед изхода на делото, на представените по делото доказателства и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК въззиваемото дружество следва да заплати на жалбоподателя сумата от 1 498,58лв., представляваща съдебни разноски за двете инстанции.

Водим от горното и на основание чл. 271 ал.1 от ГПК, Великотърновският Окръжен съд,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА Решение № 702/08.07.2011г., постановено по гр. д. № 3998/2010г., по описа на Великотърновския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от „С. И.” О., гр. В. Т., ул. „Б.”, № 21 Б, вх.А, ЕИК ... иск против “Е. ОН Б. П.” , гр. В., р-н „Вл. В.”, Б. П. В., С. № 6, ЕИК..., с който се иска да се приеме за установено по отношение на “Е. ОН Б. П.” , гр. В., че „С. И.” О., гр. В. Т. не дължи сумата 10 821,62лв., представляваща разликата от 223,13лв. до пълния претендиран размер 11 044,75лв. - начислена стойност за корекция на потребена, но неотчетена електрическа енергия за периода 30.12.2009год. – 15.03.2010год., за електроснабдяван обект – метанстанция, находящ се в землището на с. Л., Община В. Т., с партида № ..., като неоснователен и недоказан, както и в частта за разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Е. ОН Б. П.” , ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление гр. В., р-н „Вл. В.”, Б. П. В., С. № ..., че „С. И.” О., гр. В. Т., ул. „Б.”, № ..., ЕИК... не дължи на „Е. ОН Б. П.” , гр. В. сумата от 10 821,62лв., представляваща разликата от 223,13лв. до пълния претендиран размер 11 044,75лв. - начислена стойност за корекция на потребена, но неотчетена електрическа енергия за периода 30.12.2009год. – 15.03.2010год., за електроснабдяван обект – метанстанция, находящ се в землището на с. Л., Община В. Т., с партида № ...

ОСЪДЖДА „Е. ОН Б. П.” , ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. В., р-н „Вл. В.”, Б. П. В., С. № 6 да заплати на „С. И.” О., гр. В. Т., ул. „Б.”, № ..., ЕИК ... сумата 1 498,58лв. - разноски за двете съдебни инстанции.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБ, гр. София в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.

Решение

2

774086FCDB89D2C9C225797D004E3A0F