Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. София, 05.11.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I – 11-ти състав, в публичното заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
Илиана Станкова
при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 14716/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск
с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 44 ЗЗД,
вр. чл. 535 ТЗ.
Ищецът Б.И.П. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение и такава е издадена на 22.02.2012 г. по ч.гр.д. № 5163/2012 г. на СРС, 59-ти състав в полза на Б.И.П. срещу длъжниците „И.т.о.т.Б.– ИТТ“ ООД и П.Я. Р., солидарно, за сумата от 72 390 евро, дължима по запис на заповед от 01.03.2011 г. с падеж 01.12.2011 г., ведно със законната лихва от 03.02.2012 г. до изплащане на вземането. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК от длъжника П.Я. Р. е предявен установителен иск за вземането, предмет на издадената по отношение на него заповед за изпълнение.
Ищецът твърди да е поемател по процесния запис на заповед като твърди да го е предявил на падежа на издателя и авалиста, но не е получил плащане. Претендира разноски.
Ответникът П.Я. Р., чрез особения си представител, оспорва иска. Излага доводи единствено за недопустимост на производството.
По допустимостта на предявения установителен иск по чл. 422 ГПК съдът намира следното. С определение № 9961/10.04.2017 г. по ч.гр.д. № 2809/2017 г. на СГС, VІ ТО, е отменено разпореждане от 07.10.2013 г. на СРС, 59 състав, с което е обезсилена издадената заповед за изпълнение в полза на Б.И.П. срещу П.Я.Р.. В мотивите на определението съдът е приел, че във връзка с подаденото от длъжника П.Я.Р. възражение предявеният установителен иск по чл. 422 ГПК е подаден в срока по чл. 415, ал.1 ГПК.
Съдът, като
отчете събраните по делото доказателства, достигна до следните правни и
фактически изводи:
Предявен е установителен иск за установяване съществуването в полза на ищеца на вземане, произтичащо от менителнична сделка, по която ищецът е поемател, а ответникът– авалист.
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже, че има качеството на поемател по редовна от външна страна ценната книга и че същата удостоверява в негова полза изискуемо вземане срещу ответника.
Процесната ценна книга съдържа задължителните за нейната валидност реквизити, посочени в чл. 535 ТЗ, като същата е с падеж на определена дата – 01.12.2011 г. и е предявена за плащане на П. А.Р., видно от отбелязването на ценната книга.
Ответникът не твърди и не доказва плащане на дълга по ценната книга.
Предвид правните изводи на съда за наличие на валиден менителничен ефект, по който ответникът е авалист, чиято изискуемост е настъпила, съдът намира, че предявеният установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода от делото ответникът следва да заплати на ищеца сторените от него разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение в исковото и заповедното производство в общ размер на 13 310,95 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че П.Я.Р., ЕГН: ********** дължи на Б.И.П., ЕГН: ********** на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 44 ЗЗД вр. чл. 535, във вр. с чл. 485 от ТЗ сумата от 72 390 евро, дължима по запис на заповед от 01.03.2011 г. с падеж 01.12.2011 г., ведно със законната лихва от 03.02.2012 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК на 22.02.2012 г. по ч.гр.д. № 5163/2012 г. на СРС, 59-ти състав, с която е разпоредено длъжникът П.Я.Р. да заплати горната сума солидарно с „И.т.о.т.Б.– ИТТ“ ООД.
ОСЪЖДА П.Я.Р., ЕГН: ********** да заплати на Б.И.П., ЕГН: **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 13 310,95 лева разноски в исковото и заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: