Решение по дело №2076/2017 на Районен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 декември 2017 г. (в сила от 22 юли 2019 г.)
Съдия: Пламен Тошев Петков
Дело: 20171320102076
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 август 2017 г.

Съдържание на акта

                                             Р Е Ш Е Н И Е  

 

                                        Гр. В. Л.  11.12.2017 г.

 

                 В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

В. Л.ският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав

                                                                                         Председател: Пламен Петков

при секретаря М. Владимирова,

като разгледа докладваното от съдия Петков гр.дело № 2076 по описа за 2017 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл.344, ал.І, т.1, т.2 и т.3 от КТ във връзка с чл.225, ал.І от КТ.

Постъпила е молба в РС В. Л. от З.Р.Г.,***, с посоченото правно основание.

Поддържа се, че страните са били в трудово правоотношение по трудов договор, по силата на който ищцата е изпълнявала длъжността Директор на Детска градина „Д.„  гр.В. Л. с филиал „В. Л.„ гр.В. Л. и филиал „Д.„ с. С., общ.В. Л. от Община В. Л., което е било прекратено със Заповед № 110-02-18-66 / 01.08.2017г. на Кмета на Община В. Л..

Ищцата З.Р.Г.  е предявил иск срещу от ответника Община В. Л., с който иска от Съда на бъде  обявено за незаконосъобразно   прекратяването на трудовото й правоотношение като Директор на Детска градина „Д.„  гр. В. Л. с филиал „В. Л.„ гр.В. Л. и филиал „Д.„ с. С., общ.В. Л. от Община В. Л. постановено със Заповед № 110-02-18-66 / 01.08.2017г., с правно основание чл.328, ал.1, т.10 от КТ.

Ищцата претендира също така да бъда възстановена на заеманата от нея  длъжност при ответника като Директор на Детска градина „Д.„  гр.В. Л. с филиал „В. Л.„ гр.В. Л. и филиал „Д.„ с.С., общ.В. Л. и да й бъде присъдено обезщетение на осн. чл.225, ал.І от КТ  за оставането й  без работа за периода от 02.08.2017г до 02.09.2017г. в размер на 500лв, ведно със законната лихва за забава, като се претендират и разноските по делото.

Ответникът Община В. Л. е оспорил в законния срок предявените искове като неоснователни като твърди, че ищцата е отговаряла на условията за т.н. „ранно пенсиониране„ и е посочил ново, допълнително основание за прекратяването на трудовото правоотношение между страните по делото, а именно чл.69в от КТ, което не е била записано в заповедна за уволнение. В заповедта за уволнение като мотиви са посочени полученото писмо рег. № П-023-28-31(1) /31.05.2017г от ТП на НОИ-В. Л..

Правната квалификация на предявените искове е както следва: чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ във вр. с чл.225 от КТ.

Изготвения проекто- доклад по делото не е бил оспорен от страните.

Към исковата молба на ищцата е била представена Заповед № 110-02-18-66 / 01.08.2017г., издадена от Кмета на Община В. Л.. Ответникът е представил копие от цялото трудовото досие на ищцата. В съдебно заседание ищцата е представила копие от трудовата си книжка, от която е било видно, че за исковия период същата не се е намирала в трудово правоотношение с друг работодател.

По делото ищцата е представила 2 броя Разпореждане на ТП на НОИ-В. Л.. В  първото разпореждане е посочено, че отпуснатата й пенсия е по чл.69в, ал.1,2 КСО в минимален размер – 161,38лв, като срочна пенсия, а във второто е записано, че й е отпусната пенсия в намален размер от 461,54лв, намален за срок от 21 месеца до навършване на изискуемата възраст, като след 17.09.2018г поради навършване на изискуемата възраст по чл. 68, ал.І от КСО   определения й размер на пенсията ще бъде 471,44лв.

Назначеното по делото в. лице е представило в срок своята експертиза, която не е била оспорена от страните.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства и като съобрази закона и практиката на ВКС, приема, че прекратяването на трудово правоотношение на ищцата е незаконосъобразно, тъй като не са налице изискуемите се в чл.328, ал.І т.10 от КТ основания.

Видно от представеното по делото и цитираното в заповедта за прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата писмо рег. № П-023-28-31(1) /31.05.2017г. от ТП на НОИ-В. Л., в същото не се съдържат данни за вида на отпусната пенсия на ищцата.

В случай, че ищцата би продължила да работи по навършването на правото й за придобиване на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.І от КСО, размерът на пенсията й би бил по-висок.

При положение, че ищцата е получавала към момента на прекратяването на трудовия й договор само „срочна пенсия„ в намален размер и че същата ще придобие правото да получава нормална пенсия в пълен размер едва след 17.09.2018г, работодателят не е имал законното правно основание да прекрати едностранно трудовото й правоотношение на посоченото в заповедта за уволнение правно основание – чл.328, ал.І, т.10 от КТ.

Към момента на прекратяването на трудовото й правоотношение ищцата не е отговаряла  на изискванията на чл.68а от КСО по отношение на необходимата възраст за пенсиониране е на жените в България към този момент, поради което и записаното в заповедта за уволнение правно основание не може да намери приложение.

Съдът счита, че предоставеното от Законодателя право на  учителите да получават предсрочна, срочна  пенсия в намален размер е една привилегия, отнасяща се едностранно само по отношение на тях, без да поражда правна възможност работодателите им да ги уволняват след придобиването на такъв вид пенсия.

След като  в самата заповед за прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателя  е записано само правното основание на чл.328, ал.І, т.10 от КТ, недопустимо е след постъпване на исковата молба в съда, в хода на делото работодателят да излата нови правни основания за прекратяването на трудовото правоотношение, а именно чл. 69в, ал. І от КСО. Работодателят не би могъл да променя позицията си в хода на съдебния процес, като въвежда правнорелевантни факти за уволнение, извън тези по заповедта.

В Кодекса на труда правните основания за прекратяването на трудовото правоотношене са записани подробно и изчерпателно, като всяко едно от тях съдържа фактически състав , който не се припокрива с никой друг. В този смисъл е и практиката на ВКС / вж р. В решение № 2301 от 24.01.2007г на ВКС по гр.д. № 947/ 2004г ІІІ г.о. /

Уволнението на ищцата   по чл.328, ал.І , т.10 от КТ би било законосъобразно и  допустимо само при наличието на обективния факт, че към момента на прекратяването на трудовото й правоотношение е била придобила правото  да получи пълна пенсия  за осигурителен стаж и възраст.

При положение, че от страна на законодателя е направено последващо изменение на закона чрез въвеждането на новото основание по бл.328, ал.1, т.10а от КТ, не би могло да се допусне, че в чл. 328, ал.1, т.10, пр.1 от КТ е уредено право на работодателя да прекрати с предизвестие трудовото правоотношение във всички хипотези на придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, т. е. - и в хипотезите на т.нар."ранно пенсиониране", а не само при придобиване на право на "пълна" пенсия в общата хипотеза на чл.68 от КСО.

В този смисъл е и най-актуалната практика на ВКС по подобни казуси, с която ВРС се съобразява-вж. Решение № 123 от 30.05.2017 г. на ВКС по гр.д.№ 3817/2016г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Боян Цонев.

Съдът счита, че посочената в писмения отговор на ответника практика е несъотносима, тъй като се отнася за случаи, преди да бъде направена и влязла в сила редакцията на на чл.328, ал.І т.10 и чл.328, ал.І т.10а от КТ и преди да бъде приет чл.69в КСО, действащи към момента на прекратяването на трудовото  правоотношение на ищцата.

Ето защо, Съдът приема за основателен и доказан главния иск на ищцата, поради което същият следва да бъде уважен, като прекратяването на трудовото правоотношение на З. като Директор на Детска градина „Д.„ гр. В. Л. с филиал „В. Л.„ гр.В. Л. и филиал „Д.„ с.С., общ.В. Л. от Община В. Л. постановено със Заповед № 110-02-18-66 / 01.08.2017г, с правно основание  чл.328, ал.1, т.10 от КТ  бъде обявявено  за незаконосъобразно.

С оглед на уважаването на главния иск на ищцата с пр. осн. чл.344, ал.І, т.1 от КТ, съдът приема за основателен и доказан и предявявения от нея иск с пр. основание чл.344, ал.І, т.2 от КТ и уважава и искането й за възстановяването й на работа на длъжността , заемана от нея преди уволнението й като Директор на Детска градина „Д.„  гр.В. Л. с филиал „В. Л.„ гр.В. Л. и филиал „Д.„ с. С., общ.В. Л. от Община В. Л..

Съдът намира за доказан по основание и размер и предявения от ищцата иск с пр. основание чл.344, ал.І, т.3 от КТ .

От заключението на вещото лице, прието в проведеното с.з. е видно, че за исковия период ищцата има право да получи обезщетение по чл.225, ал.І от КТ в размер на 1 288,03лв.

Предвид изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати и направените от ищцата разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 1060лв, за което има представени пълномощни и списък на разноските, а така също и да заплати дължимите се държавни такси по делото и разноските за изготвяне на експертизата от вещото лице .

Водим от торното, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОБЯВЯВА ЗА НЕЗАКОННО прекратяването на трудовото правоотношение на З.Р.Г., ЕГН: **********,***, като Директор на Детска градина „Д.„  гр.В. Л. с филиал „В. Л.„ гр. В. Л. и филиал „Д.„ с.С., общ.В. Л. от Община В. Л. постановено със Заповед № 110-02-18-66 / 01.08.2017г, с правно основание  чл.328, ал.1, т.10 от КТ и отменя същата заповед.

ВЪЗСТАНОВЯВА З.Р.Г., ЕГН: **********,***, на заеманата от нея длъжност преди уволнението й със Заповед № 110-02-18-66 / 01.08.2017г, с правно основание  чл.328, ал.1, т.10 от КТ като Директор на Детска градина „Д.„  гр.В. Л. с филиал „В. Л.„ гр.В. Л. и филиал „Д.„ с.С., общ.В. Л. от Община В. Л..

ОСЪЖДА Община В. Л. да заплати на З.Р.Г.  ЕГН: **********,*** сумата от 1 288,03лв. /хиляда двеста осемдесет и осем лева и три стотинки/ представляваща обезщетение по чл.225, ал.І от КТ заради оставането й без работа през исковия период от 02.08.2017г до 02.09.2017г, ведно със законната лихва за забава, считано от 02.09.2017г до окончателното издължаване.

         ОСЪЖДА Община В. Л. да заплати на З.Р.Г. ЕГН: **********,*** сумата от 1060лв./хиляда и шестдесет лева/ за направените от нея адвокатски разноски по делото.

        ОСЪЖДА Община В. Л. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на Районен съд сумата в общ размер на 151.52 лв. / 51.52 лв. държавна такса и  100 лв. за възнаграждение на вещо лице, както и 5.00 /пет/ лева такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

        Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр.В. Л. в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

 

 

                                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: